№ 309
гр. Видин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100425 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Б. АЛ. СВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. № ** против ОД на МВР – Видин,
ЕИК ******, адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87,
представлявано от Директора ст. комисар П. К..
Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил, марка
„Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР, закупен с Договор за покупко-
продажба на МПС от 24.03.2015г. с нотариална зарека на подписите.
Сочи, че на 02.12.2016г. по Постановление на следовател Н. Н. при СО
на СПП, пред дома му в гр. Видин бил иззет от служителите на сектор „БОП“
в гр. Видин, описаният товарен автомобил. Твърди, че автомобилът бил
натоварен с репатрак и оставен на съхранение в служебни гаражи на ОДМВР
- Видин.
Излага, че автомобилът бил иззет за извършване на процесуално-
следствени действия по ДП № 67/2016г. на Специализираната прокуратура.
Поддържа, че с Постановление от 12.04.2017г. на СП, производството по ДП
№ 67/2016 г. било прекратено частично и материалите били изпратени на
СРП, където било образуване ДП №389/2017г. по описа на СО-СГП. Сочи
също, че с Постановление от 11.12.2019 г. производството по горецитираното
ДП е прекратено частично срещу всички обвиняеми, като било постановено
1
връщане на иззетите веществени доказателства.
Поддържа, че гореописаният автомобил, който е негова собственост не
е описан в това Постановление и не му бил върнат,поради което подал
изрична молба от 06.02.2020г. до СРП с искане да му бъде върнато
собственото МПС.
Посочва,че с постановление от 18.03.2020г. на СРП, молбата му била
оставена без уважение от прокурора, поради това че автомобилът не е иззет
по надлежния ред, няма качество на „веществено доказателство“ по смисъла
на чл.109 от НПК и не е от компетентността на прокурора да се произнесе
относно връщането на вещ, която не е веществено доказателство по ДП,като
изрично било посочено в това постановление, че товарен автомобил
„Мерцедес“ с рег. №ВР **** ВР, собственост на Б.С. следва да бъде върнат от
органите на ОДМВР - Видин.
Подържа се,че след получаване на описаното постановление, ищецът
подал молба вх. № 3688000-3472/30.03.2020г. до Директора на ОДМВР -
Видин, като приложил копие от постановлението,както и че по тази молба не
получил отговор от Директора на ОДМВР- Видин, което наложило да подаде
молба до ръководителя на Специализирана прокуратура София от
23.09.2020г.Сочи ,че молбата му била препратена по компетентност на СРП,
откъдето получил Писмо № СП 17840/М-130/27.10.2020г. в което отново му
се цитирало постановлението от 18.03.2020г. и му се указвало да го представи
пред органите на ОД МВР - Видин за връщане на автомобила.
Излага,че е подал нова молба с вх. № 368000-12042/11.11.2020г. до
Директора на ОДМВР - Видин, като приложил горецитираното писмо на
СРП,както и че по тази молба отново не получил никакъв отговор от
Директора на ОД МВР - Видин.
Посочва, че на 17.02.2021г подал отново молба до ръководителя на
СПП, като помолил да бъде указано на следователя, разпоредил
репатрирането на автомобила, да укаже на ОДМВР - Видин, същият да му
бъде върнат,както и че тази молба също била препратена по компетентност на
СРП, откъдето получил постановление от 18.10.2021г. в което за пореден път
прокурорът изрично бил вписал, че автомобилът следва да му се върне от
органите на ОД МВР - Видин.
В тази връзка подал нова /трета/ молба до Директора на ОД МВР -
2
Видин вх. № 368000-11099/25.10.2021 г., като приложил всички
Постановления и Писма, получени от СРП,като и по тази молба отново не
получил отговор .
Иска се от съда да осъди ответника ОДМВР - Видин да предаде на
ищеца владението на товарен автомобил марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР
**** ВР, който държи без основание,като се признае,че ищеца притежава
правото на собственост върху него.
Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил отговор по
делото, с който е взето становище по иска. Ответникът сочи, че намира иска
за допустим и основателен. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
собственик на процесния автомобил, както и че същият следва да му бъде
върнат от органите на ОДМВР – Видин. Няма възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които се основава. Претендират се направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът , като взе предвид постъпилата искова молба и с оглед на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от свидетелство за регистрация№ ********* товарен автомобил,
марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР е бил собственост на Б. Л.
Б.,който с договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 1153 от 24.03.2015
г. е бил прехвърлен на ищеца Б. АЛ. СВ.,и който към настоящия момент се
явява собственик на автомобила.
Видно от Постановление от 12.04.2017 г. на Специализирана
прокуратура – гр. София по пр.пр. № 30/2016 г., ДП № 67/2016 г. по описана
СО-СП досъдебното производство е прекратено частично по отношение на
ищеца Б. АЛ. СВ..
Видно от Постановление от 11.12.2019 г. на Софийска районна
прокуратура по пр.пр. № СП-17840/2017 г. /М-130/2017 г., ДП № 389/2017 г.
по описа на СО-СГП наказателното производство по досъдебното
производство е прекратено частично по отношение на ищеца Б. АЛ. СВ.. В
постановлението са описани различни вещи, които се връщат на ищеца, но
сред тях липсва да е описан процесния автомобил.
По делото е приложена молба от 06.02.2020 г. от ищеца до СРП, от
3
която е видно, че същият моли прокурора по ДП № 389/2017 г. по описа на
СО-СГП да постанови иззетия от служителите на сектор „БОП“ при ОДМВР
– Видин товарен автомобил да му бъде върнат.
Видно от Постановление за връщане на веществени доказателства от
18.03.2020 г. на СРП по ДП № 389/2017 г. на СО-СГП, пр.пр. № СП-
17840/2017 г. /М-130/2017 г. е, че молбата на ищеца за връщане на процесния
автомобил е оставена без уважение, тъй като същият не е приобщен като
веществено доказателство. В мотивите на постановлението е посочено, че
процесният автомобил следва да бъде върнат на правоимащото лице от
органите на ОДМВР – Видин.
Видно от молба от 30.03.2020 г. до Директора на ОДМВР – Видин,
ищецът е поискал процесния автомобил да му бъде върнат от ответника.
С молба от 23.09.2020 г. до Ръководителя на Специализирана
прокуратура – София ищецът е помолил прокурорът да разпореди връщане на
процесния автомобил, но с писмо от 27.10.2020 г. е бил уведомен от
прокурора по делото, че автомобилът не е приобщен по надлежния ред като
веществено доказателство към досъдебното производство и няма качеството
„веществено доказателство“ по смисъла на чл. 109 НПК. В писмото е
посочено, че автомобилът следва да бъде върнат на ищеца от органите на
ОДМВР – Видин, където понастоящем се съхранява.
На 11.11.2020 г. ищецът отново подал молба до Директора на ОДМВР –
Видин за връщане на процесния автомобил.
Видно от молба от 17.02.2021 г. до Ръководителя на Специализирана
прокуратура – София, ищецът моли прокурора по досъдебното производство
да укаже на следовател Н. Н., с чието постановление от 02.12.2016 г.
процесното МПС е репатрирано от служителите на СБОП – Видин, да
постанови на Директора на ОДМВР – Видин да върне същото на ищеца. От
постановление от 18.10.2021 г. на СРП е видно, че молбата на ищеца е
оставена без разглеждане, като в мотивите на постановлението е посочено, че
автомобилът следва да му бъде върнат от органите на ОДМВР – Видин.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е допустим, тъй като е подаден от
субект, имащ активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по
4
същество е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
Съгласно гражданско-правната доктрина, собственикът на вещ, наред с
останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост,
притежава правото да я владее - лично или чрез друго лице, упражнявайки
фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на
непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е
нарушено, чл. 108 от ЗС, установява право за собственика да иска своята вещ
от всяко трето лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Целта на ревандикационния иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик е да върне фактическата власт върху вещта на носителя на
правото на собственост върху нея.
За да бъде уважена ревандикационната искова претенция в процеса
следва да се докаже кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки: на първо място ищецът да притежава право на собственост
върху вещта; на второ място ответната страна да упражнява фактическа власт
върху вещта със субективното намерение, че й принадлежи или да държи
вещта за другиго и на трето място, че тези фактически действия ответникът
извършва без наличието на законно правно основание.
В случая се установи наличието и на трите предпоставки, необходими
за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.
В настоящата хипотеза Съдът намира, че ищецът е доказал и
установил, че притежава право на собственост върху товарен автомобил
марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР.
Обстоятелството,че процесния автомобил се намира във владение на
ответника не е оспорено от същия,поради което,а и съобразявайки
ангажираните материали,подкрепящи този факт, съдът го приема за
установено и ненуждаещо се от доказване.
Видно от отговора на исковата молба и от процесуалното поведение в
съдебно заседание на процесуалния представител на ответника е, че същият
не оспорва фактическата обстановка, описана в исковата молба, която се
подкрепя и с представените писмени доказателства.
При горните съображения Съдът намира, че искът по чл. 108 от ЗС
следва да бъде уважен като основателен и доказан, а ответникът осъден да
предаде на ищеца владението върху товарен автомобил марка „Мерцедес
5
Вито“ с рег. № ВР **** ВР.
С оглед изхода на спора, Съдът намира, че следва да бъде уважена и
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. От
доказателствата по делото е видно, че бездействието на ответника да върне
процесния автомобил на ищеца е причина за завеждане на делото, поради
което съдът приема, че същият следва да понесе направените от ищеца
разноски по делото. Последните са в размер на 600.00 лева за адвокатско
възнаграждение и 176.00 лева – държавна такса съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г., за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 538.00 лева, а платеното такова от ищеца е в
размер на 600.00 лева – над минималния размер. В случая съобразявайки
действителната правна и фактическа сложност на делото направеното от
ответника възражение следва да се приеме, че е основателно до посоченото
минимално адвокатско възнаграждение, но не и в по-нисък размер.
С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 538.00 лева и 176.00 лева
за платена държавна такса или общо разноски в размер на 714.00 лева, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОД на МВР – Видин,
ЕИК ****** ,че Б. АЛ. СВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. №
** е собственик на товарен автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР
**** ВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Видин, ЕИК ******, адрес: гр. Видин, ул. „Цар
Симеон Велики“ № 87 ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху движимата вещ-
товарен автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР, на
собственика Б. АЛ. СВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. № **,
6
ОСЪЖДА ОД на МВР – Видин, ЕИК ******, адрес: гр. Видин, ул. „Цар
Симеон Велики“ № 87, представлявано от Директора ст. комисар П. К. ДА
ЗАПЛАТИ на Б. АЛ. СВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. №
**, направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
176.00 лева ,както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
538.00 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния претендиран размер от
600.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД, ГР.
ВИДИН в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7