Определение по дело №70/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда /без номер/ от 22.03.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 149/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ф. Р. Ж. от Г.К. за виновен в това, че на 29.11.2010 год. в Г.К., повторно в немаловажен случай, в съучастие като извършител с В.С.Н. от Г.К., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване на техническо средство - клещи, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електродвигател за асансьор, на стойност 285.18 лв., от владението на Б.Р.Ю. от Г.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е постановил, на основание чл.68 ал.1 от НК, подсъдимия Ф. Р. Ж. да изтърпи и наказанието, наложено м¾ по Н.о.х.дело № 897/2007 год. по описа на Районен съд- Хасково, а именно: „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда съдът е признал и В.С.Л. от Г.К. за виновен в това, че на 29.11.2010 год. в Г.К., в съучастие като извършител с Ф. Р. Ж. от Г.К., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство - клещи, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електродвигател за асансьор, на стойност 285.18 лв., от владението на Б.Р.Ю. от Г.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС – К. направените по делото разноски, в размер на 50 лв.

От така постановената присъда е недоволен е останал подсъдимият Ф. Р. Ж. от Г.К., който я обжалва с искане за намаляване на наложеното му наказание. В съдебно заседание подсъдимият и служебно назначеният му защитник поддържат жалбата така, както е предявена.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, вкл. и в частта й относно наложеното на подсъдимия Р. наказание, което намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията на подсъдимия Д., изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявените на подсъдимите Ф. Ж. и В.Н. обвинения, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Ф. Р. Ж. е роден на 05.12.1986 год. в Г.К., където живее постоянно. Има завършено начално образование, безработен е, не е женен, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият В.С.Н. е роден на 22.03.1986 год. в Г.К., където живее постоянно. Без образование е, безработен, не е женен, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 29.11.2010 год. преди обяд двамата подсъдими се намирали в казино „Л” в кв. „В” в Г.К.. Тъй като нямали пари и за да си набавят такива, двамата подсъдими решили да извършат кражба на електродвигател за асансьор, за който подс.Ж. знаел от свой познат, че се намира в асансьорното помещение на бл.23 в същия квартал. За целта, около 11.00 часа двамата се отправили към посочения блок, като влезли във вход „Д” на блока. Качили се пеша на последният етаж, където се намирало асансьорното помещение. Вратата на помещението била метална, заключена от външната страна с катинар. Двамата подсъдими разбили катинара на вратата на асансьорното помещение, като влезли в същото. С помощта на клещи, които подс.Ж. носел със себе си, подсъдимите демонтирали електродвигателя за асансьора и го поставили в бял чувал, който изнесли и оставили пред асансьорното помещение. След това подсъдимите Ж. и Н. напуснали блока, без електродвигателя, тъй като същият бил много тежък. Двамата тръгнали да търсят превоз, с който да пренесат откраднатата вещ. Насочили отново към казино „Л”, където около 15 часа се видели със св.Р.М., който бил с автомобила си марка „О.К.” с рег.№ *******. Подсъдимите Ж. и Н. помолили последния да ги превози до бл.23 в кв. „В.”, при което той се съгÙасил. Тримата се отправили към посочения блок. Когато пристигнали пред блока, от автомобила на св.М. слезли и двамата подсъдими, които влезли във вход „Д” на блока. Качили се до асансьорното помещение, където били оставили по-рано демонтирания електродвигател за асансьор, и след като го взели, започнали да слизат надолу по стълбите. Подсъдимите занесли чувала с поставения в него електродвигател до автомобила на св.Митев, където се опитали да го качат на предната седалка. Тъй като действията на подсъдимите по свалянето на чувала с електродвигателя по стълбите и изнасянето му до автомобила на св.М. били забелязани от живущите във входа свидетели М.М и К. Х., последният настигнал подсъдимите пред входа на блока и ги предупредил, че ще се обади в полицията, при което подсъдимите извадили чувала с открадната вещ от автомобила, оставили го на земята и избягали. На место останал св.М, който посочил поименно двамата подсъдими на дошлите полицаи.

Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетия електродвигател за асансьор възлиза на 285.18 лв.

В хода на досъдебното производство електродвигателя за асансьор е върнат на правоимащото лице по реда на чл.111 ал.2 от НПК.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Ж., дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани частично, както и от тези, дадени от него на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, на които също следва да бъде дадена вяра отчасти; от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Б. Ю, М. М. и К. Х., на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.Р. М., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице В. Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Ж., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в частта им, в която твърди, че не е виновен и не е участвал в кражбата; че подс.В. Н. го извикал да му помогне да пренесат електродвигател, за който му казал, че е негов; че попитал другия подсъдим дали електродвигателя не е краден, при което последния го уверил, че не е; както и че не бил влизал във входа на блока, а останал да чака другия подсъдим до колата, като последния сам свалил чувала с електродвигателя по стълбите. Обясненията на подс.Ж. в тази им част са непоследователни, нелогични, като същите се опровергават категорично от показанията на св.Ю, М, Х. и М., на които съдът дава вяра изцяло като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Така, св.М. твърди в показанията си, дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание, че е закарал с колата си двамата подсъдими до бл.23 в кв.”В”, като и двамата слезли от автомобила и влезли във входа на блока, респ. че не след дълго двамата излезли от входа, като носели бял чувал, който сложили на предната лява седалка, а след като хора от блока се развикали, че ще извикат полиция, подсъдимите оставили чувала на земята и избягали. Св.Б. Ю. установява в показанията си, че на инкриминираната дата преди обяд видяла две лица да изскачат от входа на блока, непосредствено след което съседът й – св.М., й казал, че някой е демонтирал електродвигателя на асансьора, в което свидетелката се уверила лично. Св.М. пък непосредствено е наблюдавал свалянето на белия чувал с електродвигателя в него по стълбите от две лица, за едното от които е категоричен, че е именно подс.Ж.. Изложените обстоятелства по свалянето на електродвигателя за асансьор по стълбите в бял чувал, качването му в автомобила на св.М., респ. оставянето му на земята и побягването на подсъдимите, се потвърждават и от показанията на св.Х.. Всъщност, авторството на кражбата на електродвигателя за асансьор на инкриминираните дата и място, и по инкриминирания начин, се установяват и от обясненията на самия подс.Ж., дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, в които подс.Ж. е направил признания относно тези обстоятелства, като съдът намира, че в посочените части обясненията на подс.Ж. следва да бъдат кредитирани от съда, макар и в същите този подсъдим да е отрекъл участието в осъществяването на деянието на другия подсъдим – В. Н. Ето защо настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционният съд – че обясненията на подс.Ж. в посочените по-горе части представляват опит за изграждане на защитна версия от същия, целяща да го оневини.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всеки от подсъдимите В.Н. и Ф. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 /а подс.Ж. - и на т.7, във вр. с чл.28 от НК/, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като в мотивите си е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на всеки от подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подс.Ж. по същество се прави оплакване само относно справедливостта на наложеното му наказание, което жалбодателят и неговият защитник считат за явно несправедливо по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна на деянието, предмет на повдигнатото на всеки от подсъдимите В.Н. и Ф. Ж. обвинение, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимите на чужда движима вещ, от владението на посоченото по-горе лице – св.Б.Ю., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвоят, е видно от последващото поведение на подсъдимите – демонтирането на електродвигателя за асансьор, поставянето му в чувал, свалянето му по стълбите и поставянето на същия в автомобила на св.М./. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието на всеки от подсъдимите обстоятелства – за извършване на кражбата, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /разбиване на катинар/, както и чрез използване на техническо средство – клещи, без които осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено. По отношение на подс.Ж. е налице и квалифициращото деянието обстоятелство по т.7 на чл.195 ал.1 от НК - за извършване на деянието при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК /тъй като същият подсъдим е осъждан с влязла в сила на 27.03.2008 год. присъда № 762/17.12.2007 год. по Н.о.х.дело № 897/2007 год. по описа на Хасковския районен съд за извършено друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК - престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, т.е. за квалифицирана кражба, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години и 6 месеца, на основание чл.66 от НК, и за което осъждане не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК/, и в немаловажен случай /с оглед на обществената опасност на деянието и дееца, извършването на кражбата при множество квалифициращи обстоятелства и миналите му осъждания/, респ. немаловажен случай е и предходното му цитирано осъждане.

От субективна страна престъплението подсъдимите са извършили при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението му – всеки от тях несъмнено е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, без съгласието на владелеца й, и установява своя трайна фактическа власт върху нея, с намерението да я присвои. Всеки от подсъдимите е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че кражбата е осъществена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване на техническо средство; а подс.Ж. – че извършва престъплението при условията на повторност и в немаловажен случай. Именно посочената по-горе съвместна и координирана дейност на подсъдимите, техните общи и целенасочени действия по проникване в асансьорното помещение, демонтиране и отнемане на инкриминираната вещ, сочат на общност на умисъла им, т.е. освен своя собствен умисъл, всеки от подсъдимите е съзнавал умисъла и на другия подсъдим при осъществяване на деянието.

При налагане на наказанията на подсъдимите първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността им обстоятелства: типичната степен на обществена опасност на деянието, младата им възраст, тежкото им семейно и социално положение, ниската стойност на откраднатата вещ, частичното съдействие на подсъдимия Ж. за разкриване на обективната истина; а като отегчаващи такива: лошите характеристични данни на подсъдимите и обременото съдебно минало на всеки от тях /вкл. и извън осъждането на подс.Ж., включено в квалификацията на осъщественото от него деяние/. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че наказанието всеки от подсъдимите следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер на предвиденото в закона за такова престъпление, а именно: „лишаване от свобода” за срок от по 1 година и 6 месеца за всеки от тях. Първоинстанционният съд е направил правилния и законосъобразен извод, че така определеното на всеки от подсъдимите Ж. и Найденов наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС, с оглед наличието на формална пречка за приложението на института на условното осъждане – всеки от подсъдимите е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от общ характер. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил, че деянието, предмет на настоящото производство, е извършено от подс.Ж. в изпитателния срок на предходно осъждане – това с присъда № 762/17.12.2007 год. по Н.о.х.дело № 897/2007 год. по описа на Хасковския районен съд, влязла в сила на 27.03.2008 год., с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години и 6 месеца, на основание чл.66 от НК, поради което и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил подс.Ж. да изтърпи отделно и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено му с посочената присъда, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Така направените изводи от първоинстанционния съд при определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на всеки от подсъдимите за извършеното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са обосновани и съобразени със закона. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на всеки от двамата подсъдими наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимите към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо тях, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото. От друга страна, всички налични смекчаващи отговорността на подс.Ж. обстоятелства, са отчетени от първоинстанционният съд при определяне на вида и размера на наказанието, което е наложено на този подсъдим. Следва да се отбележи още и обстоятелството, че по същество първоинстанционният съд е определил на всеки от подсъдимите В.Н. и Ф. Ж. наказание значително под средния размер, близо до минималния такъв, предвиден в закона за това престъпление, като не са налице предпоставки за проява на по-голямо снизхождение. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложените на подсъдимите наказания, вкл. и наказанието на подс.Ж., не са явно несправедливи – завишени по размер, а направеното с въззивната жалба оплакване в тази връзка е неоснователно.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда /без номер/ от 22.03.2012 год. по Н.о.х.дело № 149/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.