№ 3096
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110101609 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на К. К. К. срещу ЗК „Уника“ АД,
с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца
6900 лева – неизплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, и
3623,33 лева – неплатена част от обезщетение за имуществени вреди,
причинени от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на
29.06.2022 г., при което ищецът, управлявайки мотоциклет „КТМ Duke“ с рег.
№ ****** по рампата на пътния възел от бул. „България“ в София към
околовръстния път (посока към бул. „Братя Бъкстон“), се сблъскал с лек
автомобил „Опел Мерива“ с рег. № *******, който се движел по
околовръстния път в същата посока, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.01.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.06.2022 г. управлявал мотоциклет „КТМ Duke“
с рег. № ****** по рампата на пътния възел от бул. „България“ в София към
околовръстния път (посока към бул. „Братя Бъкстон“), се сблъскал с лек
автомобил „Опел Мерива“ с рег. № *******, който се движел по
околовръстния път в същата посока. Ищецът предприел маневра за спиране,
но блъснал автомобила, като мотоциклетът му отскочил и му причинил
редица травми на краката. Освен това бил увреден и самият мотоциклет,
който ответникът оценил като „тотална щета“, а ищецът бил купил за 8500
лева. Твърди болки и страдания от лечението, което му било приложено, вкл.
оперативно, както и стрес. Поддържа се, че ответникът бил застраховал
гражданската отговорност на водача на автомобила към 29.06.2022 г., като бил
сезиран от ищеца с искане за обезщетение, и отговорил на ищеца на
1
21.08.2023 г., че ще му изплати 8100 лева за неимуществените вреди и 4478,33
лева – за имуществените вреди по мотоциклета. Иска заплащане на разликата
между платеното му и твърдения от него размер на вредите – съответно 15 000
лева и 8500 лева. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ЗК „Уника“
АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорват
изложените от ищеца факти относно ПТП, но се поддържа, че ищецът е
съпричинил вредите, като е управлявал по рампата на пътния възел с
неразрешена скорост и поради това не е може да извърши аварийно спиране.
За част от вредите – в коляното на ищеца, се твърди, че не са в причинна
връзка с ПТП. Прави се и възражение за прекомерност на претенциите по
размер, като се твърди, че ищецът не претърпял такива вреди, които да
оправдават обезщетение в размер на 15 00 лева, а мотоциклетът е оценен по
нормативна методика. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В съдебното заседание ищецът чрез представител поддържа исковете,
ответникът поддържа аргументите от отговора на исковата молба. И двете
страни представя и писмени бележки, в които ищецът обсъжда показанията на
свидетелите и посочва, че безспорно са установени причинените му вреди,
като не смята, че има основания да се приеме съпричиняване, а ответникът
оспорва вземането поради съпричиняване от ищеца – управление на
мотоциклет с превишена скорост, и установени стари травми на коленете,
които изключват причинна връзка на допълнителните усложнения с
конкретното произшествие.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 9 от приложеното към делото прокурорска
преписка № 23576/2022 г. на Софийската районна прокуратура протокол за
ПТП с пострадали лица на 29.06.2022 г. около 12:00 часа на пътния възел
между бул. „България“ и Околовръстното шосе на София след пътната връзка
от бул. „България“ към северното платно на Околовръстното шосе е
настъпило ПТП, при което лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № *******,
гражданската отговорност на чийто водач е застрахована при ответника с
полица № BG/05/121003654441 към датата на ПТП, е ударил мотоциклет,
излизащ от пътната връзка вдясно на автомобила – с рег. № ******,
управляван от ищеца, като ищецът е получил фрактура на палеца на левия си
крак и други увреждания, като лекият автомобил е извършвал завой надясно
въпреки наличие на знак Г1 „задължително продължаване на движението
направо“, по пътя, обозначен със знак Б3 „път с предимство“, а на връзката,
откъдето е излизал мотоциклета е имало знак Б1 „пресичане на път с
предимство“.
Съгласно представен на лист 12 от делото фиш за първа помощ на
29.06.2022 г. ищецът е бил взет от линейка от мястото на ПТП в 12:02 часа,
закаран в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ в 12:12 часа, като е установено, че е
2
пострадал от падането от мотоциклета и съобщава за болки в двата глезена и в
ребрата вляво. Съгласно представен на лист 13 от делото Амбулаторен лист №
125309/29.06.2022 г. на д-р А. С. е установена при ищеца контузия на първа
фаланга на палеца на левия крак, като от представени на лист 14 – 19 от
делото протоколи от образни изследвания се установява, че не са открити
травматични увреждания по главата, гръдния кош и корема.
Съгласно извадка от амбулаторна книга на неврохирургичния кабинет на
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ на 03.07.2022 г. ищецът е постъпил за контролен
преглед, при който е установена контузия на главата вляво и е насочен да
ползва мека шийна яка за седмица. На същия ден съгласно представен на лист
29 от делото амбулаторен лист вече е установена и контузия на коляното на
ищеца.
В съдебното заседание на 16.10.2024 г. (на лист 172 – 173 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца Ч. С., който дава показания, че познава ищеца и
и двамата са мотористи. Бил повикан от ищеца около две години преди
разпита след претърпяно от ищеца ПТП на бул. „България“ и Околовръстния
път в София, за да отиде в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ да вземе ищеца и да го
закара в къщи с автомобила си. Изнесли ищеца на носилка, с много болки.
Можел да стои на крака и да движи ръце, но се усещал слаб. Казал, че му е
счупен палеца на левия крак, който бил превързан. Когато качили ищеца в
колата и почти били стигнали до дома на последния в кв. „Горна баня“ в
София, се обадили ищецът да отиде на мястото на ПТП за разпит. Тогава
свидетелят закарал ищеца там, видял, че моторът е на мястото на ПТП, като го
качили на платформа. След като върнал ищеца в дома му, ищецът вече не
можел да ходи изправен и на следващия ден свидетелят му донесъл патерици.
Поне два месеца след катастрофата ищецът бил с патерици, като не можел да
шофира в този период. След това, когато ищецът се върнал в Германия, където
живеел постоянно, му открили проблеми с кръста и вече не може да седи
повече от 15 минути, което му пречи и да пътува. Ищецът обичал да спортува
и бил много активен, но само преди датата на ПТП. Свидетелят има
впечатления от ищеца, защото го вижда на около шест месеца, когато
последният се връща в България.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля, тъй като няма
противоречия между тях и другите събрани доказателства по делото.
В съдебното заседание на 16.10.2024 г. (на лист 172 – 173 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца С. Б. който дава показания, че познава ищеца от
повече от 35 години и му е близък приятел. Знае, че ищецът е участвал на
29.06.2023 г. в ПТП на пътния възел на бул. „България“ и Околовръстния път в
София, като ищецът му позвънил, за да може свидетелят да го придружава
при различни изследвания в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Ищецът изглеждал
сериозно пострадал, но за учудване на свидетеля установили само едно
счупване – на палеца на единия крак. След като приключили изследванията
свидетелят Ч. С. натоварил ищеца в колата си, за да го прибере в къща в кв.
„Горна баня“ в София. После се обадил на свидетеля Ч. С. да върне ищеца на
мястото на ПТП, където полицията го търсела за разпит. След това двамата
3
свидетели откарали ищеца обратно към къщата в „Горна баня“, но ищецът не
можел да ходи сам, бил много блед. След това видял ищеца месец – два по-
късно, този път с шийна яка. По време на лечението много отслабнал, след
това започнал да усеща болки в коляното и кръста, като му оперирали и
коляното. След ПТП ищецът намалил движенията си, а преди това бил
активен спортист. Трудно му било да седи в кола. Имал интимна приятелка, с
която живеели в Германия, по време на ПТП. Сега не са заедно, но свидетелят
не сочи причини.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 16.10.2024 г. (на лист 172 от делото), а в
писмен вид – на лист 147 – 163 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо източниците си на информация, поради наличие
на видеозапис може да се прецени скоростта на ударилите се превозни
средства, като мотоциклетът на ищеца се е движил по рампата на пътния
възел с 61,3 км/ч при липса на знак за по-високо ограничение на тази пътна
връзка, а автомобила, който му препречил пътя при завой надясно – с 21,6
км/ч в завоя. Завоят вдясно е предприет от автомобила рязко и с бързо
изнасяне (вж. лист 161), като моторът се е ударил в задната дясна част на
автомобила (последният почти е бил подминал траекторията на движение на
мотоциклета). Ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, но
непредотвратим за ищеца поради това, че същият е бил набрал скорост от 61
км/ч. Ако се беше движил с 50 км/ч ищецът би имал с 11,2 метра по-къса
опасна зона и е можел да спре преди удара с автомобила. При удара
мотоциклетът на ищеца е претърпял множество увреждания при стойност за
отстраняването им чрез ремонт 8932,58 лева, а действителната стойност на
мотоциклета към датата на ПТП е била 10 283 лева, като запазените части от
мотоциклета биха могли да се продадат за 1542,45 лева.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 16.10.2024 г. (на лист 171 от делото), а в
писмен вид – на лист 129 – 142 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо източниците на медицинска информация,
уврежданията на ищеца от процесното ПТП са – счупване на крайна фаланга
на палеца на левия крак и по-леки травматични увреждания в областта на
гръдния кош, главата и глезенните стави, които водят до неопасни за живота
увреждания, съпроводени с болка. Лечението е продължило около 3 седмици.
През есента на 2022 г. на ищеца са установени увреждания на ляво коляно с
разкъсан медиален менискус, като при преглед през юли 2022 г. те не са
установени, поради което вещото лице прави извод, че тези увреждания не са
в причинна връзка с ПТП. Въпреки това, макар и да може да се направи
предположение, че скъсването на менискуса е резултат от по-стари травми,
ПТП е улеснило тези процеси.
Съгласно представено на лист 60 – 61 от делото Удостоверение за
регистрация на моторно превозно средство с № ********* ищецът е бил
собственик на мотоциклет „КТМ 390 дюк“ с рег. № ******.
Безспорно е между страните, че ищецът е получил от ответника
4
обезщетения в размер на 4478,33 лева за вредите по мотора, и 8100 лева – за
неимуществени вреди.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени кумулативни искове за присъждане
на застрахователно обезщетение за имуществени (първи иск) и
неимуществени (втори иск) вреди, причинени от водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, а ответникът
възразява за съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водач, който е нарушил правилата за движение
по пътищата, като така е увредил имуществото и здравето на ищеца, и вредите
са в причинна връзка с нарушените правила, като се презумира, че са
причинени виновно, а размерът на уважената претенция се определя от
действителните щети по мотоциклета, респективно – в зависимост от болките
и страданията на ищеца, периода и интензитета им. Претенцията може да се
отхвърли (доколкото вече има плащане от ответника) или да се намали, ако се
установи, че и ищецът е нарушил правилата за движение и така е причинил
част от вредите.
Няма спор, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
автомобила, който поради неправилна маневра (с пресичане на непрекъсната
линия и при десен завой след знак за задължително продължаване направо) е
причинил вреди на мотоциклета на ищеца и на него самия.
Ответникът обаче твърди при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че не следва
да отговаря за всички вреди от ПТП, тъй като ищецът е допринесъл за тях,
като е имал сам неправомерно поведение, с което не е могъл да предотврати
настъпване на вредите. Това се установява пряко от данните на изслушаната
автотехническа експертиза – ищецът се е движил по път с ограничение на
скоростта от 50 км/ч с превишена скорост – 61 км/ч, като така е нарушил
правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като вещото лице установява теоретичен
спирачен път при скорост 50 км/ч по-малък от разстоянието между
мотоциклета на ищеца и мястото на удара с автомобила. Следователно е
очевидно, че ищецът е причинил част от вредите си, като не е спазвал
ограничението на скоростта, и ако го беше спазил по данните от делото би
могъл при добра концентрация да спре, преди да се удари. Това донякъде
може да се изведе и по опитен път, доколкото ищецът е ударил пресрещналия
го автомобил в задната му част, а не в средата на страната му или отпред, т.е.
може да се предположи известна самонадеяност – че ищецът е предполагал, че
ще може да спре, или че автомобилът до него (който е бил ясно видим при
перфектни метеорологични условия и липса на ограничения във видимостта)
няма да направи някаква маневра. В случая съдът приема съпричиняване от 30
%.
Ищецът е претърпял редица средни по тежест травматични увреждания
и само едно счупване на малка кост. Затова при определяне на размера на
5
обезщетението за неимуществените му вреди по чл. 52 ЗЗД, съдът взема
предвид следните фактори – периодът на възстановяване от около месец,
силния стрес от ПТП с мотоциклет, нарушения режим на живот на ищеца и
невъзможността да спортува, но и липсата на по-тежки травми, както и
известната степен на съпричиняване от удара на коленната му травма (която
обаче е резултат от причинен процес, развивал се дълго преди ПТП). Не се
установяват други особени обстоятелства, които съгласно ППВС № 4/1968 г.
съдът да взема предвид при установяване на обезщетението от личен за ищеца
характер – твърде малка или голяма възраст, специфична форма на заетост и
под. Това води до извод, че общото обезщетение на ищеца би било 11 000 лева.
От него обаче съдът следва да извади 30 % поради съпричиняването и да
определи обезщетение от 7700 лева, за което ответникът отговаря. Ответникът
обаче е заплатил 8100 лева, поради което съдът намира, че предявената
претенция – иск за обезщетение на имуществени вреди в повече от вече
платеното, е неоснователна.
По втория съединен иск – за вреди от стойността на унищожения
мотоциклет, се установява, че същите са в причинна връзка с ПТП, тъй като
мотоциклетът е унищожен от съприкосновението си с автомобила.
Установено е, че уврежданията на мотоциклета са такива, че покриват
понятието „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ – стойността за
поправката им е повече от 70 % от стойността на превозното средство. По
делото не са представени преки доказателства за дерегистрация на
мотоциклета, както изисква чл. 390, ал. 1 КЗ, но с извършеното частично
плащане за него от ответника съдът приема, че съгласно чл. 175 ГПК е налице
извънсъдебно признание на този факт.
При това положение застрахователят дължи на ищеца заплащане на
действителната стойност на мотоциклета към датата на ПТП, намалена с 30 %
за съпричиняване, и със стойността на оцелелите детайли като скрап. Тези
стойности са както следва – от установената от техническата експертиза
стойност от 10 283 лева след намаляване с вредите, причинени от ищеца при
съпричиняване, се получават 7198,10 лева, от които при изваждане на
остатъчната стойност от 1542,45 лева, се установяват вреди за ищеца от ПТП в
размер на 5655,65 лева. От тази сума ищецът е заплатил вече 4478,33 лева,
поради което следва да бъде осъден да плати разликата в размер на 1177,32
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като искът се
отхвърли до пълния размер от 3623,33 лева.
Относно разноските:
Исковете са уважени частично, но ищецът е предявил и такъв за
неимуществени вреди, които се изчисляват по преценка на съда, което налага
съдът да прецени дали ако разпредели разноските пропорционално няма да
наруши стандартите за справедливост на съдебния процес съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, както са разяснени
от Европейския съд за правата на човека с решенията Cindrić и Bešlić с/у
Хърватия, жалба № 75152/13, §§ 98 – 99, 107, 117 – 118, 121 – 122, 6
септември 2016 г., и Čolić с/у Хърватия, жалба № 49083/18, §§ 53 – 55, 18
6
ноември 2021 г., и цитираната практика, според които когато размерът, до
който претенцията се уважава, се определя от съда по критерии, които не са
установени и доказуеми преди делото, и при частично уважаване на иска
разноските следва да останат изцяло в тежест на ответника, ако претенцията,
както е била предявена, е можело да се очаква разумно, че ще бъде уважена,
като разноските се определят по общите правила, ако няма данни за това, че
ищецът е можел разумно да очаква благоприятен за себе си изход от процеса.
В случая ищецът предявява претенция, основана на разбиране за 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, която с оглед на не толкова тежките
увреждания, пряко причинени от ПТП, не може да се очаква да бъде уважена,
още повече, че искът е отхвърлен отчасти поради съпричиняване на вредите от
ищеца, което е можело разумно да се очаква с оглед на данните от
полицейската преписка, които са били на разположение на ищеца (той има
качество пострадал). Поради това съдът ще разпредели разноските по общите
правила на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (1177,32 лева от общо
предявен размер от 10 523,33 лева, или 11,19 %) и ответникът –
пропорционално на отхвърлената част (88,81 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 650 лева – депозити за вещи
лица; 420,93 лева – държавна такса, и 1600 лева – адвокатски хонорар по
договор от 08.01.2024 г. (на лист 8 от делото), който съдържа уговорка за
безплатна правна помощ, като възнаграждението съдът определя по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед на усложнената фактическа обстановка по делото
и нуждата от изслушване на две експертизи, но и липсата на особена правна
сложност, поради което следва да му се присъдят от признатите общо 2670,93
лева разноски пропорционално на уважената част от иска 298,87 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 650 лева – депозити за вещи
лица, и 300 лева – определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение съобразно посочените в предходния абзац
критерии, поради което следва да му се присъдят от признатите общо 950 лева
разноски пропорционално на отхвърлената част от иска 843,70 лева.
По компенсация ищецът следва да плати на ответника 544,83 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. К. иск с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ЗК „Уника“
АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Тодор
Александров“ № 18, да плати на К. К. К., с ЕГН: **********, и постоянен
адрес: С., ул. „Г. Иг.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 6900 лева (шест хиляди и
деветстотин лева) – остатък от обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.06.2022 г.,
7
при което ищецът, управлявайки мотоциклет „КТМ Duke“ с рег. № ****** по
рампата на пътния възел от бул. „България“ в София към Околовръстния път
(посока към бул. „Братя Бъкстон“), се сблъскал с лек автомобил „Опел
Мерива“ с рег. № *******, който се движел по Околовръстния път в същата
посока.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
ЗК „Уника“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Тодор Александров“ № 18, да плати на К. К. К., с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: С., ул. „Г. Иг.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 1177,32 лева
(хиляда сто седемдесет и седем лева и 32 стотинки) – остатък от обезщетение
за имуществени вреди – стойност на мотоциклет, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.06.2022 г., при което
ищецът, управлявайки мотоциклет „КТМ Duke“ с рег. № ****** по рампата на
пътния възел от бул. „България“ в София към Околовръстния път (посока към
бул. „Братя Бъкстон“), се сблъскал с лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. №
*******, който се движел по Околовръстния път в същата посока, ведно със
законната лихва от 09.01.2024 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата между присъдените 1177,32 лева и пълния
предявен размер от 3623,33 лева (три хиляди шестстотин двадесет и три лева
и 33 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК К. К. К., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: С., ул. „Г. Иг.“ № **, ет. *, ап. *, да плати на
ЗК „Уника“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Тодор Александров“ № 18, сумата от 544,83 лева (петстотин четиридесет и
четири лева и 83 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8