№ 473
гр. Пазарджик , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба „П.“ ООД, ЕИК ***, предстгавлявано от
управителя А. И. Й. против НП № 13-002638 от 26.04.2021 год. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание
чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП,
чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява представител и не
се взема становище по съществото на спора.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на
разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
1
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството
си на работодател не е уредил отношенията си с К. М. П., ЕГН *** като
трудови правоотношения при предоставянето на работна сила на
23.11.2020г. на строителен обект- изграждаща се ТСИ /трошачно-ситова
инсталация/ на кариера „Ветрен дол“, находяща се в землището на
с.Ветрен дол, общ Септември.
На посочената дата в описания обект на дружеството била
извършена проверка от служители на ДИТ-Пазарджик, сред които бил и
актосъставителят – св.В.Д.. На място били заварени да престират труд
няколко работника, сред които и К. П. – строителен работник. Същият
попълнил саморъчно декларация по чл.402 от КТ, в която декларирал
елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че работи
в „П.“ от една година като строителен работник, с работно време от
08:00ч. до 17:00ч., с почивни дни събота и неделя и с трудово
възнаграждение в размера на 600 лева.
На място в деня на проверката нямало официален представител на
дружеството, поради което служителите на ДИТ-Пазарджик призовали
същото с призовка в сградата на дирекцията, като указали какви
документи следвало да се представят за нуждите на проверката,
включително и трудовите договори на заварените да престират труд лица.
На 09.12.2020г. представител на дружеството се явил в дирекцията и
представил исканите то проверяващите документи, при което станало
ясно, че трудовият договор с работника К. П. бил сключен на 24.11.2020г.,
т.е. в деня след проверката.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол
за извършена проверка № ПР2034581/12.01.2021 г.
С оглед на това било прието, че дружеството е извършило
2
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което против
него бил съставен АУАН № 13-002638 от 26.01.2021г., който на същата
дата бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството – К. М. В.,
който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП, което било
връчено на дружеството по пощата на 12.05.2021 г. (виж известие за
доставяне на л.6), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице
по куриер, чрез наказващия орган на 13.05.2021 г. (виж куриерска
разписка на л.4), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима като подаден в срок и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
актосъставителя – св. В.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка –
23.11.2020г., в обекта на дружеството, лицето К. П. престирало труд като
строителен работник, без преди това с него да е бил сключен трудов
договор в писмена форма. Този факт принципно не се оспорва и с
подадената против НП въззивна жалба. Категорично стана ясно и това, че
трудов договор с въпросното лице е бил сключен на следващия ден /виж
договор на л.11-12 от делото/, т.е. след проверката, което пък несъмнено
сочи, че на инкриминираната дата дружеството е извършило вмененото
му административно нарушение. Това е така, защото няма съмнение, че
между страните фактически към деня на проверката е било възникнало
трудово правоотношение, при което пък правилно е била ангажирана
отговорността на работодателя по 414 ал.3 от КТ за нарушение с чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или
имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
3
здравословни и безопасни условия на труд. Втората императивно
разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а третата –
че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
При служебна проверка съдът констатира, че не е нарушена
разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН при описанието на нарушението в
НП, нито тази на чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Както се посочи
описанието на нарушението е пълно и ясно. Посочена е дата на
нарушението– 23.11.2020, място на извършването му – строителен обект:
изграждаща се ТСИ /трошачно-ситова инсталация/ на кариера „Ветрен
дол“, находяща се в землището на с.Ветрен дол, общ Септември.
Посочено е качеството на нарушителя - работодател по смисъла на §1 т.1
от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението - не са
уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила,
като не е сключен писмен трудов договор с горепосоченото лице, което е
престирало труд в полза на дружеството като кофражист.
Неоснователно е възражението във въззивнат ажалба за допуснато
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита,
което се изразявало в това, че съставения АУАН не бил надлежно
предявен и връчен на представител на дружеството. Сочи се, че той бил
връчен на лицето К. М. В., който обаче не бил надлежно упълномощен и
не притежавал представителна власт да подписва и приема от името и за
сметка на дружеството актове за установяване на нарушения и
наказателни постановления.
Видно от представеното по преписката и прието като писмено
доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от
03.02.2020г. и рег. № 929 от същата дата, валидно до 31.01.2022г. /лист
14/, с него управителят на дружеството е упълномощил К. М. В. да го
представлява пред ИА „ГИТ“ и всички териториални дирекции „ИТ“ в
България с правата да подписва документи, получава справки, подава
молби, заявления и декларации, подписва същите и т.н. Именно с това
пълномощно пълномощникът на дружеството се е афиширал като такъв
при съставянето, предявяването и връчването на акта, след което същото е
4
описано в разписката, удостоверяваща връчването на акта. При това
положение няма съмнение, че АУАН е бил надлежно предявен и връчен.
Съдът счита, че случаят не би могъл да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ поради законодателната
забрана по ал.2 на същата норма - да се счита за маловажно нарушение от
процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е маловажен
и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая е
неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и
последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно
същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован
състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията,
изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице
предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи
административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново
парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след
приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея
2, според която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3
и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се
приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на
института на маловажния случай за посочените нарушения, както и
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези
случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание. В случая не са налице
основания и за приложението на чл.9 ал.2 от НК във вр. с чл.28 от ЗАНН,
доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена
опасност. То пряко влияе на интересите на работника, като засяга освен
неговите трудови права, но и тези свързани със социално и
здвноосигурителния му статус.
Според настоящия съдебен състав при определяне размера на
имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от
ЗАНН за нейната индивидуализация. Правилно е била определена
санкция в минималния размер от 1500 лева, като е отчетено, че
5
нарушението е извършено за първи път и че е отстранено веднага след
констатирането му, както и степента на обществена опасност на деянието
и дееца. С тази санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде потвърдено.
Основателно е своевременно направеното, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, доколкото тя има
статут на юридическо лице със самостоятелен бюджет, а Дирекция
„Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто директор е издал процесното
НП е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63
ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание,
с разпит на един свидетел, а делото не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002638 от 26.04.2021 год. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „П.“ ООД, ЕИК
***, предстгавлявано от управителя А. И. Й., на основание чл.414
ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
6
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ***, предстгавлявано от управителя
А. И. Й. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор,
разноски в размер на 80.00 лева (осемдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7