Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………гр.София, 25.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV ”в” състав в публично заседание, проведено на шести
април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка
Чолева мл.съдия Калина Христова
При
участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 1478 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273
от ГПК.
Обжалва се решение под № 21136 от 19.12.2016 г. на СРС,
ГО, 81 състав, постановено по гр.д. № 36481/2016 г.,
с което са отхвърлени предявените
от И.Н.В. срещу „К.с.Б.“ ЕООД обективно
съединени искове, както следва: 1/ с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението на ищеца, извършено на основание чл.328, ал.1 ,т.2,предл.2 от КТ
със заповед № 106/ 03.05.2016г. на управителя на ответното дружество, 2/ с
правно основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ-
за възстановяване на ищеца на длъжността преди уволнението „оператор, център за
обаждания, проект „С.“ и 3/ с правно основаниеи
чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за сумата
от 9 502,68лв.- обезщетение за времето на оставане без работа в резултат
на уволнението за периода 04.05.2016г.- 03.11.2016г.
Въззивникът-ищец, И.Н.В. заявява искане за отмяна на обжалваното
решение като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа незаконосъобразност,
немотивираност и необоснованост на
извода на първоинстанционния съд , с който е прието, че извършеният от ответника подбор е в
съответствие с изискването на чл.329 от КТ. Счита, че от първата инстанция не
са обсъдени конкретните факти по настоящото дело , като изцяло са игнорирани
доказателствата по делото, а цитираната практика на ВКС не може да се приеме
като мотиви, важими за конкретния казус, без отнасянето й към доказателствата и фактите по делото и анализ
на последните. Ищецът твърди, че от
ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е
установена законосъобразността на извършения подбор. С изложените доводи,
подробно развити в жалбата, въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, „К.с.Б.“
ЕООД, оспорва жалбата, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното решение, като законосъобразно и правилно. Подробни съображения в
подкрепа на заявеното становище развива в писмения отговор на жалбата,
депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и в писменото становище на
процесуалните му представители- адв.М.и адв.П.. Заявява искане за присъждане на разноските по
делото, направени във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда
на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице и като
такава се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, чл.344,ал.1,т.2 и чл.344,ал.1,т.3
от КТ.
За да отхвърли предявените искове
първоинстанционният съд е приел на първо
място, че от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена
тежест, е доказано реалното съкращаване
на щата, заеман от ищцата и на второ място, че от ответника в съответствие с
носената от него доказателствена тежест е установена законосъобразността на
извършения подбор. По тези мотиви, първоинстанционният съд е приел за неоснователна
претенцията по чл.344,ал.1,т.1 от КТ и обусловените от нея претенции по
чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни
и правилни изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована
неоснователността на исковете.
Със спорната заповед за
уволнение трудовото правоотношение между страните е прекратено на основанието
по чл.328, т.2,предл.2 от КТ- поради съкращаване на щата. За установяване законосъобразността на
уволнението ответникът носи доказателствената тежест, съгласно правилото на
чл.154,ал.1 от ГПК, да установи наличието на уволнителното основание- реалното
съкращаване на щата и законосъобразността на извършения подбор, изискуем от
нормата на чл.329 от КТ, както правилно е приел и първоинстанционния съд с
обжалваното решение.
С оглед заявените с жалбата доводи, от които въззивният
съд е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК, в настоящото въззивно производство ищецът не поддържа като спорен
въпросът относно реалното съкращаване на щата. Основният и единствен спорен
между страните въпрос в настоящото производство е относно законосъобразността
на дължимия и извършен от ответника- работодател подбор, съгласно изискването
на чл.329 от КТ. Доказателствената тежест
за установяване законността на подбора е възложена на работодателя, който следва да установи между кои лица, по
какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, в резултат на което да е
достигнал до решението да уволни съответния работник или служител. Право на
работодателя е да определи кой от служителите му има по-висока квалификация и работи
по-добре , като тази преценка следва да е извършена в съответствие с приетите
от него показатели по законоустановените критерии от чл.329 от КТ , съпоставени
с действителните качества на служителя,
за да се приеме, че е законосъобразна. При извършената от съда проверка на
законосъобразността на подбора, в съответствие със задължителните указания,
дадени с ТР № 3/ 16.01.2012г. по т.дело
№ 3/ 2011г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства се установява законосъобразността на същия по следните съображения: Настоящият съдебен състав
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че при
извършения от ответника подбор е спазена
разпоредбата на чл.329 от КТ. Нормата на чл.
329 КТ дава възможност на работодателят
да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се
съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре, респ.- да
съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават, но имат по-ниска
квалификация или работят по неефективно. От представения по делото протокола
под № 087С1/ 27.04.2016г. за извършения подбор, се установява, че в него не са
включени и съответно – не са оценявани
три служителки, заемали длъжност, идентична на заеманата от ищеца, които
към момента на подбора ползват отпуск по чл.163 от КТ, а именно: М.М.Ю., П.П.а П.а и В.А.З.-С.. Настоящият
съдебен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, с който е
прието, че изключването на горепосочените служители от подбора, не опорочава
законосъобразността на същия. Уволнителното основание, във връзка с което е
извършен подборът / по чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ/ не попада в приложното
поле на чл.333,ал.6 от КТ, което прави безпредметно включването на
горепосочените служители в него. В този смисъл е и задължителната за първата и
настоящата инстанция съдебна практика- постановеното по реда на чл.290 от ГПК –
Решение № 9/ 01.02.2012г. по гр.д.№ 1033/2011г. на ВКС, 4-то ГО.
По основното възражение на ищеца, касаещо незаконосъобразността
на подбора, основано на твърдението, че в резултат на същия са оставени на
работа служители, които изпълняват по-зле трудовите си функции в сравнение с
него /в частност- ищецът сочи като такъв служител лицето М.К./, настоящият съдебен
състав приема, че това възражение на ищеца е неоснователно. Съответно,
настоящият съдебен състав намира, че от ответника, в съответствие с
горепосоченото правило на чл.154,ал.1 от ГПК, е доказана законосъобразността на подбора, извършен между
участвалите в него служители и
констатацията, че ищецът работи по- зле от останалите служители, които
са оставени на работа, съобразно възприетите критерии
със заповед № 087С/ 20.04.2016г.
Критериите по т.1, посочени в заповедта от 20.04.2016г. са обективни и не се
оспорват от ищеца, включително и този по
т..2.1- наложени дисциплинарни наказания, като от признанието на ищеца,
представената влязла в сила заповед № 087/ 18-04.2016г. и неоспореното от ищеца
удостоверение № 326/ 26.10.2016г., се установява, че единствено на ищеца, като
участник в подбора, е наложено дисциплинарно наказание- предупреждение за
уволнение. Видно от заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание на ищеца, то е за негови системни закъснения
за началото на работния ден, както и за напускане на работната смяна преди
приключване на работното време без основание. От представената по делото
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, функционалната
характеристика /л.36 и л.38/ , както и от показанията на разпитания по делото
свидетел М.С.се установява, че спазването на работното време има особено
съществено значение за ефективното изпълнение на трудовите задължения,
възложени на ищеца и реализирането на целения с тях резултат, доколкото всяко закъснение във времето е
свързано с пропуск за провеждането на телефонен разговор с клиент и това води
до загуби на ответника-работодател. Ето защо, установеното системно неспазване
на работното време от страна на ищеца, за което му е наложено дисциплинарното
наказание, съдът приема, че безспорно обосновава извод за по-лошото изпълнение
на възложените му трудови задължения в сравнение с останалите участници в
подбора. На следващо, по-лошото ниво на изпълнение на трудовите задължения от
страна на ищеца се установява и от представените по делото годишни атестации за
2015г. и текущите атестации за 2016г. на участниците в подбора, видно от които
ищецът е оценен с най-нисък резултат и по двете атестации. От текущите
атестации се установява, че единствено за ищеца е изготвен план за подобряване
на представянето. Неоснователно се явява заявеното от ищеца възражение, че
годишната му атестация за 2015г. не му е връчена, поради което е бил лишен от
възможността за оспори оценката си с нея. Видно от стр.2 на същата /л.98-гръб
от делото на СРС/, атестацията е подписана лично от ищеца. Констатираните с
годишната и текуща атестации пропуски на ищеца в работата му / работните
резултати не са съгласувани, не показва познания и способност да изпълнява
възложените му цели и задачи, което налага да работи под сериозен надзор и
проследяване, не спазва културата на Консентрикс за
отношенията с клиентите и служителите –годишна атестация; не спазва системно
времето за почивки и за началото на
работния ден- по текущата атестация/ се потвърждават и от показанията на св.С.,
които съдът кредитира като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления
относими именно към процесния
период от време, за който са изготвяни атестациите. Настоящият съдебен състав приема, че
констатациите по атестациите и показанията на св.С.не се опровергават от
показанията на ангажирания от ищеца свидетел А.Д., доколкото установените от
последния факти за правянето
на ищеца с възложената му работа не по-лошо от останалите служители, са за
минал период от време – 2014г. и м.01.2015г. и не са относими
към периода, за който е изготвена цялостната годишна атестация за 2015г. и
текущата атестация за 2016г., за който период свидетелят няма впечатления, тъй
като е преместен на работа в друг отдел. На последно място, дори да се приеме
за доказан с показанията на св.Д., твърдяният от
ищеца факт, че служителят М.К. е била с ниво на владеене на френския език по-ниско
от неговото и да не бъдат кредитирани показанията на св.С.за обратно
установения факт, /предвид изявлението на последната свидетелка, че самата тя
не владее френски и не би могла да извърши компетентна преценка/, настоящият съдебен
състав приема, че този факт сам по себе си не може да обоснове извод за
незаконосъобразност на извършения подбор.
При установените по делото останали горепосочени пропуски в работата на
ищеца, съдът приема, че тя законосъобразно при извършения подбор е квалифицирана
като ниво на изпълнение по-ниско в сравнение с останалите участници в подбора.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен
състав приема, че предявеният иск за признаване незаконността на уволнението и
съответно неговата отмяна се явява неоснователен и като такъв- законосъобразно
и правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Респективно- като последица от
това- правилно са отхвърлени и обусловените от него претенции по чл.344,ал.1,т.2 и чл.344,ал.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с
тези първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение, като
неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът- ищец дължи на въззиваемата
страна-ответник направените по делото разноски в настоящото производство в
размер на 2 000,00лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 21136 от 19.12.2016 г. на СРС, ГО, 81 състав,
постановено по гр.д. № 36481/2016 г.
ОСЪЖДА И.Н.В. да
заплати на „К.с.Б.“ ЕООД- сумата от 2 000,00 /две хиляди/ лева- разноски по
делото за въззивната инстанция, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.