№ 13
гр. ХАСКОВО, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20215600900066 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят – „Оникс Импекс“ ЕООД - Хасково твърди, че в негова
тежест са възникнали изискуеми задължения за заплащане на суми в размер
както следва: 727329 лева към НАП, респ. Държавата и 105000 лева към
търговски дружества - доставчици. Посочва, че не разполага с парични
средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои
парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на
неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на свръхзадълженост. С
оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му и
свръхзадължеността му, както и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в
закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по
смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
1
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо
състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1
ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т. е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с
описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи,
с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време
да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са
тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и
от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това
да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са
показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Съдът счита, че предвид изявленията на молителя, направени в
молбата по чл. 625 ТЗ, може да се направи извод, че в негова тежест е
възникнало парично задължение към НАП в размер на 727 329 лева.
Възникването на това задължение се признава в производството от „Оникс
Импекс“ ЕООД, което има качеството на длъжник по него, поради което и
2
предвид това, че този факт е неизгоден за дружеството, то съдът счита, че
направеното изявление има доказателствена сила и въз основа на него следва
да се приеме за доказано, че признатото обстоятелство се е осъществило.
Освен това с изявленията си, направени в молбата, с която съдът е сезиран,
молителят признава и факта, че към момента задължението не е погасено чрез
плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.
Касае се за изискуемо публичноправно задължение към държавата,
поради което е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и
възможността за неговото изпълнение от търговеца е релевантна при
изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посоченото задължение към НАП и ДА
Митници е изискуемо към датата на сезиране на съда, тъй като и това
обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с
изявленията му, направени в молбата по чл. 625 ТЗ и в приложения към нея
списък на кредиторите. Тези изводи намират опора в заключението съдебно-
икономическата експертиза с вещо лице Ц. за съществуването и размера на
задълженията на дружеството-молител – 729590,16 лева общо публични
задължения към НАП и ДА Митници.
След като в производството се доказа, че в тежест на дружеството-
длъжник е възникнало публичноправно задължение към държавата, което е
изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се
приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че
молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали
"Оникс Импекс“ ЕООД притежава активи, с които да заплати както това свое
задължение към държавата в лицето на НАП и ДА Митници, посочените от
него в списъка на кредитори задължения към юридически лица-търговци, а
така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали
в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в
случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и
заключението на изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на
проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при
3
формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му
активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се
установява, че към 28.02.2021 година краткотрайните активи на длъжника са
на стойност 4002,09 лева и се състоят от две налични машини – къртач и
машина за рязане на бетон. Според заключението на вещото лице, друго
налично имущество към 20.04.2021 година – материали и нематериални
активи, не се установява. Това се потвърждавало и в Разпореждане за
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225
от ДОПК по изпълнително дело № *********/2017 година на НАП. Вещото
лице пояснява, че съставеният и представен ведно с молбата баланс към
28.02.2021 година не е коректен В него не е отразена липса на вземанията,
както и на продадените от НАП сгради и земя – продажбата на недвижимия
имот, която е извършена на изнесен търг на 25.01.2021 година от публичния
изпълнител по посоченото изпълнително дело. За целите на експертизата
вещото лице е съставило коректен баланс, който предлага да бъде приет от
съда, към 20.04.2021 година – датата на подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност. Пояснява, че този баланс е съставен на
база на всички документи, които е било възможно да се открие – по делото,
при проверките в НАП и счетоводните фирми, обслужвали счетоводно
длъжника. Според този баланс, собственият капитал на дружеството възлиза
на отрицателната величина от минус 831 000 лева – дружеството не само е
декапитализирано, но и е задлъжняло с 831 000 лева. Проверките на вещото
лице показват, че дружеството няма дейност и приходи от 2019 година, не
разполага с активи, които да покрият задълженията му (активите му са 4 000
лева, а пасивите са над 830 000 лева към 20.04.2021 година. Според вещото
лице, още към 31.12.2018 година за дружеството фактически е станало
невъзможно погасяването на възникналите задължения по Решения № 32-
307888 и № 32-307946 от 03.11.2017 година и НП 2272/2017 година и НП
2271/2017 от 22.03.2018 година на Агенция Митници – ТД Южна морска,
които са за над 623 000 лева главница, в това число 216 000 лева лихвоносна
главница.
В.л. предлага на съда изчисление на коефициенти за ликвидност,
4
определени на база съставения от експерта баланс към 20.04.2021 година:
Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са
следните: 0,0048% коефициент на обща ликвидност; 0% коефициент на бърза
ликвидност; 0% коефициент на незабавна ликвидност; 0% коефициент на
абсолютна ликвидност. Към същия период показателите на коефициентите за
финансова автономност са следните: минус 0,99 коефициент на финансова
автономност; минус 1,005 коефициент на задлъжнялост.
При така събраните доказателства и установени факти, съдът
възприема изцяло извода на вещото лице, че изчислените показатели за
ликвидност и автономност характеризират дружеството като абсолютно
задлъжняло и напълно неавтономно, напълно декапитализирано и с
невъзвръщаеми дългове към фиска. Действително наличното имущество на
дружеството абсолютно не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения, поради което съдът намира, че търговецът се намира в
неплатежоспособност и не е в състояние да изпълни изискуеми и установени
по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност парични задължения, свързани с
търговската му дейност. Не би могло да се приеме, че затрудненията на
длъжника имат временен характер, тъй като е налице спиране на плащанията,
а и от събраните по делото доказателства е безспорно, че дружеството не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му. Видно
от заключението на в.л., единственото имущество на дружеството са две
машини с обща стойност 4000 лева. Невъзможността на търговеца да покрие
свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно. Това е така,
защото стои извън волята му и е различна от съзнателното фактическо
бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице
всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което
и по отношение на "Оникс Импекс“ ЕООД трябва да се открие производство
по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на
неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й
5
дата. С оглед извода на вещото лице, че още към 31.12.2018 година за
дружеството фактически е станало невъзможно погасяването на възникналите
по решения на митническата администрация задължения, съдът приема, че
това е началната дата на неплатежоспособността.
Съдът следва да разгледа и дали по делото се доказва да са налице
предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на второто кумулативно заявено от молителя основание за
това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „Оникс
Импекс“ ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Свръхзадължеността е
специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което
се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното.
То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството,
включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му,
определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и
на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т. д. №
2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т. о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се
установява по несъмнен начин, че паричните задължения в пасива на
дружеството, които според вещото лице всичките следва да се класифицират
като краткосрочни (с изтекъл падеж или очакване от кредиторите за
погасяване до 1 година), надхвърлят над 200 пъти имуществото в актива му,
което се състои само от краткотрайни активи – две машини. Липсват каквито
и да било други активи – материални и нематериални, останали след
провеждане на принудително изпълнение за събиране на държавни вземания,
като прекратяване на производството по принудителното изпълнение е
резултат от констатацията на държавния изпълнител за липса на имущество
на дружеството, върху което да бъде насочено изпълнението. По този начин,
след датата на извършения търг на 25.01.2021 година от публичния
изпълнител по изп.дело № *********/2017 година на НАП, дружеството не е
разполагало с достатъчно имущество за удовлетворяване на своите
кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към
25.01.2021 година това дружество е било в състояние на свръхзадълженост.
Това състояние е налице и във времето след този момент до края на устните
състезания пред настоящата инстанция.
6
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена
25.01.2021 година, която е първата, към която по делото се установява със
сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за
да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с
настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се
доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен
търговец, като началната дата на несъстоятелността е 31.12.2018 година, а на
свръхздължеността – 25.01.2021 година. Следователно и доколкото двете
основания за откриване на производство по несъстоятелност са предявени
кумулативно, по отношение на "Оникс Импекс“ ЕООД следва да бъде
открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
и свръхзадълженост, които са настъпили на дати, посочени по-горе.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 632 ал. 1 ТЗ и
решението следва да бъде постановено в тази хипотеза. „Оникс Импекс“
ЕООД практически няма имущество за покриване на 200 пъти по-големи
задължения, липсват каквито и да било парични средства за покриване на
първоначалните разноски. С определение № 61/14.09.2021 година съдът
предостави възможност на длъжника, както и на всички негови кредитори, да
внесат средства за покриване на разноски в производство по несъстоятелност.
Определението на съда е публикувано по партидата на дружеството-длъжник
в Търговския регистър на 17.09.2021 година. По този начин, указанията на
съда следва да се считат достигнали до възможно най-широк кръг кредитори,
заинтересовани от развитие на производството по несъстоятелност на „Оникс
Импекс“ ЕООД, а длъжникът е уведомен изрично – с връчване на препис от
определението на 08.10.2021 година. До настоящия момент необходимите за
производството начални разноски не са предплатени, въпреки че с
определението на ХОС са разяснени последиците от това и длъжникът и
кредиторите са предупредени за възможното спиране на производството на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Ето защо наред с обявяването на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, съдът следва да
допусне обезпечение чрез налагане на общ запор върху имуществото, да
постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в
несъстоятелност и да спре производството.
7
С оглед на това, че производството е образувано по молба на
длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е
събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да
осъди "Оникс Импекс“ ЕООД да я заплати по сметка на ХОС, като съгласно
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на "Оникс Импекс“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *********, представлявано от
управителя Н.Г.К..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2018 година и на свръхзадължеността 25.01.2021 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на "Оникс Импекс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *********, представлявано от управителя Н.Г.К..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
"Оникс Импекс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********.
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Оникс Импекс“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "Оникс Импекс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********.
СПИРА на основание чл. 632 ал. 1 изречение първо от ТЗ
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 66/2021
година по описа на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
8
могат да поискат възобновяване на производството, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество на длъжника или депозират сумата от 10 000
лева, определена на основание чл. 629б от ТЗ като необходима за
предплащане на началните разноски за производството.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че ако в
срока по чл. 632 ал. 1 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото производство
и ще постанови заличаване на длъжника от Търговския регистър.
ОСЪЖДА "Оникс Импекс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *********, представлявано от управителя Н.Г.К., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Хасковския окръжен съд сума в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която
на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9