Р Е Ш Е Н И Е № 260125
гр. Хасково , 09.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд…………….…………………........…..…… в открито
заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря М.С…….….........................…….и
в присъствието на прокурора ……………….……………..……….........………………………………….като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А …...............…в. гр.
д. № 110 по описа за
2021
год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА
ДИМИТРОВГРАД – гр.Димитровград е останал недоволен
от Решение № 260001 от 05.01.2021 год., постановено по
гр.д. № 121 / 2010 год. по описа на Районен съд - Димитровград, поради което го
обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което отхвърли исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– Б.С.С. – оспорва жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.С.С. ***, с искане за
унищожаване на договор от 10.08.2016 год. за продажба на недвижим имот, като
такъв, сключен при грешка в предмета съгласно чл.28, ал.1, предл.1-во от ЗЗД,
вр. чл.27 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 3 220 лева – платена цена по
договора, на основание чл.34 от ЗЗД.
При разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд е представена данъчна оценка на имота – предмет на
договора, чието унищожаване се иска, видно от съдържанието на която е, че като
собственици на имота са посочени ищеца – Б.С.С. и З.А.С.
С оглед на извършеното в данъчната
оценка вписване на имената на собствениците на имота и в изпълнение указанията,
дадени от въвззивния съд, от страна на въззиваемия се представи и прие като
писмено доказателство удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт № *** от 15.12.1980 год., видно от което е, че на посочената дата
ищецът Б.С.С. е сключил граждански брак със З.А.А.
Посочените
по-горе писмени доказателства налагат безспорния извод за това, че имотът,
предмет на атакуваната сделка е придобит в режим на съпружеската общност, което
от своя страна налага извода за съвместна процесуална легитимация, а
следователно и задължително другарство по исковете, предявени от съпрузите за обявяване
недействителността на договор за покупко – продажба, придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Съгласно т.6 от тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2013 год., ОСГТК ако в първата
инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в
производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар.
За
пълнота на изложението и в подкрепа на
извода за недопустимост на обжалваното решение, а не само на част от същото,
съдът изхожда от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност, в
което именно се състои нейната специфика и отлика със съсобствеността във
вещното право, в който случай, когато само един от съсобствениците предяви иск
за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл.26, ал.2 от ГПК, а следователно и
поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта, с
която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите
съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на
съсобственика си – ищец.
В
разглеждания случай не намират приложение указанията, дадени в ТР № 3 от
29.06.2017 год. на ВКС по т.д. № 3 / 2016 год., ОСГК, съгласно които по
предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити
в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари, предвид това, че искът, предявен за разглеждане в
настоящото производство - за обявяване нищожността на договор за покупко –
продажба на недвижим имот, придобит по време на брака, е облигационен и с оглед
естеството на спорното правоотношение, решението на съда трябва да бъде еднакво
спрямо всички другари, което определя другарството като необходимо и
задължително.
С
оглед задължителния характер на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на
ВКС по тълк.д. № 1 / 2013 год., предвид нормата на чл.130, ал.2 от Закона за
съдебната власт, съдът счита, че обжалваното решение като процесуално
недопустимо следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния
съд, предвид обстоятелството, че конституирането на задължителен необходим другар
– в случая съпругата на ищеца е предпоставка за допустимостта на иска, за която
съдът следи служебно, съгласно нормата на чл.269 от ГПК.
По
направеното от страните искане за присъждане на разноски съдът не дължи
произнасяне с настоящия съдебен акт, доколкото с него се продължава висящността
на спора, при което искането за разноски следва да бъде разгледано при решаване
на спора по същество.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 260001 от 05.01.2021 год., постановено по гр.д. № 121 /
2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Димитровград за ново разглеждане от друг състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: