Р Е Ш Е Н И Е
Номер 335/ 29.06. Година 2018
Град П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 30 май Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Секретар: Антоанета
Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 00653 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-0000513
от 13.03.2018 г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“- П. на „ *****“ООД,гр.П.,
е наложена имуществена санкция, в размер 2 000лв., на основание чл. 414, ал.1 от КТ, в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда ,за
нарушение по чл.296 ал.1 от Кодекса на труда във вр.чл.8
ал.2 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Дружеството -работодател, представлявано
от управителя В.И.К.,която по същество е
бланкетна.
В съдебно заседание страната
–жалбоподател се представлява от адв.В. ,който се
позовава на датата на проверката,даденото предписание,датата на съставянето на
акта за установяване на административното нарушение,датата ,на която на
работника е осигурено работно облекло.
От една страна счита,че АНО е
следвало да наложи наказание по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда,и алтернативно
пледира за приложението на чл.415 в ал.1 от кодекса на труда.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ю.к. М. изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.,тъй като
при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния закон,обосноваващи
извод за незаконосъобразност.
Счита за безспорен факта ,че при проверката на място работниците,които са
полагали труд на обекта не са имали
съответно раздадено работно
облекло.
Пернишкият районен съд, в настоящия
съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 16.02.2018г.
от гл.инспектор при Д“ИТ“П. е съставен акт за установяване на административно
нарушение в който са отразени следните обстоятелства:
На
14.02.2018г. при извършена проверка по спазване на здравословни и безопасни
условия на труд на 14.02.2018г. на „*****", ООД ЕИК ******в обект на
контрол „цех за производство на торби от картон и хартия", намиращ се в гр. П., кв.“ ******“, ул. „******" №
2, след проверка по документи в сградата
на Д „ИТ"- П., намираща се в гр. П., пл. „Кракра" № 1, е прието за
установено,че търговското дружество „*****", ООД ЕИК ******в качеството му
на работодател по смисъла на §1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е осигурил на лицето М.В.Н. -
оператор на печатарска машина необходимото работно облекло при постъпването му
на работа на 16.10.2017г.
Нарушението
е извършено на 16.10.2017г.
Като
нарушени законни разпоредби в АУАН се сочат: чл. 296 от Кодекса на труда, вр.
чл. 8, ал. 2 от Наредба за безплатно работно и униформено облекло .
При
предявяване ,подписване и връчване на препис от АУАН на управителя на
дружеството не се констатират нарушения.
Липсват
възражения при предявяване на АУАН,както и писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид
показанията на свидетелите: П.Т.П. -актосъставител,показанията
на разпитания по искане на защитата работник М.В.Н. , АУАН,протокол за
извършена проверка/всъщност два протокола от две проверки/,Декларация ,попълнена
от работника М.В.Н.,представените от защитата:протокол от16.02.2018г. и
длъжността характеристика, две заповеди на Изпълнителен директор на ИА „ГИТ”доказващи
лична и териториална компетентност.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,като подадена в срок от
легитимирано лице.
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че при образуване на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната
му.
Коректното,законосъобразно
съставяне на АУАН предполага,че актосъставителят е
следвало да посочи чл.296 ал.1 от
Кодекса на труда ,а не чл.296 от Кодекса на труда, тъй като чл.296 ал.2 от
Кодекса на труда вменява задължения не на работодателя,а на работника
,служителя: длъжни са да носят работното
или униформеното облекло през работното си време и да го опазват като имущество
на работодателя.
На следващо място, за нарушение по чл.296 ал.1 от
Кодекса на труда във вр.чл.8 ал.2 от Наредбата за
безплатно работно и униформено облекло по принцип, законосъобразно следва да се ангажира
административно наказателната отговорност на работодателя с приложението на
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда,както е сторено в конкретния казус.
Разпоредбата на чл.296 ал.1 от КТ
се намира в глава,озаглавена“Социално –битово и културно обслужване на
предприятието“, която е следваща на главата,озаглавена“Здравословни и безопасни
условия на труда“.
Следователно,ако не е предоставено безплатно специално работно
облекло и лични предпазни средства,в хипотезата на чл.284 от Кодекса на
труда,тогава следва да се наложи
санкцията по чл.413 ал.2 от КТ.
Нарушението от съответния вид е съставомерно след определен момент-дефиниран в разпоредбата
на чл.8 ал.2 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло,според
който текст работното облекло се предоставя на работника в готов вид в деня на постъпването му на работа.
В тази връзка,съдът счита,че е
следвало контролния орган при проверката в обекта,а впоследствие по документи в
сградата на инспекцията да събере и съответно приложи към административно
наказателната преписка по- относими, коректни данни/документи/ относно трудовото
правоотношение на сочения като работник М.В.Н. и дружеството работодател и
жалбоподател, а не да се позовава само на Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от
Кодекса на труда,попълнена от работника при проверката в Обекта, във връзка със
началото на трудовото правоотношение,макар че липсва оспорване в тази насока от
страните в настоящото производство/т.е.не се спори относно този същностен факт
на доказване/,макар че и представените писмени доказателства от защитата процедурата по обжалване на наказателното
постановление легитимират началния
момент ,от който задължението от страна
на дружеството работодател не е изпълнено.
На следващо място,а и във връзка
с доводите на страните в настоящия процес:
-според представителят на въззиваемата страна ,АНО е завишил размера на санкцията,тъй
като било установено че не само соченият в АУАН и издаденото въз основа на него
и обжалвано наказателно постановление работник не е получил работно облекло.
-от своя страна,защитата
счита/като един от алтернативните доводи/,че
е следвало да бъде приложен друг
административно наказателен състав-т.е. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Съдът обаче счита,че следва да се
съобразява с конкретното вменено административно нарушение,описано както в АУАН
,а така също и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление.
Т.е. вменява се административно
нарушение от съответен вид,по отношение/спрямо/един работник,изрично посочени
във връзка с това конкретно трудово правоотношение следва да се събират
релевантни доказателства.
На 06.02.2017г. /и по документи на 10.02.2017г.
е извършена проверка от служители на ИТ“П.“,констатирани са определени
нарушения/най фрапиращи нарушения по принцип по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда/не
са установени,дадени са съответни предписания.
Относимо за случая е предписанието по т.7
–в срок до 15.03.2017г.да се осигури на лицето Д.Й.С.,както и на други работници
работно облекло съгласно чл.8 ал.2 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло.
Тогава,защо контролните органи не
са проверили изпълнението на
предписанията от тази проверка ?
И след повече от една година ,
условно казано от първоначалната
проверка, на 14.02.2018г. е извършена проверка в обекта,която е предмет на
настоящото административно наказателно производство.
Само че,соченият като работник М.В.Н. е постъпил на работа на 16.10.2017г.,и няма
как предходната да се отнася до
вмененото по отношение на него конкретно административно нарушение.
На следващо място,ако проверката
е приключила на 16.02.2018г,и на тази дата е съставен акта за установяване на
административното нарушение, то според представеното от защитата писмено
доказателство,неоспорено от другата страна,на 16.02.2018г. соченият работник е
получил полагащото му се безплатно работно облекло,което се подкрепя и от
неговите показания в качеството му на свидетел.
Събраните в хода на съдебното
следствие допълнително писмени доказателства, доказващи, че работодателят
е изпълнил задължението си, произтичащо от нормите
по-горе, е действие , последващо установяването на
нарушението като факт, и е насочено към
неговото отстраняване.
Последното обаче, има правно
значение в друг аспект - при преценка законосъобразното прилагане на закона при
правното квалифициране на деянието, съответно при административното наказване,
в каквато насока са и алтернативно изложените възражения на процесуалния
представител на жалбоподателя в крайната фаза на производството пред настоящата
инстанция.
Съдът приема за основателни
доводите му, че са налице всички предпоставки за квалифициране на нарушението
като маловажно такова, поради което отговорността на нарушителя следва да се
реализира съобразно привилегирования състав на чл. 415в от КТ.
Съгласно текста му /ред. ДВ, бр.7 от 2012
г./:“За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.“
Законодателят конкретно е посочил какви са
критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по
този привилегирован състав.
На първо място е предвидено нарушението „да е
отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс“, и на второ – „от него да не са произлезли
вредни последици за работници или служители“.
Вмененото административно
нарушение като вид е формално,на просто извършване.
Нормата е императивна ,т.е., не
дава оперативна самостоятелност на наказващия орган да прецени по
целесъобразност дали следва да я приложи.
В този смисъл, същият е бил длъжен да изследва
предпоставките в чл. 415в от КТ и ако установи наличието им - да наложи
наказание по привилегирования състав по-горе, което в случая не е сторено.
Независимо от това, изцяло в
правомощията на съда е да измени наказателното постановление с оглед
законосъобразно прилагане на материалния закон.
В конкретния случай
предпоставките за това са налице, тъй като извършеното осъществява признаците
на привилегирования състав на нарушението,
отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили /не се твърдят и не
са доказани/ вредни последици за посочения работник.
След като нарушението покрива признаците,
посочени в разпоредбата на чл. 415в от КТ, същото е маловажно и работодателят
следва да бъде наказан именно по този привилегирован състав.
Изводът за приложимост на закон за по-леко
наказуемо нарушение не е свързан с промяна на обстоятелствената част на
„обвинението“ предявено на нарушителя, поради което и изцяло в правомощията на
съда, като въззивна инстанция, е да измени НП в
смисъла по-горе.
Както се посочи, разпоредбата на
чл. 415в, ал.1 от КТ предвижда за маловажни нарушения имуществена санкция или
глоба за работодателя от 100 до 300 лв.
При индивидуализация на размера на санкцията
за конкретното нарушение, съдът съобразява неговото естество, като липсата на вредни последици
и това, че нарушението е отстранено, съдът не цени като смекчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като са взети предвид от закона при определяне
на нарушението по привилегирования състав.
С оглед изложеното съдът намира, че за да
бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, санкцията следва да е в
размер от 300 лв., релевирано
спрямо конкретното вменено административно нарушение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Изменя наказателно постановление
№14-0000513 от 13.03.2018 г. издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“- П.,с което на „ *****“ООД,гр.П.,ж.к.“****“,бл.23,вх.А,ап.12,ЕИК
******, е наложена имуществена санкция, в размер 2 000лв., на основание чл. 414, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.296 ал.1 от
Кодекса на труда във вр.чл.8 ал.2 от Наредбата за
безплатно работно и униформено облекло, като за същото нарушение, на основание чл. 415в, ал.1 от
Кодекса на труда, НАЛАГА имуществена санкция, в размер 300 /триста / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ