Р Е
Ш Е Н И Е
№ 42
гр.Ботевград,09.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ботевградски
районен съд, наказателно отделение,трети състав, на девети март две хиляди и
двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА ГРЕБЕНАРОВА
при секретаря
Ива Тодорова,
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гребенарова наказателно административно дело № 610 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.72,ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи
/ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на И.И.Й., ЕГН **********,***,чрез адвокат С.С. от САК против
заповед за задържане на лице рег.№246
зз
- 673 от 15.12.2019г.,издадена от В.К.В. на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ
гр.Ботевград, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е задържан за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-гр.Ботевград.В жалбата се
поддържа,че издадената заповед е незаконосъобразна,необоснована,немотивирана и издадена
при липса на посоченото в нея фактическо основание.Поддържа се също,че
заповедта за задържане не отговаря на законовото изискване за изложение на
фактическите основания за издаването и, което се квалифицира като нарушение на
изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяната и.Жалбоподателят твърди,че от заповедта не става ясно образувано ли е
досъдебно производство,а също в нея липсва номер на разследване,или
предварителна проверка,кога,какво деяние е извършено и къде.Жалбоподателят
излага съображения,че не са налице и правните основания за налагане на ПАМ,
съответстващи на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,тъй като няма данни за вероятно
извършено престъпление,което да налага полицейският орган в рамките на
оперативната си самостоятелност да налага принудителна административна мярка. Твърди,че
не се е укривал,а при повикване в РУ
МВР-гр.Ботевград отишъл сам на 15.12.2019г.Моли да бъде отменена оспорената
заповед,като постановена при липса на спазване разпоредбите на материалния
закон и на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и да
му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя И.И.Й. чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли
да бъде отменена постановената заповед за задържане по изложени в същата и в
съдебно заседание съображения, като претендира и присъждане на направени по
делото разноски.
Ответната страна – полицейския орган В.К.В. -„мл.автоконтрольор“
при РУ гр.Ботевград лично в съдебно заседание не оспорва жалбата,като
заявява,че на
датата описана в заповедта за задържане бил дневна смяна и по разпореждане на
началника трябвало да потърси на адреса лицето И.И.Й. и след като го намерил, му
било заповядано с автомобила да го отведе в полицията.Полицейският орган В.В. заявява,че не е бил на случая, но знае,че няколко дни
преди това е имало сигнал за спречкване между лица в с.Врачеш и след като
лицето доброволно отишло с него в
полицията, впоследствие му било заповядано да му издаде заповед за задържане.
Районна прокуратура
гр.Ботевград,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Въз
основа на обстоятелствения анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
От приложената по делото
преписка вх.№4/2020г. по описа на РП Ботевград се установява,че същата е
образувана по материали от РУ Ботевград,касаещи заявление от ****от
гр.Ботевград,в което съобщава,че на 14.12.2019г. в с.Врачеш,област Софийска И.И.Й.
по прякор „бижака“ от същия град е ударил леко с неговия автомобил нейния,след
което избягал.При проверка от служители при РУ Ботевград с оглед данни за
престъпление по чл.216,ал.1 от НК е установено от фактическа страна следното : ****разказва
в обясненията си за случай на 14.12.2019г. около 20.00ч.,когато била с приятеля
си в с.Врачеш,област Софийска в ресторант „Черното лале“,като преди това
паркирала лекия си автомобил марка „Ауди“ модел „А 3“ с рег.№****на улицата
пред заведението и в същото време в заведението влязъл бившия и приятел И.И.Й. ,който
бил в нетрезво състояние и започнал да я обижда и псува.****извела Й. пред
заведението за да го успокои,но същия и нанесъл удар с ръка в областта на
челото и лявата скула,след което се качил в автомобила си „****“ с рег.№****,който
бил паркиран зад нейния автомобил,привел го в движение и ударил леко с предната
му челна част задната част на автомобила и.********твърди,че И.Й. излязъл от
автомобила си и избягал,а след известно време на място пристигнал автопатрул на
РУ Ботевград за изясняване на случая.Присъствалите на място лица-очевидци на
станалото ****,по обясненията на ****,не потвърждават изложените от същата
обстоятелства относно деянието на И.И.Й. и поддържат в обясненията си,че на
процесната дата водач на лекия автомобил „****“ с рег.№**** е бил ****,който
поради рязко отпускане на съединителя е ударил спрелия пред него лек автомобил,собственост
на ****.От обясненията на **** също се установява,че той е управлявал
автомобила на Й.,тъй като същия употребил алкохол на хижа „Мургаш“.В
обясненията си И.И.Й. разказва за случая на 14.12.2019г. когато се прибирал от
хижа „Мургаш“ в с.Врачеш с лекия си автомобил
„****“ с рег.№**** и че същия се управлявал от неговия приятел ****и
след проведената среща с бившата му приятелка ****,отново се качил на
автомобила си и казал на **** да потеглят,като той рязко отпуснал съединителя и
леко ударил намиращия се пред него лек автомобил „Ауди“ модел „А3“ с рег.№****,собственост
на ****.
На И.И.Й.
бил съставен протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР от полицейските
служители посетили сигнала.
С ново заявление с дата 18.12.2019г. ********уведомила
полицейските служители,работещи по преписката,че желае същата да се
прекрати,тъй като уредила взаимоотношенията си с И.Й..
Прокурорът е приел,че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.216,ал.4 от НК относно причиненото
повреждане на чужда движима вещ-задната част на лек автомобил „Ауди“ модел „А3“
с рег.№****, собственост на ****,при което с оглед разпоредбата на чл.218в от НК наказателното преследване за извършване на такова престъпление се възбужда
по тъжба на пострадалия пред съответния съд.Прокурорът е приел също,че с оглед
заявеното от ********за нанесени и удари с ръка от И.Й. и съобразно материалите
по преписката липсват данни за осъществено престъпление по чл.129,ал.2 вр.ал.1
от НК и в предвид причинена и лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 и
ал.2 от НК и съгласно разпоредбата на чл.161 от НК наказателното преследване за
извършване на такова престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия пред
съответния съд.В предвид на изложените обстоятелства прокурорът е достигнал до
извода че досъдебно производство не следва да се образува поради липса на данни
за извършено престъпление от общ характер на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК и
е отказал образуването на досъдебно производство като е прекратил преписката
вх.№4/2020г. по описа на БРП.
Със заповед за задържане
на лице № 246зз-673 15.12.2019г., издадена от В.К.В. на длъжност
„мл.автоконтрольор“ при РУ гр.Ботевград, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, И.И.Й.,
ЕГН **********,*** е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ гр.Ботевград, за престъпление по чл.325,ал.1 от НК.
По
делото са представени и приети като доказателства : протокол за обиск на лицето
И.И.Й. от 15.12.2019г.; декларация по чл.30,ал.3 от Закона за правната помощ от
същата дата; декларация приложение № 1 към чл.14, ал.2 към Инструкция №
8121з-78/2015г.; фиш за спешна медицинска помощ амб.№9266/15.12.2019г.;разписка
за върнати вещи и пари на задържано лице; протокол за доброволно предаване от
15.12.2019г.; разписка от 16.12.2019г.; месечен
график на служителите от КАТ при РУ Ботевград за периода от 01.12.2019г. до
31.12.2019г. Лицето И.И.Й. е освободено в 13:58 на 16.12.2019г., видно от отбелязването
върху оспорената заповед.
Съгласно писмо рег. № 517 000-2886
от 02.03.2020г. от Директор на ОДМВР София/изпратено
по факс/, към
дата 15.12.2019г. В.К.В. е заемал длъжността „мл.автоконтрольор“ ІІ ст. в група
„Охранителна полиция“ на РУ гр.Ботевград
и е със статут на полицейски орган по смисъла на чл.57,ал.1 вр. чл.6,ал.1,т.1-3,7 и 8 от ЗМВР.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания
и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира от правна страна следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения :
При преценка на издадената заповед за задържане на лице № 246зз-673 от 15.12.2019г., от В.К.В. на
длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ гр.Ботевград, на основание чл.72,ал.1,т.1
от ЗМВР, следва да се съобрази заповедта издадена ли е от компетентен орган - полицейски
орган по смисъла на чл.57,ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона
правомощия и дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт. Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията
на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.57,ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия,видно от писмо рег.
№ 517 000-2886 от 02.03.2020г. от Директор на
ОДМВР София/изпратено по факс/. При постановяването на заповедта съдът не
констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазени са законово установените процесуални изисквания като на задържаното
лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.
В предвид нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР
са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията
за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР и правата на
задържаното лице. В случая съдът счита, че оспорената заповед е постановена в
нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта,
тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. Действително в
заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането, като
от фактическа страна обжалваният акт е обоснован с деяние по чл.325,ал.1 от НК.
Така направеното формално посочване на данни за извършено престъпление не е
достатъчно за да се счита изпълнено изискването на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за
задържането. В заповедта за задържане по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР не са описани
конкретни фактически обстоятелства, които да навеждат на обосновано предположение, че лицето И.И.Й., спрямо което
се постановява задържането, може да е извършило престъплението по чл.325,ал.1
от НК или да е съпричастно с него.Видно и от заявеното в съдебно заседание от
полицейския орган В.К.В. същия не е запознат със случая на 14.12.2019г.,тъй
като други негови колеги са работили по случая и на 15.12.2019г. му е било
разпоредено да намери лицето И.Й. и да го заведе в районното управление,а
впоследствие и да го задържи и в този смисъл не е действал в условията на
оперативна самостоятелност и е задържал Й. без да е убеден и да предполага
какво престъпление е извършил и в тази връзка е издал една немотивирана и
необоснована заповед за задържане,без да посочи конкретно осъществени факти
обосноваващи съставомерността на престъпление по чл.325,ал.1 от НК.Това
поведение на полицейския орган,което не обосновава правото му да упражни
предоставеното му правомощие на задържане по реда на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР
рефлектира и върху осигуряване на възможност на задържаното лице да защити
правата си.
Издадената на
основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР заповед
за задържане на лице № 246зз-673 15.12.2019г., от В.К.В. на длъжност
„мл.автоконтрольор“ при РУ гр. Ботевград,по правната си същност представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН и за прилагането
и следва да са налични данни за извършено престъпление и че същото е извършено
от задържаното лице. За прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин вината
на лицето, извършило престъпление, както и да е определена наказателноправната
норма на деянието по Наказателния кодекс,а достатъчно условие е наличието на данни
обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършило
престъпление,но в случая не се излагат факти и обстоятелства относно извършено
престъпление.Видно от приложената по делото преписка прокурорът е достигнал до извода че досъдебно производство не следва
да се образува поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер
на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК и е отказал образуването на досъдебно
производство като е прекратил преписката вх.№4/2020г. по описа на БРП. Обясненията
на ********се явяват изолирани и не се подкрепят от обясненията на останалите
лица, от които са снети.Същата е оттеглила жалбата си няколко дни след
подаването и и е пожелала прекратяване на преписката, като е заявила,че е
уредила взаимоотношенията си с И.Й.,което свидетелства за несериозно отношение
и немотивираност на поведението и.
По делото не се представят други
доказателства, които да установяват, че към датата на задържане на
жалбоподателя И.Й. на 15.12.2019г. е имало данни за извършено от него
престъпление.
Съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, на която се основава и чиято цел е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило
престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено в действие
наказателно преследване,при което при липса на законовата предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка,следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
С
оглед изхода на делото и в предвид на искането от жалбоподателя чрез адвокат С.
за присъждане на разноски,съдът намира,че следва да постанови ОДМВР София да
заплати сумата в размер на 300.00 /триста/ лева на И.И.Й. за направени по
делото разноски за адвокатски хонорар.Съдът не постановява заплащане на пълния
адвокатски хонорар от 850.00 лева по представения договор за правна защита и
съдействие №0536571/15.12.2019г. и пълномощно,тъй като счита,че е прекомерно
завишен с оглед осъществената адвокатска защита.
По
изложените съображения Ботевградски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег.№ 246зз-673 от 15.12.2019г.,издадена
от В.К.В. на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ гр.Ботевград, на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, с която И.И.Й., ЕГН **********,*** е задържан за срок
до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ гр.Ботевград, за
престъпление по чл.325,ал.1 от НК.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи София/ОДМВР София/ да заплати на И.И.Й., ЕГН **********,*** сумата в
размер на 300.00/триста/лева за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационнно обжалване в 14-дневен срок от днес за страните пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: