ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39747
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110162404 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
334955/22.10.2024 г., уточнена с молба с вх. № 296793/10.09.2025 г. от М. С.
Е. ЕГН:**********, ********** Съдебен адрес чрез адв. А. Д. САК кантора:
********* ******* срещу М. Г. К., ЕГН:**********, Гр. София, **********,
М. С. Е., ЕГН:**********, **********, М. И. Г., ЕГН:**********, гр.
**********, В. И. Л., ЕГН:**********, ******, с която са предявен
положителен установителен иск за собственост с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, с който да бъде признато по отношение
на всички ответници, че М. С. Е. ЕГН:********** е собственик, на
основание давностно владение от началото на 2007 г. върху следния
недвижим имот:
1. АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и седем/, находящ се в ******** /шест/,
вход Б /буква Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 92.53 /деветдесет и две цяло
и петдесет и три стотни/ кв.м., при съседи: от изток-апартамент №3, вх.
А, от запад-стълбище и асансьор, от север-фасада и от юг-апартамент
№38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2 /две/ с
полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем стотни/ кв. м., при
съседи: от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от юг-
фасада, ВЕДНО с 3.709% /три цяло седемстотин и девет хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед
1
№РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и едно
точка шестдесет и четири точка едно точка тридесет и седем/, с адрес на
имота: ******* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1 /първи/, апартамент 37
/тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира на етаж 1
/първи/ в сграда с идентификатор ******** с предназначение на
сградата: Жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в
Поземлен имот с идентификатор ******** /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение;
брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
********.38, ********.3 и ********.36, под обекта- няма над обекта -
********.40.
В обстоятелствената част се твърди, че имотът е придобит по време на
брака между съпрузите М. Г. К., ЕГН ********** и С. М. Е., ЕГН: **********,
като първата се явява майка на ищеца, а съпругът баща. Твърди, че съпрузите
са се развели съгласно Решение № 199 от 17.10.2007 год. на СРС, 80 състав по
гр. д. №2918/2007 год. като семейното жилище е предоставено на двамата
съпрузи за ползване.
Сочи, че след развода С. М. Е. не е живял в апартамента в *****, а се
преместил да живее с новата си съпруга - Л.Х.Е. на нейния адрес в град
С********. Излага твърдения, че е имало устна уговорка апартаментът да
остане за ищеца, а за брат й М. С. Е. – апартамент в *****, като той не й
отричал правото на собственост върху процесния апартамент и е признат в
изложените от него факти в искова молба вх. № 261750/21.09.2023 г. по гр. д.
№ 52142/2023 г. на СРС.
Излага твърдения, живее в процесния имот от 2007 година до настоящия
момент. Стопанисва жилището, поддържа го и го ремонтира и никой роднина
и/или съсед не е пречил нито пък е з.вявал претенции към собствеността ми.
Твърди, че в жилището се родила дъщеря й и там я отгледала. Всички съседи и
роднини знаели, че тя е собственик на апартамента и никой не оспорва това.
На входната врата е поставена табела с нейното име. Сочи, че по силата на
постигнато споразумение по бракоразводно дело е определено местоживеене
на дъщеря й при нея на адрес: **********
Твърди, че е собственик на жилище, на основание давностно владение
от начало на 2007 г., което необезпокоявано упражнява и до настоящия
момент.
В уточнителна молба твърди, че е извършвала своене на имота и е
демонстрирала пълната си собственост като е извършвала строително-
2
ремонтни работи на значителна стойност и е заплащала всички консумативни
разходи за имота, както и други фактически и правни действия на
демонстриране, че е едноличен собственик. Твърди, че ответникът М. Е. и
ответницата М. К. са признали изключителното право на собственост на
ищеца върху целия имот.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото
следните документи: 1,Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 17.09.1990 год., 2.Решение №199/17.10.2007 год. на СРС, 8о състав по гр.д.
№2918/200б год., з.Удостоверение за наследници изх.№о6390/05.О7.2023 год., издадено от
СО-Район **********, 4.Скица №15-741207-20.07.2024 г., издадена от СГКК-гр.София,
5.Удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/зо.09-2024 год., издадено от СО,
Дирекция ОП, Отдел ОП **********, б.Искова молба BX.N0261750/21.09.2023 год., по която
е образувано гр.д.№52142/2023 год. на СРС, 36 състав., 7.Решение по гр.д.№5309/2019 год.
на СРС, 83 състав.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. К. не подава отговор. Получила
е книжата лично на 12.03.2025 г. (л.46 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Е. не подава отговор. Получил е
книжата чрез майка си М. К. на 12.03.2025 г. (л.47 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Г. не подава отговор. Получил е
книжата чрез адв. М. М. на 08.07.2025 г. и по реда на чл.41 ГПК (л.35, 63 от
делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Л. не подава отговор. Получил е
книжата чрез работодател, който отказва да получи книжата (л.48,53,58 от
делото). Видно от справката в ЕИСС договорът не е прекратен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът се представлява от адв. А. Д. САК със съдебен адрес: *********
*******, което пълномощно важи само за СРС (л.5 от делото).
Ответникът М. Г. се представлява от адв. М. М. със съдебен адрес:
*******, ****** (л.9 от делото).
Останалите ответниците не се представляват.
По държавната такса
Съгласно удостоверение за данъчна оценка, същата е в размер на
42 708.70 лева. Следователно държавната такса е в размер на 427.09 лева.
Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.2 от делото).
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички
необходими реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви
3
проект за доклад по чл.146 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за различните
имена на лицето С. М. Е. и С. М. Е., ЕГН **********, на основание чл.146,
ал.2 ГПК.
По доказателства
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
По свидетелите
Искането за допускане на двама свидетели е допустимо, необходимо и
относимо. Ето защо искането следва да бъде уважено за всяка една от
страните. На основание чл.158 ГПК следва да се определи краен срок за
събиране на доказателства.
С оглед приложението на императивна правна норма, съдът приема, че
следва да задължи страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на
основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът прием, че
страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно
възраженията.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
4
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са з.вили, че жел.т да получат електронни изявление от съда и не са
задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в по-дълъг срок, за
да може да се връчи призовката и настоящия съдебен акт, като първата
свободна дата 08.12.2025 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 334955/22.10.2024 г., уточнена
с молба с вх. № 296793/10.09.2025 г. от М. С. Е. ЕГН:**********, ********** Съдебен адрес
чрез адв. А. Д. САК кантора: ********* ******* срещу М. Г. К., ЕГН:**********, Гр.
София, **********, М. С. Е., ЕГН:**********, **********, М. И. Г., ЕГН:**********, гр.
**********, В. И. Л., ЕГН:**********, ******, с която са предявени положителен
установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗС, с който да бъде признато по отношение на всички ответници, че М. С. Е.
ЕГН:********** е собственик, на основание давностно владение от началото на 2007 г.
върху следния недвижим имот:
1. АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и седем/, находящ се в ******** /шест/, вход Б /буква
Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 92.53 /деветдесет и две цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при
съседи: от изток-апартамент №3, вх. А, от запад-стълбище и асансьор, от север-фасада
и от юг-апартамент №38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2
/две/ с полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем стотни/ кв. м., при съседи:
от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от юг-фасада, ВЕДНО с 3.709%
/три цяло седемстотин и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени
със Заповед №РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********* /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири точка едно
5
точка тридесет и седем/, с адрес на имота: ******* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1
/първи/, апартамент 37 /тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира на
етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор ******** с предназначение на сградата:
Жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в Поземлен имот с
идентификатор ******** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв.
м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ********.38,
********.3 и ********.36, под обекта- няма над обекта -********.40.
В обстоятелствената част се твърди, че имотът е придобит по време на брака между
съпрузите М. Г. К., ЕГН ********** и С. М. Е., ЕГН: **********, като първата се явява
майка на ищеца, а съпругът баща. Твърди, че съпрузите са се развели съгласно Решение №
199 от 17.10.2007 год. на СРС, 80 състав по гр. д. №2918/2007 год. като семейното жилище е
предоставено на двамата съпрузи за ползване.
Сочи, че след развода С. М. Е. не е живял в апартамента в *****, а се преместил да
живее с новата си съпруга - Л.Х.Е. на нейния адрес в град С********. Излага твърдения, че
е имало устна уговорка апартаментът да остане за ищеца, а за брат й М. С. Е. – апартамент в
*****, като той не й отричал правото на собственост върху процесния апартамент и е
признат в изложените от него факти в искова молба вх. № 261750/21.09.2023 г. по гр. д. №
52142/2023 г. на СРС.
Излага твърдения, живее в процесния имот от 2007 година до настоящия момент.
Стопанисва жилището, поддържа го и го ремонтира и никой роднина и/или съсед не е
пречил нито пък е з.вявал претенции към собствеността ми. Твърди, че в жилището се
родила дъщеря й и там я отгледала. Всички съседи и роднини знаели, че тя е собственик на
апартамента и никой не оспорва това. На входната врата е поставена табела с нейното име.
Сочи, че по силата на постигнато споразумение по бракоразводно дело е определено
местоживеене на дъщеря й при нея на адрес: **********
Твърди, че е собственик на жилище, на основание давностно владение от начало на
2007 г., което необезпокоявано упражнява и до настоящия момент.
В уточнителна молба твърди, че е извършвала своене на имота и е демонстрирала
пълната си собственост като е извършвала строително-ремонтни работи на значителна
стойност и е заплащала всички консумативни разходи за имота, както и други фактически и
правни действия на демонстриране, че е едноличен собственик. Твърди, че ответникът М. Е.
и ответницата М. К. са признали изключителното право на собственост на ищеца върху
целия имот.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. К. не подава отговор. Получила е книжата
лично на 12.03.2025 г. (л.46 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Е. не подава отговор. Получил е книжата
чрез майка си М. К. на 12.03.2025 г. (л.47 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Г. не подава отговор. Получил е книжата чрез
адв. М. М. на 08.07.2025 г. и по реда на чл.41 ГПК (л.35, 63 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Л. не подава отговор. Получил е книжата
чрез работодател, който отказва да получи книжата (л.48,53,58 от делото). Видно от
справката в ЕИСС договорът не е прекратен.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
6
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, с който да бъде признато по отношение на всички ответници,
че М. С. Е. ЕГН:********** е собственик, на основание давностно владение от началото
на 2007 г. върху следния недвижим имот:
1. АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и седем/, находящ се в ******** /шест/, вход Б /буква
Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 92.53 /деветдесет и две цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при
съседи: от изток-апартамент №3, вх. А, от запад-стълбище и асансьор, от север-фасада
и от юг-апартамент №38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2
/две/ с полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем стотни/ кв. м., при съседи:
от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от юг-фасада, ВЕДНО с 3.709%
/три цяло седемстотин и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени
със Заповед №РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********* /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири точка едно
точка тридесет и седем/, с адрес на имота: ******* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1
/първи/, апартамент 37 /тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира на
етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор ******** с предназначение на сградата:
Жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в Поземлен имот с
идентификатор ******** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв.
м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ********.38,
********.3 и ********.36, под обекта- няма над обекта -********.40.
Възражения на ответника:
Правоизключващи –
1. няма
Правопридобиващи –
1. няма
2. няма
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че на 17.09.1990 г. С. М. Е. и М. Г. Е. купуват процесния имот,
предмет на иска, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) (л.5 от делото). Не е
спорно, че с решение № 199/17.10.2007 г. по гр. д. № 2918/2006 г. по описа на СРС, бракът
между двамата е прекратен, като решението е влязло на 17.07.2007 г., той като е при
сключено споразумение. В решението и споразумението страните се уговорили, че
процесния имот остава в идеална съсобственост между страните. Страните се уговорили, че
съпругата М. ще носи предбрачната си фамилия К. (л.6 от делото).
При това положение, на основание чл. 26, ал.1 СК (1985 г.) СИО се прекратява и на
основание чл. 27 СК (1985 г.) всеки един от тях има равен дял. Следователно С. М. Е. има 1/2
7
ид. част от процесния имот и М. Г. К. също има 1/2 ид. част от процесния имот. И двата са
придобили имота на основание покупко-продажба и прекратяване на СИО.
Не се спори, че С. М. Е., ЕГН ********** е починал на 25.02.2012 г., като оставил
следните свои наследници: М. И. Г., ЕГН **********, В. И. Л., ЕГН ********** (като
същите се явяват деца от последващ брак с Л.Х.Е., която е последваща съпруга и е
починала на 08.10.2019 г.), както и децата от първия брак на С. Е., а именно: М. С. Е., ЕГН
********** и М. С. Е., ЕГН ********** (л.7 от делото).
При това положение, след смъртта на С. М. Е., неговото имущество се наследява от
неговите деца, които са наследници от първи ред. На основание чл. 5, ал.1 ЗН всяко едно от
децата получава равен дял, т.е. по 1/4 ид. част от 1/2 ид. част от процесния имот. Така всеки
един от М. И. Г., ЕГН **********, В. И. Л., ЕГН **********, М. С. Е., ЕГН ********** и М.
С. Е., ЕГН ********** получава по 1/8 ид. част от процесното жилище, на основание
наследство от С. М. Е..
Не се спори, че процесният имот представлява АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и
седем/, находящ се в ******** /шест/, вход Б /буква Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 92.53 /деветдесет и две
цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при съседи: от изток-апартамент №3, вх. А, от запад-
стълбище и асансьор, от север-фасада и от юг-апартамент №38, ЗАЕДНО принадлежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2 /две/ с полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем
стотни/ кв. м., при съседи: от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от юг-
фасада, ВЕДНО с 3.709% /три цяло седемстотин и девет хилядни процента/ идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно
КККР, одобрени със Заповед №РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********* /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири точка едно точка тридесет и
седем/, с адрес на имота: ******* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1 /първи/, апартамент 37
/тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с
идентификатор ******** с предназначение на сградата: Жилищна сграда-многофамилна;
сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор ******** /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в
документа площ 92.53 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
********.38, ********.3 и ********.36, под обекта- няма над обекта -********.40 (л.8 от
делото).
Страните не спорят, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота. Не
спорят, че същото е непрекъснато, спокойно и явно. Не е спорно намерението за своете у
ищеца, респ. действие, демонстриращо промяна на намерението за своене и тези действия са
стигнали до знанието на ответника (ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС), с което свое поведение, ищецът е демонстрирал упражняване на собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. На основание чл. 69 ЗС се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, която презумпция е оборима.
Не е спорно, че фактическата власт е явна, спокойна, открита, необезпокоявана и
несъмнителна.
Спорно остава дали ищецът е собственик на целия имот на основание давностно
владение от 2007 година. Спори се дали е осъществен ли е фактическия състав на владение
спрямо другите съсобственици. Спори се дали са изтекли 10 години.
8
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По исковете с правна квалификация, в тежест на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, следва да установите следните обстоятелства:
№Иск/възражениеИщецОтветник
непрекъснато, спокойно и явно
1 чл.124, ал.1, В
фактическа власт върху процесната вещ с
предл. 1 ГПК –доказателствена
намерение да я свои, респ. действие,
давностнотежест на
демонстриращо промяна на намерението за
владениеответника е да
своене и тези действия са стигнали до
(оригинернообори
знанието на ответника (ТР № 1/06.08.2012 г.
основание)презумптивната
по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС), с
норма на чл. 69
което свое поведение, ищецът е демонстрирал
ЗС, съгласно
упражняване на собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себекоято се
си. На основание чл. 69 ЗС се предполага, че
предполага, че
владелецът държи вещта като своя, която
владелецът
презумпция е оборима.
държи вещта
Трябва да се докаже: владение (период от
като своя, докато
5/10 години, непрекъснато, постоянно,
не се докаже, че
прекъсване за по-малко от 6 месеца,
я държи за
фактическа власт, намерение за своене на
другиго.
вещта, явно, спокойно, открито,
необезпокоявано, несъмнително)
Начало на владение от 2007
Да е манифестирал владението спрямо
другите съсобственици
1. С. М. Е. е собственик на процесния
2 чл.124, ал.1,
имот – праводател на ищеца
предл. 1 ГПК –
наследство2. ищецът има качеството на наследник
на С. М. Е.
(транслативна
сукцесия –
деривативно
основание)
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за различните имена на
лицето С. М. Е. и С. М. Е., ЕГН **********, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
9
но само ако не са могли да ги узн.т, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и писмени доказателствени
средства следните документи: 1,Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ от 17.09.1990 год., 2.Решение №199/17.10.2007 год. на СРС, 8о състав по
гр.д.№2918/200б год., з.Удостоверение за наследници изх.№о6390/05.О7.2023 год., издадено
от СО-Район **********, 4.Скица №15-741207-20.07.2024 г., издадена от СГКК-гр.София,
5.Удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/зо.09-2024 год., издадено от СО,
Дирекция ОП, Отдел ОП **********, б.Искова молба BX.N0261750/21.09.2023 год., по която
е образувано гр.д.№52142/2023 год. на СРС, 36 състав., 7.Решение по гр.д.№5309/2019 год.
на СРС, 83 състав.
ДОПУСКА, на основание чл. 163 ГПК, събирането на свидетелски
показания чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца, като на
основание чл.158 ГПК, ОПРЕДЕЛЯ краен срок за събиране на тези
доказателства, а именно първото по делото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА страните лично да се явят в открито съдебно заседание,
на основание чл.176 ГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът прием, че страната е създала пречки за установяване на иска
си/респективно възраженията.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако жел.т да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М. Николова на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
10
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
11
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са з.вили, че жел.т да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.12.2025 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните на
адресите от изготвените справка НБД, а на В. Л. и М. Г. допълнително чрез
работодател и чрез уведомление чл.47 ГПК
ПРЕПИС от уточняващата молба да се връчи на ответниците по начина,
посочен в предишния абзац.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12