Решение по дело №1028/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. И. С., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх.А, ап.8 против Решение № 342/06.05.2024г. постановено по НАХД № 2273/2023г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003367/14.12.2022г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция” (ПП) при ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. На първо място посочва, че актът за нарушение не е съставен в присъствието на жалбоподателката, в наказателното постановление не е посочено къде е било позиционирано техническото средство, с което е измерена скоростта, каква е измерената скорост, актът за нарушение е съставен от неочевидец, като качество на очевидец няма и свидетеля, поради което е следвало да се осигури присъствието на втори свидетел, което не е сторено. На следващо място посочва, че липсвало обозначение, че в обхвата на пътя се осъществявал видеоконтрол. Счита, че липсва и субективната страна на нарушението, тъй като липсват доказателства за наличието на съответните пътни знаци, че в този участък се осъществява видеоконтрол, поради което у водача не може да се формира съзнание за противообществения характер на деянието, което му се вменява. В заключение посочва, че фактическата обстановка е неправилно установена и извършеното от жалбоподателя е лишено от умисъл, поради което иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В допълнение посочва, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението за липсата на конкретика на разпоредбата на основание на която са отнети контролни точки. Иска отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.

Ответникът по касация – Началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР [населено място], не ангажира становище по обжалването.

Представителят на Окръжна прокуратура – [населено място] дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-003367/14.12.2022г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция” (ПП) при ОД на МВР – Бургас, с което на касационната жалбоподателка, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да постанови решението си съдът е приел за безспорно установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Приел още, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство. От наказващия орган е приета по-ниската скорост, което е по-благоприятно за жалбоподателя. Съдът преценил, че вината на нарушителя е доказана и правилно е определен видът и размерът на наказанието.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора е превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26- 50 км/ч, в населено място, съгласно разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван от А. С. е заснет при движение със скорост от 106 км/ч, с автоматизирано техническо средство TFR 1-М, № 510/07 по първокласен път І-9, км. 249+100, в посока от ПВ- Юг към кв.Крайморие. При определяне на наказуемата скорост е отчетен толеранс от 3%.

Пред районния съд са представени снимката, която е изготвена от техническото средство и въз основа на която е установено нарушението, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, както и протокол от проверка. Представена e декларация по чл.188 от ЗДвП, попълнена и подписана лично от жалбоподателката. Видно от тези доказателства на процесната дата и час е прието, че именно жалбоподателката управлявала лекия автомобил, който бил заснет с техническото средство. Нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR 1-М, № 510/07, предвид представените по делото доказателства. Системата отговаря на всички технически изисквания и ясно е определила скоростта и посоката на движение на превозното средство. Настоящият състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява вмененото на касатора административно нарушение. Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението, според което в АУАН и НП не са посочени фактическите и правни основания за ангажиране отговорността на жалбоподателката, тъй като както АУАН, така и НП съдържат ясно и недвусмислено описание на фактическата обстановка – време, място, засечена скорост и посоката на движение на превозното средство. Посочена е правилната правна квалификация на деянието.

Направените възражения, че друг е управлявал автомобила не се поддържат в настоящата касационна жалба, а и не се установят, както в административно-наказателното, така и в първоинстанционното производство.

Неоснователно е и възражението относно нарушение разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че след извършена справка относно собствеността на автомобила, покана за явяване за съставяне на АУАН била връчена на А. С. на 29.08.2022г. На същата дата попълнила и подписала декларация по чл.188 от ЗДВП, в която посочила, че в деня и часа на нарушението лекият автомобил бил управляван от нея. В този смисъл касационният състав намира, че жалбоподателката е била надлежно уведомена за провежданото административно-наказателно производство и имала възможност да упражни правото си на защита.

Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на свидетели, които не са очевидци, не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на лицето, тъй като е спазена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязано в него.

На следващо място освен направените твърдения от страна на жалбоподателката, че автомобилът се е управлявал от друго лице, направено след подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тази теза, поради което настоящият касационен състав не го приема за установено.

Жалбоподателят възразява, че липсвало обозначение, че в обхвата на пътя се осъществявал видеоконтрол, поради което у водача не може да се формира съзнание за противообществения характер на деянието, което му се вменява. Настоящият касационен състав не споделя този извод. Елементите на фактическия състав на нарушението не включват знание по отношение на осъществяване на контрол в определен пътен участък, а представи касаещи ограничението на скоростта в пътния участък, което е вменено в случая с пътен знак, поставен на пътя и превишаване на тази скорост, което е в резултат на действията на жалбоподателката. В този смисъл от субективна страна деянието е извършено умишлено и липсата на обозначение за контрол на пътя не променя този извод.

Предвид изложеното съдът намира, че при правилно изяснена фактическа обстановка, правилно е определен и размера на наложеното наказание, който е изрично регламентиран в закона. Нормата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай, с приспаднат толеранс – 3% за възможна грешка, установената скорост е 103 км.ч., което е превишение с 53км./ч., поради което правилно е определен размер на глобата 700 лв.

По отношение на отнетите контролни точки и възражението за неконкретизиране на правното основание за отнемането им, настоящата касационна инстанция счита, че това нарушение не води до незаконосъобразност на наказателното постановление при правилно установена фактическа обстановка, правна квалификация и правилно наложено наказание. Съгласно чл.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в при налагане на наказания за нарушенията, посочени в наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. В този смисъл съдът счита посоченото нарушение за несъществено, тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателя и допълнително следва да се отбележи, че не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 342/06.05.2024г. постановено по НАХД № 2273/2023г. на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.