Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 11.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 8197 по описа
за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, с № 81375/20.06.2019 г. и
уточнителна молба, с вх. № 99474/ 05.08.2019 г., с които Л.Г. ***, ж. к. „********,
с ЕГН **********, чрез процесуалните си представители, е предявил против Н. с.
на Р Б.с адрес гр. София, площад „Н.с.“ № 2 и против Б. н. б. с адрес гр.
София, площад „*******, искове за осъждането им солидарно да му заплатят
следните парични суми:
- В размер на 38 327. 10 лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, съизмерими с разликата между размера на
вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит в размер на 196
000 лв., заедно с разпределената сума съгласно Частична сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69 ал. от ЗБН в
размер на 4 984. 50 лв. и неосчотеводените по сметката лихви в размер на 10 855
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане;
- Сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – стрес, фрустрация и притеснения от
финансово естество, породени от блокиране на банковите му сметки, гарантиращи сигурност
на него и семейството му, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане;
- Сума в размер на 17 660. 43 лв., представляваща лихва за
забава на изпълнението на главното парично задължение в размер на 38 327. 10
лв., изчислена по размер на законната лихва за периода на забавата от
04.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- 4 697. 81 лв., представляваща лихва за забава на
изпълнението на главното парично задължение в размер на 10 000 лв., изчислена
по размер на законната лихва за периода на забавата от 04.12.2014 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда. Претендирани са разноски и адвокатско
възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба съображения, ищецът е открил в „КТБ“ АД /н./ банкова сметка *** ***, В1С KORPBGSF при условията на преференциален безсрочен
депозит, като сумата в нея е възлизала на 116 857.60 евро, равняваща се на 228
456.60 лв. и върху нея са били начислени, но неосчетоводени, лихви към
06.11.2014 г. в размер на 5 552. 73
евро, равняващи се на 10 855.58 лв.
В сила от 01.01.2014 г. е било
Третото международно споразумение на Базелския комитет за банков надзор относно
капиталовите стандарти и мерки, т.н. „Базел III”, което във вторичното
общностно право е отразено посредством Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за
кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент
(ЕС) № 648/2012 г. и Четвъртата директива за капиталовите изисквания -
Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година
относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и
относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните
посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви
2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. Срокът за транспониране нормите на Директивата за
държавите – членки е 31.12.2013
г., като ответникът Н. с. на Р Б.е приел изменения и допълнения в ЗКИ, които са
били обнародвани в ДВ, бр. 27/ 25.03.2014 г., а ответникът БНБ чрез своя
Управителен съвет е извършил изменения на наредби № 4, 11 и 20, и са приети
нови наредби за капиталовите буфери и управление на рисковете в банките. БНБ е
и компетентният орган в Р.Б. за упражняването на надзор върху банките по
смисъла на чл. 4. § 1. г. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и трябва да следи за
спазването на новите пруденциални изисквания.
По отправено от „КТБ“ АД искане,
с Решение № 73/ 20.06.2014 г. и на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.З от ЗКИ, УС
на БНБ е поставил банката под особен надзор за срок от три месеца, спрял за
срок от три месеца изпълнението на всички задължения на КТБ и ограничил
дейността и, като и забранил да извършва всички дейности, съгласно издадения и
лиценз. Считано от тази дата ищецът бил лишен от достъп до средствата в
банковите си сметки и депозитите му са станали „неналични“, по смисъла на чл. 2
§ 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на
гарантирания размер и срока на изплащане, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива
94/19/ ЕO относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на
гарантирания размер и срока на изплащане. Срокът на поставяне под специален
надзор на „КТБ“ АД /н./ е бил продължен до 21.11.2014 г. С Решение № 138 от
06.11.2014 г., на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗКИ, във връзка с чл.62, буква
„а“ БНБ отнема лиценза на КТБ, а с Решение № 61/18.11.2014 г. взема решение да
започне да изплаща сумите по гарантираните депозити от 04.12.2014 г., въпреки
че 20 – дневният срок за изплащането им, броим от 06.11.2014 г., изтича на
04.12.2014 г. На тази дата на ищеца е изплатен и гарантираният депозит в размер
на 196 000 лв. В съдебно решение по производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД
/н./ е била посочена начална дата на неплатежоспособността и 20.06.2014 г.,
като съгласно частична сметка за разпределение на налични суми между
кредиторите с приети вземания на ищеца са били изплатени допълнително 4 984.50
лв. Не са му били изплатени суми в общ размер на 38 327.10 лв., включващи
неосчотеводените по сметката лихви в размер на 5 552.73 евро, представляващи 10
855 лв.
Държавата носи отговорност за
вредите, причинени вследствие нарушаване на правото на ЕС, без значение кой е
държавният орган, извършил нарушението и
без значение какъв е характерът на нарушената норма.
Ответникът БНБ е допуснал
нарушение на чл. 63, б. „в“ във връзка с чл. 62, б. „а“ от Регламент (ЕС) №
575/2013, тъй като, като компетентен орган в Р.Б. за упражняване на надзор
върху банките по смисъла на чл. 4 § 1 т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, чрез
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е издал
незаконосъобразна Заповед на БНБ № 43011 от 28.03.2014 г., с която централната
банка е дала разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума, в
размер на левовата равностойност на 35 000 000 евро, привлечена по силата на
договор за предоставяне на заем пол форма та на подчинен срочен дълг, сключен
на 24.03.2014 г. между банката (като заемател) и „ТЦ - ИМЕ“ АД, със средства,
осигурени от самата нея по пет договора за кредит от
25.03.2014 г.
Ответникът Н. с. на Р Б. е
допуснал нарушение на Директива 2013/36/ЕС, произтичащо от нетранспонирането й
в срок и последващото и неправилно транспониране, тъй като с Директивата е
установен срокът, в който държавите-членки да приемат и публикуват законовите,
подзаконовите и административните разпоредби, с които да транспонират във
вътрешния си правов ред разпоредбите и, а именно до 31.12.2013 г. Ответникът е
сторил това едва със ЗИДЗКИ, обн. ДВ, бр. 27/ 25.03.2014 г., а ответникът БНБ е
приел с решения от 26.03.2014 г. и от 24.04.2014 г. на своя Управителен съвет
приети наредбите, които уреждат националната дискреция в областта на банковия
надзор, след влизане в сила на Регламент 575/2013. и същите са обнародвани на
13.05.2014 г.
Държавата не е изпълнила задължението си да гарантира, че компетентният за
страната орган наблюдава ефективно дейностите на банковите институции с оглед
спазването на изискванията на директивата и регламента, което се установява от
заключенията в Доклад за ефективността и ефикасността на банковия надзор,
осъществяван от БНБ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., приет с
Решение № 171 от 28.10.2015 г. на Сметната палата, в който е посочено, че
промените в европейската правна рамка не са отразени във вътрешните правила на
БНБ, уреждащи дейността по банков надзор, като по този начин ответникът БНБ не
е изпълнил задълженията си по чл. 4, §§§ 2, 3 и 4 от Директива 2013/36/ЕС.
Ответникът нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като
с приемането на Регламент № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС ищецът е имал
легитимно очакване, че компетентният орган за банков надзор ще съблюдава
ефективно пруденциалните изисквания на приложимото право на ЕС и в тази връзка
правата му на вложител са гарантирани. По този начин били нарушени и
разпоредбите на чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз
относно правото му на собственост и чл. 1 от Протокол № 1 от КПЧОС.
Нарушенията, допуснати от
двамата ответници, пряко са довели до имуществени вреди в патримониума на ищеца
в размер на 38 327.10 лв., поради което същият настоява претенцията му за
обезвреда в посочения размер, ведно със следващата се законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на дължимата
сума, да бъде заплатена от двамата ответници солидарно.
Според ищеца в пряк и
непосредствен резултат от допуснатите от ответниците нарушения е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, притеснения от
финансово естество, породени от блокирането на банковите сметки, гарантиращи
сигурност на него и семейството му, които вреди намира, че следва да бъдат
обезщетени със сумата от 10 000 лв., които да му бъдат заплатени от ответниците
солидарно ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до пълното и изплащане.
Ищецът намира, че следва да му
бъде заплатено обезщетение за забавеното плащане на всяко от главните парични
задължения за периода на забавата, броим от датата на непозволеното увреждане
04.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 17 660. 43
лв. за претенцията за обезщетение на имуществените вреди и в размер на 4 697.
81 лв. за претенцията на обезщетение за неимуществени вреди.
Настоява за пълно
удовлетворяване на предявените претенции, претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът БНБ чрез процесуалния си представител е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на редовността на исковата молба,
тъй като не било конкретизирано, при положение, че се претендира солидарното
осъждане на ответниците, какъв е обемът на твърдяното от ищеца противоправно
поведение от страна на ответника, което ограничавало правото му на защита. СГС
не бил компетентен да разгледа заявената претенция, доколкото родово
компетентен бил АССГ. Искът бил процесуално недопустим, тъй като БНБ не бил
легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Освен
това бил неоснователен, тъй като съгласно Решение по дело С-222/02 на СЕС,
правото на ЕС не възлагало самостоятелна отговорност на централната банка към
депозантите за упражняване на недостатъчен надзор. Не били установени
елементите на състава по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен
административен акт, вреда и причинно – следствена връзка между тях. Ответникът
счита, че били неоснователни твърденията за непозволено увреждане посредством
издаването на Заповедта на подуправителя на БНБ в нарушение на Регламент
575/2013 и неизпълнение на задължения по силата на Директива 2013/36/ЕС.
Заповедта била издадена в изпълнение на законоустановените правомощия на БНБ.
Банковият надзор, дали по ЗБНБ, ЗКИ или актовете на ЕС, се осъществява чрез
издаване на правни актове. Заповедта е породила действие в сравнително кратък
период от време и няма отношение към отнемане лиценза за банкова дейност на
КТБ, поради което не засяга законните интереси на вложителите. С Решение
138/06.11.2014 г. на УС на БНБ лицензът на КТБ е бил отнет на основание чл. 36,
ал. 2, т. 2 от ЗКИ с оглед установената отрицателна стойност на собствения
капитал на КТБ, в размер на минус 3 745 313 хил. лв. Подзаконовата
нормотворческа дейност на БНБ, касаеща въвеждането във вътрешните актове на
ответника на правилата на Директива 2013/36/ЕС, представлявало правно, а не
фактическо бездействие, освен това не било отменено по съдебен ред.
Транспонирането на Директива 2013/36/ЕС на 25.03.2014 г., т.е. с три месеца от
крайния срок за това, е ирелевантно, тъй като ищецът не е установил причинно –
следствена връзка между това забавяне и изпадането на „КТБ“ АД в
несъстоятелност, съответно настъпване на вреди за ищеца. Отговорност за
транспонирането и носел ответника НС на РБ, поради което искът срещу ответника
БНБ бил неоснователен. Неоснователни били твърденията на ищеца, че било
допуснато нарушение на чл. 17 от ХОПЕС, тъй като правата му върху паричните
суми по депозита му над гарантирания размер не са му били отнети по някакъв
начин и не бил лишен от тях. Претенцията била неоснователна и тъй като съгласно
чл. 79 ал. 8 от ЗКИ, БНБ и нейните органи не носят
отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са
действали умишлено, каквито действия не били налице. Твърденията за евентуално
допусната от ответника небрежност не предпоставяли отговорността му поради
законовата забрана на чл. 79 ал. 8 от ЗКИ. Съгласно практиката на СЕС (дело
С-222/02, Paul) правото на ЕС не регламентира самостоятелна възможност
депозантите да търсят отговорност от банковите надзорни органи за лош или
недостатъчен банков надзор. Ето защо позоваването на нарушения при издаването
на Заповедта или нетранспонирането на Директива 2013/36/ЕС не следва да бъдат
основание за отговорност на централната банка към депозантите в търговските
банки. Искът за обезщетение на неимуществените вреди бил неоснователен, тъй
като липсвали доказателства за причинени на ищеца такива вреди. Неоснователни
били акцесорните претенции за лихви поради неоснователност на главните
претенции, както и поради погасяването им с изтичането на предвидената от
законодателя погасителна давност. Настоява се за отхвърляне на исковете,
претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Н. с. на Р Б. чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявените
претенции с възражение, че разпоредбите на ЗОДОВ са неотносими към дейността на
Н.с.и в предметния му обхват не се включва отговорност на държавата за вреди,
причинени от законодателен орган в резултат на нарушение правото на ЕС. Този
ответник не бил процесуално легитимиран
да отговаря за дейността си от законотворчество. Исковете били предявени
недопустимо срещу двама ответници, чиято дейност се различавала съществено,
поради което не следвало да бъдат разглеждани в едно производство. В
действащото законодателство липсва правна норма, която да учредява възможност Н.с.да
отговаря пряко спрямо юридическите лица и гражданите. Отношенията между Н.с.и
останалите гражданскоправни субекти, които възникват въз основа на извършената
публична нормотворческа дейност, не са частни гражданскоправни или
административноправни отношения, нито подлежат на съдебен контрол,
следователно, действията на Н.с.във връзка със законодателната дейност не
подлежат на контрол от съдебната власт. Процесуалната възможност за обсъждане
на законосъобразността на неговите актове от различни от Конституционния съд правораздавателни
юрисдикции, в т.ч. националните съдилища, е дефинитивно изключена.
Процесуалната легитимация на 44-то Н.с.била изключена предвид изборността и
мандатността на представителите и самоорганизацията на всяко Народно събрание.
Съгласно решение на СЕС от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93
отговорността е на държавите членки, а не на техните национални органи, което
изключва реализиране отговорността пряко на публичния орган. Държавата
отговаряла по реда на чл. 31 от ГПК, а дейността на съответния орган касаела
единствено въпроси по основателност на иска. Неоснователна била претенцията за
обезщетение за вреди поради забавено транспониране на Директивата, тъй като
самото Н.с.не разполагало със законодателна инициатива, тя принадлежала по
силата на чл. 87, ал. 1 от КРБ на всеки народен представител и на Министерския
съвет. Искът за имуществени вреди бил неоснователен, тъй като принципът на
„лоялното сътрудничество”, регламентиран в текста на чл. 4 § 3 от ДЕС не
представлявал конкретен източник на право, въз основа на което да се ангажира
отговорността на Държавата за незаконни актове, действие или бездействия на
нейни органи или длъжностни лица. Този принцип прокламира общи правила за
държавите-членки на Съюза, като взаимно съдействие за изпълнение на задачите,
които произтичат от Договорите, предприемане на всички общи и специални норми
необходими за гарантиране изпълнението на задълженията, които произтичат от
Договорите, съдействане от страна на държавите-членки на Съюза при изпълнение
на неговите задачи и въздържане от мерки, които биха застрашили постигане
целите на съюза, но не могат да бъдат правно основание, за да се реализира
гаранционно - обезпечителната отговорност на Държавата за незаконни актове, действие
или бездействия на нейни органи или длъжностни лица. Фактическият състав на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушено право на ЕС включва:
общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти, достатъчно
сериозно нарушение на общностната норма и пряка причинна връзка между
нарушението и вредата. Липсвал първият елемент от фактическия състав - нарушена
норма, която предоставя права на частноправни субекти, тъй като Директивата,
като акт на ЕС, не представлявала източник на права за ищеца по смисъла на чл.
4 § 3 ДЕС. Освен това била транспонирана със ЗИД на Закона за кредитните
институции, обн. ДВ, бр. 27 от 24.03.2014 г., т.е. три месеца преди "К. Т.
Б." АД да преустанови изплащане по депозитите и поставянето й под особен
надзор - 20.06.2014 г. Ответникът като законодател е сторил необходимото, за да
осигури нормалното функциониране на банковия сектор, като „е предоставил
„дискреционна административна власт“ на БНБ, която се изразява в свобода на
преценка или т. н. „оперативна самостоятелност“, следователно не може да бъде
държан отговорен за липсата на възприемане на нормите на общностното право във
вътрешните правила на БНБ. нарушение, изразяващо се в несвоевременно
транспониране на Директивата, то същото не може да се квалифицира като
съществено, явно и сериозно. Дори да било налице допуснато от ответника Н.с.нарушение,
то същото било несъществено, тъй като закъснението в транспонирането на
Директивата било по – малко от 3 месеца и към този момент не е имало проблеми в
банковата система, а на „КТБ“ АД е била под особен надзор едва на 20.06.2014 г.
Това се установявало и от липсата на решение на СЕС за допуснато от страна на
НС на РБ нарушение на общностното право. Липсвала причинно-следствена връзка
между твърдяното от ищеца нарушението и твърдяната вреда от ищеца. Навременно
транспониране на Директивата няма връзка с изпадането на „КТБ“ във фалит,
съответно претендиране на обезщетение от страна на ищеца. Нарушенията, твърдени
от ищеца, касаят период след транспонирането и, предвид което липсва установена
причинно – следствена връзка или е налице такава, но във връзка с действията на
ответника БНБ или „КТБ“ АД /н./. Неоснователни били твърденията за правните
очаквания на ищеца и за нарушение на чл. 17 ал. 1 от ХОПЕС. Исковата претенция
за неимуществени вреди била изцяло неоснователна, тъй като била и погасена
поради изтичане на законово предвидената в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД давност.
Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед релевираните от всяка
от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото доказателства,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2007 г. Л.Г.Д.
сключил с „Кооперативна търговска банка“ АД договор за безсрочен депозит №
24672, като от представеното удостоверение № 672/ 07.11.2014 г., издадено от
„КТБ“ АД става ясно, че наличността по банковата му сметка към 06.11.2014 г.
възлиза на 116 857.87 евро, както и начислени, но неосчетоводени лихви в
размер на 5 552.73 евро.
На 20.06.2014 г. в 12.30 ч. е
проведено заседание на УС на БНБ, видно от извлечението от протокол № 11 от
същата дата, на което е било взето
решение № 73, с което „КТБ“ АД е била поставена под специален надзор за 3 месеца,
назначени са били квестори, спряно е било за същия срок изпълнението на всички
задължения на банката и е била ограничена дейността и, като е било забранено
извършването на всякакви банкови дейности и са били отстранени членовете на
Управителния и Надзорния и съвети.
На 20.06.2014 г. БНБ е излязла
с прессъобщение, че на същата дата в 11.40 ч. е получено писмено уведомление от
ръководството на „КТБ“ АД, в което информира за изчерпване на ликвидността и
преустановява разплащанията, както и на всички видове банкови операции, банката
е била поставена под специален надзор, отнети са правата на акционерите и са
назначени квестори.
Ново прессъобщение на БНБ е
било издадено на 22.06.2014 г., с което е потвърдено поставянето под специален
надзор на „КТБ“ АД и дъщерното и
дружество „К.А.-Б.“ ЕАД. С цел запазването финансовата стабилност в страната,
БНБ, с пълната подкрепа на правителството е заявила, че ще извърши следните
дейности: възлагане на квестори да осигурят пълен анализ и оценка на активите и
пасивите на банковата група от независим външен одитор за срок от 10 дни;
предприемане на действия за отписване на капитала на акционерите в банковата
група и отнемане на техните права; с цел запазване на дейността на банковата
група КТБ при нейното оздравяване БНБ заедно с правителството ще предприеме
действия по увеличаване на капитала и, като ще разпореди увеличението му да се
поеме от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на
влогове. БНБ е поело задължение ведно с правителството да осигурят необходимата
ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер
задълженията на „КТБ“ АД към нейните клиенти. Посочено е, че необходимите
действия ще бъдат предприети до 20.07.2014 г., като „КТБ“ АД и нейното дъщерно
дружество ще отворят врати на 21.07.2014 г. в 09.00 ч.
С прессъобщение от 15.07.2014
г. БНБ е заявила, че е осъществила
контакт с Изпълнителния съвет на ЕЦБ като част от стартирането на процедура по
кандидатстване на Б.за членство в единния надзорен механизъм на ЕС и е
започнала разговори за иницииране на преглед на качеството, капацитета,
практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. Ответникът е
заявил, че продължава работата по специалния надзор, като продължава
политически консултации за защита интересите на депозантите в „КТБ“ АД с
влогове над 196 000 лв.
С прессъобщение от 16.09.2014
г. БНБ е заявила, че Управителният и съвет е взел решение за удължаване срока
на специален надзор на „КТБ“ АД с 2 месеца до 20.11.2014 г., като в периода от
28.10.2014 г. до 20.11.2014 г. ще се предостави възможност на акционерите и
други инвеститори да отправят предложения за предоставяне на капитал и
ликвидност. Прието е, че не са отпаднали условията за поставянето на банката
под специален надзор, поради липса на ликвидност. Указано е на квесторите да
внесат в БНБ цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД въз основа на одиторски
доклади и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на
банката.
От приложеното „Съобщение за
медиите“, издадено от Европейската комисия на 25.09.2014 г. е видно, че е
открита процедура за нарушение срещу Р.Б. за неправилното транспониране на чл.
1 § 3 и чл. 10 § 1 от Директива 94/19/ЕО (Директивата относно схемите за
гарантиране на депозити, както и за неспазване на принципа за свободно движение
на капитали съгласно чл. 93 от ДФЕС). Комисията е намерила, че Директивата
предвижда три стъпки в процедурата по изплащане на вложителите и схемата за
гарантиране на депозитите, а именно: компетентен орган се уверява, че депозит,
който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитната институция; в рамките
на 5 работни дни след това заключение компетентният орган следва да определи
дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по
причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозити, които са дължими и платими и не съществува близка перспектива тя да
бъде в състояние да го направи; схемата за гарантиране на депозити трябва да е
в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на
20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Приела е,
че схемата за гарантиране на депозити съгласно българското законодателства не разрешава
да се изплатят вземанията на вложителите към кредитната институция, ако
централната банка не е отнела банковия лиценз на съответната институция,
каквото изискване Директивата не въвежда, а единственото изискване е за
неналичност на депозитите. В конкретния случай Комисията е приела, че
депозитите са неналични от 3 месеца, а съгласно общите принципи на правото на
ЕС националните органи са длъжни да прилагат Директивата дори при наличието на
противоречащи разпоредби в националното право. По този начин е било нарушено и
основния принцип за свободно движение на капитали, тъй като поставянето под
специален надзор на „КТБ“ АД с пълно преустановяване на
плащанията и банковите дейности представлява неоправдано и непропорционално
ограничение на свободното движение на капитали. Българската схема за
гарантиране на депозити не изплаща вземанията на вложителите в „КТБ“ АД в
предвидения в Директивата срок, като вложителите нямат достъп до парите си от
три месеца. Съгласно решение на БНБ от 16.09.2014 г., тя няма да вземе никакво
решение преди края на м.ноември, което би могло да подкопае общественото
доверие в схемата за гарантиране на депозити в България.
На 17.10.2014 г. Съветът на
надзорниците на Европейския банков орган е издал препоръка към БНБ и Фонда за
гарантиране на влоговете в банките относно необходимите действия за спазване на
Директива 94/19/ЕО, в която е посочил, че свободата на преценка на БНБ при
извършването на оценка относно неналичността на депозитите по смисъла на
Директивата, е ограничена от сроковете и целите на директивата и по специално
от изискването за установяване в срок от пет работни дни от неизплащането на
депозит, като в конкретния случай е надскочена всяка свобода на преценка, тъй
като депозитите са продължили да бъдат неналични почти три месеца след
първоначалната им неналичност и продължаването на специалния надзор сочи, че не
съществува близка перспектива да станат налични. Затова е преценено, че БНБ е
нарушила правото на Съюза, като не е извършила необходимите действия по
установяване неналичността на активите в съответствие с изискванията на чл. 1 §
3 от Директивата, освен това е взела решение за преустановяване изпълнението на
всички задължения на банката, като по този начин е забранен достъпът на
вложителите на гарантирани депозити. Дадени са препоръки до БНБ и Фонда за
гарантиране на влоговете в банките за изпълнение на задълженията им от правото
на Съюза.
С решение № 27/ 06.11.2014 г.
УС на БНБ е взел решение за отнемане лиценза на „КТБ“ АД за извършване на
банкова дейност, за което е било издадено прессъобщение от същата дата, както и
за иницииране на производство по несъстоятелност на банката.
В образуваното производство по
банкова несъстоятелност ищецът е предявил и е било прието вземането му в размер
на 43 927.92 лв., изплатена му е по разпределение сумата от 4 855.24
лв.
През м.10.2015 г. Сметната
палата е изготвила Одитен доклад № 115 за извършен одит на изпълнението
„Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2014 г.“ На л. 55 от същия, абзац ІІ и ІІІ е посочено, че
в доклад от друга надзорна инспекция е посочено, че източниците за погасяване
на кредитите не са част от обичайно извършвания преглед на кредитния риск по
време на инспекциите на място в банките. Липсата на проверка на източниците за
погасяване на кредитите, наред с липсата или неадекватната проверка за
свързаност и за целево усвояване на кредитите, не позволява да бъдат установени
допуснатите нередности, в това число използване на отпуснатите от банката
кредити на увеличаване на капитала от втори ред на Банката, което е изрично
забранено с влизането в сила на Регламент (ЕС) 575/2013.
Ищцовата страна е ангажирала в
подкрепа на своите твърдения показанията на св. М.Д.Г., приятел на ищеца, който
пред съда е потвърдил, че последният е имал значителна сума пари в „КТБ“ АД.
Като глава на семейство изпитвал сериозни опасения за финансовата му стабилност
при проблема с банката. По отношенията между ищеца и майката на децата му
свидетелят усещал, че преживявали някаква криза. Ищецът отслабнал около 15 кг.,
оплаквал се от значителни физически неразположения и проблеми. Все още имало
сума, която не му била възстановена.
При така изложените фактически
данни, Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявените от Л.Г.Д. против Н.
с. на Р. Б. и Б. н. б. при условията на пасивно субективно съединяване искове, черпещи правното основание от нормата
на чл. 4, § 3 от Договора за Европейски съюз, са процесуално допустими и
страните са легитимирани да участват в процеса.
В общностното право е
установено, че принципът за отговорност на държавите членки е универсален и се
прилага по отношение на всяко неизпълнение на задълженията на държава членка,
произтичащи от Договорите, независимо от характера и вида на това неизпълнение
и независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в
основата на неизпълнението на задължението (Решение от 11 юни 2015 г.,
Berlington Hungary и др., С-98/14, точка 103).
В случая ищецът претендира
съпричиняване от различни органи на държавна власт, а именно: нетранспониране
на Директива 2013/36/ЕС в предписания от нея срок от страна на първия ответник
и издаване на Заповед БНБ-43011 от 28.03.2014 г. от подуправителят на втория
ответник, с който е разрешил на „КТБ“ АД да включи в капитала си от втори ред
сума в размер на левовата равностойност на 35 милиона евро, привлечена по
силата на договор за предоставяне на заем под формата но подчинен срочен дълг,
сключен на 24.03.2014 г. между „КТБ“ АД като заемател и „ТЦ-ИМЕ“ АД като
заемодател, финансирайки непряко плащания към самата банка, извършени от
заемодателя със средства, осигурени от самата нея по пет договора за кредит от
25.03.2014 г. В тази хипотеза всеки от ответниците е допринесъл за неизпълнението,
но при всички случаи държавата – членка на ЕС е субектът на правото, който е
длъжен да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията
й, произтичащи от правото на ЕС.
Съобразно националното право
на Р.Б. – чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. Следователно въпросът как следва да се разпредели отговорността,
когато нарушението на правото на ЕС е съпричинено от различни органи, следва да
се реши въз основа на националното право и конкретните факти и обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че предявените пасивно субективно съединени
искове, с които се ангажира солидарната отговорност и на тримата ответници са
допустими.
На следващо място и предвид
правната уредба към момента на предявяване на исковата претенция, настоящият
съдебен състав намира, че ответниците Н. с. на Р. Б. и Б. н. б. отговарят
поради процесуална субституция на страната на ответника, при която се достига
до другарство между субституентите и субектът на правото, който е длъжен да
поправи вредите. Не е налице въведена със закон процесуална суброгация.
Това правно положение е
изменено със Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на Д. и
общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), с който е създаден нов чл. 2в, ал.
1, т. 2, съобразно който, когато вредите са причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата
по реда на Гражданския процесуален кодекс-извън случаите по т. 1, като
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
Съобразно обаче ПЗР към ЗИД на
ЗОДОВ, § 6. (1) и (2), този закон се прилага за предявените искови молби,
подадени след влизането му в сила. Неприключилите до влизането в сила на този
закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи,
включително при последвало въззивно и касационно обжалване.
По предявения иск за обезщетяване нанесените на ищеца
имуществени вреди:
По иска, предявен от Л.Г.Д.
срещу Н. с. на Р. Б.:
Съобразно нормата на чл. 4, §
3 от Договора за Европейски съюз, държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията,
произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Съюзът се
основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския
съюз.
Условията за ангажиране на
отговорността на Държавата са хармонизирани на ниво ЕС в юриспруденцията на
Съда на ЕС. Последната създава унифициран режим за извъндоговорна отговорност
на държавата, от който националният правопорядък не може да се отклонява. Този
унифициран режим се отнася до определянето на националните органи, които носят
отговорност за нарушаване на правото на ЕС, до определяне на това какво
представлява „нарушение на правото на ЕС“ и до материалноправните условия за
ангажиране отговорността на държавата.
В българското право липсва
правна норма, въз основа на която да се ангажира отговорността на Н.с.като
законотворчески орган за нарушения на общностното право. В тази насока са и
възраженията на този ответник против допустимостта на предявения срещу него
иск, които съдът намира за неоснователни. В Решение от 5 март 1996 г. по
обединени дела С-46/93 и С-48/93 „Brasserie du pecheuf и Factortame“, СЕС е
посочил: „В самото начало следва да се припомни, че в Решение от 19 ноември
1991 г. по дело Francovich и др. (С-6/90 и С-9/90, Recueil, стр. 1-5357, точка
37) Съдът вече е постановил, че общностното право установява принципа, съгласно
който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни
субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които държавите носят
отговорност...В международното право, държава, която е подведена под
отговорност за нарушение на международноправно задължение, ще бъде разгледана
като едно цяло, без значение дали нарушението, довело до вредата, се дължи на
законодателя, на съдебната или на изпълнителната власт. Това правило следва да
се прилага a fortiori в правния ред на Общността, доколкото всички държавни
власти, включително законодателя са обвързани при изпълнението на техните
задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Общността,
което директно регулира статута на лицата.“ Следователно Н. с. на Р Б.е пасивно
легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове.
Съгласно общностното право,
материалноправните условия за ангажиране на отговорността на държават се
свеждат до три кумулативни условия: нарушена норма от правото на ЕС, която да
предоставя на частноправни субекти субективни права, нарушението да е явно
квалифицирано и достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и настъпилите вреди.
Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и
Съвета от 26 юни 2013 г. относно
достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно
пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници,
за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и
2006/49/ЕО
определя правила относно задължението на всички
държави – членки да определят компетентни органи, които да осъществяват
надзор върху кредитните институции, посочени в Директивата. Съгласно чл. 162 §
1 от нея, до 31 декември 2013 г. държавите членки приемат и публикуват
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за
спазването на настоящата директива.
По силата на чл. 288 § 3 от
ДФЕС, директивата обвързва всяка държава членка, до която е адресирана, по
отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя на
националните власти свобода при избора на формите и средствата за неговото
постигане. Независимо от предоставената дискреция, държавата-членка носи
задължението да въведе директивата във вътрешния си правопорядък като предвиди
конкретни мерки по изпълнението й и то в срок, в случая определен със самата
директива.
Разпоредбите на Директивата са
транспонирани в позитивното българско право със ЗИД на ЗКИ, обн. ДВ, бр. 27/ 24.03.2014
г. Съгласно чл. 62 ал. 1 от Конституцията на Р България, Н.с.осъществява
законодателната власт на държавата, следователно носи отговорността от приемане
на нормативен акт, с който разпоредбите на горепосочената Директива да бъдат
транспонирани в българския правопорядък в срок то 31.12.2013 г. Следователно
ответникът Н.с.на Р Б.е допуснал нарушение на чл. 288 § 3 от ДФЕС.
Настоящият съдебен състав не
споделя развитите от този ответник съображения, че не е допуснал нарушение, тъй
като Н.с.не би могло да прояви самостоятелно законодателна инициатива, тъй като
според Конституцията, това право принадлежи на Министерският съвет, Главният
Прокурор и всеки народен представител. Доколкото народните представители, които
участват в Н.с.разполагат с възможност за законодателна инициатива, а самият
парламент като институция разполага с достатъчен административен капацитет, за
да могат да се предприемат своевременно стъпки за сближаване на националното
законодателство с общностното такова, то възраженията в тази насока са
неоснователни.
По отношение на този ответник
нарушението е съществено, тъй като законодателният орган на държава членка не
разполага с широка свобода на преценка при приемането на правна уредба,
предвидена в Директивата и транспонирането на нормите и във вътрешното право.
Задължението е конкретно, във вторичния общностен акт се съдържа краен срок за
транспониране на неговите разпоредби и Н.с.носи задължението да хармонизира
националното право с общностното такова.
Настоящият съдебен състав
намира, че не е изпълнен третия кумулативен елемент за ангажиране отговорността
на ответника, а именно наличието на причинно – следствена връзка между
бездействието на Н.с.предвид късното транспониране на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и Съвета
от 26 юни 2013 г. По естество Директивата съдържа разпоредби, задължаващи
държавата-членка да осъществява пруденциален надзор върху кредитните институции
и тяхната ликвидност. Такова задължение е вменено законодателно от Н.с.в тежест
на Б.Н.Б. съгласно чл. 2 ал. 6 от ЗБНБ в редакцията му към 2014 г., според
който тя регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в
страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита
интересите на вложителите. Чл. 16 т. 15 от ЗБНБ в същата редакция предвижда
възможността БНБ да издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки и
дружества за електронни пари при условията и по реда на Закона за кредитните
институции. Предмет на претенцията на Л.Г.Д. за имуществени вреди е разликата
между изплатената му гарантирана сума от влога му в „КТБ“ АД и размера на целия
му влог. Вредата не е възникнала в пряк и непосредствен резултат от късното
транспониране на Директива 2013/36/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 г., а в резултат на
неизпълнението на законово вмененото на БНБ задължение да контролира
ликвидността на банките в страната, както и поради липсата на средства във
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, което е посочено в Препоръката,
дадена от Съвета на надзорниците на Европейския банков орган към БНБ и ФГВБ.
Предвид липсата на кумулативно
предвиден елемент от фактическия състав на нарушението съдът счита, че
ответникът Н.с.на Р Б.не носи отговорност за причинените на ищеца имуществени
вреди, поради което предявеният срещу него иск като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
По иска, предявен от Л.Г.Д.
срещу Б.Н.Б.:
Ответникът възразява срещу
наличието на пасивна процесуална легитимация предвид разпоредбата на чл. 79 ал.
8 от ЗКИ, както и с установената от СЕС практика, че депозантите не могат да
реализират отговорността на банковите надзорни органи за лош или недостатъчен
банков надзор.
Според решение на СЕС от 8 юли
2010 г. по дело Комисия/ Италия С-334/08, действията на всеки държавен орган по
принцип са действия на държавата. Орган е всяко лице ши образувание, което има
този статут в съответствие с вътрешното право на съответната държава.
Обстоятелството, че с действието или бездействието си това лице или
образувание, овластено да упражнява властнически правомощия и действащо в това
си качество, нарушава закона, превишава правомощията си ши не спазва указанията
на горестоящ орган, не е в състояние да обезсили този извод.“
Следователно отговорността на
ответника в качеството му на банков надзорен орган на Държавата е извлечена
независимо от реализирането на отговорността на конкретното длъжностно лице в
рамките на този орган.
Според Решение на СЕС
(пленарен състав) от 12 октомври 2004 г. по делото Peter Paul, Cornelia
Sonnen-Lütte и Christel Mörkens срещу Bundesrepublik Deutschland, дело
C-222/02, ако обезщетението на вложителите, предвидено в Директива 94/19 / ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за
гарантиране на депозити, е осигурено, член 3, параграфи 2—5 от тази директива
не може да се тълкува като изключващ национално правило, според което функциите
на националния орган, отговорен за надзора върху кредитните институции, трябва
да се изпълняват само в обществен интерес, което съгласно националното
законодателство не позволява на физическите лица да искат обезщетение за вреди,
произтичащи от дефективен надзор от страна на този орган. От една страна,
решението се отнася до тълкуването на вече отменени общностни актове Директива
94/19/ЕО - Директиви 77/780/ЕИО, 89/299/ЕИО и 89/646/ЕИО, а от друга, не
забранява депозантите, чието обезщетение не е предвидено, да търсят обезщетение
за вредите им, причинени от националния надзорен орган поради недобър или
недостатъчен надзор на кредитните институции.
Ищецът сочи, че ответникът БНБ
е компетентен орган в Р.Б. за упражняване на надзор върху банките по смисъла на
чл. 4. параграф 1. т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Разпоредбата на чл. 63
б. В, вр. чл. 62 б. А от него въвежда изрично изискване средствата, привлечени
като подчинен срочен дълг, да не са финансирани пряко или непряко от кредитната
институция. Ищецът счита, че ответникът е нарушил горната пряко действаща
правна норма, тъй като неговият подуправител, ръководещ управление „Банков
надзор“, е издал незаконосъобразна Заповед на БНБ № 43011/ 28.03.2014 г., с
която централната банка е дала разрешение на „КТБ“ АД да включи в капитала си
от втори ред сума, в размер на левовата равностойност на 35 000 000 евро,
привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен
срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „ТЦ - ИМЕ“ АД, със
средства, осигурени от самата нея по пет договора за кредит от 25.03.2014 г.
Въпросната Заповед на БНБ не е
приложена по делото от ищеца.
В исковата молба се твърди, че
гореописаното нарушение се установява в рамките на надзорна инспекция,
извършено от служители на БНБ след поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор,
при проследяване на паричните потоци и във връзка със становище на дирекция
„ПОАД“ относно неспазване на приложимите нормативни изисквания на Регламента.
Действително, в приложения
като доказателство по делото Одитен доклад № 115 от м.10.2015 г. на
изпълнението „Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ
за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г.“, изготвен от Сметната палата, е разписано,
че в доклад от друга надзорна инспекция е посочено, че източниците за
погасяване на кредитите не са част от обичайно извършвания преглед на кредитния
риск по време на инспекциите на място в банките, като липсата на проверка на
източниците за погасяване на кредитите, наред с липсата или неадекватната
проверка за свързаност и за целево усвояване на кредитите, не позволява да
бъдат установени допуснатите нередности, в това число използване на отпуснатите
от банката кредити на увеличаване на капитала от втори ред на Банката, което е
изрично забранено с влизането в сила на Регламент (ЕС) 575/2013. Одитният
доклад, в качеството му на официален документ, има обвързваща доказателствена
сила за изложените в него твърдения, но в него не е конкретизирано, че се отнася
именно до включване в капитала от втори ред на „КТБ“ АД сума, равняваща се на
35 милиона евро, при привлечена
по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен
дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката
и трети лица по договори за кредит, които от своя страна са сключени
един ден по – късно – на 25.03.2014 г.
Както в „Съобщение за медиите“, издадено от
Европейската комисия на 25.09.2014 г., така и в приложената Препоръка от 17.10.2014
г. на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган относно необходимите
действия за спазване на Директива 94/19/ЕО, е посочено, че БНБ е допуснала
нарушения на правото на Съюза, като не е извършила необходимите действия по
установяване неналичността на активите в съответствие с изискванията на чл. 1 §
3 от Директивата, освен това е взела решение за преустановяване изпълнението на
всички задължения на банката, като по този начин е забранила достъпа на
вложителите на гарантирани депозити. Констатирани са нарушения на общностното
право, допуснати от ответника Б.Н.Б., но те не се субсумират в твърдяното от
ищеца нарушение. В нито един от двата документа не е коментирана издадената от
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ Заповед на БНБ №
43011/ 28.03.2014 г. и нейния ефект.
При тези съображения
настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е представил доказателства ответникът
Б.Н.Б. да е допуснал твърдяното нарушение на чл. 63 б. В, вр. чл. 62 б. А от
Регламент (ЕС) № 575/2013. Исковата претенция срещу него се явява неоснователна
като недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
По предявения иск за обезщетяване нанесените на ищеца
неимуществени вреди:
По иска, предявен от Л.Г.Д.
срещу Н.с.на Р.Б.:
Ищецът твърди, че в резултат
на незаконосъобразното бездействие на този ответник и предвид късното
транспониране на разпоредбите на Директива
2013/36/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 г. в
българския правопорядък със ЗИД на ЗКИ, обн. ДВ, бр. 27/ 24.04.2014 г. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация и притеснения
от финансово естество, породени от блокиране на банковите му сметки,
гарантиращи сигурност на него и семейството му.
Настоящият съдебен състав
намира, че блокирането на банковите сметки на ищеца в „КТБ“ АД не е резултат от
незаконосъобразното бездействие на ответника Народно събрание. От приложените
по делото доказателства става ясно, че поставянето на „КТБ“ АД под специален
надзор, съответно спиране на изпълнението на всички задължения на банката и
ограничаване на дейността и е било предприето от ответника БНБ в резултат на
взето от неговия УС решение на 20.06.2014 г.
В тази насока са и показанията
на св. Д., който е потвърдил, че негативните чувства у ответника, притеснението
му за финансовото състояние на семейството му, кризата, която ищецът и
съпругата му за изживели са именно предвид блокирането на банковите сметки на
вложителите в „КТБ“ АД и несигурността във възможността да изтеглят парите си
месеци наред след 20.06.2014 г.
При тези съображения съдът
намира, че независимо, че ответникът Н.с.е допуснал нарушение на общностното
право, между същото и претърпените от ищеца душевни болки и страдания не е
налице пряка причинно – следствена връзка, поради което исковата претенция,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По иска, предявен от Л.Г.Д.
срещу Б.Н.Б.:
Съдът намира претенцията за
недоказана по съображенията, изложени по – горе във връзка с предявения от Л.Г.Д.
иск за имуществени вреди. Изложените в исковата молба твърдения за
противоправното поведение на този ответник е незаконосъобразното издаване на Заповед
на БНБ № 43011/ 28.03.2014 г. от подуправителя на БНБ, ръководещ управление
„Банков надзор“. Самата заповед не е представена. Ищцовата страна не е
отправила искане за назначаване на експертиза, от която да се установи, че „КТБ“
АД е включила в капитала си от втори ред сума, в размер на левовата
равностойност на 35 000 000 евро, привлечена по силата на договор за
предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014
г. между банката и „ТЦ - ИМЕ“ АД, със средства, осигурени от самата нея по пет
договора за кредит от 25.03.2014 г. и това е довело до липсата на ликвидност,
съответно до невъзможност да се разплаща с вложителите поради липса на финансов
ресурс и поставянето и под специален надзор и отнемането на лиценза и в
последствие. Съдът счита, че не се налага служебно да назначи такава в съгласие
с чл. 195 ал. 1 от ГПК както предвид липсата на самата заповед, така и предвид
липсата на посочването на именно такова нарушение от страна на БНБ както в
одитния доклад, изготвен от Сметната палата, така и „Съобщение за медиите“,
издадено от Европейската комисия на 25.09.2014 г., така и в приложената
Препоръка от 17.10.2014 г. на Съвета на надзорниците на Европейския банков
орган относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за неимуществени вреди
срещу ответника БНБ е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По предявените искове за заплащане на обезщетения за
забавеното плащане на всяко от главните парични задължения:
Претенциите, черпещи правното
си основание от нормата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, са неоснователни предвид
неоснователността на всяка от главните претенции, поради което подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на
всеки от ответниците и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъдат
присъдени сторените разноски.
Ответникът Н.с.на Р Б.претендира
юрисконсултско възнаграждение, каквото и съобразно чл. 25 от Наредбата на
заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 38 ал. 8 от ГПК следва
да бъде определено в размер на 450 лв.
Ответникът Б.Н.Б. претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 100 лв. и предвид
липсата на възражение от неговата прекомерност от ищцовата страна, следва да му
бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Г. ***,
ж. к. „********, с ЕГН **********, против Н.с.на Р Б.с адрес гр. София, площад
„********и против Б.Н.Б. с адрес гр. София, площад „********, искове за
осъждането им солидарно да му заплатят следните парични суми:
- В размер на 38 327. 10 лв. /тридесет и осем хиляди триста
двадесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, съизмерими с разликата между размера на
вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит в размер на 196
000 лв., заедно с разпределената сума съгласно Частична сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69 ал. от ЗБН в
размер на 4 984. 50 лв. и неосчотеводените по сметката лихви в размер на 10 855
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда до окончателното и изплащане;
- Сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – стрес, фрустрация и
притеснения от финансово естество, породени от блокиране на банковите му
сметки, гарантиращи сигурност на него и семейството му, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане;
- Сума в размер на 17 660. 43 лв. /седемнадесет хиляди
шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща лихва
за забава на изпълнението на главното парично задължение в размер на 38 327. 10
лв., изчислена по размер на законната лихва за периода на забавата от
04.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- Сума в размер на 4 697. 81 лв. /четири хиляди шестстотин
деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за
забава на изпълнението на главното парично задължение в размер на 10 000 лв.,
изчислена по размер на законната лихва за периода на забавата от 04.12.2014 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА Л.Г. ***, ж. к. „********,
с ЕГН **********, да заплати на Н.с.на Р Б.с адрес гр. София, площад „********,
сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Л.Г. ***, ж. к. „********,
с ЕГН **********, да заплати на Б.Н.Б. с адрес гр. София, площад „********,
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8100 лв.
/осем хиляди и сто лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: