Присъда по дело №11/2021 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 7
Дата: 19 май 2021 г.
Съдия: Милена Иванова Семерджиева
Дело: 20212320200011
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Тополовград , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена И. Семерджиева
при участието на прокурора Х.Д.
като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Наказателно дело от
общ характер № 20212320200011 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.К. И. П. – роден на ******** г. в гр.Т., живущ в
гр.Т., обл.Х. ул.“Х.С. № **, ***, ет.* ап.**, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, безработен, осъждан-реабилитиран, с ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
В периода от 12.07.2020 г. до 13.07.2020 г., около 10:30 часа в гр.Т.,
обл.Х., при условията на продължавано престъпление е нарушил мерки,
издадени против появяването или разпространението на заразна болест по
хората – т.14 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.6 и
чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата са епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID – 19 на територията на страната, като лице по чл.14 от заповедта,
пристигнал в Р.България от рискова страна – Великобритания, поставено под
1
карантина с предписание за поставяне под карантина №
200702/048664/03.07.2020 г., издадено от Регионална здравна инспекция –
Бургас, връчено на 02.07.2020 г., не изпълнил задължението си да не напуска
дома си и мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието 14-дневен срок – да пребивава на адрес ул.“Х.С.“
№ **, *** и след като напуснал адреса на който се изпълнява карантината,
пребивавал на обществено място по § 1а от ДР/допълнителните разпоредби/
от Закона за здравето – на 12.07.2020 г. отишъл до хранителен магазин „Л.“ и
игрална зала „С.“, находящи се на ул.“Х.С.“ и на 13.07.2020 г. отишъл до
хранителен магазин „Л.“ и игрална зала „С.“, находящи се на ул.“Х.С.“, като
деянието е извършено по време на пандемия, свързани със смъртни случаи
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID – 19.
ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.355, ал.2, предл.2, вр ал.1, вр.
чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б“б“, във вр. чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК му се
определя НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес – гр.Т., , ул.“Х.С.“ № **,
***, ет.* ап.**, с периодичност на явяването два пъти седмично за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА по-лекото наказание
„ГЛОБА“, което закона предвижда наред с наказанието „Лишаване от
свобода“.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 7 от 19.05.2021 г. по НОХД №
20212320200011/2021 г.
Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен
акт на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград по обвинение против
подс.К. И. П. от гр.Т. за престъпление по чл.355, ал.2 предл.2-ро във вр. с ал.1
вр. чл.26, ал.1от НК.
В с.з. представителят на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО -
Тополовград поддържа обвинението, като предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „пробация“ със съответните пробационни мерки по чл.
42а, ал.1, т. 1 и 2 от НК за срок от 6 месеца, както и на основание чл.55, ал.3
от НК да не бъде налагано по-лекото наказание което закона предвижда
наред с наказанието „лишаване от свобода“, а именно „Глоба“.
Подсъдимия П. се явява лично в съдебно заседание и се признава за
виновен, съжалява за извършеното, съдейства за разкриване на обективната
истина и не оспорва обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Поради
което претендира да се определи минимално наказание, като предоставя на
съда да реши какво да е то.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и
гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 02.07.2020 г. подс.П., прибирайки се от рискова страна -
Великобритания е влязъл в Р.България. С предписание за поставяне под
карантина № 200702/048664/02.07.2020 г. на РЗИ гр.Бургас, издадено на
основание Заповед на Министъра на Здравеопазването подс.П. е бил
поставен под карантина на адрес: гр.Т., обл.Х., ул.“Х.С.“ № **, вх. * за срок
от 14 дни. Предписанието му е връчено на 02.07.2020 г.
На 12.07.2020 г., подс.П. напуснал адреса на който е бил карантиниран,
като отишъл до хранителен магазин „Л.“, находящ се в гр.Т., на ул.“Х.С.“, от
където пазарил необходими за себе си продукти. В последствие отишъл и до
намиращата се в близост до магазина игрална зала „С.“, като там намерил
свидетелите М. и З. с които се уговорил на следващия ден да извършат
строителни дейности в апартамента му.
На 13.07.2020 г., около 10:30 ч. – 11:00 ч., свидетелите К., С. и К. –
служители на РУ – Тополовград, извършили проверка на посочения адрес за
да установят дали лицето изпълнява задължението си да не напуска адреса на
който е карантиниран. При извършената проверка служителите установили,
че подс.П. не е бил на адреса. Свидетеля К. е посетил апартамента в който е
заварил двама работници да извършват строителни дейности в него, а С. и К.
са го изчакали в патрулната кола до входа на блока. След като К. установил,
1
че в апартамента освен майсторите не се намира карантинираното лице,
слязъл до патрулната кола заедно с двамата майстори М. и З. и последните
обяснили пред тримата служители на полицията, че подс.П. е напуснал дома
си където е бил карантиниран и е отишъл в гр.Е. да зарежда бутилка с газ.
Във връзка с това обстоятелство в обясненията си в хода на съдебното
следствие подсъдимия посочва, че докато майсторите са работили в
апартамента му, и през двата дни и на 12.07.2020 г. и 13.07.2020 г., той е стоял
в гаража си, който се намира извън сградата на блока, до самия вход. При
зададен въпрос от съда на свидетелите К., Л. и К. в хода на съдебното
следствие, дали са видели подс.П. около блока, и тримата свидетели посочват
в показанията си, че не са виждали подсъдимия нито около блока, нито около
гаражите, въобще в промеждутъка от време в който са били там полицейските
служители, лицето П. не се е появило.
От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подс.П. е
осъждан-реабилитиран за извършено от него умишлено престъпление от общ
характер – кражба.
Така изложената фактическа обстановка се установява както от
писмените доказателства по делото, така и от гласните такива, които съдът
кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви. И
тримата свидетели – служители на полицията обясняват по абсолютно
идентичен начин как е протекла проверката и какво са установили и между
техните показания няма никакви противоречия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил
престъпния състав на чл.355, ал.2, предл.2-ро във вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1от
НК, тъй като се установи по безспорен и категоричен начин, че по време на
пандемия свързана със смъртни случаи във връзка с разпространението на
COVID – 19 е нарушил противоепидемични мерки, въведени на територията
на Република България със Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.6 и чл.63 от Закона за
здравето, чл.29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, като лице по чл.14 от Заповедта пристигнал от
рискова страна – Великобритания, е именно предписание за поставяне под
карантина № 200702/048664/02.07.2020 г. на РЗИ гр.Бургас , връчено на 02.07.2020 г.
В 14-дневния срок същия е напуснал адреса който е посочил и е пребивавал
на обществено място по &1а от ДР на Закон за здравето – отишъл до
хранителен магазин „Л.“ и игрална зала „С.“, находящи се на ул.“Х.С.“.
Самия подсъдим в с.з. признава, че е нарушил предписанието, признава се за
виновен, съжалява за извършеното и подробно обяснява какво се е случило в
2
процесните дни.
В случая е налице продължавано престъпление по чл.26 от НК, тъй като
са извършени две деяния, които осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка, при еднородност на вината и последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна се установява, че подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците и е
целял тяхното настъпване, т.е. инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл.
За това съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение. По
никакъв начин не се доказаха твърденията на подсъдимия, че през процесните
два дни той е бил в гаража си непосредствено до входа на блока, напротив
тези негови обяснения се опровергаха от свидетелските показания, а и
въпросния гараж не е адреса на който той е бил карантиниран. Още повече, че
по време на пандемия след като е бил поставен под карантина съзнателно и
умишлено подсъдимия се е срещнал с други лица – двама майстори и ги е
допуснал до себе си и до апартамента в който е бил карантиниран, т.е.
осъществил е рискови контакти с трети лице при съществуващата опасност от
разпространение на COVID – 19 и то за строителни дейности, които не са
спешни и наложителни. Това обстоятелство потвърждава субективния
елемент наличието на пряк умисъл и е утежняващо отговорността
обстоятелство.
При индивидуализацията и размера на наказанието, съдът се съобрази
със следното: сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, утежняващото обстоятелство посочено по-горе и от друга страна
ниската степен на обществена опасност на личността, самопризнанията,
критичното отношение на дееца към деянието, факта, че способства за
разкриване на обективната истина, съжалява за извършеното, признава изцяло
вината си, също и факта, че няма настъпили вредни последици, въпреки
опасността която е създал отивайки в хранителен магазин и игрална зала и
приемайки трети лица в дома си. Последните обстоятелства съдът приема
като смекчаващи отговорността и като многобройни такива по смисъла на
чл.55 от НК.
Съдът счита, че и най-лекото предвидено в Закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко и тъй като в текста на чл.355, ал.2 от НК не е
предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода“ приложи чл.55,
ал.1 т.2, б.“б” от НК, като замени наказанието “лишаване от свобода” с
“пробация”. Съдът определи конкретни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2 ,
т. 1 и 2 от НК, а именно “задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и “задължителни
3
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Продължителността на пробационните мерки е в минималния по Закон срок
при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са повече
от отегчаващите.
Съдът не присъди и кумулативно предвиденото в текста на чл.355, ал.2
от НК наказание „глоба“, като се съобрази със семейното, имотното и
материално състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че така наложеното наказание би въздействало
предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от
НК.
Тъй като по делото няма направени разноски, съдът не присъди такива.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.


27.05.2021 г. Съдия при Районен съд – Тополовград: _____________





4
Съобщи за изтекли лични данни