Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260599
26.02.2021
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9096 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за главница в размер на 4960.00 лева, дължима по договор за потребителски кредит от
30.04.2019г. и обезщетение за забава в
размер на 312.76 лева за периода от 11.12.2019г. до 24.07.2020, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното й погасяване. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че с
договор за потребителски отпуснал на ответницата кредит в размер на 4960 лева, които
следвало да бъдат върнати на 32 седмични вноски до 10.12.2019г. Ответницата не
изпълнила задълженията. Поради забавата се дължала и законна лихва. Иска се
уважаване на претенциите. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба, с който
се оспорват предявените претенции. Възразява се че ГПР не може да бъде в размер
на 46.60 процента, при условие, че единственото задължение по договора е за
връщане на предоставената сума. Твърди, че договорът и разписката са с невярно
съдържание, защото реално получената по договора сума била в размер на 2400
лева. Счита, че договорът е недействителен поради нарушаването на клаузите на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Прави възражение за недължимост на таксата за
определяне на кредитен риск от 187.20 лева. Иска се отхвърляне на претенцията и
присъждането на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за
безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Между
страните е подписан договор за потребителски кредит от 30.04.2019г. С посочения
договор на ответницата по производството е предоставена сумата в размер на 4960
лева, получена съгласно представената разписка. Не е уговорена договорна лихва
и е записан годишният процент на разходите (ГПР) от 46.60%. Общият размер на
кредита е записан като 4960 лева, като е уговорено връщането му на 32 вноски по
155 лева. На страница втора от договора е уговорено плащането на такса от 187.20
лева.
Оспорването
на ответницата за получаването на сумата от 2400 лева, вместо посочените 4960
лева не се установява. По делото е представен разходен касов ордер за получаваната
сума. Същият е подписан от страната, като полагането на подписа не е оспорено.
Доказателствената му стойност не е опровергана и следва да бъде възприет като
удостоверяващ неизгодни за ответницата обстоятелства. Искането за допускане на
гласни доказателствени средства за тези обстоятелства бе оставено без уважение
предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.
Относно
действителността на договора:
Изложените
в отговора на исковата молба съображения за недействителност на договора не се
установяват. Същите се основават на твърденията за прикриване на разходи по
кредита, чрез записването на сума, по-голяма от получената, които не бяха
доказани. В действителност се констатира посочването на ГПР от 46.60%, който не
може да бъде оправдан предвид липсата на уговорена лихва и сбора на всички
плащания в размер на получения кредит. Въпреки това, доколкото от данните по
делото не се установява ГПР да е по-голя от записания, не може да се приеме, че
посочването представлява нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП, обосноваваща недействителност на правоотношението.
Неоснователно
е и възражението във връзка с липсата на възнаграждение. Същото произхожда от
възражението за скриване на печалбата като предоставена сума, което не се
установява, а уговарянето на възнаградителна лихва в размер на 0% не води до
недействителност на договора. Макар правоотношението да е принципно възмездно,
законът не забранява отпускането на кредити без уговорено възнаграждение, като
подобни хипотези са свързани с прилаганите от търговеца практики за привличане
и задържане на клиенти.
Въпреки
това, съдът намира, че процесният договор е недействителен, защото не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия да бъдат подписани от страните
на всяка страница. Представените от ищеца общи условия не съдържат никакви
подписи. В общите условия е попълнено името на потребителя, но предвид
използвания в тази част израз „допуподписаният“, не може да се приеме, че
изписването е извършено от ответницата.
Декларациите
за запознаване и приема общите условия не могат да променят горните изводи.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК е императивна и напълно ясна. Тя предвижда,
че Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. Това изискване не може да
се замести с посоченото изявление.
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. За разлика от унищожаемостта,
която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и
при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността
на исковете.
Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само
на чистата стойност по кредита в размер на 4960 лева. Следва да бъде приложена разпоредбата
и ответницата да бъде осъдена да заплати сумата за главница. В този смисъл е и
практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.;
в.гр.д.№ 653/ 2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№
1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г.
Искът за
обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява ответницата да е
поставена в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него
дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за
връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 198.40 лева за ДТ и 564.41 лева за адв.
възнаграждение, съобразно уважените искове.
Предвид разясненията дадени в т. 5 ТР от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство съдът се произнася и за разноските направени за обезпечаването на
предявените искове. В настоящия случай, такива не следва да бъдат присъждани,
защото представените документи не удостоверяват извършването им. Договорите за
правна защита и съдействие са представени в оригинал и няма данни за извършвано
представителство по обезпечителното производство. От представеното запорно
съобщение и фактура не се установява какъв е бил точния предмет на обезпечението,
за да се прецени дали разноските подлежат на присъждане именно по настоящия
иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на Адвокатско дружество „****“ следва да бъде
присъдена сумата от 35.17 лева за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН
**********, да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 4960.00 лева- главница по договор за потребителски кредит от
30.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за 312.76 лева-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.12.2019г. до
24.07.2020г.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН
**********, да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 762.81 лева- разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Адвокатско дружество *****, сумата от 35.17 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
В.И.В. по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.