Р Е Ш Е Н И Е № 136
Град Несебър, 31.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд,
граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи август, през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
при секретаря
Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 693 по описа за 2017г., въз основа на
закона и данните по делото,
Р Е Ш
И :
УВАЖАВА молбата на Д.Е.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против В.А.П. с ЕГН **********,***, к-с И., блок **, вход **,
етаж *, ап. л*, с правно основание чл.9 от Закона за защита от домашното насилие,
като налага следните мерки на защита:
ЗАДЪЛЖАВА В.А.П. с ЕГН **********,***, к-с И., блок **,
вход **, етаж *, ап. л*, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Д.Е.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на В.А.П. с ЕГН **********,***,
к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*, да приближава пострадалото лице Д.Е.Н.
с ЕГН **********, както и обитаваните от нея жилища, находящи се в град
Несебър, съответно на улица Дюните № 5 и на улица Отец Паисий № 26, за срок от
18 (осемнадесет) месеца.
ЗАДЪЛЖАВА В.А.П. с ЕГН **********,***,
к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*, да посещава специализирани програми
за насилници в съответствие с чл.5, ал.1, т.5 от Закона за защита от домашното
насилие към Център за превенция на насилието и престъпността – град Бургас,
булевард Мария Луиза № 9.
Да се издаде заповед за защита на
основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН като се уведоми В.А.П., че при неизпълнение на
заповедта ще бъде задържан от полицейските органи и ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН **********,***,
к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*, да заплати ГЛОБА в размер на 200 лв.
(двеста лева) по сметка на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН **********,***,
к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*, да заплати сумата в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок, считано от връчването му на
страните.
Обжалването на решението не
спира изпълнението на издадената заповед.
Препис от решението и заповедта
да се връчат на страните, на РУ на МВР Несебър и на 05 РУ н МВР Бургас за
сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Гр.Д.693/2017г. на
Несебърския
районен съд
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Подадена е молба вх.№
5622/24.07.2017г. от Д.Е.Н. с ЕГН **********,***, против лицето В.А.П. с ЕГН **********,***,
к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*. Молителката твърди, че с В.А.П. са
живели на семейни начала от месец март 2017г. в жилището в град Бургас заедно с
неговата майка и вуйчо, и че още от самото начало на съвместното им съжителство
той се е държал грубо с нея като я е обиждал, заплашвал, удрял я е, многократно
е била подлагана на физическо насилие от негова страна. Заплахи към молителката
и нейните близки В.П. е отправял винаги, когато тя е искала да напусне
жилището. През месец юни 2017г. когато спрямо нея е било упражнявано почти
ежедневно насилие, тя не е имала възможност да подаде сигнал, тъй като не е
могла дори да излезе от жилището поради това, че е била пазена от В.П. и
близките му, и се е страхувала да повика полиция по телефона. През всичкото
това време е била принуждавана от него да прави секс. Молителката не е могла да
посети и личния си лекар в град Несебър поради болките, които е изпитвала през
периода 17 – 21 юли, пак в резултат на нанесен и побой и удари в областта на
бъбреците. Това е продължило до 23.07.2017г. сутринта, когато след поредните
заплахи и принуждаване да прави секс с В.П., Д.Н. под предлог, че отива до
магазина, за което е получила разрешение от него, тя е успяла да вземе личните
си документи и портмоне и да се прибере при близките си в град Несебър. Тъй
като се страхувала, че ще бъде открита от В.П. и той ще изпълни заканите си, тя
е потърсила съдействие от РУ на МВР Несебър, откъдето била насочена към Пето РУ
на МВР Бургас. Там тя дала показания, а на 24.07.2017г. й е бил извършен
медицински преглед и е била освидетелствана. В.П. е бил задържан за 24 часа,
като молителката потвърждава страховете си той да не навреди след като бъде освободен, тъй като е
неконтролируем и трудно сдържа гнева си.
Моли съда да издаде заповед за
защита, с която да бъдат наложени следните мерки за защита: 1) да бъде задължен
В.А.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие, 2) да му бъде забранено
да приближава жилището, в което живее на адрес град Несебър, улица Дюните № 5,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих, при условия и срок,
определени от съда, и 3) да бъде задължен да посещава специализирана програма
за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността”
град Бургас.
Към молбата си молителката е
приложила писмени доказателства, включително и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които са приети от съда като доказателства.
В съдебно заседание молителката
заявява, че поддържа подадената от нея молба, като потвърждава, че на
23.07.2017г. спрямо нея не е упражнено физическо насилие от страна на В.П..
В съдебно заседание ответникът В.А.П.
се явява лично и с упълномощен адвокат, който счита молбата за неоснователна.
Съдът прецени, че с оглед
твърденията на молителката, молбата й се явява допустима, като В.А.П. е пасивно
легитимиран в процеса на основание чл.3, т.2 от ЗЗДН. Освен това молбата е
подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
От събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната
фактическа обстановка.
Молителката Д.Е.Н. и ответникът В.А.П.
са живели на съпружески начала в продължение на три месеца в жилище в град
Бургас, к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*, заедно с майката на В.П. и
вуйчото на последния – свид. Тодор П.. Двамата са ползвали една стая от
апартамента. В началото на съжителството им никой от тях не е работил,
издържани са от близките на В.П.. Впоследствие В.П. е започнал да работи. Около средата на месец юли 2017г.
свид. Тодор П. е започнал да настоява пред племенника си – В.П., Д.Н. да
напусне жилището. Това тя е направила на 23.07.2017г., когато е успяла да
напусне жилището, обадила се е на братовчедка си в град Несебър – свид. Таня Ташева,
и е пристигнала при нея с такси след около час. Когато са се срещнали свид.
Ташева е забелязала, че по крака си Д.Н. е имала синини, оплаквала се е от
болки в бъбреците. Останала е да живее в дома при свид. Ташева, тъй като Д.Н.
няма достъп до друго жилище и в частност до това на нейните родители, които са
разведени. Същият ден Д.Н. е подала жалба срещу В.П., въз основа на която е
било образувано ДП № 3388-587/2017г. по описа на 05 РУ на МВР-Бургас срещу виновно
лице за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, а тя е била разпитана в качеството
й на свидетел. На 24.07.2017г. като свидетели по образуваното наказателно
производство са били разписани и В.П. и Тодор Пенчев, изготвено е заключение по
назначената съдебномедицинска експертиза, според което при прегледа на Д.Е.Н.
се установили жълтеникави кръвонасядания над десен хълбок и над ляво коляно,
които е възможно да са получени седмица преди това от действието на твърд тъп
предмет (юмрук, крак).
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че молбата, разгледана по същество, е основателна,
тъй като се доказа осъществено домашно насилие на 23.07.2017г. от страна на
ответника спрямо молителката, с която са живеели на съпружески начала, в дома
където са съжителствали на адрес: град Бургас, к-с И., блок **, вход **, етаж
*, ап. л*. Актовете на В.П. спрямо Д.Н. се изразяват в обиди, заплахи (закани),
включително за саморазправа, което съдът възприема като опит за нанасяне на
побой. Безспорно е, тъй като нито в молбата си нито в съдебно заседание
молителката не твърди, че на посочената дата спрямо молителката не е
осъществяван акт на физическо насилие от страна на В.П.. Обидите и заканите
безспорно представляват психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2,
ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, те са били причина за изживените
от молителката негативни емоции в този ден непосредствено преди да напусне
жилището, и които са послужили като повод за раздялата между двамата. Именно
фактът, че молителката е успяла да напусне апартамента, за което е търсила
начин и преди това, е осуетило ако не поредното физическо насилие, то поне
по-сериозното разстройство на психическото и емоционално състояние на
молителката през онзи ден.
Настоящата инстанция наложи
следните мерки: 1. Задължава извършителя на домашно насилие В.А.П. с ЕГН **********,***,
к-с И., блок **, вход **, етаж *, ап. л*, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.Е.Н. с ЕГН **********,***, 2. Забранява на извършителя
на домашно насилие В.А.П. с ЕГН **********,***, к-с И., блок **, вход **, етаж
*, ап. л*, да приближава пострадалото лице Д.Е.Н. с ЕГН **********,***, както и обитаваните от нея жилища, находящи
се в град Несебър, съответно на улица Дюните № 5 и на улица Отец Паисий № 26,
за срок от 18 месеца, 3. Задължава В.А.П. с ЕГН **********,***, к-с И., блок
**, вход **, етаж *, ап. л*, да посещава специализирани програми за насилници в
съответствие с чл.5, ал.1, т.5 от Закона за защита от домашното насилие към
„Център за превенция на насилието и престъпността” – град Бургас, булевард
Мария Луиза № 9.
В съответствие с изискванията на
чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 200 лева, която да заплати по сметка на Несебърския
районен съд. Размерът на глобата е минималния предвиден по закона, тъй като
съдът съобрази освен обстоятелството, че по делото липсват данни спрямо
ответника да са прилагани други мерки по Закона за защита от домашното насилие,
така и с неустановения размер на получаваните от него доходи от трудова
дейност, а представените медицински документи касаят минал период, който не е
въведен от молителката като предмет на настоящото производство, въпреки, че се
установи, че причинените й болки и страдания тогава да са пряка и
непосредствена последица от неправомерни действия на ответника.
Настоящата инстанция намира, че
така наложените мерки са адекватни с оглед упражненото психическо и емоционално
насилие от В.А.П. спрямо Д.Е.Н..
Съдът не приложи останалите
мерки, визирани в чл.5, ал.1 от ЗЗДН, тъй като намира, че същите не са
адекватни с оглед установените фактически констатации, и в частност молителката
не работи и няма месторабота и не посочва конкретни места, където осъществява
социални контакти и отдих.
На основание чл.15, ал.2 от
Закона за защитна от домашното насилие съдът разпореди да се издаде заповед за
защита. Заедно с това на основание чл.21, ал.3 от същия закон В.А.П. следва да
бъде уведомен, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от
полицейските органи и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева
по сметка на Несебърския районен съд.
В съответствие с изискванията на
закона съдът разпореди препис от решението и заповедта да се връчи на страните,
както и да се изпратят на РУ на МВР Несебър и на 05 РУ на МВР Бургас за
сведение и изпълнение.
На основание чл.21, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие органите на РУ на МВР Несебър и на 05 РУ
на МВР Бургас следва да следят за изпълнението на заповедта, като при
неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи
нарушителя и да уведоми органите на прокуратурата.
По тези съображения съдът
постанови решението си.
Град Несебър,
31.08.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: