Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХVІ въззивен
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при секретаря Албена Ламбева, разгледа докладваното от
съдия Кехайова ВНЧХД № 4313 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда от 18.05.2017 г., постановена по НЧХД № 7200/2016 г., Софийският
районен съд, Наказателно отделение (СРС – НО), 108-ми състав, е признал подс. Ю.Б.М.
за невиновна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал в извършването на
престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 НК, изразяващо се в това, че на
28.10.2015 г. в гр. София, чрез публикация в интернет страница „Маргиналия” на
сдружение „Маргиналия” е разпространила нещо унизително за честта и
достойнството на Д.Г.М.: „Какво предизвикателство е търсено с демонстративния
показ пред Европа на ноторно известния антисемит Д.М.?”.
Недоволен
от така постановената присъда е останал ЧТ, който чрез упълномощения си
повереник - адв. С.С.е подал в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК въззивни жалби и допълнение към тях срещу
присъдата. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, който е
приел, че се касае единствено за извършено престъпление обида, без да се
произнесе относно това дали е осъществен състава на престъплението клевета.
Сочат се аргументи, изясняващи действителния смисъл на изказванията на частния
тъжител в качеството му на народен представител и участник в дискусии. Сочи се,
че инкриминирания израз е позорящ не само с оглед размерите на трагедията по
отношение на еврейския народ, но и с оглед обстоятелството, че отричането на
Холокоста е криминално деяние в редица европейски държави. Приема се, че
твърденията за наличие на вътрешна увереност у подсъдимата във верността на
направената от нея квалификация спрямо частния тъжител и липсата на умисъл да
накърни честта и достойнството му е голословна. Прави се анализ на значението
на понятието „антисемит“. Предлага се въззивният съд да отмени обжалваната
присъда и признае подс.М. за виновна по повдигнатите й с тъжбата обвинения. Не
се правят доказателствени искания.
В
разпоредително заседание, проведено на 04.10.2017 г., въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага повторен разпит на подс. М., и/или свидетели, изслушването на
експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства
и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на ЧТ поддържа жалбите
и допълнението към тях, по изложените в тях съображения. Счита така
постановената оправдателна присъда за незаконосъобразна, доколкото съдът се е
произнесъл единствено по обвинението за обида независимо, че от данните
изнесени в частната тъжба и уточняващата към нея молба по недвусмислен начин се
съдържат данни и за осъществен състав на престъплението клевета. Твърди, че СРС
неправилно е дал вяра на показанията на св.Ваксберг, без да е взел предвид и
обсъдил евентуалната й заинтересованост от изхода на делото. Намира
заключението на съда, че подсъдимата е експерт по темата за антисимитизма за
необосновано и неправилно. Твърди, че от приобщената към доказателствената
съвкупност по делото стенограма по един категоричен начин се доказва не само,
че М. не е антисемит, а че той изпитва симпатия към еврейския народ, а думите
които подсъдимата е цитирала в инкриминираната статия са извадени от контекста
на изявлението на ЧТ, направено от трибуната на Народното събрание. Изтъква, че
с изявлението М. не е обективирал своето мнение, а е визирал начина, по който
са приемали и наричали евреите държавите взели решение за депортирането им, а
именно „враждебно население“, като това ясно проличава от цялото му изказване.
Частния тъжител
заявява, че през целия си живот не е проявявал антисемитски наклонности, а
напротив чрез множество книги и публикации, на които е автор е заявявал антикомунистическите
възгледи, доколкото намира, че именно комунизма пропагандира омразата между
хората. Твърди, че никога не се е изказвал негативно за еврейския народ, както
и че има добри лични взаимоотношения с хора от еврейски произход. Моли съда за
справедливо решение.
Защитникът на
подсъдимата – адв. А., моли съда да остави жалбата на ЧТ без уважение, като
потвърди постановената от СРС оправдателна присъда. Твърди, че заключението на
подс. М., за това, че ЧТ М. е антисемит не се базира единствено на конкретното
му изявление в Народното събрание, но и на задълбочен анализ, който е направила
на издадените от него книги. Цитира част от статия на друг журналист, от която
става ясно, че той също възприема частния тъжител като антисемит. Твърди, че в
случая действията на подзащитната й са несъставомерни, както по отношение на
престъплението обида, така и за клевета, тъй като тя е действала в качеството
си на журналист и е упражнила конституционното си право да изразява мнението си
свободно и да го разпространява чрез слово.
Използвайки
възможността си за реплика, повереника на ЧТ изтъква, че авторът на въпросната
статия е лице, което принадлежи към определена политическа партия, която
поддържа коренно различни възгледи от тези на доверителя му, който факт именно
е породил това изявление.
В отговор на
репликата защитата на подсъдимата от своя страна изтъква, че по делото са
представени и изявления на други лица, различни от журналиста Симов, които също
възприемат частния тъжител като антисемит.
В правото си на
лична защита подс. Ю. М. се присъединява към заявеното от защитника й както и
че очаква да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. В правото си последна
дума моли съда да я признае за невиновна.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
По същество, настоящата съдебна инстанция намира, че
са налице основания за отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС, поради наличието на допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. В хода
на проведеното пред СРС наказателно производство е допуснато процесуално
нарушение, засягащо и ограничаващо правата и интересите и на двете страни в
наказателното производство - подсъдимата и ЧТ. Налице е липса на произнасяне по част от обвиненията, които са били
повдигнати на подсъдимата с тъжбата, поради което се поставя въпросът дали това
няма да доведе до неприложимост на принципа nе
bis im idem във връзка с тези обвинения.
Видно от тъжбата спрямо подсъдимата са били повдигнати
няколко обвинения за извършени от нея две
деяния, квалифицирани от ЧТ като обида,
извършена посредством публикация в интернет страницата „Маргиналия” на
сдружение „Маргиналия”, съдържаща изрази, унизителни за честта и достойнството
на тъжителя, осъществена при условията на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК. Същевременно
същите думи и изрази, съдържащи се в инкриминираната публикация в посочения в
тъжбата интернет сайт, са инкриминирани от тъжителя и като клевета. Твърденията на частния тъжител са, че тези думи и
изрази са освен обидни, но и клеветнически по отношение на него и чрез тях
авторът на публикацията е целял да разгласи и неистински позорни обстоятелства
по смисъла и при условията на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал.
1 от НК.
В разпореждането за насрочване на делото, обаче, съдът
е квалифицирал инкриминираните деяния, като е приел, че спрямо подсъдимата е
повдигнато обвинение единствено за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Това се е отразило и при постановяването на
присъдата от съда, доколкото и видно от същата с нея подсъдимата е призната за невиновна
и е оправдана в извършването на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК. Това е сторено от първостепенния съд независимо от повдигнатото
с частната тъжба обвинение, което подържа, че подсъдимата е осъществила две
престъпления, възприети от ЧТ, както като обида, така и като клевета,
осъществени при условията на идеална съвкупност.
Никъде от присъдата обаче не става ясно дали според
съда тези думи, които не са преценени като обидни, подсъдимата не е разгласила нестинско
позорно обстоятелство за ЧТ, респ. дали му е приписала престъпление. На
практика в присъдата липсва произнасяне относно обективните и субективните признаци
на престъпление, за което в частната тъжба се съдържа обвинение. Тази непълнота
в словесното и цифрово описание на инкриминираните деяния, не би била от такова
голямо значение, ако спрямо подсъдимата бе повдигнато с тъжбата обвинение само
за квалифицирана обида. Проблемът се състои в това, че в тъжбата ЧТ е
квалифицирал и инкриминирал едни и същи думи и изрази едновременно като
квалифицирана клевета и като квалифицирана обида. В този смисъл следва да е
налице произнасяне и яснота и за двете обвинения, за които подсъдимата е предадена
на съд. Такава яснота в присъдата липсва. В случая съдът е дължал произнасяне
по всички повдигнати с тъжбата обвинения спрямо подсъдимата. Това означава, че
е следвало да се произнесе дали инкриминираните с тъжбата изрази, съдържащи се
в публикацията в интернет страницата „Маргиналия” на сдружение „Маргиналия“,
осъществяват едновременно обективните и субективни признаци, както на
квалифицираната обида, така и на квалифицираната клевета. С други думи в
присъдата е следвало да има поне още един диспозитив, чрез който съдът да
посочи дали подсъдимата е виновна или не по повдигнатото й друго обвинение – за
осъществен състав на престъплението клевета. Такова произнасяне в присъдата
няма, поради което е налице висящо обвинение, по което няма постановен съдебен
акт. А това създава предпоставки за нарушаване принципа nе bis in idem.
Липсата на произнасяне на първостепенния съд с крайния
съдебен акт по част от повдигнатите обвинения с тъжбата води до несигурност,
поради което е абсолютно необходимо да е налице такова произнасяне и то с
първоинстанционния съдебен акт. Недопустимо е за първи път въззивният съд да се
произнесе по тези обвинения, доколкото в правомощията на въззивната инстанция е
да проверява правилността и законосъобразността на постановената присъда, а при
липса на произнасяне на първостепенния съд по част от повдигнатите обвинения,
липсва и предмет на въззивен контрол.
Такава липса на произнасяне по част от повдигнатите с
тъжбата обвинения е налице и в самите мотиви към присъдата на СРС, доколкото
съдът е обсъждал и коментирал, че инкриминираната публикация в интернет
страницата „Маргиналия” не осъществяват от обективна и субективна страна
състава единствено на престъплението обида. Като отново липсва становище на
съда относно другото обвинение, което е налично в тъжбата.
Така макар и формално да са налице мотиви и присъда,
по същество те се приравняват на липсващи такива, поради липсата на произнасяне
по част от повдигнатите с тъжбата обвинения, непозволяващи да се установи ясно
и точно волята на съда.
Това именно налага отмяна на тази присъда на формално
основание и връщането на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.
Горепосоченото процесуално нарушение е съществено, тъй
като не може да бъде отстранено в хода на производството пред въззивната инстанция,
а от друга страна нарушава и ограничава съществено правата и на двете страни в
процеса. Ето защо се явяват основание за отмяна на първоинстанционната присъда
и връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, без да е
необходимо обсъждане на спора и на повдигнатите обвинения по същество.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр.
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда от
18.05.2017
г., постановена по НЧХД № 7200/2016г., по
описа на СРС, НО, 108-ми състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.