РЕШЕНИЕ
Номер: 27.12.2019 год. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На осемнадесети декември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 3036 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 004664 от 16.10.2019 год., издадено от Г. Атанасов Темелков – началник на
отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ (Национално тол управление) към АПИ (Агенция „Пътна
инфраструктура”) гр.София, надлежно упълномощен за това от председателя на
управителния съвет на АПИ (вж. заповедта на л.14 от делото).
Жалбоподателката Т.Д.К. твърди,
че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна АПИ
гр.София счита жалбата за неоснователна и
моли НП, като законосъобразно, да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение) № 004664 от 04.05.2019 год., жалбоподателката е
санкционирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП – Закон за движение пътищата („Водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“) за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП („Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице”), изразяващо се в това, че на 04.05.2019 год. в 13:20
часа на път II-66, км.55+000, включен в обхвата на платената пътна мрежа съгласно
Приложение № 2 към т.2 на Решение на Министерския съвет от 31.12.2018 год., управлявала
в посока Стара Загора – Нова Загора лек автомобил „БМВ 530ХД”, рег.№ СН 6151 АТ,
без заплатена за него винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – Закон за пътищата („За преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса
за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7…“; съгласно чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП
„Винетна
такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона: моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници“).
В случая няма спор, а и от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на
05.02.2019 год. жалбоподателката като управител на ЕООД е закупила лек
автомобил „БМВ 530 ХД” с рег.№ ВТ 6520 КК (вж. договора за покупко-продажба на
л.34 от делото), за който по ел. път е била заплатена винетна такса със срок на
валидност до 01.02.2020 год. (вж. разписката на л.36 от делото), след което го
е регистрирала на името на управляваното от нея ЕООД с рег.№ СН 6151 АТ (вж.
свидетелството за регистрация на л.33 от делото) и на 04.05.2019 год. в 13:20
часа на път II-66, км.55+000 го е управлявала в посока Стара Загора – Нова Загора
(вж. АУАН и показанията на разпитаните свидетели), към който момент обаче не е
подала заявление за промяна в регистрационния номер на пътното превозно
средство по реда на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние („При промяна в регистрационния номер на
пътното превозно средство собственикът или ползвателят следва в срок до 3
работни дни да заяви тази промяна в централното управление или в областните
управления на Агенция "Пътна инфраструктура" или по електронен път,
като съответните длъжностни лица отразяват новите данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство в електронната система за издадените
електронни винетки след справка в Националния регистър на пътните превозни
средства в срок до два работни дни от получаването на съответното заявление“) – такова заявление е било подадено по ел. път и съответно регистрирано
на 27.06.2019 год. (л.30-32 от делото).
От съдържанието
на АУАН и показанията на разпитаните свидетели (актосъставителя и свидетеля по
акта) се установява още, че към момента на извършване на проверката
жалбоподателката не е уведомила проверяващите, че управляваният от нея
автомобил е с променена регистрация и за него по стария му регистрационен номер
е била заплатена винетна такса, чийто срок на валидност не е изтекъл. По делото
липсват данни тя да е сторила това след и съставянето на АУАН, в частност да е
уведомила административнонаказващият орган преди издаване на НП за подаденото
от нея заявление за промяна в регистрационния номер на пътното превозно
средство по реда на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние (вярно е, че това заявление е било подадено по ел. път в
АПИ, част от структурата на която са отделът и управлението, в което работи
административнонаказващият орган, но при издаване на НП той е разполагал и се е
произнесъл единствено въз основа на данните, съдържащите се в преписката по
случая).
При тези данни съдът намира
описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателката за доказани по
несъмнен е безспорен начин. Пътят, на който е било извършено нарушението, е
включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса (Приложение № 2 на Решение
на Министерския съвет от 31.12.2018 год.). Според чл.10а, ал.6 от ЗП електронната
винетка, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно
средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно
средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена, но според чл.10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща за
пътно превозно средство след деклариране на определени факти, сред
които – регистрационния
му номер, и важи само за него – за пътното
превозно средство с този регистрационен номер, именно поради което (с оглед на
привидната колизия между двете правни норми) е предвидена процедурата, визирана
в чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Последната обаче не е била изпълнена от жалбоподателката в установения срок,
нещо повече – жалбоподателката не е уведомила проверяващите за обстоятелството,
даващо й право да се ползва от вече заплатената винетна такса за процесния
автомобил по стария му регистрационен номер, и административнонаказващия орган
за подаденото от нея заявление в тази насока, макар и след установения за това
срок (и дори след съставянето на АУАН), а основен принцип в правото е, че никой
не може да черпи права от собственото си неизправно и/или неправомерно
поведение. Същевременно установи се от показанията на актосъставителя и свидетеля
по акта, че те са уведомили жалбоподателката за предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност, и не се събраха доказателства за факти и обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.189е, ал. 3 – 6 от ЗДвП и/или чл.28 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания).
В изпълнение на проверката
си за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на
НП, а наложеното на жалбоподателката административно наказание съответства по
вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение – глоба в
размер 300 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37, ал.1
от ЗПП във връзка с чл.27е от НЗПП жалбоподателката бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004664 от 16.10.2019 год., издадено от Г. Атанасов Темелков – началник на
отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София.
ОСЪЖДА Т.Д.К. ***, ЕГН **********,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: