Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 25.06.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Марияна
Бахчеван
Стоян Колев
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Кипров
касационно дело № 990 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1, предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез адв. Д.С. жалба на „П.-г.” ООД,представлявано от управителя П.Л. , против решение № 244/ 11.02.2020 г. по НАХД № 4759/2019 г. по
описа на ВРС, с което е потвърдено НП № В-0046944/4.10.2019 г. на директора на РД към КЗП-Варна.
Изложени са в касационната
жалба доводи за необоснованост на обжалваното решение –
в противоречие със събраните по делото доказателства бил извода на ВРС за
липсата на прилежащо към хотела заведение за хранене. В условията на
евентуалност се претендира неправилно приложение на материалния закон,тъй като
въззивният съд пропуснал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП,както
и присъждане на сторените в съдебните инстанции разноски. В съдебно
заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат Д.С..
Ответникът РД към КЗП- Варна,чрез подаденото от упълномощения юрисконсулт Н.Н. писмено становище с.д.
6770/18.06.2020 г. претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е
наложена на дружеството-касатор на основание чл.208 от ЗТ имуществена санкция в
размер на 1000 лв. за нарушение на чл.114,т.2 от ЗТ – при извършена на
2.07.2019 г. проверка в гр.Варна,бул.”Осми Приморски полк” № 180 било
установено ,че хотел „Паралакс” няма прилежащо заведение за хранене и
развлечение,което не съответствало на Приложение № 1 към чл.17,ал.1,т.1,раздел
2.1,ред 13 „Прилежащи заведения за хранене и развлечения в хотел категория две звезди”
от НИМНЗХРРОКОПСДПК.
За да потвърди НП, ВРС е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по отношение на
материалния закон, че чрез събраните гласни и писмени доказателства били
констатирани по несъмнен начин
визираните в НП отклонения от разпоредбите на НИМНЗХР във връзка с
обслужването,обзавеждането и изграждането на хотела,които изисквали в
туристически обект с категория „две звезди” да е на разположение на
потребителите постоянно функциониращо заведение.
Настоящият касационен състав намира,че обжалваното решение
е постановено при наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон. Цитираното в НП несъответствие с Приложение №1
към чл.17,ал.1,т.1,раздел 2.1,ред 13 „Прилежащи заведения за хранене и
развлечения в хотел категория две звезди”, нормативно регламентира само и
единствено изискванията към изграждането на хотели категория „две звезди”.
В този смисъл съвсем неправилно е
прието във въззивното решение ,че
визираните в НП отклонения били във връзка с обслужването и обзавеждането на
хотела – изискванията за обзавеждането и оборудването на хотел категория „две
звезди” са регламентирани в раздел ІІ.2
,а тези за обслужването са регламентирани в раздел ІІ.3. Освен споменатите
изисквания,цитираното Приложение №1 към чл.17,ал.1,т.1 от Наредбата в относимия за
хотелите категория „две звезди” раздел ІІ, регламентира още Изисквания
към предоставяните услуги / ІІ.4/ и Изисквания за професионална и езикова
квалификация на персонала /ІІ.5/. Нарушение
на цитираното в НП изискване по раздел ІІ.1,ред 13 „Прилежащи заведения за
хранене и развлечения 1 бр.” няма,тъй
като безспорно е установено,че такова заведение в хотела е изградено. Тази
констатация е описана в следният текст от НП : „ Има изградено помещение,но не
е оборудвано и не функционира. Хладилните витрини са празни,няма обслужващ
персонал,масите са непочистени.….”. Видно е,че административно-наказващият
орган е смесил по недопустим начин нормативно регламентираните изисквания,като
не е посочил ясно и точно кое от тях е нарушено - раздел ІІ.1,ред 13 „Прилежащи заведения за
хранене и развлечения” няма отношение към оборудването,а функционирането на
заведението за хранене и развлечения не е поставено като изискване в нито един
текст от раздел ІІ към въпросното Приложение – функционирането е предмет на
регламентация в Изискванията към обслужването /ІІ.3/,но без да обхваща заведенията за хранене и
развлечения. Съобразно тези обстоятелства,наказващият орган е допуснал от една
страна съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на деянието
в НП /нарушена е разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН/,а от друга описаното
деяние не представлява нарушение на цитираната в НП разпоредба на чл.114,т.2 от
ЗТ,тъй като не са нарушени изискванията на цитираната Наредба. Тези пороци
относно процесуалната и материалната законосъобразност на НП са налагали
отмяната му,а като е потвърдил незаконосъобразното НП вместо да го отмени, ВРС
е допуснал нарушение на материалния закон,налагащо отмяна на постановеното от
него решение.
След отмяната и при
решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с изискванията
на чл.222,ал.1 от АПК,обжалваното НП следва да бъде отменено по същите
гореизложени съображения.
При този изход от
делото,основателна се явява претенцията на касатора по чл.63,ал.3 от ЗАНН за
присъждане на сторените по делото разноски. Доказателства за сторени в
касационното производство разноски няма ,но такива са налице за въззивното
производство,което е приключило на 5.12.2019 г. ,т.е. при действието на нормата
на чл.63,ал.3 от ЗАНН – на л.4 /гръб/ е приложен договор за правна защита и
съдействие от 15.10.2019 г.,съдържащ разписка за плащане в брой от „П.-г.” ООД на адвокатско възнаграждение
за адв.Д.С. в размер на 300 лв. С оглед
постановената от касационния съд промяна в правния резултат,сумата от 300 лв.
следва да бъде възстановена от ЮЛ на ответника
– Комисията за защита на потребителите.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 244/11.02.2020 г. по НАХД № 4759/2019 г. по описа на ВРС,с което е потвърдено издаденото от директора на РД към
КЗП-Варна НП № В-0046944/4.10.2019 г. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от
директора на Регионална дирекция за областите
Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите
НП № В -0046944/4.10.2019 г.,с което на основание чл.208 от Закона за
туризма е наложена на „П.-г.” ООД имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да
заплати на „П.-г.” ООД,със седалище и адрес на управление : гр. ***,представлявано
от управителя П.Л. Л. сумата от 300 /триста/ лв. за разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :