№ 532
гр. Плевен, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106311 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.232 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** - ***, ЕИК
***, представлявана от ***, чрез упълномощения началник на отдел „Правно
и нормативно обслужване“ *** против Ц. Д. Г., с постоянен адрес: ***, ЕГН
**********, в която се твърди, че въз основа на сключен Договор
№159/26.02.2018 година за наем на земеделски земи - пасища, мери и ливади
от Общинския поземлен фонд, находящи се в землището на ***, вписан в ***
с вх. рег. № ***, акт ***, на ответницата били отдадени за временно и
възмездно ползване общо пет поземлени имота - публична общинска
собственост, за срок от пет стопански години. Сочи се, че съгласно чл.8 от
Договора, същият бил влязъл в сила от началото на стопанската 2017- 2018г. -
на 01.10.2017г. и срокът му на действие бил изтекъл на 30.09.2022г. Излага се,
че договореният между страните годишен наем за отдадените общински
имоти бил в размери, както следва: за първата и втората стопански години -
2733.82 лв., а за всяка следваща стопанска година - 3441.79 лв. Съгласно чл.
3, изр.2 от съглашението, за всяка следваща стопанска година след първите
1
две години, наемът следвало да бъде заплащан от наемателя ежегодно в срок
до 01.09. за предстоящата стопанска година. Сочи се още, че във връзка със
забавени плащания на наемната цена, на ответницата била изпратена покана с
писмо изх. рег. № ЗГ-94Ц-2024-2/18.08.2021г., на която постъпил отговор с
вх. рег. № ЗГ-94Ц-2924-3/03.09.2021г., с който се заявявало, че ответницата
изпитвала парични затруднения за заплащане на договорения наем. В
резултат, на наемателя било предложено сключването на споразумение за
прекратяване на договора със съответен погасителен план за натрупаните
задължения, което ответницата отказала да подпише.
При изложените обстоятелства се навеждат доводи, че към 30.06.2022г.
ответницата дължала на наемодателя *** следните суми за наемна цена и
начислени лихви за забава на осн.чл. 21 от наемния договор:
1. 7417.40 лв. - дължим наем за три стопански години, съгласно фактура
№**********/30.12.2020г., включващ:
- 533.82 лв. - остатъчен неплатен наем за стопанската 2018-2019г.
- 3441.79лв - наем за стопанската 2019-2020г.
- 3441.79лв - наем за стопанската 2020-2021г.
По тази фактура от ответницата имало извършени две частични
погасителни плащания:
-на сумата 2000.00 лв., е платежно нареждане от 04.02.2021г., и
- на сумата 1500.00 лв. с платежно нареждане от 04.02.2022г.
2. 454.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2017-2018г.,
съгласно квитанция №14/10.05.2021г.;
3. 640.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2018-2019г.,
съгласно квитанция №15/10.05.2021г.;
4. 500.06 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2019-2020г.,
съгласно квитанция №16/10.05.2021г.;
5. 3 441.79 лв. - наем за стопанската 2021-2022г., съгласно фактура
№**********/01.09.2021 г.
Така общо дължимата от ответницата към 30.06.2022г. сума по наемния
договор възлизала в размер на 8954.75 лв.
2
Твърди се, че вземанията били претендирани от кредитора по реда на
чл.417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните сметки на *** и по
образуваното ч.гр.дело *** по описа на Районен съд *** била издадена
съответна заповед за незабавно изпълнение, но с разпореждане №
11087/30.10.2022г. били дадени указания на ***, че поради постъпило
възражение от длъжника, може при наличие на основанията по чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми, представляващи неизпълнени финансови задължения по
процесния Договор: -3917.40 лв. - дължим остатъчен наем за стопанските
2018-2019г., 2019- 2020г. и 2020-2021г., съгласно фактура
№**********/30.12.2020г., след извършените две частични погасителни
плащания на обща стойност 3500.00 лв.; -454.75 лв. - лихва за забавено
плащане за стопанската 2017-2018г., съгласно квитанция №14/10.05.2021г.; -
640.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2018-2019г., съгласно
квитанция №15/10.05.2021г.; -500.06 лв. - лихва за забавено плащане за
стопанската 2019-2020г., съгласно квитанция №16/10.05.2021г. и -3 441.79 лв.
- наем за стопанската 2021-2022г., съгласно фактура №**********/01.09.2021
г., или общо парично задължение в размер на 8 954.75 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване заявлението
по чл. 417 ГПК - 21.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата Ц. Г. е депозирала, чрез пълномощник адв.А. З. писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Излага се, че според уговорките в процесния договор общата дължима
наемна цена била в размер на 15790.27 лв. за целия период на договора, в
която сума били включени дължимите суми за наем за стопанските години:
2017-2018, 2018-2019, 2019-2020, 2020-2021 г. и 2021-2022г. към 30.06.2022г.
Сочи се, че според ищцата, за стопански години 2020-2021 г. и 2021-2022г. не
се дължал наем, тъй като не било извършено съответното годишно
очертаване/маркиране на площите и те не били ползвани от земеделската
производителка. Сочи се също, че към 30.06.2022г. наемът, посочен във
Фактура **********, която не била връчена на ответницата, не бил дължим.
Твърди се от ответницата, че общо платената от нея сума по договора
3
възлизала на 8 850лв., съгласно приложени към писмения отговор платежни
документи.
При горните обстоятелства, ответницата счита, че дължимата сума за
целия срок на договора следвало да се изчислява в размер на 7 290,27 лв.
(15790.27 — 8 850.00). Същата, по изложените по-горе съображения, следвало
да бъде намалена с наемите за стопански години 2020-2021 г. и 2021-2022г., а
именно - 6882,58лв., при което неплатения размер главница се изчислявал на
407.69лв. Посочените в счетоводното извлечение суми като неустойки не
било ясно от къде произтичали, а мораторна лихва можело да се претендира
само с иск по чл.86 от ЗЗД, какъвто не бил предявен.
Навеждат се също така доводи, че с разменената кореспонденция между
страните било изразено взаимно желание за прекратяване на договора.
Следвало да се приеме също така, че ответницата била в невъзможност за
изпълнение и на основание чл. 89 от ЗЗД договорът бил прекратен по право,
считано от 01.09.2021 г., когато била заведена нейна молба с вх.№ 03-
417/03.09.2021 г. ***
Релевира се и възражение за погасяване по давност на вземанията за
лихви.
С уточняваща молба на ищеца от 31.01.2023г. се сочи, че е била
претендирана законна лихва за забавено плащане на наемните цени за
сочените в исковата молба стопански години – 2017/2018, 2018/2019 и
2019/2020г.
Със заявление от 14.03.2023г. ищецът е уточнил периодите, за които
претендирана мораторна лихва, както следва: 454.75 лв. - лихва за забавено
плащане за стопанската 2017-2018г., начислена за периода от 26.02.2018г. до
24.04.2020г.; 640.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2018-
2019г., начислена за периода от 01.10.2018г. до 04.02.2021г.; 500.06 лв. -
лихва за забавено плащане за стопанската 2019-2020г., начислена за периода
от 01.09.2019г. до 10.05.2021г.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че ищеца
4
*** претендирал по реда на чл.410 от ГПК издаване на заповед за изпълнение
за сума в размер на 9 916,49лв., за която посочил, че представлява сбор от
главница за неплатени наемни цени и неустойки за забавено плащане за
стопанските 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г., произтичащи от Договор
за наем на земеделски земи – пасища, мери и ливади от общинския поземлен
фонд в землището на ***, сключен под №159/26.02.2018г., вписан в *** с
вх.рег.№***, ***
Със Заповед за изпълнение *** съдът е разпоредил длъжникът Ц. Г. да
заплати на кредитора *** общо претендираната сума в размер на 9 916,49лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане.
На 13.10.2022г. е депозирано в законоустановения едномесечен срок от
връчване на заповедта за изпълнение възражение от длъжника.
В указания от съда едномесечен срок е предявен установителния иск на
кредитора и съдът го намира за допустим.
Установява се от представения препис на Договор за наем на
земеделски земи – пасища, мери, ливади от Общинския поземлен фонд от
26.02.2018г., че същия е бил сключен между ***, в качеството на наемодател
и Ц. Д. Г., в качеството на наемател, с предмет описани имоти в землището на
***, имащи обща площ от 553,225дка, от които 438,724дка попадаща в
обхвата на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“.
Договорът е бил сключен за срок от пет стопански години, считано от
01.10.2017г. до 30.09.2022г., според регламентираното в чл.8
Видно е от обективираното в чл.2 – чл.4, че страните са постигнали
съгласие наемателят да заплаща на наемодателя годишен наем в размер на
3 441,79лв. При това са предвидили, че за първата и втората стопанска година
наемът е в размер на 2 733,82лв., като за първата от тях 800лв. са дължими за
внасяне преди подписване на договора, а останалата част – в размер на
1 933,82лв. до 30.09.2018г. За всяка следваща стопанска година падежът е
определен на 01.09. на текущата година. Предвидили са още, че за първите
две стопански години наемателят дължи заплащане на наемна цена за площта
на имотите, която попада в актуалния към датата на подписване на договора
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ – 438,724 дка, а за
5
следващите стопански години до изтичане срока на договора дължи наем за
предоставената под наем обща площ от 553,225дка.
Страните са регламентирали в чл.19, че наемното правоотношение се
прекратява с изтичане срока на договора и с едномесечно предизвестие на
която и да е от страните, като при забава плащането на наемната цена повече
от 90 дни, наемодателят може да го прекрати без предизвестие. Предвидили
са в чл.20 и чл.21, че при неизпълнение на договорните задължения,
неизправната страна дължи неустойка в размер на 10% от стойността на
договора, а при забава в плащанията се дължи законната лихва за периода на
забавата.
От приложения препис на кореспонденция, водена между страните – на
л.10 – л.12 от делото се установява, че наемодателят с писмо от 18.08.2021г. е
уведомил наемателя за натрупано неплатено задължение по процесния
договор в размер на 8 324,76лв., отправяйки покана за плащането му в срок до
31.08.2021г. с предупреждение, че в противен случай земите ще бъдат
предоставени на друг наемател. В отговор е постъпила молба при
наемодателя от ответницата на 03.09.2021г. за съдействие, т.к. не може да
заплаща наемната цена. С изявление от 23.11.2021г. *** е уведомила
ответницата, че е изготвено споразумение за прекратяване на договора с
погасителен план за изплащане на натрупаните задължения, като е поканена в
3-дневен срок да се яви в съответната служба за подписването му.
Съдът намира за неотносими към спора представените от ответницата
копие на изявление, изходящо от нея и адресирано до *** с искане за
предоставяне на удостоверение, че за земите по процесния договор не е било
извършено чертаене за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. които не били
ползвани и съответно не били получавани субсидии от ДФЗ, ел.писмо от
21.02.2022г., писмо от *** до ***, писмо до адв.З. от ***, както и
автоматични справки от *** (на л.42 – л.53), както и представените от същата
страна в о.с.з. на 22.02.2023г. заявление за подпомагане 2022г., таблица за
използваните парцели 2022г., декларация за запознаване с определения за
нередности резултати от автоматични проверки на въведените данни в
заявление за подпомагане на директни плащания за кампания 2022 (на л.68 –
л.73), т.к. не изясняват обстоятелства, които да са от значение за решаване на
спора между страните, поради което не ги обсъжда.
6
Представените от ответницата извлечение от сметки на ОП
„Управление на общинските земи и гори“, фактура от 30.12.2020г., платежни
документи и справка за движения по сметка от ВАСВ (на л.33 – л.41), както и
представените от ищеца в о.с.з. на 30.03.2023г. фактури от 30.12.2020г. и
01.09.2021г. и квитанции от 10.05.2021г. (на л.85 – л.90) не се обсъждат
отделно от заключението по ССЕ, което е изготвено при проверката на цялата
водена счетоводна документация при ищеца, касаеща правоотношението по
процесния договор, в това число и тези документи.
В о.с.з. на 22.02.2023г. е проведен разпит на допуснатата по искане на
ищцата свидетелка ***. Същата излага в показанията си, че познавала
ответницата от дълги години и когато я срещнала в началото на 2020г. тя
казала, че се занимавал с животновъдство и се оплакала, че нямала пари, за да
осигури изхранването на животните, нямала и право да продава някои от тях,
за да осигури изхранването на останалите. Оплакала се също така, че не й
давали субсидии, т.к. имала задължения към ***. Помолила свидетелката да й
помогне да получи банков кредит, но това се оказало невъзможно. Твърди
още, че през 2022г. отново срещнала ответницата и тя казала, че била платила
всичко, но искали от нея още пари. Свидетелката сочи още, че направила
проверка на документите, свързани с плащанията към ищеца и според нея
задълженията били погасени, поради което с ответницата отишли в ***,
където разговаряли със служител и той обещал да провери случая.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
заключението по която е изслушано в о.с.з. на 30.03.2023г. От него се
установяват следните обстоятелства: Установява се, че по процесния договор
ответницата е заплатила за периода от 27.04.2018г. до 07.02.2022г. суми в
общ размер от 8 850лв. След издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№*** ответницата е заплатила в хода на
образуваното изпълнително дело сума в размер на 203,48лв. Видно е, че
експерта е констатирал, че в счетоводството на ищеца в противоречие със
Закона за счетоводството не са били издавани фактури за всяка стопанска
година, а до 30.12.2020 г. са издавани фактури при извършване на отделните
плащания от ответницата без да бъде посочвано за коя година се отнасят.
Установява се още, че ищеца е фактурирал като платени с внесените от
ищцата суми наемни цени, а не лихви. При това към датата на иницииране на
7
заповедното производство – 21.07.2022г. са били погасени задълженията за
наемна цена за стопанската 2017/2018г. в размер на 2 733,82лв.; за
стопанската 2018/2019г. в размер на 2 733,82лв. и част от наемната цена за
стопанската 2019/2020г.– в размер на 3 382,36лв. Неплатени към същата
датата са били останалата част от наемната цена за стопанската 2019/2020г. -
в размер на 59,43лв.; наемната цена за стопанската 2020/2021г. в размер на
3 441,79лв. и наемната цена за стопанската 2021/2022г. в размер на
3 441,79лв. Вещото лице е отразило и плащането в хода на образуваното
изпълнително дело в размер на 203,48лв., с което е било осчетоводено като
платено задължението за наемна цена за стопанската 2019/2020г. в размер на
59,43лв. и част от задължението за наемна цена за стопанската 2020/2021г.,
след което е останала осчетоводена като неплатена сума от 3297,74лв. от
наемната цена за стопанската 2020/2021г. и 3 441,79лв. за стопанската
2021/2022г.
Вещото лице е дало заключение за законната лихва за забавено плащане
на наемните цени за стопанската 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., за
които е претендирана мораторната лихва, изчислявайки ги за периодите, за
които ищеца е начислявал законна лихва – при съобразяване падеж на
задължението за наемна цена посочен в съставените от ищеца квитанции и
посочен в молбата му от 14.03.2023г. или за наемната цена за стопанската
2017/2018г. – 26.02.2018г., когато е отчетена забава, а за следващите
стопански години 2018/2019г. – падеж на 01.10.2018г. и за 2019/2020г. –
падеж на 01.09.2019г. При това вещото лице е изчислило различен размер на
мораторната лихва, която за посочените задължения и при приетите от
кредитора дати на падеж е изчислена до 10.05.2021г. в общ размер на
1 070,15лв.
Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените доказателства, че между ищеца ***, в
качеството на наемодател и ответницата Ц. Г., в качеството на наемател, е
възникнало наемно правоотношение по силата на подписания от тях Договор
8
от 26.02.2018г.
Съдът приема за установено, че към момента на сключване на договора
е налице изпълнение на основното задължение на наемодателя да предостави
на наемателя държането на имотите, предмет на договора - земеделски земи с
начин на трайно ползване пасище, мера, ливада в землището на с.*** с общ
площ от 553,225 дка, както са описани в писменото съглашение. В тази
насока не е налице спор по делото.
Съдът счита, че не се установи неизпълнение задължения на ищеца,
произтичащи от процесния договор, препятстващи ползването на имотите.
Не се установи да е съществувало задължение за наемодателя, свързано
с маркиране/очертаване на имотите, за каквото се сочи в писмения отговор и
липсата на плащания от *** в полза на ответницата са ирелевантни за
правоотношението между страните в настоящото производство. В случай, че
невъзможността за получаване на субсидии се е дължало на съществуващи
непогасени задължения към *** за ползваните под наем имоти, това не
рефлектира на правата и задълженията на страните по процесния договор.
Поради това не може да се приеме, че за част от процесния период не е
дължим наем, поради невъзможност за ползване на имотите от наемателя,
вследствие виновно неизпълнение задължения на наемодателя.
С оглед на това, съдът намира, че в тежест на ищцата е възникнало при
сключване на договора, считано от 01.10.2017г. задължението за плащане
наемната цена на предоставените под наем имоти и като такова е лежало
върху нея до прекратяване на правоотношението.
Съдът счита, че не се установи прекратяване на наемното
правоотношение преди изтичане на уговорения срок – 30.09.2022г.
В писменото съглашение не е предвидено автоматично прекратяване на
договора при забава плащане на наемната цена, а единствено право за
кредитора да го прекрати без предизвестие, при условията на чл.19.4 от
съглашението.
Отделно от това, в полза на всяка от страните е съществувало правото
да го прекрати с едномесечно предизвестие, съгласно предвиденото в чл.19.2
от договора.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства не се установи отправено
9
волеизявление на някоя от страните за прекратяване на договорната връзка
преди изтичане на уговорения срок.
Изявленията на страните по водената между тях кореспонденция от
18.08.2021г. до 23.11.2021г. нямат съдържанието на волеизявление за
прекратяване на Договора. Установи се, че наемодателя е поканил наемателя
в определен срок да погаси задълженията за неплатена наемна цена, в отговор
на което ответницата е заявила невъзможност за плащане, поради липсата на
средства, но не е отговорила на поканата на ищеца за сключване на
споразумение за прекратяване на договора.
В случай, че ответницата е желаела прекратяване на договорната връзка
е могла да отправи ясно волеизявление за това, независимо дали е била
съгласна с поставените от наемодателя условия за сключване на спогодба за
прекратяване с плащане на търсените от него суми.
В същото време не се установи да е било предадено от наемателя на
наемодателя държането на наетите имоти преди изтичане на крайния
уговорен срок, т.к. плащане е дължимо за целия срок на държането, като за
периода след прекратяване на правоотношението е на друго правно
основание, но отново в размера на уговорения наем. Поради това, наемателят,
който се стреми към освобождаване от задължението за плащане на наемна
цена следва да упражни законосъобразно правото си да прекрати договора и
да върне наетите имоти. Установяването на тези обстоятелства в съдебния
процес е в тежест на наемателя.
Ето защо, съдът счита, че за целия уговорен в Договора период от
01.10.2017г. до 30.09.2022г. е стояло в тежест на наемателя задължението за
плащане наемната цена по действалия в отношенията между страните наемен
договор. При това ирелевантно за съществуването на задължението е дали
наетите земеделски имоти са били ползвани по предназначение. От значение
за спора би било единствено виновно неизпълнение на задължения на
наемодателя, довело до невъзможност за ползване на земята, но такова не се
установи.
Задължението на наемателя за плащане на наемна цена е парично, а при
паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна
обективна или субективна невъзможност за изпълнение, както и временна
невъзможност на изпълнение – чл.81, ал.2 ЗЗД. Поради това твърдените от
10
ответницата обстоятелства, свързани възникналите за нея финансови
затруднения, макар и да се приеме, че са се осъществили така, както се
твърди, не могат да я освободят от изпълнение на задължението при наличие
на основания по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема, че наемната цена за целия период на съществуване на
договорната връзка е такава, каквато е посочена в подписаното от страните
съглашение – по 2 733,82лв. за първите две стопански години – 2017/2018 и
2018/2019г. и по 3 441,79лв. за останалите три стопански години до
30.09.2022г. или общо 15 793,01лв.
Относно падежа на дължимата наемна цена за всяка стопанска година,
съдът счита, че неправилно е бил съобразяван от ищеца при счетоводните му
изчисления.
Установи се от обсъдения Договор, че наемът е уговорен за стопанска
година. Съгласно разпоредбата на §2, т.3 от Закона за арендата в земеделието
стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври
на следващата година.Такава следва да се разбира и стопанската година по
смисъла на съглашението между страните, като това е ясно и от уредбата за
начало и край на правоотношението – от 01.10.2017г. до 30.09.2022г.
Съгласно изрично предвиденото в чл.3, изр.първо от Договора, в
отношенията между страните е безспорно че за първата стопанска година –
2017/2018г. наемната цена е следвало да се внесе на две вноски – 800лв. преди
подписване на договора и 1 933,82лв. до 30.09.2018г.
За следващите стопански години, с оглед предвиденото в чл.3 от
Договора, че наемът се плаща до 1 септември на текущата година и
посоченото по-горе, че началото на стопанската година е 1 октомври, съдът
счита, че за стопанската 2018/2019г. наемната цена е била дължима до
01.09.2019г. Това е така, т.к.тази текуща година е започнала на 01.10.2018г. и
е продължила до 30.09.2019г. Поради това 01.09.2018г. (който предхожда
началото на тази стопанска година) не е част от този отрязък от време и няма
как да бъде приет за част от текущата стопанска година и за дата на падеж за
наемната цена за нея. В обхвата на продължителността й (от 01.10.2018г. до
30.09.2019г.) е единствено 01.09.2019г. В исковата молба ищеца твърди, че
датата на падеж е била определена до 01.09. за предстоящата стопанска
година, но от писменото съглашение между страните стана ясно, че се касае
11
за 01.09. на текущата стопанска година никъде не се сочи предварително
плащане за предстояща стопанска година.
Поради това, съдът счита, че за стопанската 2019/2020г. (обхващаща
периода от 01.10.2019г. до 30.09.2020г.) наемната цена е била дължима на
01.09.2020г.; За стопанската 2020/2021г. (обхващаща периода от 01.10.2020г.
до 30.09.2021г.) наемната цена е била дължима на 01.09.2021г., а за
стопанската 2021/2022г. (обхващаща периода от 01.10.2021г. до 30.09.2022г.)
наемната цена е била дължима на 01.09.2022г.
Възприемайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза и
представените от ответницата платежни документи, съдът приема, че към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.07.2022г.
ответницата е дължала на ищеца следните суми за неплатена наемна цена:
59,43лв., представляващи част от наемната цена за стопанската 2019/2020г. и
3 441,79лв., представляващи неплатена наемна цена за стопанската
2020/2021г. или общо 3 501,23лв.
С оглед приетото, че падежът на задължението за плащане на наемна
цена за стопанската 2021/2021г. е настъпил на 01.09.2022г., съдът приема, че
това вземане все още не е съществувало в патримониума на ищеца към датата
на иницииране на заповедното производство.
Съдът счита обаче, че следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3
от ГПК осъществения в хода на производството факт на настъпване на
падежа, като ответницата не е предложила плащане след настъпването му, а
оспорва вземането. Това обаче следва да бъде отчетено при решаване на
въпроса за разноските и за заповедното производство следва да се признаят
само тези на ищеца, които са съответни на вземанията, за които се установи в
настоящото производство, че са съществували към датата на иницииране на
заповедното.
Ето защо, съдът счита, че следва да се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за целия неплатен наем, в това число
и този, чийто падеж е настъпил в хода на производството по делото или
вземане в общ размер на 6 943,01лв., в това число 59,43лв., представляващи
част от наемната цена за стопанската 2019/2020г., 3 441,79лв.,
представляващи неплатена наемна цена за стопанската 2020/2021г. и 3
441,79лв., представляващи неплатена наемна цена за стопанската 2021/2022г.
12
Плащането на сумата от 203,48лв., което е сторено по образуваното
изпълнително производство не следва да се съобразява при решаване на
настоящия спор, с оглед дадените разяснения с Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Както е прието в
същото, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Тези плащания се
отчитат от съдебния изпълнител.
С оглед приетото, че падежът на задълженията за плащане на наемна
цена за процесните стопански години не е приетия от ищеца – 01.09. преди
началото на съответната стопанска година, съдът счита, че не се установи в
настоящото производство съществуването на претендираните вземания за
лихва за забава. Същите не могат да се приемат за установени и от
експертното заключение, което е правило изчисления при съобразяване
възприетия от наемодателя падеж, който не съответства на уговорения, а го
предхожда с една година.
Поради това, съдът счита, че претенцията на ищеца за установяване на
вземането му за сумата от 1 595,56лв., представляваща лихва за забавено
плащане на наемната цена за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. се явява неоснователна и недоказана.
При съобразяване на горното, съдът счита, че следва да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 6 943,01лв., представляваща неплатена наемна по Договор за наем
от 26.02.2018г., в това число 59,43лв., представляващи част от наемната цена
за стопанската 2019/2020г., 3 441,79лв., представляващи неплатена наемна
цена за стопанската 2020/2021г. и 3 441,79лв., представляващи неплатена
наемна цена за стопанската 2021/2022г., която сума представлява част от
вземането, за което е издадена Заповед *** по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС,
13
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението – 21.07.2022г. до окончателното изплащане. Събраната сума в
изпълнителното производство от 203,48лв. не се отчита тук, както се посочи
по-горе и в съответствие със задължителната тълкувателна практика, а следва
да бъде съобразена от съдебния изпълнител.
Искът за разликата до пълния претендиран размер от 8 954,75лв., в това
число за мораторна лихва в общ размер на 1 392,08лв. за забавено плащане на
наемната цена за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са направени разноски за държавна такса в
размер на 198,33лв. С оглед приетото за установено, че към момента на
иницииране на заповедното производство ответницата е дължала на ищеца
сумата от 3 501,23лв., т.к. за наемната цена за стопанската 2021/2022г. все
още не е бил настъпил падежа, съдът счита, че от това вземане следва да се
изходи при определяне на дължимите от ответницата разноски за заповедното
производство или в нейна тежест следва да се присъдят част от разноските,
платени за държавна такса или 69,42лв. (при съобразяване, че общо е
претендирана сума от 9 916,49лв., а съдът прие, че е била дължима
3 501,23лв.)
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 198,33лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на
250лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо
548,33лв. С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от иска (общо
уважен за 6 943,01лв. при предявен за 8 954,75лв.) ответницата дължи на
ищеца част от тези разноски – в размер на 427,70лв. Ответницата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и съразмерно
отхвърлената част от иска ищеца й дължи разноски в размер на 88лв. С оглед
на това, съдът счита, че по компенсация ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 339,70лв.
14
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.232, ал.1 от ЗЗД, че Ц. Д. Г. , с постоянен адрес: ***, ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на *** - ***, ЕИК ***, представлявана от ***, сумата
от 6 943,01лв., представляваща неплатена наемна по Договор за наем от
26.02.2018г., в това число 59,43лв., представляващи част от наемната цена за
стопанската 2019/2020г., 3 441,79лв., представляващи неплатена наемна цена
за стопанската 2020/2021г. и 3 441,79лв., представляващи неплатена наемна
цена за стопанската 2021/2022г., която сума представлява част от вземането,
за което е издадена Заповед *** по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението – 21.07.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния претендиран размер от 8 954,75лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ц. Д. Г. , с постоянен
адрес: ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на *** - ***, ЕИК ***,
представлявана от ***, следните суми: сумата от 69,42лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 339,70лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно
уважената и отхвърлена част от иска и по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15