Решение по дело №821/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 45
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20195200500821
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 45     12.02.2020г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Венцислав Маратилов

                                                           Членове: Димитър Бозаджиев

                              Ели Каменова

                                                                     

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№821 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на  Пазарджишки районен съд № 1058 от 18.07.2019г. постановено по гр.д.№4094/2017г. по описа на същия съд,  е осъден на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Г.Ц.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес за призоваване чрез Адвокат К., сумата от 6248.40 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата за периода 03.12.2016г.-14.04.2017г., от които - 5426лева, включваща: дължимо възнаграждение, консумативи за храна, битови разходи, лекарства, памперси и платени кредитни задължения на ответника, както и лихва в размер на 10% върху главница от 2056 лева за периода 04.02.201г.-20.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. до окончателно изплащане на сумата. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, Г.Ц.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., ЕГН **********,***,  направените разноски по делото  в размер на   650лв.  заплатено адвокатско възнаграждение, 250лв. ДТ за исковото производство, 200лв. депозит за особен представител, както и да заплати по сметка на РС-Пазарджик, сумата от 151.20 лв. заплатени за СГЕ и ДТ в размер на 100лв. за двата обективно съединени иска.

         Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по иска Г. Ц. Л. *** чрез назначения му особен представител адв. С.К.-Н. с доводи за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

         На първо място се поддържа, че няма изготвен от съда доклад по реда на чл.146 от ГПК, съдържащ обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на претендираните от ищеца права, насрещни права и възражения на ответника, кои права се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от  доказване, как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите  на доказване факти и липсват указания относно за кои твърдяните факти не се сочат доказателства, независимо от препращането на съда към определението си от 20.06.2018г. което не съдържало реквизитите на доклада по чл.146 от ГПК, с което било ограничено правото на защита на ответника. На следващо място, не ставало ясна правната страна на предявения иск дали той е по чл.55 ал.1 от ЗЗД или по чл.59 ал.1 във връзка с чл.86 от ЗЗД, като с протоколно определение от 10.10.2018г. съдът приел, че е сезиран с иск по чл.55 от ЗЗД, а в постановеното съдебно решение, че е сезиран с иск по чл.59 от ЗЗД, поради което счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, водещо до недопустимост на обжалвания акт. На трето място, съдът неправилно възприел описаните в исковата молба обстоятелства, без да съобрази направените от особения представител възражения в писменото си становище относно страната която е инициирала подаването на обява в местния  всекидневник за гледане на възрастни хора. На четвърто място, се сочи неустановеност от свидетелските показания на времето през което ищцата се е грижела за майката на ответника и имената на последната, периода за полагане на грижи за същата, съществените уговорки между страните относно начина на плащане, какво включва същото и сроковете за плащане, така както е заявено с исковата молба, както и неправилно възприетото от съда, че ищцата е погасявала вноски по кредити на ответника без установен размер, срок и към коя кредитна институция се дължат. На пето място се поддържа, че  графологичната експертиза не установява от положените от ответника Л. подпис и текст за какво са били давани описаните в тефтерчето пари и за какъв период от време. На шесто място, жалбоподателят позовавайки се на ППВС №1 от 28.05.1979г. коментира хипотезите и разликите на исковите претенции по чл.55 и по чл.59 от ЗЗД, като счита, че в случая не е осъществен фактическия състав на 55 от ЗЗД независимо от твърдението в исковата молба за сключен договор за гледане на възрастен човек без ясни уговорки между страните относно възнаграждението, и какви точно допълнителни  разходи са заплащани по него и без данни договорът да е прекратен и кога, както и липсата на данни, какво се е случвало с пенсията на майката на ответника, и кога същата е починала. На последно място се излага довод, че за установяване размера на претендираната сума по исковата молба от 6248.40лв по делото не е изготвена счетоводна експертиза, която да установи точния размер на вземането както и размера на лихвата, поради което се излага довод, че размерът на претенцията не е доказан, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли предявения иск. Няма направени доказателствени искания от жалбоподателя Г.Л. по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

         Няма постъпил отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната по спора страна.

         Няма направени доказателствени искания от страните по спора по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба, подадена от Г.Ц.Л. *** чрез назначения му особен представител адв.С.К.-Н., и прие за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.79 ал.1 във връзка с чл.87 ал.1 и по чл.86 от ЗЗД, иск  по чл.240 ал.1 и по чл.86 от ЗЗД, респективно иск по чл.74 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, а именно – обезщетение за неизпълнен договор за гледане и издръжка на трето лице срещу заплащане на възнаграждение и на консумативи, от страна на възложителя на работата Г.Л., изразяващо  се в незаплатено възнаграждение и разходи за консумативи в полза на изпълнителя по договора Р.Д.; невърната сума от заемателя Л. дадена му в заем от заемодателя Д.; невърната сума за изплатено чуждо задължение /на ответника Л./, извършено от ищцата Д. в полза на кредитора на вземането и мораторни лихви за забава.

В исковата си молба против ответника Г.Ц.Л., ЕГН-********** ***, ищцата  Р.Д.Д. ***, с ЕГН-**********, твърди, че между страните било постигнато съгласие ищцата да полага денонощни грижи за възрастната и болна майка на ответника Н.С.Л. на 82г., поради невъзможност на последния да полага такива предвид естеството на работата си –международен шофьор срещу заплащане по 20лева на ден плюс похарчените от ищцата пари за храна, лекарства, памперси и други консумативи. Поради лошите битови и хигиенни условия в с.Ц.А. и по предложение на ищцата майката била преместена за гледане в собствения  на последната /на ищцата/ в гр.Пазарджик апартамент.Твърди  ищцата, че полаганите от нея грижи продължили за периода  от 03.12. 2016г. до 14.04.2017г..С последваща договорка страните се уговорили, считано от 18.01.2017г.  ответникът да заплаща на ищцата дневна надница от 20лв плюс по 8лева за храна без представяне на квитанции на ден, както и за консумативите –ток, вода, отопление и други. Твърди ищцата, че през целия прериод от време същата полагала грижи по гледането на майката на ответника както и заплащала всички консумативи със свои средства, независимо от направените уговорки с ответника, който обещавал, че ще ги издължи когато бил в България. Освен това ищцата предоставила на ответника и парични средства за да се разплати в банката по теглените от него кредити, както и лично внасяла вноски за покриване на негови кредити, като ответникът  обещавал, че ще върне дължимото, но не го сторил. Твърди ищцата, че същата си водела тетрадка в която отразявала всички разходи и задължавала ответникът да се подписва под задълженията си, за да има доказателство и да се води точна сметка за разходите. Твърди още, че за периода  от 04.02.2017г. до 20.03.2017г. задължението на ответника възлизало на 2056лв, като последният се задължил да върне тази сума с 10% лихва, която само до 20.03.2017г. възлизала общо /главница и лихва/ на сумата от 2878.40лв.Твърди, че за целия исков период 03.12.2016г.-14.04.2017г.  ищцата обедняла със сумата от 6248.40лв или главницата с която ответникът се обогатил неоснователно  била в размер  на 5426лв, включваща дължимо възнаграждение, консумативи за храна, битови разходи, лекарства, памперси и платени кредитни задължения на ответника плюс  лихвата в размер на 10% върх главницата от 2056лв за периода от 04.02.2017г.-20.03.2017г. или общо сумата от 6248.40лв. Формулираното искане  от ищцата е да се осъди ответника на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да й заплати  сумата от 6248.40лв, с която сума ответникът Л. се е обогатил неоснователно за нейна сметка за периода 03.12.2016г.-14.04. 2017г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски.

Няма постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника Г.Л., получил лично последната и с приложенията към нея по местоработата си във фирма „ТД Т.“ ЕООД, на дата 17.05.2018г.

На същият е назначен особен представител след изтичане на срока по чл.131 от ГПК, съгласно определение №2565 от 04.10.2018г. в лицето на адв. С.Н. ***, която в откритото съдебно заседание  на 10.10.2018г заявява, че  оспорва претенцията по основание и по размер.

По повод оспорване автентичността  и истинността на представената от ищцата тетрадка, е назначена съдебно-графологична експертиза, от заключението по която, изготвено от вещото лице Н.Н., се установява, че следният ръкописен текст в документа „ Г.Ц.Л., ЕГН-**********. С подписа си  потвърждавам, че  към 03.02. 2017г. дължа на Р. Д. Д. 1379лв и се задължавам до 15.03. да ги възстановя“ / първа страница от последния лист/ и ръкописния текст „ Аз Г.Ц.Л.,********** *** за периода от 04.02. 2017г. до 10.03.2017г. се задължавам със сумата от 2056лв, която ще върна на Р.Д.Д. до 20 март 2017г. В случай на забавяне с 10% лихва месечно върху цялото задължение до окончателно изплащане“, като двата текста са изписани от ответника Г.Л.. Експертът е установил с категоричност, че и подписите под тези два текста от двете страници на тетрадката също са положени от ответника Г.Л..

В първото по делото заседание, сред извършване на доклада по делото, съдът е посочил, че правната квалификация на иска е по чл.55 ал.1 от ЗЗД,  като доказателствената тежест е разпределена формално и без конкретика и на всяка от страните е указано единствено, че следва  да представи доказателства относно твърденията и оспорванията си/л.133/.

Разпитаните по делото свидетели  Н.А.Т. и  Д.Й.П., установяват, че действително ищцата Д. е гледала и се е грижела за майката на ответника Л. като договорките са били, че той ще дава парите на ищцата за положените от нея грижи, но че в същност плащане не е имало от страна на последния. Св.Т. знае, че ответникът се е подписвал в специална тетрадка за парите, които е следвало да получи ищцата като в него сумите са били вписани по дати, часове и по размер.Знае от ищцата, че тя е внасяла суми за погасяване на кредити на ответника, като дори е взимала суми на заем от свидетелката за да внася за кредита. Първата свидетелка не е очевидец на уговорките между страните във връзка с обема на грижите и гледането на болната майка на ответника,  размера на възнаграждението, което следва да получи ищцата за полаганите от нея грижи в тази връзка нито за даваните и внасяни пари по кредитите. Вторият свидетел Д.П. е очевидец на полагането на грижи от страна на ищцата към майката на ответника и знае, че ответинкът дължи пари на ищцата за полаганите грижи, за платени от нея вноски по кредити, както и че уговорките са били единствено по гледането на майката на ответника. Обяснява, че се е опитал да уреди кредит на ответника за да върне парите на ищцата и знае, че последната е записвала всички пари, които е давала за майката на ответника и за какво точно ги е давала.За периода, през който ищцата е гледала майката на ответника, свидетелят сочи м.октомври 2017г. до м.март 2018г. като уточнява между 5 и 6 месеца период на гледане. По делото са представени и писмени доказателства във връзка с извършени разходи по закупуването на лекарства и други консумативи за гледането на болната майка на ответника, както и счетоводни документи във връзка с извършени плащания от ищцата по сметки в полза на дружества за погасяване на дължими месечни погасителни вноски от ответника Л..

В писмената защита представена от адв.К. от името на ищцата продължава да се поддържа, че ищцата  се е обеднила с процесната сума от 6248.40лв, а ответникът с нея се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата като продължава да се поддържа правна квалификация на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД.

І.Обжалваното решение е валидно .

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключените облигационни договори и не е заплатил дължимите суми по договора за гледане и издръжка на трето лице, че не и е върнал получената в заем парична сума и сумите внесени от ищцата като кредитни вноски ведно със съответните лихви за забава и законна лихва.

ІІ.Обжалваното решение е недопустимо тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.

В исковата молба са изложени факти и обстоятелства за налични облигационни отношения между страните и произтичащи от сключен договор за гледане и грижи на трето лице срещу заплащане от възложителя в полза на изпълнителя на възнаграждение и консумативите по гледането заедно с неизпълнен договор за заем от заемателя да върне дадената му в заем парична сума  и  договор по чл.74 от ЗЗД за заплатени от трето лице вместо длъжника задължения към кредитор, иск по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава върху вземането за възнаграждение, иск за мораторна лихва за забава за вземането по договора за заем, респективно и по договора по чл.74 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск тъй като в мотивите си не е обсъждал същността,  характера и естеството на породените между страните облигационни правоотношения така както са изложени в исковата молба, а се занимал и е обсъждал факти и обстоятелства, които не са заявени с исковата молба, като е визирал, че вземането на ищцата произтича от настъпило неоснователно обогатяване на ответника като с процесната сума ищцата се е обеднила и с нея ответникът се е обогатил неоснователно. Визирана е хипотезата на иск по чл.59 от ЗЗД като районният съд е  приел, че този иск е допустим, тоест съдът имплицитно е приел, че  искът е субсидиарен и че ищцата няма на разположение друг иск, с който да се защити, каквото твърдение няма изложено в исковата молба. Приел е още, че между страните не съществува облигационна връзка поради което претенцията е по чл.59 от ЗЗД, при положение, че в исковата молба са изложени достатъчно факти и обстоятелства за наличието на облигационни взаимоотношения. Съдът е приел още, че претенцията произтича от неоснователно обогатяване каквото няма заявено с исковата молба при наличие на изрично посочено от ищцата договорно правоотношение между страните и доколкото принципно винаги е налице  разместване на блага независимо от основанието и източника му-неизпълнение на договорно задължение в количествено и качествено отношение, прогласяване на договора за нищожен или унищожаем,  получено нещо без основание или на отпаднало основание или на неосъществено основание и други. Нещо повече, в мотивите на първоинстанционния съд, за да приеме, че се касае за претенция по чл.59 от ЗЗД имплицитно се мотивира от съда, че е налице разместване на блага  като претенцията на ищцата е по-малката от двете стойности-сумата, с която се е обогатил ответника до размера на обедняването на ищцата, като е приел че това произтича от един и същ факт, при положение, че такива обстоятелства изобщо не са заявени с исковата молба.Всичко това е мотивирало първоинстанционния съд да се произнесе по непредявен иск като  е съобразявал единствено факти и обстоятелства, които не са относими към заявените искови претенции, и които е подвел под правната норма на чл.59 от ЗЗД. Или в случая не е налице неправилна квалификация на предявените искове, а произнасяне по незаявен иск, като изложените в исковата молба обстоятелства са обсъждани половинчато, и извън тяхната връзка и взаимозависимост и наред с тях съдът е обсъждал и е дал превес на факти и обстоятелства незаявени от ищцата, но имащи отношение към формиране на волята му за заявена искова претенция като за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. За да се произне по този непредявен иск първоинстанционният съд не е обсъдил подобаващо фактите и обстоятелствата, заявени в исковата молба от една страна, а от друга е излагал факти и обстоятелства за неоснователно обогатяване на ответника по чл.59 от ЗЗД каквито не са били заявени и въведени.Нещо повече, докладът е абсолютно непълен, неточен, неясен, при липса на конкретика относно правната квалификация, и доколкото доказателствената тежест е разпределена формално, първоначално при неточно и непълно определена правна квалификация-чл.55 ал.1 от ЗЗД и без конкретизиране за коя от хипотезите се отнася. Нещо повече, както се посочи, в мотивите на съдебното решение районният съд разглежда друга правна квалификация каквато не е заявена в исковата молба,  и за която няма изложени обстоятелства в исковата молба, независимо от формалното посочване от ищцата, че претенцията й е по чл.59 от ЗЗД, което по никакъв начин не обвързва съдът. Районният съд е посочил в мотивите си както фактите и обстоятелствата в исковата молба относими към облигационно-правната връзка между страните така и други незаявени факти и обстоятелства, относими към  друга искова претенция, каквато не е била заявена, като във връзка с незаявената искова претенция / иск по чл.59 от ЗЗД/ е обсъждал допустимостта на този незаявения иск както и обстоятелствата относими към неговата основателност, за които както се посочи по-горе, че този иск е допустим само и единствено при липса на  друг процесуален  ред и друг иск чрез  който страната да защити правата си, че претенцията по чл.59 от ЗЗД следва да се формира от разликата между обедняването  на ищцата  и обогатяването на ответника до размера на обедняването.Трайна и последователна е практиката на ВКС на РБ, че за допустимостта и уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД следва да са налични следните обстоятелства-да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга  възможност за правна защита на обеднелия и да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или обща група факти и че при неоснователно обогатилия се за сметка на другиго се дължи да му върне онова, с което  се е обогатил, но само до размера на обедняването. Първоинстанционният съд е обсъждал именно такива факти и обостоятелства, а не заявените с исковата молба. Още повече, че в същност са предявени няколко облигационни иска, а съдът се е произнесъл като за един единствен иск, което също прави недопустимо произнасянето му по този начин.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се обезсили изцяло като постановено по непредявен иск и делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.

При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да прецени предварително доколко отделните заявени облигационни претенции са в достатъчна степен индивидуализирани по основание и петитум, с оглед конкретизиране на всяка една от тях, евентуално дали се касае за неизпълнение на договори или че същите са развалени и как, съответно да се конкретизира и интереса на ищцата от всяка една претенция, респективно заплащане на допълнителна държавна такса при необходимост. Освен това, предвид изтъкнатите пороци на доклада, първоинстанционният съд следва да извърши нов доклад, съответстващ на изискванията на чл.146 от ГПК и да разпредели коректно доказателствената тежест между страните в зависимост от  посочената и възприета от него правна квалификация на заявените искови претенции. В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС на РБ-решение №291 от 20.10.2015г. по гр.д.№758/2015г., ІV г.о.; решение №305 от 17.10.2018г. на ВКС по т.д.№3077/2017г., ІІ т.о.; решение №246 от 27. 05.2011г. по гр.д.№1265/2010г., ІV г.о.; ТР №5 от 21.11.2019г. по тълк.д. №5/2017г., ОСГТК; Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС; решение №128 от 17.06.2016г. по гр.д.№330/2016г., ІІІ г.о.; решение №459 от 08.06.2010г. по гр.д.№1348/2009г., ІV г.о.; решение №270 от 05.01.2015г. по гр.д.№1974/2014г., ІІІ г.о.;решение №183 от 01.02. 2018г. по гр.д.№ 689/2017г., ІІІ г.о; решение №941 от 30.12.2009г. по гр.д.№1673/2008г.,ІІІ г.о. и други.

Предвид на факта, че жалбоподателят  Г.Ц.Л. е представляван в производството пред въззивната инстанция от назначения му по делото особен представител, в лицето на адв. С.Н. ***, в полза на същата при условията на чл.47 ал.6 от ГПК ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, платимо от насрещната страна за въззивното производство в размер на 642лв /шестстотин четиридесет и два лева /, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед защитавания по делото интерес на страната.

         Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.ІІІ-то от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд

 

                                        Р    Е    Ш    И 

 

ОБЕЗСИЛВА решение на  Пазарджишки районен съд № 1058 от 18.07.2019г. постановено по гр.д.№4094/2017г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за произнасяне в друг състав по предявените искове, съгласно указанията на въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,***,  да заплати на адвокат  С.К.–Н. ***, назначена за особен представител по делото на насрещната по делото страна-Г.Ц.Л., ЕГН-**********,***,  адвокатско възнаграждение в размер на 642лв/шестстотин четиридесет и два лева/ за съществено процесуално представителство на страната пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                         Членове: 1.             2.