Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ
КИРИЛОВА и прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Магдалина
Иванова наказателно дело за възобновяване
№ 457 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.
5 НПК. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения И.Ж.Ж.,
чрез неговия защитник адв. Н.С., за възобновяване на
ВНОХД № 22/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и НОХД № 8372/2017 г. на
Районен съд – Пловдив, отмяна на постановените по тях, съответно, решение и
присъда, като вместо това подсъдимият Ж. бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 НК. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на Окръжен съд – Пловдив или да бъде намален размерът на
наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и глоба, респ. – да се
приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Изложените доводи
попадат в обхвата на касационните основания по 348 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд
осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него
съображения.
Представителят на Пловдивската апелативна
прокуратура дава заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално
допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен
акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал.
1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен
срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 261/16.11.2018 г. по НОХД №
8372/2017 г. на РС - Пловдив подсъдимият И.Ж.Ж. е признат за виновен за това, че на 04.11.2016 г., на 28.11.2016 г. и на
30.03.2017 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, без
съгласието на притежателя на изключителното право – „*“ ООД, адрес: гр. *, ул. „*“№
22, с управители И. А.Д., С.А.Д., Х.Г.Г. и М.Г.К.,
без правно основание е използвал в търговската си дейност промишлен дизайн –
стикер с рег. № *– обект на това изключително право, като е използвал лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, * на цвят, с рама № *, към който е приложено изображение,
съответно на изображението на дизайна от обхвата на закрила по смисъла на чл. 19,
ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за промишления дизайн („Използването
на дизайна по ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара
или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн
от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за
тези цели.“) и като е предлагал и предоставял таксиметрови услуги с лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, * на цвят, с рама № *, с поставени стикери, сходни на
регистрирания промишлен дизайн с рег. Номер *, приложен към продукт „стикер“ –
изображение, съдържащо надпис „*“, с начало на закрила от 11.04.2016 г. и срок
на закрила до 11.04.2026 г., притежание на „*“ ООД, адрес: гр. *, ул. „*“№ 22,
с управители И. А.Д., С.А.Д., Х.Г.Г. и М.Г.К., поради
което и на основание чл. 172б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
вр. чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от
свобода и на глоба в размер на 1800 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното
на подсъдимия И.Ж.Ж. наказание две години лишаване от
свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
С присъдата е извършено разпореждане с
приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски.
С решение № 44/06.03.2019 г., постановено по
ВНОХД № 22/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, първоинстанционният
съдебен акт е потвърден изцяло. Решението не подлежи на обжалване и протест и е
влязло в сила на датата на постановяването му.
При проверка на съдопроизводствените
действия на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях актове,
настоящата инстанция не констатира да са налице посочените в искането основания
за отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на
воденото срещу И.Ж. наказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Районният и окръжният съд са направили
пълен и верен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като правилно са изяснили релевантните за изхода му обстоятелства.
Неоснователно е възражението на защитника, че
изводите за авторството на деянието са направени само въз основа на показанията
на заинтересовани от изхода на делото свидетели И. Д., С. Д., М. К. и Х. Г. –
четиримата управители на „*“ ООД. Техните твърдения, че подсъдимят
И.Ж. е предоставял таксиметрови услуги с лек автомобил, на който са били
поставени стикери, сходни с ползваните в дейността им, се подкрепят изцяло от
показанията на свидетелите А.Р. и М.И., като първият е предоставил и издадения
му от подсъдимия касов бон. Заявеното от посочените свидетели кореспондира напълно
и с показанията на свидетелите К. Г. и С. М.– полицейските служители, клиенти
на „контролния“ курс, осъществен от подсъдимия на последната от инкриминираните
дати с процесния автомобил. Внимателния преглед на
събраните доказателствени материали (свидетелките
показания, приложените веществени доказателства, между които и процесния стикер и заключенията на изготвените в
досъдебното производство патентно-правни експертизи) води на извода, че тези доказателствени източници са еднопосочни. Установените в
хода на съдебното оследствие пред първоинстанционния
съд непълноти и противоречия в показанията на част от свидетелите са отстранени
чрез прочитането им по реда на чл. 281 НПК, като обосновано е дадена вяра на
тези, дадени на досъдебното производство като депозирани във време, значително
по-близо до инкриминирания период, когато спомените им са били по-ясни и точни.
Не се споделя доводът на защитника, че
извършеното от подсъдимия Ж. е несъставомерно от
субективна страна, тъй като управителите на „*“ ООД - свидетелите И. Д., С. Д.,
М. К. и Х. Г., не са го уведомили по надлежния ред, че нарушава правата по
регистрирания им промишлен дизайн. В тази връзка, на първо място, следва да се
посочи, че двама от управителите – И. Д. и Х. Г., преди и между инкриминираните
дати са разговаряли с подсъдимия Ж. за това, че поставените на автомобила му
стикери имат защита на изображението в П. в., поради което същият не следва да
извършва таксиметровата си дейност с такива стикери. На второ – П. в. на
Република България поддържа официален и общодостъпен бюлетин относно
търговските марки и промишлените дизайни, като в бр. № 8/31.08.2016 г.
инкриминираният промишлен дизайн № *е бил публикуван под № *и е станал
публичен. Същото, междувпрочем, се отнася и до
търговската марка (комбинирана) „*“, заявката за която - от 11.04.2016 г., е публикувана
в бр. 10/31.10.2016 г. на бюлетина (Писмо от П. в. – л. 23 от ДП). При това положение
и след като сам подсъдимият твърди, че е извършвал надлежна проверка, би
следвало да е узнал лично за публикацията на промишления дизайн. Дори и да не е
осъществил такава проверка, от датата на публикуване в Официалния бюлетин на П.
в.– 31.08.2016 г., изображението и съдържанието на процесния
промишлен дизайн е станало публично, т.е., регистрацията му е обявена по
отношение на всички лица, каквато е и целта на официалната публикация.
Неоснователно е и възражението на защитника,
че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй
като подсъдимият следвало да се ползва от правото на преждеползване
по смисъла на чл. 23 от ЗПД. Действително, посочената разпоредба предвижда, че
лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн
добросъвестно е използвало на територията на РБ дизайна или е извършило
необходимата подготовка за това, има право да го използва в същия обем и след
тази дата. В разглеждания случай правилно е прието, че не е налице една от
предпоставките на визирания текст, а именно – подсъдимият да е действал
добросъвестно. От събраните по делото доказателства, вкл. и от обясненията на
самия подсъдим и представеното от него решение
№ 6926/27.05.2010 г. по адм.д. № 13161/2009 г.
на ВАС, се установява, че Ж. е бил наясно с отношенията между „*“ ООД и
кооперацията „*“. Т.е. на него му е било известно от кога и от кого е изполван телефонният
номер *, както и по какъв начин и за какви цели, а именно – чрез поставянето му
върху надписи на таксиметрови автомобили, за да се рекламира услугата за т.нар.
радиотакси. Дори и подсъдимият да е ползвал дизайна
на стикерите си преди датата на регистрация на дизайна стикерите на „*“ ООД,
събраните по делото доказателства не водят до извода да е сторил това
добросъвестно. Напротив, Ж. съзнателно и противоправно
е изполвал на стикерите на таксиметровия си автомобил
телефонен номер, който по начин на изписване е изключително наподобяващ и
трудно различим от този, който клиентите на „*“ ООД от години са осъществявали
повикване на таксиметрови автомобили на дружеството. Заедно с цялостното
оформление на стикера, включващ и надпис „еком
такси“, също изключително наподобяващ и трудно различим от надписа “Е. Т.“, подсъдимият
на практика е привличал към себе си клиенти на другото дружество, като е
получавал заплащане за извършваните таксиметрови услуги по определена от него
тарифа, надвишаваща тази на „*“ ООД. В подкрепа на извода, че действията на
подсъдимия не са били добросъвестни е и фактът, че същият не е преустановил
ползването на процесния дизайн на стикери и след
предупрежденията, отправени му от страна на управителите на „*“ ООД, които са ги
считали за достатъчни той да прояви колегиалност така, както са сторили други
таксиметрови шофьори, след проведени разговори с тях.
Неоснователно е и възражението на защитата,
че заключенията на двете патентно-правни експертизи не подкрепят извода за авторството
на инкриминираното деяние. Първоначалната експертиза е изследвала снимките,
предадени от свидетеля И.Д. в хода на предварителната проверка, приобщени по
надлежния ред, вкл. и с извършен оглед на веществени доказателства, за което е
съставен протокол от 06.02.2017 г. в хода на образуваното досъдебно
производство, а допълнителната – освен тях и тези, които са иззети по време на
претърсването и изземването на 30.03.2017 г., за което също е съставен надлежен
протокол. И в двете заключения експертът е бил категоричен в изводите си, че между
изследваните обекти (стикери) и изображенията на регистрираните промишлен
дизайн (рег. № *) и комбинирана
търговска марка (рег. № *) е налице сходство в много голяма степен. Въз основа
на него съществува вероятност за объркване на потребителя (потенциалните
клиенти на таксаметрови услуги), която включва и
възможността потребителят да свърже стикерите, поставени върху използваните от
подсъдимия леки автомобили с тези на Е. Т. и да предположи, че те предлагат
същите услуги и са част от веригата * Е. Т.. Експертните заключенията напълно
подкрепят показанията на свидетелите Р. и И., които сочат, че именно поради
голямото сходство в изображенията и надписите на стикерите не са открили
разликите и са ползвали таксиметровите услуги на подсъдимия, считайки че
превозът се осъществява от таксиметрови коли от веригата на * Е. Т.. В този
смисъл са и показанията на И.Д., който свидетелства за постъпили множество
оплаквания от заблудени по същия начин клиенти на „*“, в резултат на които е
предприел самостоятелни действия за установяване на извършителя, преди да
сигнализира Районна прокуратура – Пловдив.
Неоснователно е и възражението на защитника,
че повдигнатото спрямо Ж. обвинение е некоректно, с което е нарушено правото му
на защита. Посоченият в тази връзка довод е, че по смисъла на чл. 172б, ал. 1 НК използването „без правно основание“ се отнася само до използването на
географско означение или неговата имитация не може да бъде споделен. Твърдяното
нарушение не е налице. Съгласно чл. 10. ал. 1 от ЗПД правото върху дизайн се придобива чрез
регистрацията му в П. в., считано от датата на подаване на заявка за
регистрация, а съобразно ал. 2 на същия текст - правото върху дизайн е
изключително. По делото е безспорно установено, че:
- изключителното
право върху промишления дизайн – стикер с рег. № *, е придобито от „*“ ООД чрез
регистрацията му в П. в., считано от 11.04.2016 г.;
- подсъдимият
Ж. не е предприемал действия за регистрация по надлежния ред на използвания в
неговата търговска дейност стикер, сходен в много голяма степен с този на „*“ ООД;
- „*“ ООД,
в качеството си на притежател на изключителното право на регистрирания
промишлен дизайн, не е давало съгласието си той да бъде използван в търговската
дейност от подсъдимия Ж..
Следователно,
повдигнатото спрямо подсъдимия Ж. обвинение е коректно, тъй като същият е
извършвал инкриминираната си дейност както без съгласието на „*“ ООД, така и
без правно основание.
Не се
споделя и становището на защитата, че след като по делото няма изготвена
оценъчна експертиза за претърпените от „*“ ООД вреди, извършеното от подсъдимия
е несъставомерно по чл. 172б, ал. 1 НК. Позоваването
в тази връзка на ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС е некоректно, тъй като то е
издадено поради противоречива практика по прилагането на чл. 172б НК във връзка със защитата на правото върху
марка. Но дори и приетото с него да бъде приложено и върху използването на изключителното
право на промишлен дизайн от пострадалото дружество, то не води до извод, че
извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. В
случая се касае за настъпили вредни последици, свързани с уронване престижа на „*“
ООД, тъй като редовните му клиенти са считали, че използват таксиметровите
услуги, предлагани с дизайна и комбинираната търговска марка „*“, а всъщност,
чрез тяхното умело използвано сходство, са използвали услугите на подсъдимия,
за което са заплатили значително по-висока цена. Проявената от подсъдимия
упоритост при извършване на инкриминираното деяние препятства възможността
същото да бъде квалифицирано по чл. 9, ал. 2 НК, като липсата на оценка на
причинените вреди не може да обуслове противен извод.
Определеното с присъдата наказание на подсъдимия
Ж. не е явно несправедливо, поради което не е налице и касационното основание по
чл. 348,
ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство и
изменение на съдебния акт, в тази му част, с намаляване на наказанието. При
индивидуализация на наказанието и определяне вида и неговия размер както
районният, така и окръжният съд, са съобразили всички обуславящи отговорността
обстоятелства. Проявената от подсъдимия упоритост при извършване на престъпната
си деятелност, въпреки отправените му предупреждения да прекрати
осъществяването й и наличието на три отделни деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, преценени съвкупно с чистото му съдебно минало, трудова
ангажираност и семейно положение, са довели до правилния извод, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Наложените на подсъдимия наказания две години лишаване от
свобода и глоба в размер на 1800 лв. са справедливи и съответни на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Определяне на наказание в по-нисък от
този размер би било несъответно на целите по чл. 36 НК и израз на необоснована
снизходителност спрямо подсъдимия.
С оглед на изложеното, като не установи
основания за възобновяване на наказателното производство, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения И.Ж.Ж. за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 22/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и по
НОХД № 8372/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: