Решение по дело №1212/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260140
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20205610101212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260140                             03.08.2021 г.                                   гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ............................ колегия в публичното

заседание на седми юли ...................................................................

през две хиляди двадесет и първа година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                          Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Т.Д.  …........................................... и в присъствието на прокурора …..…………............................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ....................................…..............................    гр.д. № 1212 по описа

за  2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.                        

                        ИЩЕЦЪТ – С.Г.Б. *** твърди, че получила на 05.10.2020 г. съобщение по изп.д. № 1416/2020 г. на ЧСИ с № 929 КЧИ. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист  № 572/03.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 357/2017 г. по описа на РС-Димитровград, като задължението съгласно съобщението възлизало на сумата от 2048,52 лева, от която: 568,91 лв. - главница, 206,23 лева – законна лихва,184,40 лева – неолихвяеми вземания, 385,84 лева – разноски по изп. дело и 349,14 лева – такси по тарифата на ЧСИ, дължими към 02.10.20 г. Счита, че към настоящия момент вземането на взискателя е погасено по давност, поради което е и недължимо. Вземанията били периодични – за телекомуникационни услуги по фактури от 2014 г. - посочени, по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Падежа на всяко едно от задълженията по фактурите настъпвал в срок от 15 дни, считано от датата на издаване на фактурите. Към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело 30.09.2020 г. давността за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист била изтекла. В периода от издаване на фактурите до момента не били извършвани никакви изпълнителни действия от категорията на посочените в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които да са прекъснали давността. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 2 048,52 лева, от които 568,91 лв. - главница, 206,23 лева – законна лихва,184,40 лева – неолихвяеми вземания, 385,84 лева – разноски по изп. дело и 349,14 лева – такси по тарифата на ЧСИ, дължими към 02.10.20 г.  - задължение по изп.д. № 1416/2020 г. на ЧСИ с рег. № 929. Претендира деловодни разноски.

                        ОТВЕТНИКЪТ – „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД гр.София не подава в срок отговор на исковата молба. С молба депозирана за съдебното заседание намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че след влизане на заповедта за изпълнение срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК можело да се приравни по прани последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.”а” ЗЗД. Счита, че след издаване на заповедта от 09.03.2017 г.  е започнала да тече нова петгодишна давност, която била прекъсната с налагането на запор върху тредовото възнаграждение на длъжника на 01.10.2020 г. по изпълнителното дело.  Моли за отхвърляне на иска.    

                        Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        По заявление на „Булпойнт 2015” ЕООД гр.Варна от 07.03.2017 г. е било образувано ч.гр.д. № 357/17 г. по описа на съда,  като срещу длъжника – ищец по настоящото, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 249 от 09.03.2017 г. за сумите: 568,91 лева – главница, представляваща неплатени телекомуникационни услуги по посочени фактури, издадени в периода 15.02.2014 г. до 15.06.2014 г. по договор за телекомуникационни услуги от 06.08.2013 г., 184,40 лева – мораторна лихва върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на съответните падежи до 24.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2017 г. и разноски 385,00 лева. В заповедта е посочено, че кредиторът е закупил на 12.05.2016 г. с договор за продажба на вземания, вземания на „БТК” ЕАД към длъжника. 

                        Изп. д. № 1416/2020 г. на ЧСИ № 929 е образувано на 30.09.20 г. по изпълнителен лист от 04.03.17 г. издаден въз основа на заповедта по горното дело, влязла в сила на 29.03.2017 г.Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от „Бул Инвест Груп 1” ЕООД – София, което встъпило в правата на кредитора „Булпойнт 2015” ЕООД, по силата на договор за цесия. Поискано е налагането на запор на тр. възнаграждение на длъжника с работодател „Луци - 2000” ООД. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено  извлечение от Договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2019 г.

                        С разпореждане от 30.09.2020 г. ЧСИ е разпоредил изпращане на съобщение за образуваното дело до длъжника, проверка на имущественото състояние на длъжника, налага се запор на трудовото възнаграждение и е насрочен опис на движими вещи за дата 30.10.2020 г. от 13,30 ч.

                        На 02.10.2020 г. са изпратени запорни съобщения до  Банка ДСК АД, ЦКБ АД,1  и до ЛУЦИ 2000 ЕООД, последното връчено на 05.10.2020 г., Банка  ДСК АД е уведомила ЧСИ за наложения запор върху наличните сметки на 07.10.2020 г.,  а ЦКБ АД на 08.10.2020 г.

                        Видно от изпратеното до длъжника съобщение за образуване на изпълнителното дело, като задължението по изпълнителното дело възлиза на  2048,52 лева, от които  главница в размер на 568,91 лева със законната лихва в размер на 206,23 лева за периода от 07.03.2017 г. до 02.10.2020 г., 184,40 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 385,00 лева присъдени разноски, 354,84 лева разноски по изпълнителното дело, 349,14 лева такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020 г. Длъжника се уведомява за наложените запори и насрочения опис на движими вещи.  Съобщението е връчено на длъжника на 05.10.2020 г.

                        С постановление от 19.10.20202 г.  на ЧСИ е спряно изпълнението по изпълнителното дело, въз основа на допуснатото по  настоящото дело обезпечение на иска.        

                        При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

                        Искът е допустим, разгледан по същество – основателен.

                        В полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист на 03.04.2017 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 357/2017 г. на РС-Димитровград.  

                        Ищецът разполага с правото да предяви иск по чл.439 ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

                        Твърденията на ищеца са изцяло основателни.

                        В случая в периода след издаване на изпълнителния лист на 03.04.2017г. до налагане на запора върху трудовото възнаграждение на 05.10.2020г. е изтекъл период повече от три години.

                        Претенцията по настоящото дело произтича от предоставени телекомуникационни услуги, за които са издадени фактури в периода 15.02.2014 г. до 15.06.2014 г., които не са заплатени. Касае се за периодични плащания, които съгласно чл.111, б.“в“ от ГПК се погасят с тригодишна давност.

                        В случая с подаването на заявлението по чл.410 ГПК не се прекъсва давността, тъй като не се касае за предявен иск, съгласно чл. 116, б. “б“ ГПК, 

                        Давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение – чл.116, б „в“ ЗЗД, като от прекъсване на давността почва да тече нова давност, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

                        Ответникът се позовава на Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018 г. ІV г.о.  Същото се споделя изцяло от настоящия състав, но в същото се визира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.

                        В цитираното решение не е посочено, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение следва същата да бъде приравнена на вземане установено със съдебно решение, при което новата давност  да е пет години.

                        Заповедта по чл.410 ГПК е била издадена на 09.03.2017 г., но същата е влязла в сила на 29.03.2017 г., тъй като 2-седмичния срок за подаване на възражение е изтекъл на 28.03.2017 г.

                        С оглед и цитираната съдебна практика следва да се приеме, че вземането е съществувало към момента на изтичане на срока за подаване на възражение – 28.03.2017 г.

                        По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

                        В случая давността е започнала да тече от изтичане на срока за подаване на възражение или от 29.03.2017 г., респективно издаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г. и до датата на образуване на изпълнителното дело 30.09.2020 г. и налагането на запора върху трудовото възнаграждение на 05.10.2020 г. или налагането на запора върху банковите сметки в Банка ДСК ЕАД е изтекъл срок повече от три години, в който не са били предприемани действия на принудително изпълнение, които да са прекъснали погасителната давност на вземането по чл.111 ЗЗД, която е тригодишна и е изтекла към датата на налагането на запора върху трудовото възнаграждение и банковите сметки.

                        Вземането на ответника е погасено по давност.

                        Предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен.                              В полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли от заплатена ДТ в размер на 121,94 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. В тази връзка съдът не възприема възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Минималното възнаграждение по Наредба № 1 е в размер на 380,00 лева, но с оглед фактическата и правната сложност на делото, вкл. и обстоятелството, че е искано и допускане на обезпечаване на иска, съдът намира, че така заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. 

                        Предвид горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

                         ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.439 ГПК, че  С.Г.Б. ***, ЕГН ********** не дължи ГРУП 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********************************, вход до ул. Топли дол, представлявано от Д.М.Д., претендираните суми по изп.д. № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 03.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 357/2017 г. на РС-Димитровград, а именно: 2 048,52 лева общо задължение, от което главница в размер на 568,91 лева със законната лихва в размер на 206,23 лева за периода от 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г., 184,40 лева неолихвяеми вземания, 385,00 лева присъдени разноски, 354,84 лева разноски по изпълнителното дело, 349,14 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020 г. 

                        ОСЪЖДА „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********************************, вход до ул. Топли дол, представлявано от Д.М.Д. да заплати на С.Г.Б. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 621,94 лева.

                       

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: