МОТИВИ по НОХД № 145/2020 година
Против подсъдимия Е.Р.Г. ***, е
внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.4 предл.второ, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, затова че
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и
е могъл да ръководи постъпките си на 22.01.2020 г. в гр.Р., от дома на Б.А.Б. ***,
е отнел от владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
присвои паричната сума от 60 лева, собственост на Б., като за извършване на
кражбата е използвал техническо средство – оригинален ключ.
Участвуващият по
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в
съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. К.Т. от ВАК. Процесуалният
представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при
условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване
към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени
правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не
се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при
постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.01.2020 г. подсъдимия Е.Р.Г.
*** потърсил свидетеля Б.Б. ***. Отишъл до дома му, влязъл в двора и извикал.
Никой не му отговорил. Тогава подсъдимия тръгнал към остъклението пред входната
врата на къщата. Същото не било заключено. Подсъдимият Г. влязъл вътре и на
етажерка видял ключ за секретна врата. Това бил ключа за входната врата на
къщата. Взел го и успял да влезе. В стаята, в която влязъл на закачалка
забелязал връхната дреха на свидетеля Б.. Бръкнал в нея и намерил портфейла на
свидетеля. В него имало сумата от 60 лева в банкноти с номинал от по 10 лева.
Взел цялата сума и захвърлил портфейла на земята в стаята. След това си
тръгнал. Малко по-късно внука на пострадалия свидетел се върнал от училище и
установил, че вратата на къщата е отключена, като ключа се намирал в ключалката
на бравата. Вътре в стаята намерил портфейла на дядо си на земята и веднага
съобщил на майка си за случилото се. По-късно подсъдимия бил установен, но
същият заявил, че вече е похарчил паричната сума, взета от дома на свидетеля Б..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства: показанията
на св.Б.Б. /л.29/; св. В.П./л.27/; св.В. Б. /л.28/; св.А.Б./л.30/; св.М.Р./л.31/;
св. Д.Д./л.33/; справка от МКБППМН гр.Р. и копие от решение по възпитателно
дело /л.17-18/; копие от удостоверение за раждане /л.20/; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние /л.34/; справка за съдимост /л.39/ и
актуална такава, събрана на съдебното следствие; характеристична справка
/л.40/. Разпитан на досъдебното производство в качеството на обвиняем, Е.Г.
признава вината си и дава обяснения за деянието, в присъствието на назначения му служебен
защитник.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият Е.Р.Г.
***, е извършил престъпление против собствеността – кражба. Г. е бил
непълнолетен към датата на извършване на деянието, но е разбирал свойството и
значението му, и е могъл да ръководи постъпките си. На 22.01.2020 г. в гр.Р.,
от дома на Б.А.Б. ***, е отнел от владението му, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да присвои паричната сума от 60 лева, собственост на Б.,
като за извършване на кражбата е използвал техническо средство – оригинален
ключ. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл.195 ал.1 т.4 предл.второ, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3
от НК.
Подсъдимият е извършили
престъплението умишлено с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Знаел е, че
вещите, които е взел са чужда собственост, както и че по този начин прекъсва
владеенето от страна на собственика им и установява трайна своя фактическа власт
върху тях. Вещите са отнети без съгласието на собственика и подсъдимия ги е
отнел с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекъснал фактическата
власт върху тях и е установил своя трайна такава.
Подсъдимият е действал
умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и
ги е желаел.
Причини
за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското
правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се
облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.
Подсъдимият
е с основно образование – ученик в 10-ти клас, неженен, безработен и неосъждан.
При определяне на наказанието се отчете наличие на
хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция
на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК
с ДВ бр.26/2010 год.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално
положение, а именно безработен - ученик, без никакви средства, доходи и
имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както
и оказаното съдействие още на досъдебното производство, като бе отчетено и чистото
му съдебно минало към момента на извършване на деянието, а отегчаващи такива са
лошите характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието
щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като безспорно подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата
обстановка в страната е изключително влошена.
Затова
и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.195 ал.1
т.4 пр.второ, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК
съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със
своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което
следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното
наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.
С така определеното наказание, съдът отчете, че ще
бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: