№ 51
гр. гр. Лом, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20231620200521 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2300134 от 02.10.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „***“ EООД –
с. Петково, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1800.00
лв. /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 415,
ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка на място на 05.07.2023 г. в обект
„Преустройство сградата на ОУ „Васил Левски“ в главен офис за нуждите на
доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия,
пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се
в гр. Лом, кв. „Момин брод“, обект на „***“ EООД се установява лицето ***,
който собственоръчно декларира, че не работи в обекта и се явява външно
лице, като по този начин не е изпълнено задължително предписание № 1,
дадено с протокол № ПР2322878/16.06.2023 г.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява
адв. Л. А. от МАК. Същата моли съда да отмени издаденото НП, като
подробно съображения излага в писмена защита.
1
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На 23.05.2023 г. свидетелите Л. Р., С. Ш. и Р. И. - инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в
обект на „***“ EООД - „Преустройство сградата на ОУ „Васил Левски“ в
главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и
овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на
последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „Момин брод“. При проверката
инспекторите констатирали, че строителната площадка не е оградена с плътна
ограда, както и други нарушения на ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. За извършената проверка е съставен Протокол с №
ПР2322878 от 16.06.2023 г. С него са дадени редица предписания, като в т. 1
предписанието е „Работодателят да не допуска външни лица до територията
на строителната площадка“. На 05.07.2023 г. Л. Р. и С. Ш., в присъствието на
Р. П. – управител на „***“ EООД извършили последваща проверка в същия
обект. На място в обекта установили външно лице - ***. Същият
собственоръчно попълнил декларация по образец, в която записал, че не
работи в обекта, но „бил на покрива и подал 4 летви“. За резултатите от тази
последваща проверка е съставен друг Протокол - № ПР2325992 от 20.07.2023
г. На същата дата до „***“ EООД е изпратена покана за съставяне на АУАН.
На 22.08.2023 г. в отсъствието на представител на дружеството - нарушител е
съставен АУАН № 12-2300134 от св. Л. Р. в присъствието на свидетелите С.
Ш. и Р. И.. АУАН е изпратен по пощата и получен на 01.09.2023 г. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против акта с
обяснение, че *** бил баща на работник от фирмата, отбирал здрави
2
керемиди от покрива за дома си и това било станало без знанието на
управителя на дружеството. Възражението е оставено без уважение и въз
основа на така съставения акт наказващият орган издал на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2300134 от
02.10.2023 г., с което наложил „имуществена санкция“ в размер на 1800.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:
По отношение твърдените в жалбата процесуални нарушения, то съдът
намира, че такива не са допуснати. Действително, до дружеството е изпратена
покана за съставяне на АУАН за нарушения на чл. 415, ал. 1 КТ и на чл. 62,
ал. 1 КТ. За различните нарушения на КТ са съставени различни АУАН, което
не е нарушение. Представител не се е явил и след съставянето на акта, същият
е изпратен и връчен на „***“ ЕООД. Както изрично предвижда чл. 36, ал. 1 от
ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне
на АУАН. От този момент следва на нарушителя да бъде дадена възможност
да се запознае с всички материали по делото /вкл. с нарушението, което се
твърди да е извършил/ и да предприеме необходимите действия за защита на
своите права и законни инереси. В настоящия казус това е сторено. Видно от
подаденото възражение против АУАН, управителят на дружеството е
запознат с вмененото административно нарушение и е предприел съответните
действия за своята защита.
Що се отнася до призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, с нея са дадени
указания за представяне от „***“ ЕООД на определени документи. Дали тази
призовка е връчена надлежно или не, няма отношение към предмета на
настоящото дело и дори да се приеме, че е ненадлежно връчена, това не
накърнява по никакъв начин правата на дружеството – жалбоподател.
Чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване предвижда да се предприемат мерки за
ограничаване достъпа до територията на предприятието на външни лица. В
случая служителите на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана са
извършили предварителна проверка и е дадено изрично предписание
работодателят да не допуска външни лица до територията на строителната
площадка. Предписанието обаче не е изпълнено, като при извършената
3
последваща проверка на 05.07.2023 г. е установено, че на строителната
площадка се е намирало външно лице – ***. Чл. 415, ал. 1 КТ, посочен като
нарушена разпоредба предвижда, че „Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.“ Даденото с т. 1 на Протокол № ПР2322878 от
16.06.2023 г. предписание е именно принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 1 КТ, дадена от контролен орган. Тази
принудителна административна мярка не е изпълнена и затова е съставен
АУАН. Нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Р., Ш. и И. като добросъвестно дадени, обективни и без противоречия
помежду си. Те са проверили лично обекта на дружеството, като първите
двама са извършили и последваща проверка и са констатирали, че даденото
предписание не е изпълнено като е допуснато на обекта да присъства външно
лице. Показанията на свидетелите в тази насока се подкрепят и от
декларацията, подписана от *** /л. 18 от делото/. В нея същият е потвърдил,
че не работи на въпросния обект, но въпреки това е бил на покрива и подавал
летви /а не е събирал здрави керемиди, както се твърди във възражението
против АУАН/.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, като не е
изпълнил принудителната административна мярка – задължително
предписание за недопускане на външни лица на територията на строителния
обект.
АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД.
Имуществената санкция е определена на 1800,00 лв., което е близко до
минималният размер, предвиден в чл. 415, ал. 1 КТ и не може да се приеме за
несправедливо наказание. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт
К., не може да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл.
28 от ЗАНН. Това е така, защото се касае за бездействие от страна на
работодателя по отношение здравословните и безопасни условия на труд,
като по този начин се създават предпоставки за настъпване на инциденти,
застрашаващи човешкия живот и здраве. Ето защо съдът намира, че правилно
4
е наложена имуществена санкция в размер от 1800.00 лв. и така издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
12-2300134 от 02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „***“ EООД – с. Петково, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1800.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „***“ EООД – с. Петково, ЕИК
*** да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5