Р Е Ш Е Н И Е
№ 260587/13.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 313 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.Д.Е.м.“
ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-0001182 от 18.12.2020 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на въззивното дружество на основание чл.105, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв.
за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъборазност на издаденото наказателно постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за неговата отмяна и присъждане на
направените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна чрез адв. И.Г. поддържа жалбата и излага
доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно
призована, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
12.05.2020 г. „Е.Д.Е.м.“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 10276, извършило
обществен международен превоз на товари с общо тегло от 25 000 кг от Република България до Република Гърция, с водач Р.Х.К., който е
управлявал влекач марка "Скания" от кат.
N3, с peг. № CA 1037 TA, за което моторно
превозно средство е нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед
за проверка на техническата му изправност.
На
15.10.2020 г. е извършена тематична проверка на въззивното
дружество, при която св. К.К. установил извършването
на посочения превоз, както и обстоятелството, че в периода от 01.05.2020 г. до
25.05.2020 г. моторното превозно средство е било без валиден периодичен
преглед.
Предвид
установеното на 15.10.2020 г. св. К.К. съставил срещу
въззивното дружество акт за установяване на
административно нарушение, който бил връчен на упълномощения представител С.А.Г.,
която го подписала без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество не е депозирало
писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 18.12.2020 г. директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. К.Н.К., и писмени
доказателства: копие на заповед на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; справка за технически прегледи; копие на СРМПС, част I; копия на 9 бр. CMR и 1 бр. товарителница; информация от дигитален тахограф; копия от трудов договор и документи на водача;
копие на пълномощно и справка за нарушител.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. К.Н.К. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и
по-конкретно на представените справка за технически прегледи, CMR от 12.05.2020
г. и информация от дигитален тахограф.
Съдът
кредитира посочените писмени доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по
реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията, съгласно която превозите на пътници или
товари се извършва само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и
за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка
на техническата изправност.
От
доказателствата по делото се установява, че на процесната
дата въззивното дружество е осъществило с МПС с рег.
№ СА 1037 ТА международен превоз на товари с общо тегло 25 000 кг от Република
България до Република Гърция. За моторното превозно средство не е имало
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. Следователно въззивното дружество
от обективна страна е осъществило състава на нарушението по чл. 57, ал. 6, т. 1
от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
В
случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при
която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение
на въззивното дружество да осигури спазването на законодателството
в областта на международния превоз на товари.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По
изложените съображения правилно е била ангажирана отговорността на „Е.Д.Е.м.“
ЕООД за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията.
По възраженията на въззивната
страна:
Обстоятелството,
че в наказателното постановление не е описано ремарке/полуремарке,
което да е съчленено към влекача, както и вида и
количеството на превозвания товар не представлява съществено процесуално
нарушение, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на въззивното дружество, доколкото в наказателното
постановление недвусмислено е посочено, че дружеството на процесната
дата е осъществило международен превоз на товари със съответното МПС, без да е
бил налице валиден периодичен преглед за техническа изправност за същото. Това
описание включва всички съставомерни признаци, които въззивното дружество е могло да оспори и да представи
съответните опровергаващи доказателства. Към процесното
МПС е било прикачено друго превозно средство с рег. № ВР 7599 ЕА, видно от CMR
от 12.05.2020 г., с което е извършен превозът.
В случая е
неприложима разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда
различен състав на нарушение, а именно непредставяне без уважителни причини в
определения срок превозно средство за технически преглед, докато в конкретния случай
се касае за извършване на международен превоз на товари без издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Следователно не са нарушени едновременно две норми (обща и специална), както
твърди въззивното дружество.
Действително
в наказателното постановление е посочено, че дружеството виновно е нарушило
разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията. Въпреки че наказващият орган не следва да прави
преценка за наличието на вина, съдът намира, че направената констатация, макар
и да не е била необходима, не е довела до ограничаване на правото на защита на
санкционираното юридическо лице, тъй нарушението е описано пълно и ясно по
отношение на неговата обективна страна. Доколкото субективната страна в случая
не е предмет на доказване, посочването й не води до трудности при
организирането на защитата на санкционираното лице, следователно не представлява
съществено процесуално нарушение.
Възражението,
че липсват съществени факти, свързани със извършването на проверката с оглед
преценка за изтичането на сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът намира за
неоснователно, доколкото нито в чл. 42 ЗАНН, нито в чл. 57 ЗАНН са
регламентирани изисквания за наличието на такива реквизити. Съдът е задължен да
установи дали са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, без обаче да има изискване
за такава преценка към актосъставителя или наказващия
орган. В конкретния случай съгласно свидетелските показания на св. К.
проверката е извършена на 15.10.2020 г., когато е съставен и АУАН, като НП е
издадено на 18.12.2020 г., т.е. в шестмесечния срок по 34, ал. 3 ЗАНН.
По отношение на наказанието:
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр,
съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.
Поради това,
че размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не
е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски се
поражда само за въззиваемата страна, но поради това,
че същата не е представлявана от юрисконсулт съдът не дължи произнасяне в този
смисъл.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001182 от 18.12.2020
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Е.Д.Е.м.“
ЕООД на основание чл.105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: