Р Е Ш Е Н И Е № 427
Гр.Пловдив, 18.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
четиринадесети граждански състав на 19.01. две хиляди и шестнадесета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Надежда Дзивкова
При секретаря: В.В., като разгледа гр.д.№3029/ 2015 г.
по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно по
жалба на „УниКредит Булбанк"АД, ЕИК:**** срещу решение №2985 от 14.08.2015
г. , постановено по гр.д.1\18813/2014 г. на Пловдивския районен съд, 21 гр.с.,в
частта, с което се прогласява за нищожна клаузата на т.11.1.3. от раздел II, от
Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по сключен
договор за банков кредит № 2614/08.04.2008 г., сключен между П.А.П., ЕГН
********** и „УниКредит Булбанк" АД, като неравноправна на основание
чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП и осъжда „УниКредит Булбанк" АД да заплати на
П.А.П., ЕГН **********, сумата от 6 245,39 евро, платена без основание в
периода от 10.05.2009 г. - 10.05.2014 г. по сключен между страните договор за
банков кредит № 2614/08.04.2008 г., ведно със законната лихва върху горната
сума от датата на постъпване на исковата молба - 05.06.2014 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от 2696,55 лева - разноски на П. по съразмерност.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението и моли
същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
Ответникът по жалбата П.А.П.,
ЕГН ********** чрез адв.В.Т.-оспорва жалбата.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок,
поради което е допустима, а разгледана по същество - е частично основателна.
Във
въззивната жалба са изложени доводите, че неправилно ПРС е приел, че не е
доказано индивидуално договаряне и че не може да се приложи изключението на
чл.146 ЗЗП. Че от показанията на двамата свидетели по делото било видно, че П.
не е проявил желание да му бъдат разяснени определени разпоредби на договора,
не е изразил становище, че някои клаузи го ощетяват и че желае да бъдат
променени и предоговорени някои текстове, от което прави извод, че П. е бил
съгласен с всички условия. Неправилно съдът бил приел, че клаузата на т.11.1.3
уреждала само уговорки относно начина напромяна на лихвения %, а не се отнасял
до тези, които касаят начина на определянето му -съгл.чл.145 ЗЗП определянето
на неравноправността на клаузата не може да касае основния предмет на договора;
че договорът не може да съществува без атакуваната клауза и ако бъде
провъзгласена за нищожна, следва да доведе до нищожност на целия договор.
РС не бил съобразил, че
приложим по казуса е чл.143,ал.3,т.1 от ЗЗП, което изключвало приложението на
чл.143,т.10 и т.12 от
ЗЗП.
РС не бил обсъдил наличието на
фиксиран долен праг на лихвиения процент, евентуално неравноправност може да
има при увеличаване на лихвения процент, но не и наличеието на долен праг;
кредитополучателят следвало да заплаща вноски съобразно уговорения лихвен
процент в размер на 6,16 %. В този случай съгласно ССЕ П. е платил 50,35 евро
по-малко.
П. бил подписал ОУ, според
които банката може да ги актуализира; дал изрично съгласие промятата на ОУ да
има сила за него от датата на приемането им и е плащал увеличените вноски без
възражения.
Разпоредбата на т.11.1.3 от
договора уреждало правото на банката едностранно да променя лихвения процент за
съответния период без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните. Ако клаузата е нищожна щяло да отпадне
възможността лихвения процент да бъде променян а от банката изобщо.
РС не е разгледал възражението за изтекъл давностен
срок.
В отговора
на ВЖ са изложени доводите, че атакуваната клауза т.11.1.3 не е договорена
индивидуално, тъй като не е част от договора, а е част от ОУ, т.е е част от
стандартни, изготвени предварително типови условия на банката; потребителят не
е обсъждал с кредитора въпросната клауза не защото не е искал, защото такава
възможност е била изключена, доказателство за което е, че същата лауза е била
включена в много други абсолютно идентични типови договори на банката, видно от
образуваните съдебни дела, С клаузите на чл.4 и 4.1 от договора за банков
кредит годишният лихвен процент се определял от два компенента -надбавка за
редовен дълг, фиксирана за целия период в размер на 1,801% и базисният лихвен
индекс, който е променлива величина, равен на конкертно посочен индекс в раздел III
от ОУ - чл.9.2, съвпадащ с едномечения EUROBOR, който следвало да отчита
промените в пазарните условия; т.е. договорен е плаващ лихвен %, който може да
променя ежемесечно. Липсата на възможност да бъде изменен ГЛП когато индексът EUROBOR се понижи поставял кредитопучателя в неравнопоставено положение спрямо
търговецът, за който е договорена възможност за увеличаване на
възнаградителната лихва при повишавене на пазарния индекс, цитира
съд.практика.Счита,че правилно РС е приел, че е нарушен и чл.147/1/ ЗЗП, който
изисква клаузите на договорите да бъдат съставени по ясен и недусмислен начин,
в който смисъл било и решение на СЕС по дело С-472/10. Относно искът за
неоснователно обогатяване- счита, че получената от банката премия е без правно
основание и подлежи на връщане; че безспорно установено било, че ищецът е
заплатил изцяло погасителните вноски, в .т.ч. и лихвите; че сумата е платена
без основание, с оглед нищожността на т.11.1.3 от ОУ и поради това, че индексът EUROBOR през процесния период бележил спад от 4,389% до 0,120%.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
В ИМ се твърди, че клаузата на
т.11.1.3 от ОУ към сключения между страните договор за ипотечен банков кредит №
2614/08.04.2008г. е нищожна, тъй като дава право на банката едностранно да
увеличава ГЛП при промяна на пазарни условия и за осъждане на същата да му
заплати сумата 6251,18 евро като платени без основание в периода 10.05.2009 г.-
10.05.2014 г. поради нищожността на т.11.1.3 от ОУ, които претендира ведно със
законнната лихва от подаване на ИМ.
Видно от т.11.1.3 от ОУ към
подписания между страните договор за ипотечен банков кредит № 2614/08.04.2008г.
е казано, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя
едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а
, определен по предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без
за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните
при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключаване на договора или от размера му,
формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява
кредитополучателя за извършената промяна в 1-седмичен срок на адреса за
кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда,
установен в условията по кредити на ФЛ.
По делото пред ПРС са
разпитани свидетелите Й. П. - съпруга на ищеца, Д. Т. - **** при банката.
Св.П. установи, че е подписала
с ищеца договора за кредит, при което нищо не са обсъждали по договора с дл.л.
представител на банката и нищо не им е обяснявано. Св.Т. установи,че кредитен
инспектор по кредита с П. е била Д. Б. П.П. не е задавал въпроси по кредита,
нито е искал да предоговаря клаузи. Начинът на образуване на лихвата е еднакъв
за всички клиенти.
ПОС намира, че банката не е доказала, че процесната
клауза е била индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Съгл.чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В чл.144
от ЗЗП се посочват изключенията от правилото.
Във формираната по реда на
чл.290 ГПК задължителна съдебна
практика на ВКС - р.№
№424/02.12.2015 г. по
гр.д.№1899/2015 г. на ВКС, 4
ГО и р.№77/22.04.2015 г. по
гр.д.№4452/2014 г. на ВКС, 3
ГО, е казано следното:
В решение №424/02.12.2015 г. по гр.д.№1899/2015 г. на
ВКС, 4 ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК се приема, че е допустима уговорка
в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:
1.обстоятелствата, които допускат изменение на лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в ОУ; 2.тези обстоятелства да са обективни, т.е. да не
зависят от волята на кредитора;3. методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора и ОУ - чл.144/4/ от ЗЗП, т.е. да е ясен
начинът на формиране на лихвата и 4. при настъпването на тези обстоятелства да
е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва.
В р.№77/22.04.2015 г. по
гр.д.№4452/2014 г. на ВКС, 3 ГО също е прието, че основния критерий за
приложимостта на чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП е изменението на лихвата да се дължи
на външни причини, които не зависят от банката, а са породени от въздействието
на свободния пазар или от държавния регулатор /тогава банката няма да е
недобросъвестна по смисъла на чл.143
ЗПП; клаузата изменяща
лихвения % трябва да с формулирана по по ясен и недвусмислен начин /
чл.147,ал.1 ЗЗП/; 3.потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как банката може едностранно да промени лихвата, за да
може той да реагира /р.на СЕС от 21.03.2013 г. по д. С-92/11/; 4.съдът не
следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока, а при
непълнота да тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Изхождайки
от тази задължителна съд.практика, ПОС намира, че банката не доказа, че
процесната клауза е била индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.1 от
ЗЗП: действително е посочено, че лихвата може да се променя едностранно от
банката при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункт от
размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера
му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Това обстоятелство не
зависи от волята на банката, а от обективния пазарен индекс, обаче, прилагането
му е поставено в зависимост от волята на банката, т.к. не е налице автоматизъм
на промяната, липсва всякаква яснота относно методиката и математическия
алгоритъм за формиране на едностранно променената лихва; не е предвидена
възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на БЛП. От
горното следва извода, че процесната клауза е изцяло в полза на банката и в
ущръб на кредитополучателя, поради което е неравноправна по смисъла на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и следователно е нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.
При така установеното от фактическа
страна, ПОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан и поради това
следва да се уважи. Като е стигнал до същите изводи, в частта, че процесната
клауза е недействителна, РС е постановил правилно и законосъобразно решение,
което в тази част следва да се потвърди.
По отношение на иска с пр.осн.чл.55 от ЗЗД за връщане
на сумата 6251,18 евро, като платена без правно основание:
Жалбоподателят счита,че доказателствената тежест за
доказване, че нищожната клауза е довела до необосновано увеличаване на
задълженията му по кредита, трябва да лежи върху ищеца.
В с.з. на 28.10.2014 г. на
ПРС, 21 гр.с. по гр.д.№8813/2014 г. при отделяне на спорното от безспорното, е
прието за безспорно обстоятелството, че ищецът е плащал редовно вноските си по
процесния ипотечен кредит, както са били определени от банката.
Пред ПРС е назначена ССЕ. От
заключението на в.л. М. от
22.01.2015 г., което
съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че в т.10.3 и 10.4 от
Условията по кредити на ФЛ, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на
договора по 1-месечния EUROBOR е бил 4,3590% и надбавка 1,8010%= 6,16%. Според лихвените условия по
при подписване на договора за кредит дължимата лихва за периода е
3794,43 еврво. За исковия период 10.05.2009 г.
-10.05.2014 г. при
олихвяване на кредита се начислявал и компонент премия
от
10.04.2009 г. 3% и от 10.07.2009 г. - 4%, при което
реално
заплатената от П. лихва за периода е 10039,82 евро.
Или кредитополучателят е платил в повече лихва под формата на премия общо за
периода в размер на 6245,39 евро.
Пълномощникът на банката е
оспорил заключението с твърдението /на л.139 от д.РС/, че банката не се е
възползвала от правото си да начислява лихвата, кокто е посочено от вещото
лице, но не е поискала разширена експертиза, респективно твърдението му е
останало недоказано.
По отношение на възражението
за изтекла погасителна давност ПОС възприема доводите на ПРС, че по отношение
на вземането е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която към
момента на подаване на ИМ - 5.6.2014 г. не е изтекла, тъй като началната
падежна дата на заплащане на първата лихва е 10.06.2009 г. и на осн.чл.272 ГПК
препраща към тях.
При така установеното от
фактическа страна ПОС намира, че банката се е обогатила неоснователно със
сумата 6245,39 евро, надвзета от кредитополучателя при неправомерно едностранно
изменение на първоначално договорения лихвен процент, тъй като е начислявала
суми под формата премия, каквато не е договорена при първоначалното подписване
на договора, поради което предявения иск по чл.55 ЗЗД се явява основателелен и
следва да се уважи до размера посочен от вещото лице М.М. До същият извод е
достигнал РС в своето решение, поради което същото е правилно и законосъобазно
и следва да се потвърди.
Въззиваемият е направил
разноски пред ПОС в размер на 1800 лв.- видно от приетия по делото списък на
разноските- платен адв.хонорар.
Въззивникът чрез своя
пълномощник е направил възражение за прекомерност на платения адв.хонорар на на
въззиваемият от 1800 лв. за производството пред ПОС.
ПОС намира, че възражението е
основателно: С оглед материалния интерес на иска -6251,18 евро., съгл.
чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/9.07.2004 г., изм и
доп.бр.28/28.03.2014 г. за мин.адв.
възнаграждения мин.адв.ханорар е 896,78 лв., а за неоценяемия
иск - 300 лв. или общо адв. хонорар, който следва да се присъди е 1196,78 лв.
Преценявайки фактическа и правна сложност на делото ПОС намира, че платения
адв.хонорар от ищеца следва да се редуцира до 1200 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2985 от
14.08.2015 г. , постановено по гр.д.И8813/2014 г. на Пловдивския районен съд,
21
гр.с.,
ОСЪЖДА „УниКредит
Булбанк"АД, ЕИК:****, гр. **** да заплати на П.А.П., ЕГН ********** ***
чрез адв.В.М. ***, сумата от 1200 лв. -разноски по делото пред ПОС.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: