Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. от [населено място] за проверка на Решение №2/15.05.2024 г. постановено по анд №20242320200012/2024 г. на Районен съд-Тополовград, с което са потвърдени Наказателно постановление №**-****-000141/12.01.2024 г. на Началник РУ-Тополовград ОДМВР-Хасково и Наказателно постановление №**-****-000142/12.01.2024 г. на Началник РУ-Тополовград ОДМВР-Хасково, с които на Д. Х. Д. от [населено място], общ.Тополовград, [улица]са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП; „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 ЗДвП.

С жалбата се оспорва решението, т.к. съставът на PC-Тополовград е мотивирал решението си, като не е разгледал основните възражения за незаконосъобразност на атакуваните наказателни постановления, а именно че в тях следва да е точно и ясно описано нарушението, датата, мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, че при постановяване на съдебния акт съдът кредитира единствено показанията дадени в преписката, без да посочва съществените разминавания между показанията на свидетелите, дадени по преписката и в съдебно заседание, че кредитира показанията на служителите на РУ-Тополовград, въпреки че същите са в противоречие със събраните по делото доказателства и че липсват категорични данни, установяващи нарушителя.

Касаторът претендира да се отмени оспореното решение, както и да се отменят издадените наказателни постановления, като се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за касатор се явява адв.С., която моли да се уважи жалбата на основанията подробно изложени в нея и се постанови съдебен акт, с който да се отмени решението на Районен съд-Тополовград като незаконосъобразно и необосновано и се присъдят направените пред тази инстанция разноски.

Ответникът по касация не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Участващия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд-Тополовград за правилно, обосновано и законосъобразно, счита че авторството на извършеното административно нарушение е установено по безспорен начин от всичко събрани по делото доказателства, които съдът е обсъдил отделно и в тяхната съвкупност, като следва да се постанови съдебен акт, с който да се остави в сила атакуваното решение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №2/15.05.2024 г. по анд №20242320200012/2024 г. Районен съд-Тополовград е потвърдил Наказателно постановление №**-****-000141/12.01.2024 г. на Началник РУ-Тополовград ОДМВР-Хасково и Наказателно постановление №**-****-000142/12.01.2024 г. на Началник РУ-Тополовград ОДМВР-Хасково, с които на Д. Х. Д. от [населено място], общ.Тополовград, [улица]са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП; „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 ЗДвП.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че по безспорен начин по делото се установява, че от обективна и субективна страна Д. Х. Д. е осъществил нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност; не са допуснати никакви нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила и обжалваните наказателни постановление са напълно законосъобразни, обосновани и мотивирани.

Според районния съд наказващия орган е преценил всички обстоятелства по делото и напълно законосъобразно е определил вида и размера на наказанията съответстващи на степента и тежестта на извършените от жалбоподателя административни нарушения и не е допуснал никакви съществени нарушения на материалния закон и на административно-процесуалните правила.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Районен съд-Тополовград, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издадените наказателни постановления, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява от обективна и субективна страна, че касаторът е извършил административните нарушения, за които е санкциониран.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

По повод твърденията пред настоящата инстанция следва да се посочи, че районният съд е извел заключенията си след цялостна преценка на всички преки и косвени доказателства, които е разгледал и обсъдил, както по отношения на тяхната достоверност, така и досежно отражението им едно спрямо друго и е приложил правилата на формалната и на житейската логика по отношения на релевантните материалноправни норми.

При това съдът е дал вяра на свидетелите, които са незаинтересовани и чиито показания не само се подкрепят от останалите доказателства, но са и последователни и се вписват в изграждането на цялостната фактическа обстановка.

От друга страна мотивирано са изключени тези показания, които са представени от заинтересовани от изхода лица, които не само са в противоречие с останалия обективен доказателствен материал, но и безпричинно, необяснено и нелогично са променяни при предварителната проверка и при съдебното дирене, което говори единствено, че се цели постигане на резултат различен от разкриване на обективната истина.

В тази връзка, както правилно посочва и подробно се аргументира районния съд, законосъобразни и обосновани са действията на издателя на наказателните постановления, които са в съответствие с приложимите правни норми.

Ето защо наведените в касационната жалба съображения са неоснователни и не водят до констатации различни от тези на районния съд.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателните постановления, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорените актове.

Настоящата инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението си съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта му.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателните постановления са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2/15.05.2024 г. постановено по анд №20242320200012/2024 г. на Районен съд-Тополовград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.