№ 144
гр. Кюстендил, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500096 по описа за 2022 година
С.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ***, обжалва Решение № 260339 от
03.12.2021г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1830/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено
по отношение на И.М. СТ., Л. М. Р., С.М.Б., И.В.. Г., Р. М. М., че М. Г. К. като наследник на
Г.Д.Д. е собственик на лозе от 0,4 дка в м. „Кафтаро“, землището на с. Ресилово, при съседи
ПИ с № 027142,027141,027140, и е осъдил ответниците да заплатят на ищцата К. деловодни
разноски в размер на 270лв.
Въззивникът счита така постановеното решение за неправилно поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи, че районният
съд не е изложил мотиви в решението си, а само изброил представените и събрани по
делото доказателства, без да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност.
Твърди, че владението на наследодателя на ищцата не е било добросъвестно по
смисъла на чл. 317 от ЗИСС/отм./, тъй като не било получено на юридическо основание. В
този смисъл навежда доводи в подкрепа на твърдението, че същият не е бил носител на
правото на собственост върху процесния имот към момента на внасянето на земята в ТКЗС
1
с. Ресилово през 1957 г., тъй като към този момент не бил изтекъл предвиденият 20 годишен
давностен срок според приложимия за случая чл. 34 от ЗД /отм./. Посочва различия в
описанието на имота, който ищцата претендира (лозе) и описаният в опис-декларация от
наследодателя й имот (нива) с площ 0.4 дка. Твърди, че имотът № 027110 – собственост на
наследниците на М.Г., не граничи с лозе, собственост на Г.Д. а с друг имот на наследодателя
на ищцата - ливада с площ 0,5 дка, за който ПК била възстановила собствеността на площ 1
дка (т.е. с 0,5 дка повече). Позовава се на заключението на вещото лице по приетата СТЕ.
Възразява срещу извода на съда, че наследодателят на ответниците не е имал имот в
местността „Кафтаро“, аргументирайки се с представените писмени доказателства,
заключението на вещото лице. и неговите изявления в съдебно заседанание, че местности
„Над селото“ и „Кафтаро“ са идентични.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.
Г. К. чрез пълномощника й адв. С.В. от АК - Кюстендил, с който се оспорва депозираната
въззивна жалба като неоснователна. Възразява се срещу твърдението, че ищцата не била
доказала наследодателят й да е придобил процесния имот по давност, с оглед
обстоятелството, че по делото не се твърдяло давностно владение като придобивно
основание, а същият имот е придобит по сила на наследяването. Прави се възражение за
нищожност, респ. материална незаконосъобразност на т.8 от Решение № 03 от 04.09.1994 г.
на ПК гр. Сапарева баня в частта относно възстановеното право на собственост по
отношение на имот № 027110 по картата на възстановената собственост в землището на
с.Ресилово, аргументирайки се, че за един и същи имот били издадени решения в различни
масиви и различни местности.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима като изходяща
от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
За да се произнесе относно допустимостта му, въззивният съд, съобрази следното:
Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от М.Г.
К. ( наследник на Г.Д.Д.) срещу И.М. СТ., Л. М. Р., С.М.Б., И.В.. Г., Р. М. М.,наследници на
М.Г. Г. , като се иска признаване за установено , че наследодателят й е бил собственик
„към момента на колективизацията“, (т.е.на образуване на ТКЗС) на процесния имот,
2
описан като лозе с площ 0,400 дка, шеста категория, в землището на с.Ресилово, в
м.“Кафтаро“, при граници и съседи към посочения минал момент: Й.Д.Д. и П.Н.С.
С обжалваното решение районният съд е постановил, че ищцата е собственик като
наследник на Г.Д.Д. (т.е.по наследствено правоприемство) на лозе от 0,4 дка в м. „Кафтаро“,
землището на с. Ресилово, като са посочени следните съседи :“ПИ с №
027142,027141,027140“ ( очевидно по действаща КВС).
Видно от представените от страните писмени доказателства, с Решение №
699/02.02.1993г. на Поземлена комисия - Сапарева баня е възстановено правото на
собственост на наследници на Г.Д.Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на земеделски имоти, сред които по т.5 е посочен следният имот: Лозе от 0,400 дка, шеста
категория, находящ се в землището на село Ресилово в местността „Кафтаро", при
граници:....., заявен с пореден № 6 от заявлението и установен с Опис-декларация № 401."
От заключението на в.л.Й.А.а и приложена скица от геодезическото заснемане на
имот от 0,400 дка в местността „Кафтаро" в землището на с.Ресилово на н-ци на Г.Д.Д.. , в
резултат на извършените технически дейности е установено, че посочените граници на
заснетия имот , с площ 0,450 дка, в м."Над селото" попадат в част от следните имоти: №
027141 – н-ци на .А.Д.Д., 027142 – н-ци на Й.Д.Д. и № 027110 - на н-ци на М.Г.Г.., като
вещото лице уточнява, че не граничи с имоти на С., както е вписано в опис-декларацията.
С решение № 03 от 04.09.1995г. ПК - Сапарева баня е възстановила правото на
собственост на наследници на М.Г. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници
имоти, в т.ч. по т. 8 „използ.ливада от 2,167 дка , шеста категория , местността „Над селото“,
имот №27110 по картата на землището.Вещото лице сочи, че „в опис-декларацията на М.Г.
Г. няма записани имоти в м.“Кафтаро“, а в местността „Над селото"са записани следните
имоти: по т.5 Нива с площ 3,00 дка и т.6. Нива с площ 1 дка, т. 13 Нива с площ 0,8 дка. В
графа:съседи е записано – пшеница“. Правото на собственост на така посочения имот в
решение № 03 от 04.09.1995г. на ПК - Сапарева баня е възстановено на наследници на М.Г.
Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по т. 8: „използ.ливада от 2,167 дка
, шеста категория , местността „Над селото“, имот №27110 по картата на землището е в по-
малък обем от заявения .Вещото лице сочи и, че при справката в Служба" Земеделие и
гори" - Сапарева баня се констатира, че в един и същи масив са издадени решения за
местностите : "Над селото", „ Кафтаро", Карагюр", като напр.съседният имот 27140 е
възстановен с решение на ПК като имот в местността „.Карагюр“ на н-ци С.Д.Д.;
респ.при извършено геодезическо заснемане по преписка на В.Й.Д.в за имоти на н-ци Й.Д.Д.
за имоти в м..Кафтаро с площ 0,400 и „Кафтаро" - 0.900 дка по преписка вх.№
1916/18.12.1991г. на н-ци на Й.Д.Д. е видно, че новозаснетите имоти попадат върху част от
имот 27140/възстановен в м.Карагюр/ , имот 27110 /възстановен в местн."Над
селото".
Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в
стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория,
граници и местоположение на притежаваните към момента на обобществяване на земята.
3
Спор за материално право е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че
са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато
се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници,
но се спори за точното им местоположение. В последния случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение,
съответстващо на процесния имот. От ищцовата страна е инициирана административна
процедура по възстановяване на имота, поради което е налице правен интерес и искът по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим ( изрично - Решение № 94 от 2.06.2011 г. по гр. д. №
920/2010 г., II г. о.на ВКС).
Приема се, че установяване съществуването или несъществуването на вещни права
към минал момент е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – напр. чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Тези искови
производства са специални, изрично предвидени с цел след приключването им да бъдат
признати права към настоящия момент и реализирани правни възможности за придобиване
на такива права.
Съобразявайки горното обаче , съдът намира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск по смисъла на чл. 270, ал.3, изр. последно ГПК, доколкото от
постановеното от него решение е видно, че произнасянето не е към правнорелевантен минал
момент, а към настоящия .
При това положение постановеното решение се явява недопустимо и като такова
следва да бъде обезсилено (с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК), делото
да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – съобразно
заявения петитум.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260339 от 03.12.2021г., постановено по гр.д. №
1830/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг състав и
произнасяне по предявения иск.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5