Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 27.02.2018 г. гр. С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С. ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шести февруари Година 2018
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия
КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1540 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
В
законния срок е постъпила въззивна жалба от Р.В.Г. чрез пълномощника – адв. Р.С.
– против Решение № 1092 от 18.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 5619
по описа за 2017 г. на Районен съд – С., с което е отхвърлен предявеният от Р.В.Г.
срещу ответника “Д.“ ООД, гр. С. иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от
15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие на
неизпълнение на задължение за извършване на СМР по договор за изработка от
31.10.2012 г., които загуби съставляват платеното на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД на “Б.“ ЕООД капаро, поради неизпълнение на задължение за прехвърляне на
имота по предварителен договор от 29.08.2013 г. , частично е уважен предявения
от “Д.“ ООД насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД за сумата от 10135,50 лева, като е отхвърлен за останалата част до пълния
предявен размер от 15401,60 лева и е отхвърлен предявения от “Д.“ ООД насрещен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторно обезщетение
за забавено плащане на възнаграждението по договор за извършване на СМР в
размер общо на 5036,20 лв. за периода от
17.01.2013 г. до 23.01.2017 г. Присъдени са и разноски.
В
жалбата се взима становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение. Било постановено при съществени процесуални нарушения,
в противоречие с материалноправните разпоредби и събраните по делото доказателства.
Не били налице данни за плащания по всички представени фактури. От
представената по делото съдебно-техническа експертиза не се установявало, че
именно ответникът е извършил ремонтните дейности, нито че ги е извършил в срок.
Насрещният иск не бил подкрепен с достатъчно убедителни доказателства и
следвало да бъде отхвърлен. Неправилно съдът приел, че всички СМР по процесната
сграда били изпълнени от ответника. Моли се отмяна на първоинстанционното
решение, както и направените разноски пред двете инстанции.
В
съдебно заседание пълномощникът на ищеца – адв. Р.С. прави възражение за завишен
размер на разноските на другата страна по първоначалния и насрещния иск.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от “Д.“ ООД, чрез
пълномощника – адв. С.Т.. Взема се становище за допустимост и неоснователност
на жалбата. Не били налице претендираните от въззивника нарушения на
процесуалните правила. Голословни били твърденията на насрещната страна, че
доказателствената съвкупност била неправилно кредитирана от съда. Като заплащал
авансово всеки следващ етап от строителните работи, възложителят иманентно
признавал и приемал извършените на предходен етап такива, което кореспондирало
с представените фактури за закупени материали. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Молят се и направените разноски пред двете
инстанции.
След съвещание настоящият съдебен състав обсъди
изложените в жалбата и отговора към нея становища, провери гражданско дело № 5619/2016
г. по описа на Районен съд – С. и намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от
процесуално леги-тимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
т.е. е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното
решение е обжалвано от въззивника в частта, с която е отхвърлен предявения от
него иск и в частта, с която е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10135,50 лева. Следователно първоинстанционното решение
е необжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата над 10135,50 лева до първоначално предявения размер от 15401,60
лева и е отхвърлен изцяло предявения насрещен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД и като такова е влязло в сила. Решението
е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот
– незастроен УПИ с площ 515 м2, находящ се в с. П., общ. С.. Твърди,
че на 31.10.2012 г. сключила договор с ответника “Д.“ ООД, по силата на който
като възложител възложила извършването на СМР на обект „Жилищна сграда в с. П.“.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Я. И.уточнява, че СМР, които
трябвало да бъдат извършени по договора, са доставка и направа на покривна
конструкция – греди-10/10, доставка и направа на покривна конструкция –
ребра-5/10, доставка и монтаж на обшивка от хидрофобен шперплат, доставка и
полагане на каменна вата 120кг/м3, доставка и монтаж на подпокривна хидроизолационна
мембрана. Твърди, че преди подписване на договора ответникът ѝ представил
оферта-предложение и количествено-стойностна сметка, които тя прела и те
станали предмет на сключения договор на стойност 11160 лв. Ищцата твърди, че
срокът за изпълнение на посочените СМР бил 25 работни дни след превеждане на
инвеститорски аванс от 5000 лв. Тази сума била заплатена в деня на сключване на
договора, за което била подписана квитанция от управителя на ответното
дружество. Твърди, че на 14.11.2012 г. била заплатена и сумата от 2000 лева, за
която също била издадена квитанция. Твърди, че ответникът не изпълнил
задълженията си по сключения договор, като не извършил в срок възложените СМР.
Твърди, че реално ответното дружество работило на обекта не повече от 30 дни и
през този период били изпълнени СМР на стойност не повече от 2000 лв. В съдебно
заседание пояснява, че ответникът е доставил и монтирал, но некачествено,
хидроизолационната мембрана, също и прозорци, както и че са поставени улуци по
целия покрив. Останалите СМР не били извършени – не били поставени и монтирани
гредите, ребрата, обшивката от хидрофобен шперплат и каменната вата. Било
поставено едно изолационно платно. СМР били извършени некачествено. Ищцата
твърди, че на 29.08.2013 г. поела задължение да продаде поземления имот ведно
със строящата се в него сграда, като сключила предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот като купувач в “Б.“ ЕООД за сумата от 100000
лв. Твърди, че се задължила да продаде имота в степен на завършеност, както
следва: външни стени – измазани; прозорци – с дограма; покрив – с ламаринена
обшивка, с каменна вата и хидроизолационна мембрана. В деня на сключване на
предварителния договор уговорили по-дълъг срок за сключване на окончателния
договор за покупко-продажбата на имота – до 30.03.2014 г. Твърди, че до м.
септември 2014 г. ответното дружество не изпълнило СМР, възложени му с договора
от 31.10.2012 г., поради което твърди, че не била в състояние да изпълни своите
задължения по предварителния договор и да продаде имота в уговорения вид.
Твърди,че на 02.09.2014 г. получила покана в 10-дневен срок да завърши имота в
уговорения в договора вид и да прехвърли собствеността върху него. След
получаване на това съобщение уведомила ответника със съобщение в 10-дневен срок
да изпълни всички възложени СМР по договора от 31.10.2012 г., като в противен
случай на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД след изтичане на срока, ще счита, че
договорът е развален. Съобщението било получено на 11.08.2016
г., и към настоящия момент указаният срок бил изтекъл, поради което договорът
от 31.10.2014 г. бил развален. Развален бил и предварителният договор за
покупко-продажба на имота от 29.08.2013 г. Твърди, че на 02.09.2014 г. получила
от “Б.“ ЕООД по телепоща покана за връщане на платеното по предварителния
договор капаро/задатък/ в двоен размер, или сумата от 30 000 лв. С вносна
бележка от 04.08.2016 г. заплатила по сметка на “Б.“ ЕООД сума в размер на 30
000 лв. Счита, че с бездействието си, а именно поради неизпълнение на
задълженията си по сключения договор за СМР от 31.10.2012 г., ответникът е
станал причина да бъде развален сключеният предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 29.08.2013 г. Счита, че във връзка с
развалянето и заплащането на капарото в двоен размер е претърпяла вреда в
размер на 15 000 лв. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея претърпени загуби.
Ответникът не оспорва, че на 31.10.2012 г. е
сключен договор за СМР на обект жилищна сграда, находища се в с. П.. Не
оспорва, че му е заплатена сума в общ размер на 7000 лв., представляваща
авансови плащания във връзка с изпълнението на възложени СМР. Твърди, че е
изпълнил качествено и в срок, съгласно изискванията на възложителя, както
всички СМР, посочени в офертата към договора, така и допълнително възложените в
процеса на строителство дейности. Неизправна страна по този договор била
ищцата, защото и към настоящия момент тя не била платила остатъка от
договорното възнаграждение за изпълнената работа на обекта. Твърди, че
уведомлението за разваляне на договора било получено дълго време, след като
окончателно приключили изпълнението СМР, посочени в приложение 1 към договора -
17.01.2013 г., а допълнително възложените такива - на 07.04.2013 г. Твърди, че
през периода на преддоговорните отношения, свързани със сключването на
процесния договор за СМР, тяхното възлагане и контролирането на изпълнението на
същите, фактически било осъществявано от сина на ищцата Я. Г. Я.. Той извършил
авансовите плащания за СМР в размер на 7 000 лв. Твърди че съдебният процес е
иницииран от него, като целенасочено от момента на установяването на
преддоговорните отношения с ответното дружество до настоящия момент подготвя
изгодни са себе си доказателства, чрез които се опитва да се домогне до
имуществената облага, предмет на настоящото дело. Твърди, че представения по
делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот е абсолютна
симулативна сделка и че същата е нищожна. Твърди, че Я. Я. живее в имота и
понастоящем и никога не е имал намерение да го отчуждава. Твърди, че още към
момента на започване на строителните дейности на обекта, той бил заявил, че
тази къща строи за себе си, с ясното намерение да живее там със семейството си.
Ответникът твърди, че сделката е сключена между
свързани лица, с ясна целенасоченост от страна на ищцата за получаване на
имотна облага, като по тази начин се цели да бъде увредено ответното дружество.
Твърди, че тази схема за обогатяване била прилагана не веднъж от ищцата и
нейния син, а "главни действащи лица" в сценария при всички случаи
били все едни и същи лица: А. И. Д., Я. Г. Я., Й. В. Й., М.К.О., И. В. Ц. и
респ. юридическите лица (търговските дружества), където тези лица участват или
са участвали като съдружници - а именно: “М.” ЕООД, ЕИК ..., “Н.” ЕООД ЕИК..., “П.”
ЕООД, ЕИК ..., “М.” ЕООД, ЕИК ..., “В.”
ЕООД ЕИК .... На всяко едно от тези дружества, посочените лица чрез договори за
покупко-продажба на дялове били прехвърляли едни на други дружествения капитал.
Счита, че тези лица се познават и са в договорни отношения, датиращи преди
образуване на настоящото дело. Твърди, че действителните отношения между
страните били следните: Я. Я. и Й. Й. били свързани лица на договорно отношение
както следва: на 12.03.2010 г. в TP било вписано прехвърляне на предприятието
на ЕТ М. - Я. Я. от Я.Г. Я. на Й. В. Й. като едноличен търговец. На 24.07.2013
г. между ЕТ М. Й. Й. и БГ К. ЕООД бил сключен договор за цесия за прехвърляне
на имуществено право, титуляр на което бил синът на ищцата Я. Я.. По силата на
цесията едноличния търговец е прехвърлил на “Б.“ ЕООД вземането си по
предварителен договор от 16.02.2009 г., за покупко-продажба сключен между Я. Г.
Я., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма "М. - Я. Я.",
като купувач, и 8 души като продавачи. Към момента, когато е следвало да бъде
изповядана тази сделка пред нотариуса, г-н Я. заявил, че не разполагал с
парични средства да заплати остатъка от продажната цена на имотите и помолил
продавачите по предварителните договор да отложат за по-късно окончателното
сключване на окончателните договори. Продавачите проявили разбиране, след което
бил предявен иск от Б. ЕООД за връщане на задатък в двоен размер (гр. дело
4208/2014 г., гр.д. № 1791/2016 г., гр.д. N 1792/2016 г., гр.д. № 1793/2016,
г., гр.д. № 1794/2016 г., гр.д. № 1795/2016 г., гр.д. N 1796/2016 г. - всички
по описа на Районен съд- гр. С.). Ответникът твърди, че А. И. Д., Я. Г. Я., Й. В.
Й., М.К.О., И. В. Ц. и Р.В.Г. се познавали и са били страни в сключените между
тях договори за покупко-продажба на дружествен капитал, както следва: Едноличен
собственик на “Б.“ ЕООД е дружеството “Н.” ЕООД, което изцяло било притежание
на А. И. Д.. А. Д. била и собственик на “В.” ЕООД ЕИК ...., като същата е
придобила капитала на това дружество от М. О. (лицето, което е платило от името
на Р.В. в полза на ищеца сумата в размер на 30 000 лв., която е и майка на
тримата внуци на ищцата). М. О. от своя страна и Я. Я. са били съдружници “В.”
ЕООД ЕИК..., като с договор за 09.07.2010 г. той е прехвърлил на М. О.
собствените си дружествени дялове от “В.” ЕООД ЕИК ..... М. О. на 17.02.2015 г.
продава на Р.В. дружествения капитал на “М.” ЕООД, дружество което първоначално
е били учредено от сина й Я. и майката на внуците й - М. О.. Отделно Я. Я. и А.
Д. били регистрирани като земеделски производители. Адресът на регистрация на
местоизвършване на дейността бил идентичен и за двамата, а именно общ. Г., с. Р.,
който адрес бил и личен постоянен адрес по лична карта на А. Д.. Между Р.В. и А.
Д. бил сключен договор от 03.10.2016 г. за аренда - с предмет имот, находящ се
в землището на с. П., където на практика се намира обектът, на които ответникът
е изпълнявал СМР-та. Счита, че между всички посочени лица била налице
предварителна връзка и свързаност. Счита, че увреждане на ищцата няма, защото в
крайна сметка страни по този договор били свързани лица, като с извършването на
плащанията в случай, че такива са направени, с тези пари те плащали сами на
себе. Капарото в размер на 15 000 лв. било платено от “Б.” ЕООД, на което
едноличен собственик била А. Д., която била в отношения на свързаност както с Я.
Я., така и със ищцата. Твърди и това, че не е ясно на какво основание е
извършено това плащане - по кой договор и за кой имот. С другото платежно, с
което М. О. плаща 30 000 лв. на “Б.“ ЕООД, било отново в полза на свързано лице
и отново не ставало ясно на какво основание в извършено - по кой договор и за
коя къща.
По делото са предявени и насрещни искове за
присъждане на неплатеното възнаграждение по договора от 31.10.2012 г. и обезщетение
за забавено плащане. Ищецът по насрещния иск твърди, че основният му предмет на
дейност е извършване на строително монтажни дейности. В тази връзка през месец
октомври 2012 г. лицето Я. Г. Я., който бил син на ответницата по насрещния иск,
се свързал с управителя на дружеството във връзка с извършване на ремонт на
жилищна сграда, находяща се в с. П.. След като уточнили видовете работи, се
пристъпило към изготвяне и подписване на договор за възлагането им. Твърди, че Я.
настоявал договорът за изпълнение на СМР да се сключи с майка му Р.г. Твърди,
че по договора възложителката е възложила на изпълнителя изпълнението на СМР -
ламаринена обшивка на покрив на обект "Жилищна сграда", с. П., по
видови, количества и цени, посочени в приложение 1 (оферта), представляваща
количествено стойностна сметка, неразделна част от договора, на обща стойност
15 348 лв. без ДДС. От тази сума 4 188 лв. представлявали стойността на
дължимото възнаграждение за труд, а сумата 11 160 лв. - стойността на
материалите, необходими за изработването на възложената работа. Срокът на
изпълнение на възложените СМР бил 25 календарни дни и започнал да тече след
превеждането на инвеститорския аванс. В деня на пописването на договора Я.
превел аванс в размер на 5 000 лв., след което започнали фактическото
изпълнение на възложените дейности. След като приключили с изпълнението на
ламаринена обшивка на покрива, Я. възложил допълнителни видове СМР - доставка и
монтаж прозорци на процесната сграда. В тази връзка изготвили оферта на обща
стойност 2 592 лв. с ДДС. Офертата била приета от него и той превел сумата от 2
000 лв. за аванс. Към момента на приключване на монтажа на прозорците в едно от
посещенията на обекта Я. предложил да се направи допълнително и топлоизолация,
хидроизолация и замазване на покрива на сградата в процесния имот. За този вид
работи му била представена оферта, в която били посочени и видовете СМР по
количество и стойност. Я. ги одобрил и на 04.12.2012 г. им заплатил сумата в
размер на 3 000 лв. за аванс за извършването на този вид дейност. Ищецът
твърди, че пристъпил към изпълнението им.
Ищецът по насрещните искове твърди, че на
23.01.2013 г., във връзка с възложените допълнителни работи и авансови
плащания, изготвили анекс към договора за СМР от 03.12.2012 г. След като Я. го
прегледал, нанесъл собственоръчно корекции по него и го взел под предлог, че ще
го даде за подпис на майка си. Към настоящия момент не бил върнал екземпляр от
него. Ищецът твърди, че в уговорения срок извършил всички видове СМР - и
основни, и допълнително възложени. За удостоверяване на изпълнената от
дружеството работа били изготвени протокол - акт обр.19 от 17.01.2013 г.,
удостоверяващ изпълнението на следните видове СМР: Доставка и направа на
покривна конструкция - греди 10/10, к-во 60м.л на обща стойност 960 лв.;
доставка и направа на покривна конструкция - ребра 5/10, к-во 3 кв.м на обща
стойност 1 164 лв.; доставка и монтаж на обшивка от хидрофобен шперплат - 180
кв.м на обща стойност 4 194 лв.; доставка и полагане на каменна вата 40 кг -
100 мм - к-во 2 844 лв. на обща стойност 2 844 лв.; и доставка и монтаж на
подпокривна хидроизолационна мембрана - к-во 180 кв.м на обща стойност 1 170
лв. Или на обща стойност 10 332 лв.без ДДС. От тази сума е приспадната сумата в
размер на 2 000 лв. - част от платения аванс в общ размер на 5 000 лв.
Остатъкът от 9 998 лв. не бил платен. Стойността на възнаграждението за труда
било посочено в отделен протокол - за труда изпълнените СМР, по който се
дължала сумата от 3 750 лв. От тази сума приспада остатъка от авансовото
плащане в размер на 3 000 лв. (от общо платен аванс 5 000 лв.), или към настоящия
момент - възложителя дължал сумата в размер на 750 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че за изпълнението на
допълнително възложените работи бил съставен протокол - акт - обр.19 от
17.01.2013 г., удостоверяващ изпълнението на следните допълнителни видове CMР:
доставка на прозорци "Beлукс" по заявка 114/118 - 2 бр. на обща
стойност 1 600 лв.; Обшивка за прозорци "Beлукс" по заявка 114/118 -
2 бр. на стойност 400 лв.; Монтаж на обшивка и прозорци "Велукс" по
заявка 114/118 - два броя на обща стойност 160 лв. - всичко на обща стойност 2
592 лв. с ДДС. От тази сума му била платена на 14.11.2012 г. авансово 2 000 лв.
Остатъкът от 592 лв. не бил платен.
Ищецът твърди, че за изпълнението на
допълнително възложените работи бил съставен протокол - акт - обр.19 от
07.04.2013 г., удостоверяващ изпълнението на следните допълнителни видове СМР:
заготовка, доставка и монтаж на обшивка от ПВЦ ламарина - 180 кв.м на обща
стойност 4 212 лв.;Заготовка, доставка и монтаж на седящ улук от ПВЦ ламарина -
42 мл на обща стойност 777 лв.; заготовка, доставка и монтаж на шуцер от ПВЦ
ламарина - 5 бр. на обща стойност 25 лв.; заготовка, доставка и монтаж на
външен контур от ПВЦ ламарина - 30,00 на обща стойност 378 лв.; заготовка,
доставка и монтаж на профилиран щорц от ПВЦ ламарина - 30,00 на обща стойност
283,50 лв.; заготовка, доставка и монтаж на висящ улук от ПВЦ ламарина -18 мл.
на обща стойност ЗЗЗ лв.; заготовка, доставка и монтаж на водно казанче от ПВЦ
ламарина – 10 бр. на обща стойност 250 лв. и заготовка, доставка и монтаж на
водни барбакани от ПВЦ ламарина – 5 бр.. на обща стойност 125 лв. Или всичко на
обща стойност 2 592 лв. с ДДС. За тези дейности била платена на 04.12.2012 г.
авансово сумата в размер на 3 000 лв. Към настоящия момент ответникът дължал
сумата в размер на 4 060,20 лв.
Ищецът твърди, че след като изпълнили всички
възложени дейности и изготвили протоколите, поканил многократно възложителя да
приеме изпълнената работа и да заплати остатъка от договореното възнаграждение.
Ответницата отказала да подпише под предлог, че синът й се занимавал с тези
работи. Опитите да се свържат с него се оказали безрезултатни, тъй като Я. не
отговарял на обажданията, нито бил в офиса си. Признава, че на 10.08.2016 г. по
телепоща получили от ищцата съобщение, че СМР не били изпълнени качествено и в
срок и по тази причина не могла да изпълни задълженията по сключен на
29.08.2013 г. предварителен договор за покупко-продажба на този имот и е
претърпяла загуба в размер на 15 000 лв. С последващо писмо ищецът за пореден
път поканил ответница да приеме изпълнената работа, а в случай, че счита, че
същата има недостатъци, да се направи съвместен оглед за констатирането им.
Ответницата не откликнала на тази покана, включително и не изпълнила
задължението си да заплати дължимия остатък от договореното възнаграждение.
Твърди, че към настоящия момент ответницата дължи сума в общ размер на 15
401,60 лв., както и обезщетение за забавено плащане, както следва: по протокол
от 17.01.2013 г. за неплатената сума от 9 998,40 лв. за периода 20.01.2014 г.
до 23.01.2017 г. - 3061.18 лв.; по протокол от 17.01.2013 г. за неплатената
сума от 750 лв. за периода 20.01.2014 г. до 23.01.2017 г. - 229.63 лв.; по
протокол от 17.01.2013 г. за неплатения остатък от 592 лв. - 181.25 лв. и по
протокол 07.04.2013 г. за неплатения остатък от 4 060,20 лв. - 1 564.14 лв.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
посочените суми. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че сключеният
договор за СМР е развален с отправеното едностранно предизвестие от ответницата
с изх. № 3/10.08.2016 г., да осъди ответницата да му заплати сумата от 15
401,60 лв., като получена на отпаднало основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Ответницата по насрещните искове не изпраща
отговор и не взема становище по тях.
Съдът приема за безспорни между страните
следните факти: на 31.10.2012 г. между Р.В.Г. и “Д.“ ООД е сключен договор за
изработка с предмет СМР на жилищна сграда в с. П., съгласно одобрен проект,
както следва: доставка и направа на покривна конструкция – греди-10/10,
доставка и направа на покривна конструкция – ребра-5/10, доставка и монтаж на
обшивка от хидрофобен шперплат, доставка и полагане на каменна вата 120кг/м3,
доставка и монтаж на подпокривна хидроизолационна мембрана; от Р.Г. е заплатен
аванс в размер на 5000 лева; на 14.11.2012 г. от Я. Г. на “Д.“ ООД е заплатен аванс в размер на 2000
лева за прозорци „Велукс“; върху представения от “Д.“ ООД анекс към договор за
СМР от 03.12.2012 г. са налице корекции, извършени от сина на ищцата Я. Г. Я..
На 29.08.2013 г. между Р.В.Г. в качеството на
продавач и “Б.“ ЕООД в качеството му на купувач е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на същата сграда – предмет на договора за изработка.
Съгласно чл. 2.1 купувачът се задължава да заплати капаро (задатък) в размер на
15000 лева. Съгласно чл. 7 продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността върху процесната сграда в срок до 30.03.2014 г. но само след
заплащане на пълната цена на имота. Купувачът е изпълнил задължението си да
внесе капаро, видно от Платежно нареждане от 29.08.2013 г. С телепоща с изх. №
1 от 01.09.2014 г. “Б.“ ЕООД е отправило волеизявление за разваляне с
предизвестие на сключения с Р.Г. договор. На 04.08.2016 г. Р.Г. е заплатила на “Б.“
ЕООД сумата от 30000 лева – връщане на двойно капаро по договора. Сумите от
15000 лева от “Б.“ ЕООД и от 30000 лева от Р.Г. са реално заплатени, видно и от
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
На 10.08.2016 г. до “Д.“
ООД е изпратено съобщение с телепоща № 3 от същата дата от името на Р.Г., с
което изпълнителят е уведомен, че договорените СМР не са извършени в срок и са
некачествени, както и че необходимостта от тях е отпаднала, поради което
договорът, сключен на 31.10.2012 г. се счита развален. Със съобщението “Д.“ ООД
е поканен да върне дадените с договора суми, както и сумата от 15000 лева,
представляваща двойния размер на капарото, дадено от “Б.“ ЕООД. От
представената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът, положен под това съобщение, не е на Р.В.Г..
От заключение на съдебно-техническа експертиза
се установява, че покривът на процесната сграда е завършен изцяло и е с много
добро качество на изпълнените СМР. Изпълнени са всички СМР, отразени в Акт обр.
19 от 17.01.2013 г. – приложение 3 и Акт, обр. 19 от 07.04.2013 г. – приложение
4. По отношение на гредите, ребрата, обшивката от хидрофобен шперплат, каменна
вата, подпокривната изолационна мембрана, експертизата установява, че те
остават скрити между подпокривното покритие и окачения таван на мансардния
етаж. За установяване на всички СМР, подлежащи на закриване се съставя Акт обр.
12, какъвто няма приложен по делото.
От представените по делото фактури и банкови
извлечения се установява, че “Д.“ ООД е закупило и
заплатило следните строителни материали: на 20.07.2012 г. – вата Ter Ekoroll на стойност 95,90 лв.; на 18.03.2013 г. – прави листи
050 от пластифицирана ламарина на стойност 2175,60 лв.; на 19.11.2012 г. –
покривен прозорец, обшивка на плоски покривни материали, термоизолационен пакет
и капаро на стойност 2884,54 лв.; на 17.04 и на 20.04.2012 г. – строителен
хидрофобен шперплат на обща стойност 1315,75 лв.; на 05.10.2012 г. – кофражен
шперплат на стойност 1641,90 лв.; на 04.10.2012 г. – Ursa elf ролки на стойност 46,78 лв.; на 05.10.2012 г. – кофражен шперплат на
стойност 766,22 лв.; на 25.06.2012 г. – вата Ter Ekoroll на стойност 79,92 лв.
От свидетелските показания на свид. А. Д. се установява, че металната конструкция на
покрива е била изпълнена, изолационната мембрана е била поставена вертикално, а
не хоризонтално, имало е проблеми с оттичането на водата. На покрива е имало
капандура. Свид. И. Р. констатира
единствено, че покривът не е бил на 100% завършен, без да си спомня нещо
по-конкретно. Свид. С. Д. твърди, че
покривът в по-голямата си част е бил завършен, като е имало проблеми с
отводняването.
В показанията си свид. Д. Г. – син на управителя на “Д.“
ООД Е. Е. – установява, че е работил на обекта като всяка сутрин е получавал
нареждания от Я. Г. , който е идвал на обекта и е казвал на свидетеля и на
останалите трима човека от бригадата кое и как да се извърши. Я. Г. не е заявявал, че работата е некачествена.
От показанията на свид. И. Х. се установява, че е работил на обекта, карал е
строителни материали, участвал е в изработването на конструкцията, която
включвала ребра, греди, водоустойчив шперплат и вата. Контактувал е с Я. Г. ,
като последният не е отправял забележки, че изработката е некачествена или че
не му харесва. Работата по обекта е продължила около 5-6 месеца.
По делото е установено, че и двамата свидетели
работят в дружеството-ответник. Наличието на евентуална тяхна заинтересованост
от изхода на делото, налага извършване на преценка на показанията им по реда на
чл. 172 ГПК. След анализ, съдът счита, че не са налице основания тези показания
да не се кредитират. Те са логични, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и се
подкрепят от доказателствената съвкупност.
От показанията на свид. Н. Н. се установява, че последният е работил по
задание на Я. Г. – синът на ищцата –
само по една от терасите на процесния имот. Сочи, че покривът не е бил изцяло завършен. Установява,
че липсвала ламарина върху част от него, налице са били течове около
капандурите, но голяма част от покрива била завършена.
Свид. М. М. заявява, че Я. Г. се е свързал с него, за да огледа покрива на
къща в с. П.. След огледа установил, че покривът е бил завършен на 90%.
Наложило се цялостно демонтиране на покрива, тъй като системата, по която той
работел, била различна. Покривът бил хубаво направен.
От така установените факти, съдът достига до заключението,
че всички тези изводи са правилно установени и от районния съд, поради което ОС
– С. се солидаризира с мотивите му, като препраща към тях без да ги преповтаря
на основание чл. 272 ГПК.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за
неизпълнение. Обезщетението – чл. 82 ЗЗД – обхваща
претърпените вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В
тежест на ищеца е да докаже неизпълнението по договора, възникването и размерът
на претърпени вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
двете. След съвещание настоящата инстанция счита, че неизпълнението на договора
не е пълно и главно доказано. Представеният констативен протокол от 15.08.2013
г. съдържа твърде обща и неконкретизирана информация. Не е посочено в какво се
изразява некачественото изпълнение и отклонението от одобрения проект.
Свидетелските показания на подписалите протокола също не установяват тези
обстоятелства, тъй като и при тях липсва конкретика за това в какво точно се е
изразявало неизпълнението. От друга страна, в своите показания, свидетелите Д. Г. и И. Х. посочват, че са били на обекта, участвали са в
строителството и са получавали указания директно от Я. Г. , който, въпреки че е
идвал всеки ден на обекта, не е правил забележки по изпълнението. По отношение
на тези свидетелски показания, съдът счита, че възражението, посочено във
въззивната жалба, следва да се остави без уважение. Фактът, че тези лица
работят в дружеството-ответник, не е основание сам по себе си техните показания
да не бъдат кредитирани. Казаното от тях, че Я. Г. е бил на обекта и не е правил забележки, не се
опровергава от представените доказателства по делото.
Фактът, че строителните дейности са изпълнени по обем
според посоченото в договора, се потвърждава и от направеното в открито съдебно
заседание признание от страна на ищцата, че греди, ребра, хидрофобен шперплат,
каменна вата и хидроизолационна мембрана са били доставени и монтирани.
Показанията на свид. Н. Н. , цитирани от жалбоподателя
като възражение във въззивната жалба, че СМР не са били завършени, са не
достатъчно конкретизирани и са в противоречие с останалата доказателстве-на
съвкупност. Твърденията му, че покривът не е бил завършен, както и че е
липсвала ламарина се опровергават, както от казаното от свидетелите Господинов,
Христов и Мухтаров, така и от посоченото вече съдебно признание. По същата причина
становището във въззивната жалба относно позоваването на съдебно техническата
експертиза не е релевантно. Експертизата е посочила, че описаните в приложение
3 и 4 от нея СМР са извършени качествено. Фактът, че са извършени от ответното
дружество, се доказва от свидетелските показания и направеното признание.
Не на последно място, сключеният между Р.Г. и “Б.“ ЕООД
договор, предвижда задължението за прехвърляне собствеността на имота в срок до
30.03.2014 г. но
само след заплащане на пълната цена на имота. По делото е представено
доказателство за факта на изплащане на капарото, но не и на пълната договорена
цена от 100000 лева. В този смисъл Р.Г. не е била в забава по отношение на
задължението си да предаде имота, тъй като цялата сума не е била заплатена. “Б.“
ЕООД не е имало право да развали договора, нито да иска връщане на капарото в
двоен размер преди да заплати пълната цена. Следователно и за Р.Г. не е
възникнало задължението да върне това капаро. Поради това настоящата инстанция
счита за недоказана и невъзникнала причинно-следствената връзка между
действията на “Д.“ ООД и възникналата за Р.Г. вреда. Дори и да се приеме, че е
налице неизпълнение от страна на дружеството – ответник по този иск –
претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от него, каквото
изискване присъства в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. На основание всичко
гореизложено, ОС – С. счита, че искът, предявен от Р.Г. срещу “Д.“ ООД, е
недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявеният насрещен иск, съдът счита за доказан
по основание и размер. От ищеца “Д.“ ООД бяха представени множество фактури,
банкови извлечения и касови бонове, от които се установява закупуването на
различни строителни материали: каменна вата, стоманени листи, покривен
прозорец, изолационен пакет и др. Становището, застъпено във въззивната жалба,
за недоказаност на размера на иска, не се споделя от настоящата инстанция. Що
се отнася до първоначалния проект за СМР, районният съд се е позовал не само на
показанията на свид. Г. и Х.и на назначената
съдебно-техническа експертиза, но и на направеното в съдебно заседание
признание, както и на неоспорения от никого факт, че Я. Г. е надзиравал извършването на строителните
работи и не е имал забележки по изпълнението на проекта. Съгласно чл. 264, ал.
3 ЗЗД, това негово бездействие се счита за приемане на изпълнената работа без
възражения. Освен това в показанията си, свид. Мухтаров заявява, че покривът е
бил добре направен и причината за цялостното му демонтиране е била различната
система на работа на неговата фирма. Не на последно място, фактът, че този
свидетел въобще е бил нает, сочи, че ищцата е предприела действия по отношение
на изработеното от “Д.“ ООД, което означава, че го е приела. Тъй като
наличието на възражения не беше доказано, следва да се приеме, че такива не са
били правени. По тези съображения съдът счита, че възражението, посочено в
жалбата, е неоснователно и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
По отношение
на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без
уважение, сторените такива от въззивника следва да останат в негова тежест.
Искането на въззиваемия, формулирано в отговора, да му бъдат присъдени
разноските пред двете инстанции следва да се уважи единствено за въззивната,
тъй като с решението си, районният съд му е присъдил сторените такива пред
първата. Пред настоящата инстанция от пълномощника му беше представен списък за
разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, Фактура №
********** за сумата от 3240 лева платими по банков път, както и документ за
банков превод, № 83256149, от който е видно, че посочената сума е била
заплатена. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено по банков
път, плащането следва да се удостовери със съответен документ, което е и
сторено. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в
тежест на Р.Г..
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, такова искане се прави, когато заплатеното
възнаграждение за адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. В конкретния случай е налице правен спор, в рамките на който са
разгледани три иска, два от които насрещни, анализирани са над 40 документа,
представляващи писмени доказателства, разпитани са седем свидетеля и са изслушани
три експертизи. Така е образувана една изключително обемна и сложна за анализ
доказателствена съвкупност. Не на последно място са изследвани и анализирани
множество възражения по разгледаните искове. Всички тези действия е трябвало да
бъдат извършвани наново при подаването и поддържането на отговора на въззивната
жалба поради спецификата на въззивното производство, при което отново се
обсъждат фактическите положения и правни изводи по делото, като могат да се
приемат нови такива. С оглед на това настоящата инстанция намира, че делото е с
фактическа и правна сложност и заплатеният хонорар в размер на 3240 лева не е
прекомерен спрямо нея или спрямо правния интерес по делото.
В
заключение, ОС – С. намира, че решението на първоинстанционния съд, е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1092 от 18.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 5619/2016 г. по описа
на Районен съд – С..
ОСЪЖДА Р.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на “Д.“ ООД, ЕИК … с адрес на управление гр. С., бул. „П.
Е.“ № … сумата от 3240 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева – разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд при наличие на основанията, посочени в чл. 280, ал. 1 и
2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.