Р Е Ш Е Н И Е
№ 260207 / 10.11.2022г.
гр. П., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия,
Х – ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При секретаря Тина Тодорова, като разгледа
гр. д. № 05671 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.П.В. срещу Р.П.В. и В.В.С., с която се иска
извършване на реално разпределение на ползването на поземлен имот с
идентификатор № ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, нахоящ се в град П., кв. К., ул. „З.З.“*****,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по
КККР, гараж с идентификатор *****.2 по КККР и селскостопанска сграда с
идентификатор *****.3 по КККР.
В исковата молба се посочва, че ищцата и ответниците са съсобственици при равни права /по 1/3 ид. част/ на процесния поземлен имот, както и на построените в него сгради въз основа на договор за дарение, сключен във формата на нот. акт № *** рег. № ***, дело №*** г. на Р.М.. Техните дарители, които били запазили вещно право на ползване върху имота починали. Моли се да се разпредели ползването на имота, тъй като страните не могат да постигнат съгласие по този въпрос.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който не оспорват наличието на съсобственост при посочените права, както и че не могат да вземат общо решение относно ползването и управлението на вещта. Сочат, че ищцата единствена ползвала имота от юни 2020 г.и пречела на останалите съсобственици да го ползват според правата си, поради което с нот. покана рег. № 5559, № 187, изпратена чрез М.М. я поканили да им заплаща, считано от 10.10.2020г. по 200 лева месечно обезщетение за ползите, от които са лишени, поради невъзможността да ползват имота. Предявени са насрещни искове за заплащане на сумата от 600 лева за периода от 10.10.2020 г. до предявяване на исковете – 15.01.21 г., до влизане в сила на решението, а също и занапред до настъпване на обстоятелства, даващи основание за тази промяна на този режим. Излагат се съображения, че съвместното ползване на имота е невъзможно с оглед вида, предназначението и конкретните му характеристики, броя съсобственици и особено наложилите се отношения на нетърпимост между страните – недопускането на ответниците до него.
Съдът намира, че е надлежно сезиран с насрещни искови претенции по чл. 31, ал.2 СК за заплащане на сумата от по 600 лева за периода от 10.10.2020 г. до предявяване на исковете – 15.01.21 г. Така заявена претенцията е с посочен период и размер до предявяване на иска. Искането за присъждане на обезщетение за напред е недопустимо. Предявяването на вземане за период, неизтекъл към датата на предявяване на исковата молба, представлява претендиране на бъдещо и невъзникнало право. От материална гледна точка предявяването на невъзникнали права представлява признание на ищеца, че изискуемостта не е настъпила, а това от своя страна би следвало да доведе до недопустимост на иска, тъй като самият ищец не оспорва, че вземането му не се нуждае от съдебна защита към момента на предявяването на иска. Виждането, че е допустимо да се предявява иск за невъзникнали вземания, не може да се оправдае и от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК, съгласно която е допустимо да се предяви иск за изпълнение на повтарящи се задължения дори ако тяхната изискуемост настъпва след постановяване на решението. Тази разпоредба предпоставя безспорност на претендираното вземане, която не може да се разпростре по аналогия в случаите на спорни вземания, а важи само за онези случаи, когато настъпването на изискуемостта е свързана единствено с изтичане на даден срок от време и нищо друго. Причините са, че за да се допусне изпълнение на вземане, което надхвърля темпоралните граници на съдебното решение, следва да е налице ликвидност, която не може да бъде оспорена впоследствие – например относно издръжка, присъдена с решение. Още повече, че между термините „периодични“ и „повтарящи се“ задължения липсва идентичност, като повтарящи се по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК са само част от периодичните вземания и това налага по-скоро обратното разрешение: само в изрично описаната хипотеза на чл. 124, ал. 2 ГПК се допуска отстъпление от принципа, че гражданският процес дава защита в границите на вече настъпилото накърняване на правото, като изключителният характер на разпоредбата не може да се тълкува разширително.
Пернишкият районен съд, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства – нотариален акт № *** том I, рег. № ***, дело 118 от 2013 г., че В.П.В., Р.П.В. и В.В.С. се придобили при равни права собствеността върху процесния имот. Дарителите им В.С.П. и П.Й. П., които си запазили вещно право на ползване върху имота, видно от приложени удостоверения за наследници, са починали, поради което страните по делото упражняват правата си в пълен обем.
Представена е нотариална покана с рег. № 5559, № 187 на М.М. получена от В.П.В. на 05.10.2020г., с която В.В.С. и Р.П.В. отправят покана, считано от 10.10.2020 г. да им заплаща наемоподобно обезщетение за ползите, от които са лишени вследствие невъзможността има да ползват процесния имот, а именно по 200 лева месечно за всяка.
Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което кредитира с доверие, съгласно което пазарният наем на описания поземлен имот с построените в него сгради е в размер на 1620, 00 лева за периода 10.10.20 г. – 15.01.2021 г. при месечен пазарен наем от 510 лева. За сочения период обезщетението за лишаване от ползването,съответстващо на притежаваната от ответниците по 1/3 ид. част е в размер на 540 лева. Вещото лице е съобразило, че районът, в който се намира имотът е застроен изцяло с двуфамилни жилищни сгради, има добра транспортна достъпност и изградена инфраструктура. Достъпът до него е с трайна настилка. Привлекателност средна.
С изготвеното по делото заключение на съдебно –техническа експертиза е предложен като възможен един вариант на разпределение на ползването на имота, съобразно правата на страните. Според него имотът е ограден от всички страни. Построената в същия сграда с идентификатор *****.1 е със застроена площ 81 кв. м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, е с масивна конструкция. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди. Двата етажа са с отделни входове. Санитарният възел се намира на първи етаж. Първият етаж се състои от коридор, две стаи, санитарен възел и още една стая, обособена като мазе. Вторият етаж се състои от входно антре, коридор и четири стаи. Една от стаите /югозападната/ е пригодена за кухня. В подпокривното пространство са обособени две тавански помещения - северно и южно, като за достъпа до северното се преминава през южното. Построената в имота сграда с идентификатор *****.2 е със застроена площ 21 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, е с масивна конструкция. Покривната конструкция представлява жб плоча. Сградата е на две нива, помещенията на които се използват като складови. Построената в имота сграда с идентификатор *****.3 е със застроена площ 33 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, е с паянтова конструкция. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди. При отчитане правата на страните и съществуващото положение вещото лице предлага следния вариант на разпределение:
1. ДЯЛ I. В.П.В. да ползва североизточната част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на град П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е с площ от 158 кв. м, при граници: от север - поземлен имот с идентификатор ***; от изток - площ за общо ползване от съсобственият имот и дял II от съсобственият имот; от юг - улица и от запад - поземлен имот с идентификатор ***, като площта на този дял е обозначена на скицата в контура между *******, оцветена с розов цвят.
2. ДЯЛ II. Р.П.В. да ползва югозападната част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на град П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е с площ от 158 кв. м, при граници: от север - поземлен имот с идентификатор ***; от изток - дял III от съсобственият имот; от юг - площ за общо ползване и от запад - дял I от съсобствения имот, като площта на този дял е обозначена на скицата в контура буквите *******, оцветена с жълт цвят.
3. ДЯЛ III. В.В.С. да ползва югозападната част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на град П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е с площ от 158 кв.. м, при граници: от север - поземлен имот с идентификатор ***; от изток - поземлен имот с идентификатор ***; от юг - площ за общо ползване и от запад - площ за общо ползване и дял II от съсобственият имот, като площта на този дял е обозначена на скицата в контура буквите *******, оцветена с оранжев цвят.
4. Площта от 133 /сто тридесет и три/ кв. м, обозначена на скицата с буквите ********* по външния контур и построените в имота сграда с идентификатор *****.1, сграда с идентификатор *****.2 и сграда с идентификатор *****.3, оцветена със зелен цвят, която площ е обособена като пътеки и площадка около посочените сгради, остава за общо ползване от страните.
Разпределението на дворното място е показано на Приложение 1 към заключението.
Построената в
имота сграда с идентификатор *****.1 със застроена площ 81 кв. м, брой етажи:
2, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, да се ползва от страните както
следва: двете северни стаи на първи етаж, както и югозападната стая, обособена
в момента като склад, показани на приложение 2 към заключението, затворени в
контурите между буквите *********, оцветени с оранжев цвят - от съсобственика В.В.С.; североизточната стая и
югоизточната стая на втори етаж, показани на приложение 3 към заключението,
затворени в контурите между буквите *********, оцветени с жълт цвят - от
съсобственика Р.П.В.;
северозападната стая и югозападната стая на втори етаж затворени в контурите
между буквите *********, оцветени с розов цвят - от съсобственика В.П.В.; коридора и югоизточното
помещение на първи етаж, обособено като баня и тоалетна, ще бъдат за общо
ползване от съсобствениците;
входното преддверие и коридора на втори етаж ще бъдат за общо ползване от
съсобствениците.
Построената в имота сграда с идентификатор *****.2 със застроена площ 21 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, на две нива, да се ползва от страните както следва: помещението на първото ниво ще се ползва като складово от съсобственика Р.П.В., показано на Приложение 4; помещението на второто ниво да се ползва като складово от съсобственика В.П.В., показано на Приложение 5.
Построената в имота сграда с идентификатор *****.3. със застроена площ 33 кв.. м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, да се ползва общо от страните.
От показанията свидетеля Б.А., на които съдът дава вяра, като последователни и детайлни, се установява, че на първия етаж на къщата има един вход, а на втория два, като В. ползва две от стаите на втория етаж, които е ремонтирала, а другите са свободни. Свидетелят сочи, че входът на първия етаж и стаите на втория не се заключват, като входната врата за втория етаж е отворена. Имало допълнителен вход за останалите две стаи на втория етаж, но на свидетеля не е известно дали се заключва. Знае, че е имало спорове между страните за имота. Чул е как веднъж В. и Р. искали да изгонят В. от цялата къща, дори искали да извикат полиция.
От показанията на свидетеля А.О., също съсед, се установява, че В. ползва лявата страна на втория етаж, а ответниците дясната. Също, че В. е направила ремонт на две от стаите, като останалите са празни, не се заключват и не се ползват. Свидетелят дава подробно описание на разположението на стаите в къщата. Той също е узнал за наличието на спорове между страните за ползването на имота.
От показанията на св. Н.К.се установя, че преди две години когато отишъл до къщата по възлагане от Р. за ремонт на покрива, В. не му позволила да го огледа. Следващ път когато отишъл до имота с мъжа на Р. не успели да влязат в гаража, тъй като ключалката била сменена.
Свидетелката М.М.споделя, че й е известно за споровете между страните относно ползването на имота от разкази на В., че не е допускана до къщата. Веднъж –късното лято на септември 2020 г. свидетелката отишла с нея, когато спряла колата си до гаража, но не успяла да влезе, тъй като твътре В. й казала да се маха, че ще извика полиция.
Всички свидетели дават подробна информация за описанието на имота по начин, по който са го възприели, като няма противоречие относно това в показанията им. Свидетелите А. и О., които са съседи посочват, че В. ползва две от стаите на втория етаж, като останалите не са заключени. Това не противоречи на другите свидетелски показания, които не дават информация за този факт дали стаите са заключени или не. От тях става ясно, че гаражът е бил със сменена ключалка и В. не допуснала В. да влезе в къщата. Относно недопускането на св. К.за извършване на оглед във връзка с ремонт на покрива, съдът не може да възприеме това поведение на В. като недопускане на ответниците, тъй като може да съществуват и други причини да не допусне свидетеля. От всички свидетелски показания се установява, че страните са имали спорове относно ползването на имота. Показанията на първите двама свидетели също установяват това. Фактът, че В. е ползвала само две от стаите, които е ремонтирала и макар да не е заключвала останалите не означава, че тя не е ограничавала достъпа на В. и Р., в какъвто смисъл са останалите показания. Свидетелите О. и А.не споделиха да са виждали тях двете в имота, за да е налице противоречие с останалите показания на другите двама свидетели. В този смисъл след съвкупна преценка на показанията съдът достига до извода, че В. е препятствала достъпа на Р. и В. до процесния имот в периода от есента на 2020 г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. На основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
В настоящия случай липсва съгласие между страните относно разпределянето на реалното ползване на имота.
При разрешаване на спора съдът съобразява правата
на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора и
предназначението на имота. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта. При наличие на застрояване се отчита
предназначението на терена,
като обслужващ сградите, като при разпределението се осигурява достъп до всеки
обект и възможност за поддържане на застроените обекти (самостоятелно или чрез
площи за общо ползване).
Когато в
съсобственото място има сгради /постройки/, които са съсобствени на всички
съсобственици на мястото, с решението на съда по чл. 33, ал. 2 от ЗС тези
постройки следва да бъдат оставени за общо ползване от всички съсобственици,
като площта им бъде изключена от площта, която се разпределя за ползване между
отделните съсобственици на мястото.
Разпределението
на ползването може да се осъществи по различен начин с оглед характеристиките
на съсобствения имот. Ако той се състои от няколко самостоятелни обекта, които
отговарят на броя на съсобствениците, всеки от тях може да получи за ползване
такъв обект, с който в неговата цялост да се служи еднолично, респ. такова
разпределение да се извърши за всички или за част от тях, като се извърши
групиране на съсобствениците с тяхно съгласие за ползване на отделните обекти,
какъвто не е настоящият случай, предвид естеството на обектите и правата на
страните. Когато съсобствения имот включва един обект, при възможност за това
се разпределят части от този обект за ползване от отделните съсобственици, при
възможност отредените им реални части от него да съответстват по площ на притежаваните
върху него права на собственост в идеални части. При невъзможност за такова
съответствие, за по-голямото реално ползване от притежаваните права на
собственост, може да се претендира от получилия по-малък от своите права реален
дял, допълване на разликата с парично обезщетение от облагодетелстваните.
Възможно е разпределението да се извърши не по място, а по периоди от времето,
като се определи времево поредността на това ползване, когато имотът е
земеделски или вилен. Когато е жилищен се съобразява възможността според вида и
броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на
съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и
сервизи. Предоставяне на общо ползване на определени помещения е допустимо само
при изрично съгласие на съсобствениците. Ако според състоянието на имота е
невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички
съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване с
осъществяваното до момента фактическо ползване и заплащане на парично
обезщетение на неползващия съсобственик, докато трае така разпределеното
ползване или се променят обстоятелствата. Искането за реално ползване обхваща и
искането за парично обезщетяване, независимо дали е поради предоставяне на
реално ползване, неотговарящо на правата в съсобствеността или поради липса на
възможност за предоставяне на реално ползване. В рамките на производството по
чл. 32, ал.2 ЗС съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение,
ако не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в
съсобствеността. В съдебно заседание от 30.10.22 г. страните заявиха, че не
желаят разпределението на ползването да се извърши чрез предоставяне на
обектите на една от тях и осъждане на другата да заплаща парично обезщетение.
Според даденото в решение № 291/29.11.2011 г.
по гр.д. № 212/2011 г. на ВКС, Второ г.о. тълкуване ако е невъзможно
предоставянето на реалното ползване и ищецът е заявил съгласие да получи
паричен еквивалент, съдът вместо да отхвърли иска, да разпредели ползването
като предостави имота на лицето, което го ползва фактически и да го осъди да
заплаща определена сума на ищеца от момента на влизане в сила на решението. Съществува
и съдебна практика, според която когато е невъзможно предоставянето на реално
ползване, искът по чл. 32, ал.2 ЗС да се отхвърли, а отношенията между
собствениците да се уредят по друг ред - чл. 30, ал.1, чл. 31, ал.2 , чл. 34 ЗС./решение
№ 185/03.08.12 г. по гр.д. № 1380/2010 г. на ВКС.
При горните
изводи съдът намира, в случая, че по отношение на жилищната сграда не може да
бъде разпределено ползването между страните с оглед характеристиките й, а
именно наличието само на едно помещение - баня, което предвид влошените им
отношения не би могло да се ползва общо. В производството по чл. 32, ал.2 ЗС
съдът се съобразява с фактическото състояние и не може да предписва извършване
на преустройства. По отношение на другите обекти – гараж и стопанска
постройка - аналогично ползването им
няма как да се разпредели между всички
съсобственици, а общото ползване не е съобразено с отношенията на
нетърпимост между страните. Единствено допустимо е разпределяне на ползването
на дворното място, което е възможно съобразно правата на страните и при
отчитане наличието на съсобственост между тях.
В този
смисъл следва са се уважи претенцията по отношение на дворното място и отхвърли
за изградените в него постройки. С площта определена за общо ползване около
тях, всеки от съсобствениците ще има достъп.
По иска по чл. 31, ал.2 ЗС:
Когато
общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
„Лично ползване“ е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. / ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС/.За уважаване на претенцията
ищецът следва да установи, че имотът е съсобствен, че е отправил писмена
покана, че ответникът ползва имота – имал е фактическа власт върху него към
момента на отправяне на поканата и ползата, която е пропуснал след поканата, в
размер на дължимия пазарен наем. В случая са налице всички предпоставки за
уважаване на насрещните искове – налице е съсобственост между страните, писмена
покана до ответницата за заплащане на обезщетение, осъществявано от нея
ползване, препятстващо фактическата власт на ищците и установеност на
пропусната полза съобразно ССЕ.
Претенциите
се явяват основателни до сумата от 540 лева и следва да се отхвърлят за
разликата до 600 лева.
По разносите:
В
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС при
уважаване на иска страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени. Това следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така,
както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. По
отношение на останалите обекти и иска по чл. 31, ал.2 ЗС приложение намира
общото правило на чл. 78 ГПК.
В.В. е сторила и претендира разноски за ДТ в
размер на 25,00 лева, адв. хонорар в размер на 400 лева и депозит за вещо лице
в размер на 182, 50 лв. Доколкото разноските по иска по чл. 32, ал.2 ЗС както
се посочи по-горе се разпределят съобразно правата в съсобствеността при
положително решение, а в случая частично такова, то от заплатените 50 лева,
съобразно уважената част и правата по 1/3 за всяка страна, следва на ищцата да
се заплатят от ответниците общо 10,00 лева за ДТ и 40, 55 лева за платен
депозит за СТЕ.
В.С. и Р.В. претендират и са сторили
разноски за ДТ всяка по 288 лева и за адв. възнаграждение в размер на 600 лева,
което в договора за правна защита и съдействие не е диференцирано за защита по
иска по чл. 32, ал.2 ЗС и по иска по чл. 31, ал.2 ЗС, поради което съдът
приема, че се разпределя наполовина.
Искът по чл. 32, ал.2 ЗС е
частично отхвърлен за 2/3, поради което се дължи възнаграждение на ответниците
в размер на 200 лв., като останалите 100 лева се понасят от страната по
изложените по-горе съображения. Исковете
по чл. 31, ал.2 ЗС са частично уважени, поради което се дължи сумата от 270
лева за адв. възнагарждение на осн. чл. 78, ал.1 ГПК от ответницата или общо
470 лева за адв. възнаграждение и 518, 40 лева за ДТ за уважената част от исковете по чл. 31, ал.2
ЗС.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО поземлен имот с идентификатор № идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който е с административен адрес град П., ул. „З.З.“ *****, съгласно скица на вещото лице Р.Г. към вариант единствен към заключението на съдебно – техническата експертиза, депозирано в съда под рег. №*****/*****, находяща се на лист 85 от делото, като ищцата В.П.В., ЕГН ********** ще ползва частта между ******* и оцветена в розов цвят от скицата на вещото лице, ответницата Р.П.В., ЕГН ********** ще ползва частта между буквите ******* и оцветена с жълт цвят от скицата на вещото лице, а ответницата В.В.С., ЕГН ********** ще ползва частта между буквите ******* и оцветена с оранжев цвят от скицата на вещото лице.
ОБЯВЯВА за неразделна част
от настоящото решение скица на вещото лице Р.Г. към заключението на съдебно –
техническата експертиза, депозирано в съда под рег. №*****/*****, находяща се
на лист 85 от делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.П.В., ЕГН ********** срещу Р.П.В., ЕГН ********** и В.В.С., ЕГН **********, за извършване на реално разпределение на ползването на масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по КККР, гараж с идентификатор *****.2 по КККР и селскостопанска сграда с идентификатор *****.3 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.В., ЕГН ********** на осн. чл. 31, ал.2 ГПК сумата от 540,00 /петстотин и четиридесет/ лева обезщетение за лишаване от ползването на поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, нахоящ се в град П., кв. К., ул. „З.З.“*****, заедно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по КККР, гараж с идентификатор *****.2 по КККР и селскостопанска сграда с идентификатор *****.3 по КККР за периода от 10.10.2020г. до 15.01.21 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендирания размер от 600, 00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.С., ЕГН ********** на осн. чл. 31, ал.2 ГПК сумата от 540,00 /петстотин и четиридесет/ лева обезщетение за лишаване от ползването на поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, нахоящ се в град П., кв. К., ул. „З.З.“*****, заедно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по КККР, гараж с идентификатор *****.2 по КККР и селскостопанска сграда с идентификатор *****.3 по КККР за периода от 10.10.2020г. до 15.01.21 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендирания размер от 600, 00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.С., ЕГН ********** и Р.П.В., ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 988, 40 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** и Р.П.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.П.В., ЕГН **********
на на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 50, 55 лева- разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: