№ 262
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Емилия Ат. Брусева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500531 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК.
С Решение № 260933/26.07.2021 г., пост. по гр.д. № 352/2021 г. на
Окръжен Съд – П. ответника по спора „ А.И. „ ООД, ЕИК ********** е
Осъдено да заплати на ищеца ЕМ. ИВ. К., ЕГН – ********** на основание
чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от причинени му на 28.09.2016 г. увреждания в размери съответно 3 039, 51
лв. и 54 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
03.02.2018 г. до окончателното изплащане, а по отношение искането на К. за
заплащане на така посочените суми от „ А.И. „ ООД солидарно с Г.** „ ООД
производството по делото е Прекратено.
Ответника „ А.И. „ ООД обжалва така постановеното решение изцяло –
и в осъдителната, и в прекратителната му част, с въззивна жалба вх. №
280 699/12.08.2021 г.. Същата в частта й срещу постановеното прекратяване
на делото досежно казаното по горе искане на К. е с характер на частна жалба
и само тази й част е предмет на настоящото частно гражданско производство,
тъй като следва да се разгледа отделно и преди производството по същество
срещу решението в осъдителната негова част.
Ответникът по жалбата и ищец по спора К. е депозирал отговор за
нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
1
съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от
ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД на ЕМ. ИВ. К. срещу „ А.И. „ ООД.
Ищецът твърди че е претърпял имуществени и неимуществени вреди
вследствие увреждания от настъпила на 28.09.2016 г. трудова злополука, за
обезщетяването на които на основание чл. 200 от КТ е ангажирал
имуществената отговорност на работодателя си „ Г.** „ ООД, ЕИК
********** в размер на 54 000 лв. за неимуществените вреди и 3 039, 51 лв. за
имуществените, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 1306/2017 г. на РС –
П., в производството по което „ А.И. „ ООД е участвало като трето лице
помагач на ответното „ Г.**“ ООД – привлечено от последното на основание
чл. 219 ал. 1 от ГПК.
Като поддържа че така присъдените обезщетения не са му заплатени от
„ Г.** „ ООД ищецът претендира осъждането и на ответника „ А.И. „ ООД да
му ги заплати в същия размер, но на основание чл. 45 вр. 49 от ЗЗД с доводи
че ответното дружеството е възложило на „ Г.** „ ООД извършването на
работата, при която е пострадал, като и двете дружества са имали задължения
да осигурят безопасните и здравословни условия на труд за нейното
изпълнение – съгласно сключеното между тях Споразумение от 03.08.2016 г.
за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
едновременна работа на строежа/обекта. Твърди че двете дружества са
солидарно отговорни към него за претърпените вреди и заявеният с ИМ
петитум е да се осъди „ А.И. „ ООД да му заплати обезщетенията от 54 000
лв. и 3 039, 51 лв. солидарно с вече осъденото за тях „ Г.** „ ООД.
С постановеното по делото решение искът е намерен за основателен и
уважен изцяло, като е прието че имуществената отговорност на ответното „
А.И. „ ООД следва да бъде ангажирана, тъй като дружеството е главен
изпълнител, а „ Г.** „ ООД е негов подизпълнител досежно работата, при
която ищецът е пострадал и отговорността за безопасните и здравословни
условия за изпълнението на тази работа е и на двете дружества съгласно
сключеното между тях Споразумение от 03.08.2016 г.. Намерени са
неоснователни възраженията на ответника за изтекла погасителна давност на
процесните вземания. Прието е – в мотивната част на решението, че макар
отговорността на двете дружества към ищеца да е на различни правни
основания, тя е при условие на солидарност, но искането за солидарното
осъждане на ответника по настоящото дело „ А.И. „ ООД с ответника по
приключилото гр.д. № „ Г.** „ ООД е прекратено с доводи че е недопустимо
на основание чл. 299 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК. Прието е още че солидарното им
осъждане може да се постанови само когато процесът се води едновременно
срещу двете дружества, но не и последователно срещу всяко от тях в отделни
2
процеси – какъвто е настоящия случай, при който „ Г.** „ ООД не е и
ответник по делото.
Прекратителното определение е неправилно.
Съдебната практика безспорно приема / напр. Определение №
23/28.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1081/2020 г., IV г.о. / че при солидарна
отговорност - каквато в случая се твърди да е налице, кредиторът може да
търси обезщетение за същите вреди на друго правно основание от другите
длъжници и това да бъде сторено в отделни искови процеси – по арг. на чл.
122 ал. 2 от ЗЗД. Процесуална пречка кредиторът да претендира обезщетение
от солидарен длъжник при наличие на влязло в сила решение, признаващо
вземането му срещу друг солидарен длъжник би била налице само ако
осъденият такъв е вече заплатил дължимото на кредитора – какъвто
настоящия случай не е – според твърденията в ИМ и според приетото от
първоинстанционния съд ищецът да не е получил плащане от осъденото по
гр.д. № 1306/2017 г. на РС - П. „ Г.** „ ООД. Когато ангажирането на
солидарната отговорност се осъществява в отделни последователни искови
процеси и вторият иск също се уважава в диспозитива на решението
задължително се посочва че ответникът по този иск дължи при условие на
солидарност с вече осъдения ответник по първия иск, съответно ако
диспозитивът е формулиран без да се държи сметка за солидарността, ще е
налице неправилност на съдебното решение – в този смисъл Определение №
163/9.2.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5116/2015 г., III г.о..
Такъв е и настоящия случай. С искането – по което съдът е постановил
прекратяване на производството, ищецът е поискал спазване на принципа на
солидарната отговорност чрез посочване в диспозитива на съдебното решение
че обезщетенията се дължат от ответното „ А.И. „ ООД при условие на
солидарност с вече осъденото за тях по предходния иск „ Г.** „ ООД, а не –
както неправилно е приел съда, повторното осъждане на „ Г.**„ ООД за тях.
Затова хипотеза на чл. 299 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК не е налице. Дали
отговорността на двете дружества за процесните вреди е солидарна,
съответно дали ответникът „ А.И. „ ООД дължи при условие на солидарност
с „ Г.** „ ООД и изобщо е въпрос по същество на иска и искането, а не по
неговата допустимост.
С оглед изложеното решението в частта, с която производството по
делото е прекратено се отменя и делото се връща на първоинстанционния съд
за произнасяне в тази част по същество. След което делото във вр. с
въззивната жалба на „ А.И. „ ООД срещу решението в осъдителната му част,
ведно с евентуално постъпила жалба срещу новопостановеното решение,
следва да се изпратят на АС – П..
И съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Решение № 260933/26.07.2021 г., пост. по гр.д. № 352/2021 г. на
Окръжен Съд – П. в частта, с която производството по делото е прекратено
досежно искането на ЕМ. ИВ. К. за осъждане на „ А.И. „ ООД да му заплати
исковите суми солидарно с „ Г.** „ ООД.
Връща делото на същия съд и състав за произнасяне по същество по
искането на ЕМ. ИВ. К. за постановяване в диспозитива на съдебното
решение че осъждането на „ А.И. „ ООД да му заплати исковите суми е при
условие на солидарност с вече осъденото за тях „ Г.** „ ООД с влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 1306/2017 г. по описа на РС - П..
След произнасянето делото във връзка с въззивната жалба на „ А.И. „
ООД срещу решението в осъдителната му част, ведно с евентуално постъпила
жалба срещу новопостановеното решение, да се изпратят на Апелативен Съд
– П..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4