П Р О Т О К О Л № 648
Гр. Пловдив, 07.11.2019
година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на съдебния
секретар Цветелина Диминова и в
присъствието на прокурора Красимир
Папаризов, сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик М.Р. в.ч.н.д. № 552 по описа за 2019
година.
На именното повикване в
10.00 часа в залата се явиха:
Производството е по реда
на чл. 65, ал. 7 и ал. 8 НПК.
Образувано е по частна
жалба от обв. Д., депозирана чрез неговия защитник адв. С.Н., срещу
първоинстанционното определение по ЧНД № 2053/2019 г., по описа на Пловдивския
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека.
Обвиняемият З.Е.Д. се явява лично и с адв. С.Н.,
редовно упълномощен от по-рано.
Не се явява другият му
упълномощен защитник, адв. К.Е..
Обв. З.Д. – Знам, че е зает адв. Е.и в днешното съдебно заседание не
възразявам да ме защитава само адв. Н..
За Апелативна прокуратура
Пловдив се явява прокурорът Красимир Папаризов.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Н. – Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик М.Р..
На страните се разясниха
правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам отводи към състава на съда. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. Н. – Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.
Представям и моля да
приемете етапни епикризи относно влошеното здравословно състояние на М.Д.,
майка на подзащитния ми, и Д.Д.– баба му. Двете страдат от установена
желязодефицитна анемия, остра сърдечна недостатъчност, висока степен на
хипертонично сърце. Става въпрос и за двете.
Прокурорът – Не възразявам да се приемат. Това са неща, които са
изтъквани пред първа инстанция.
Съдът прие, че
доказателственото искане на защитата е допустимо и ще се уважи. Ето защо и
поради липса на други искания
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от адв. Н. епикризи.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Н. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло депозираната пред вас жалба,
с която бих желал да измените най-тежката процесуална мярка в по-лека такава.
Основанието ми се
основава на нещо, което е от самото начало, когато се гледат мерките за
неотклонение на подзащитния ми Д. и до днешна дата. Според нас, първо,
категорично липсва обосновано предположение, че той е извършил вмененото му във
вина най-тежко, изключително тежко престъпление.
Съвсем накратко ще ги
маркирам нещата, защото смятам, че те са фундаментални за това ни искане.
За нас най-важното и
съществено разминаване в тезата на обвинението и това, което е събрано като
материали по делото, е, че уважаеми апелативни съдии, свидетелите, т. е.
пострадалата жена, веднага след като се извършва деянието, като е разпитвана от
полицейския служител Ч., който е разпитван после в удължения срок, заявява: „Аз
бях нападната от нисък, дебел, трътлест и грозен човек“. Това е прекият очевидец,
който, веднага след като е пострадал, е разпитван и описва директно човека,
който я е нападнал.
Свидетели очевидци –
арменските граждани, които са били в непосредствена близост до дома, описват,
цитирам отново от кориците на делото: „Човекът, който излезе от къщата, бе
висок, с пълно телосложение, с големи бузи, мургав, висок 1.65 м.“. Това са
данните за лицето, което е извършило деянието, непосредствено.
Три или четири месеца З.
седи в ареста и лично с него не е участвано в никакви процесуално-следствени
действия. Разпитвани са набор от свидетели – полицейските служители Т., Ч., още
някакви хора, роднини, близки, всичките казват, че не си спомнят за случая от
2009 г., до един всички. Говоря за полицейски служители.
За нас с колегата Е.тази
мярка за неотклонение е изиграла категорично своята процесуална роля.
Безсмислено е стоенето му в ареста в момента и тя вече не обслужва целите на
обвинението.
Разбира се, на следващо
място искам да отбележа чистото съдебно минало на подзащитния ми. И нещо, което
между другото за нас е парадокс, З. стопанисва заведение на 50-60-100 м. от
Окръжна следствена служба. Това е от 2009 г. насам. За какво укриване тук може
да става въпрос от негова страна, като той всеки ден е в това заведение. Колеги
от полицията, полицейски служители, са били в това заведение, посещавали са го
редовно. Цялото му поведение и действия и към днешна дата, и преди, и сега, са
в насока, че не може въобще да говори за някаква индиция да се укрива, пък камо
ли да извършва престъпление човек с чисто съдебно минало, невлизал в полицията.
Моля да промените тази
най-тежка процесуална мярка, която в момента абсолютно не обслужва целите на
прокуратурата и на обвинението.
Майка му е в изключително
тежко състояние, освен здравословно и психическо. Оказва се сега, че болната
майка трябва гледа болната баба. З. беше и е единственият човек, който се е
грижил за семейството си. Баща му е починал преди две и половина - три години.
Единствен той се грижи за тях.
Моля ви да промените тази
най-тежка мярка в различна от Задържане под стража. За нас категорично стоят
всички законови основания в тази насока.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обв. З.Д. – От пет месеца и половина съм в ареста и за един невинен човек е доста
време, наистина.
Като прибавим към това и
че заведението не работи толкова време и грижите, които трябваше да полагам към
майка ми относно сметки: ток, вода, телефон, GSM, кабелна, интернет, които съм плащал и вече не мога да
плащам, сега в момента тя трябва да помага на мене. Като включим и че никога
през живота си не съм извършвал криминално престъпление, дори и това в каквото
ме обвинява прокуратурата и че не съм имал такива намерения никога и няма и да
имам. Моето мислене не е такова. Мисля, че за цялото общество на България е по-добре
хора като мен, невинни, да са навън. Няма смисъл изобщо да се товари дори и
обществото с това аз да бъда вътре. Като човек, работодател, който много пъти е
помагал на най-различни хора, не си водя списък, ама ако включа всички неща,
които са били изгубвани в заведението, и в предишното заведение, което съм
стопанисвал, защото и преди това също съм стопанисвал заведение - през 2008 г.,
изгубени вещи, лични карти, бижута, часовници и такива неща, смея да твърдя,
всичко съм връщал. Искам да запозная съда какъв човек съм по принцип, как
виждам нещата в живота. Няма никакъв интерес нито за прокуратура, нито за съд,
нито за обществото моето задържане. Нито съм бягал, нито съм се укривал, нито
някога ще го правя. За мен е в интерес да изчистя името си, тъй като това нещо
тежи като цяло, дори и самото обвинение. Смятам да продължа работата си, това,
което съм правил до момента. Смятам себе си за добър работодател и организатор
на бизнеса. Правил съм го дълго време, вече 13 години и половина се занимавам с
това и означава, че явно се справям добре. Не мисля, че по някакъв начин ще
повлияя на разследването. Готов съм да се отзовавам на всяко едно повикване и
да се явявам. Няма никакъв шанс да се укрия, още по-малко да извърша ново престъпление.
Това е абсурдно. Аз през живота си не съм извършвал престъпления, включително и
това, в което съм обвинен. Животът ми е най-голямото доказателство за това.
Виждате нещо, в което съм обвинен, станало преди около 10 години, животът ми го
показва. Какво съм аз. Какво съм бил аз преди това, след това: никога не съм
имал криминални прояви; никога не съм бил задържан; никога не съм бил дори разпитван.
Висок съм 1.74 м. Точно.
Сега съм слаб. Винаги съм бил строен, бил съм слаб, никога дебел, по-здрав съм
бил преди. Спортист съм. От малък спортувам. Когато бях на свобода, живеех сам,
като майка ми, апартаментът, в който тя живее, и моят апартамент са на около
100 метра един от друг. Две доста близки кооперации са и редовно посещавам
майка си, долу-горе всеки ден, това го правя преди и след работа. Преди да
отида на работа и след като се върна. И финансово я подпомагам, въпреки че тя
също работи, пенсионерка е, но работи. Сега септември месец си взе две седмици
болнични. Беше до С.. Има разширени вени и й се възпалиха. Не мога да използвам
медицинския термин в момента. Те са наследствени. Инжекции й слагаха.
Моля да ми се позволи да
бъда пълноправен гражданин и да мога да работя.
Мисля, че най-доброто би
било Парична гаранция да ми определите, но и Домашен арест би била добра. Не
мога да определя каква гаранция мога да платя. Мисля, че сума от порядъка 5 000
лв. до 10 000 лв. не би ме затруднила.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите жалбата
без уважение.
Намираме се в производство
по чл. 65 НПК, но на практика защитата излага, което естествено е нейно право,
доводи които касаят обоснованото
предположение, което пък на мен ми позволява също така с три думи да обясня
защо то и в момента е налице.
Аз дори няма да се
позовавам на презумпцията по чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК, обусловена от наказанието,
което се предвижда при евентуална осъдителна присъда.
Аз считам, че
доказателствата към момента са абсолютно категорични, за да позволят да се
направи обосновано предположение за авторството на деянието и за неговата
квалификация – чл. 199 НК, която влече най-тежкото наказание в нашия
наказателен кодекс – доживотен затвор. На първо място започваме с
дактилоскопната следа, която е била иззета още към момента на извършване на
деянието, и която още тогава е послужила за изготвяне на експертиза, но
връзката между нея и жалбоподателя е установена през 2018 г., когато е
започнало активно разследване по възобновеното производство. След това като
ново обстоятелство, т.е. след мярката по чл. 64 НПК, защото разпитът е извършен
на 04 юли, ще ви цитирам показанията на свидетеля Х.Г., който абсолютно точно
обяснява споделеното във връзка с извършване на деянието по отношение на Б.. Само
ще маркирам, че производството по чл. 64 НПК е протекло на 24 май, оттогава на
практика той е задържан, и няколко дни след това определението е било предмет
на въззивна проверка.
След това, пред съдия е
разпитан свидетелят, на 30 май, Т.М., който съвсем категорично сочи участието
на Д. в конкретното деяние и връзката му с поръчителя на деянието и син на
пострадалата - Г.Б..Там абсолютно точно, по часове, се сочи как по поръчка от
страна на Б.какви действия са предприети, описва и поведението на Д. след
извършване на деянието – къде го е доставил, връзката му с Б.и така нататък.
Във връзка с възражението
за различния външен вид на Д., обръщам внимание, че пак в този разпит пред
съдия, на въпроси на защитата Т.М. е дал описание и е видно, че на практика
това, което ние твърдим, че за 10 години човек се променя, е факт.
Показанията на
свидетелката Д.Л.също са от значение. Тя казва така: - „В беседата, която
проведох с обвиняемия, той обясни детайли от мястото на произшествието, които
човек, който не е бил там и няма участие в деянието, не може да сподели -
именно разположението, това, че бравата е била повредена предварително, за да
се осигури така улесняване на деянието. Коридорът, който е бил разположен след
входа. Много интересно е разминаването с възрастната двойка, която именно в
беседата Д. е обяснил, която няма как, лице което не е било на това място, да
знае с подробности“.
И още един момент по този
разпит, който е проведен на 22 май. Тази същата свидетелка заявява съвсем
категорично смяната на версиите от страна на Д. и всъщност истината, след като
му е предявено наличието на дактилоскопната следа, която е намерена на
местопроизшествието. Тогава на практика той е казал: - „Аз ще ви разкажа всичко" и е разказал точно тези
детайли, които аз току-що ви споменах.
По-нататък ние имаме и
показанията на свидетеля П.– свидетел, на който Г.Б. е споделил, че търси лице,
което да извърши поръчка по отношение на майка му. Съвсем конкретно няма как
сумата 17 000 лв. да витае в различни показания, ако той, Д., няма
съпричастност към нейното усвояване. Т.е., че това е сумата, която е обещана за
извършване на деянието.
Искам да отбележа и това,
че пред органите на полицията е споделил абсолютно и носенето на нож, и
механизма на отрязване на дръжките на чантата, и причините да се върне и да
нанесе удари на пострадалата. Всичко това е факт. То е пред вас.
Към това ще прибавя и
разпечатките от телефонни разговори между подбудителя и Д.. Малко преди и малко
след извършване на деянието техният брой е точно 14. Към момента, и на практика
може би с това ще приключи разследването, се изготвя техническа експертиза,
която, по сведение от наблюдаващия прокурор, е готова, за разположението на
клетките. Т.е. нагледно ще бъде
представено къде в момента преди и след деянието и по време на деянието, се е
намирал и Д., и поръчителят Б.. Всичко това е факт, но то и към момента има
достатъчно доказателства по делото, защото ние, така или иначе разполагаме с тези
разговори и можем да правим изводи от тяхната интензивност, време на
провеждане, абонати, между които се е провеждала комуникация.
Налице е конкретно и
имаме доказателства за наличен мотив и всъщност това е по обоснованото
предположение.
Новите обстоятелства са
разпитите, които аз споменах, тази
експертиза, която предстои, и която ще бъде изготвена, и всъщност вероятно с
това ще приключи разследването, защото по мое мнение ние сме готови да внесем
обвинителен акт при тези доказателства по отношение на Д..
Нещата за чистото съдебно
минало, нещата за влошено здравословно състояние на близките, те не са нови. Те
са обсъждани пред всичките инстанции. Аз дори не оспорвам наличната медицинска
документация относно здравословното състояние на близките на Д..
Моето виждане обаче е, че
в никакъв случай това не променя отношението към адекватността на мярката за
неотклонение Задържане под стража, защото минимум заради наказанието, с което
аз започнах и което се предвижда за извършеното от него, е налице опасността да
се укрие. Не знам в каква връзка защитата твърди, т.е. каква е ползата от
твърдението, че той, видите ли, работи наблизо до полицията. Ами те утре могат
да отидат и него да го няма, защото в НПК нямаме мярка, примерно, надзор от
страна на полицейски служители във връзка с мярката, нито пък подобна мярка
може да се осъществява по месторабота.
Просто това твърдение е нещо, което за мен е хвърлено във въздуха. Това
е нещо, което няма никакво отношение към мярката за неотклонение – нито на
този, нито на следващ етап.
Всъщност, ако продължа да
говоря, ще повторя това, което е казал първоинстанционният съд, за което веднъж
и въззивният съд е взел отношение, и което, според мен, е абсолютно коректно и
кореспондиращо с доказателствата по делото.
Считам, че адекватната
мярка за неотклонение по отношение на Д. към настоящия момент е тази, която е
взета и която е потвърдена вече веднъж от Апелативния съд. Няма нови
обстоятелства. Или ако има, те са в смисъла, който аз току-що изложих пред вас.
В този смисъл ви моля да
се произнесете.
Адв. Н. /реплика/ – Дактилоскопната следа е намерена на входна външна врата,
на която са се облягали стотици хора. Ами те са били приятели с Г.Б.. Ако се
тръгне по тази нишка всички, които имат криминални регистрации, ако им се
свалят дактилоскопии, сигурно приятелите на Ж.Б.щяха да бъдат задържани, да не
кажа половината, ами 1/3 от тях. На входна външна врата е този дактилоскоп
намерен. Искам да уточня, че преди да дойдем на разпита на Т.М. пред съдия, той
беше разпитван в полицията. Когато аз участвах на разпита пред съдия, той, като
човек, който е бил автомонтьор, управлявал единствените скъпи автомобили на Г.Б.,
не можеше да се сети за марките автомобили, които е управлявал към 2009 г.,
защото всеизвестен факт е, че с най-скъпите автомобили беше именно наследникът
на Б.ия род.
Говоря за свидетеля Т.М.,
който уж е бил шофьор. Той не си спомня какъв автомобил е управлявал, а си
спомня такива детайли, които са му вменени да говори. Човек, който управлява
всеки ден автомобил, любител е на високите скорости и на автомобилите, не си
спомня. Няколко пъти съм го питал, дори и на съдията, който водеше разпита, му
направи впечатление. Не можеше да се сети марката на автомобила, който е
управлявал. А много избирателно се досети, че най-скъпите автомобили, без да
уточнява марки, ги е бил управлявал, благодарение на приятелството си с
покойника, но за марките и цвета им не можа да се сети. А после, какво е бил
казал Д., се сети.
Прокурорът /дуплика/ – Тази
дактилоскопна следа действително е намерена на външната входна врата, но
първоначално версията на Д. е била, че той е посещавал приятеля си Б., който
никога не е живял на този адрес. Той дори до днес няма обяснение какво прави
тази следа на това място, напротив, това е послужило едва ли не за признание
пред органите на полицията и смяна на версията, която вече е значително
по-достоверна.
По отношение на свидетеля
Т.М.: Той казва: „По това време Б.караше много скъпи коли, едва ли не всеки ден
ги сменяше и аз не знам точно в деня с кой автомобил пристигна. Т.е. пред кой
автомобил оставих Д. при него“. А в същото време той е качил един човек, който
е би запъхтян, който е казал: „Стана беля“. И това няма как да не си го спомня
с детайли. И този човек, който е споделил със свидетеля М., е именно
обвиняемият.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обв. З.Д. – Освен и аз по последното да внеса малко уточнения. Не съм
споменавал никога, никъде, че нямам обяснение откъде са отпечатъците. Открити
са този и този отпечатък – на малкия и на безименния ми пръст. Моето мнение е, че
не са били и само тези двата. Според мен, тъй като аз съм бил там, а знам, че
съм бил там, тъй като сме се срещали с Г.Б., и затова твърдя, че съм бил там,
най-вероятно съм го чакал да излезне оттам. Категорично съм бил там поне два
или три пъти, но не съм се качвал до апартамента на майка му, никога. Дори не
знам разположението на апартамента. Моето обяснение за това нещо е, тъй като не
го знам със сигурност, но предполагам, че съм се облегнал, тъй като си навирам
връзките на маратонките в самите маратонки, и най-вероятно съм се опрял на
вратата, за да си оправя връзките. Предполагам, че дори и повече мои отпечатъци
е имало, след като съм се опрял, но са останали само тези двата.
Другото уточнение, което
искам да направя относно Т.М., е, че и двамата познавахме покойния Г.Б.,
виждали сме се и всичко, което той спомена и каза, тъй като аз също присъствах
на разпита му пред съдия, по никакъв начин не е свързващо мен с деянието, в което ме обвинява
прокуратурата. Първото което е, на въпроси от рода на „Кога стана това - през
деня или през нощта, час може ли да кажете?“ – час не можеше да каже, не беше
сигурен през деня или през нощта. На третия път каза „Може би по-скоро вечер“.
Не беше сигурен, че вижда Б.в колата, точните му думи бяха „силует“ и това са
може би уточненията, които исках да внеса. Има истини в тези показания, но
твърдя, че прокуратурата разглежда нещата под друг ъгъл, обвинявайки ме, че аз
съм извършител на престъплението посредством показанията на човек, малко
неточни, тъй като и моите спомени се губят, това е все пак преди 10 години.
Искам още веднъж да
помоля за по-лека мярка.
Уверявам съда, че не
смятам да бягам, смятам да работя, искам да работя, това съм правил цял живот,
така или иначе, и нито смятам да се укривам, нито да извършвам други
престъпления.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.35 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
След като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, апелативният съд прие,
че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се
съображенията на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща се от гласни
и писмени доказателствени материали, както и експертизите, обосновава
предположение за причастност на обвиняемия към инкриминираното наказуемо с
лишаване от свобода деяние. Аргументите на защитата за липса на сигурни
доказателства в споменатия смисъл не държат сметка, че обоснованото
предположение се изследва в производство, което се развива по реда на чл. 65 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът
прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303,
ал. 2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на
осъдителна присъда. Все пак ПАС намира за необходимо да посочи, че
съществувалото към момента на определяне на атакуваната мярка за неотклонение
обосновано предположение е и надградено, като са събрани множество свидетелски
показания, които заедно със справките от мобилните оператори и експертното
изследване на иззетата от местопроизшествието следа дават допълнителна подкрепа
на обвинителната постановка. Особен интерес представляват показанията на св. Г.С.,
който твърди, че е бил очевидец на търсене (от страна на Г.Б.) на лице, което
да умъртви майка му, и на св. Т.М., който съвсем директно уличава жалбоподателя
като подобно лице. Не е коректно предложението на адв. Н. да не се дава вяра на
казаното от г-н М. в цялост, защото не си спомнял с каква кола (собственост на Г.Б.)
е осигурил оттеглянето на Д. от жилищната кооперация на починалата, както и с
каква кола Г.Б. ги чакал на уговорено по-рано място на ул. „Ж.Ж.“ – от същите
показания става ясно, че преди десет години последният е разполагал с много
коли, така че липсата на спомен в горния смисъл е съвсем достоверна. По-нататък
защитата възобнови възраженията, които вече са отхвърлени от съда в предходни
производства по реда на чл. 64-65 НПК (за различията между даденото от
свидетели, вкл. от пострадалата, описание на външния вид на подсъдимия и
действителния му външен вид и за близките отношения между поръчителя на престъплението
(синът на жертвата Г.Б.) и г-н Д., във връзка с които двамата си гостували и
респ. оставяли следи върху вратите на своите къщи. Тези възражения са били
наведени и пред проверяваната инстанция и тя е дала споделим отговор: нападението
и последващото оттегляне на извършителя са се случили по тъмно, а и жертвата е
била в паника, която неминуемо се е отразила на възприятията ѝ, пък и
след десет години е нормално да настъпи промяна във външния вид на дееца, още
повече че той не е висок, а ръстът му от 174 см. може да се възприеме, в
зависимост от гледната точка на оценяващия субект, и като нисък; Д. и Г.Б.
наистина другарували, но последният не обитавал жилищната кооперация на майка
си (на външната страна на вратата на която са открити дактилоскопните следи на Д.),
за да бъде посещаван от последния там, включително изчакван от него в близост
до въпросната врата.
Споделят се и
изводите за реална опасност от укриване и извършване на престъпление. Правилно
в тази връзка е наблегнато на високата степен на обществена опасност и морална
укоримост на посегателството. Разбира се, че тежестта на деянието не може да е
единственият мотив за отказ да се измени нечия мярка за неотклонение, още
повече че се касае за близо половингодишно задържане. Подобен подход обаче не е
и приложен от проверяваната инстанция. Всъщност в атакуваното определение е
обърнато внимание на специфичната обективна и субективна тежест на
посегателството – то е извършено след предварителен сговор, във връзка с който
е изпълнена детайлна и хладнокръвна предварителна подготовка, вкл. дебнене на
жертвата, която освен това е лесно виктимна; с използване на нож, с който са
нанесени многобройни удари, последните от които след сломяване на съпротивата
ѝ (и следователно са били излишни и като такива проява на ненужна
жестокост), а впоследствие е предприето обмислено прикриване на следите. Именно
тази специфика показва, че обв. Д. е личност, за която никак не е затруднително
да извършва сериозни посегателства против имуществото и личността и която би
действала отново, при сгоден случай, а заради високото наказание, което би
могло да му се определи, и да се укрие.
Обстоятелствата,
които се отчитат на основание чл. 56, ал. 3 НПК (чистото съдебно минало на
обжалващия, полагането на общественополезен труд и осигуряването на работни
места в стопанисваното от него заведение, както и полаганите грижи за майка
си), нямат потенциал да изключат споменатите опасности.
ПОС правилно е
преценил, че в контекста на обема и тежестта на обвинението петмесечното
задържане не надхвърля разумната, според европейските стандарти,
продължителност.
В обобщение: и към
настоящия процесуален момент обвинителната теза има нужната доказателствена
защитеност, а всяка от двете релевантни опасности е съвсем реална, което
означава, че са изпълнени всички предпоставки за продължаване действието на
атакуваната мярка за неотклонение. С оглед изложените по-горе съображения за
опасността от укриване и извършване на престъпление дори следващата по тежест
мярка за неотклонение „домашен арест“ не е целесъобразна.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1194/01.11.2019 г. по ЧНД № 2053/2019 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на
обвиняемия З.Е.Д. за изменение на мярката му за неотклонение задържане под
стража.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10.42 часа.
Председател:
Членове:
Секретар: