РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 22.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 938 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищците Д.Б.С.,
С.А.С. и Д.А.С., последните двама чрез своята майка и законен представител Д.Б.С.,
твърдят че на 02.05.2015 г., при пътнотранспортно произшествие е настъпила
смъртта на А. С. А. – баща на С.А.С. и Д.А.С., живял при условията на
фактическо съжителство с Д.Б.С..
В исковата
молба се поддържа, че механизмът на пътнотранспортното произшествие е следния:
На 02.05.2015 г. , около 21.00 - 21.15 ч., по път ІІІ – 2932, с. Полк.
Дяково - с. Абрит, по посока с. Абрит,
се е движил лек автомобил „Фолскваген Пасат ЦЛ“, с рег. №*******, управляван от
Ю.Р.Р., като с него в автомобила са пътували Ю.Р.Р. на предната дясна седалка и
А. С. А. на задната седалка в дясно. Наближавайки мястото на произшествието, на
около 2 км след с. Полк. Дяково, автомобилът се движел със скорост около 107
км/м, като непосредствено преди произшествието водачът губи контрол над
управлението, при което автомобилът се отклонява в ляво и навлиза в левия
затревен банкет. При движението си върху банкета, автомобилът започва да се
завърта около вертикалната си ос, изнасяйки дясната странична част на купето
напред и достига до крайпътно дърво, като е последвал удар на купето на
автомобила в областта на задната дясна врата.
Поддържа
се, че Д.С. е съжителствала на семейни начала със загиналия А. С. А. и заедно
са отглеждали своите деца С. – на 7 г. и Д. – на 4 г. Взаимоотношенията между двамата са били
изцяло повлияни от духа на взаимната обич подкрепа, уважение и разбирателство. А.
С. се е грижил за прехраната на семейството и внезапната му загуба е прекратена
дълбоката емоционална връзка между двамата.
Относно С.С.
и Д.С. се поддържа, че предвид крехката им възраст, към момента на смъртта на
своя баща, не са осъзнавали значението на случилото се, но с времето са
осъзнали тежките последици и необратимостта, като страдат от липсата му.
Ищците
поддържат, че ответникът е образувал преписка по щета № 43072951500181, но е
определил много нисък размер на обезщетението - по 45 000 лв., на всеки от
пострадалите.
Ето защо,
молят съда да осъди ответника да заплати обезщетение по предявените искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 (отм.), в размер на 105 000 лв. за Д.С., и
в размер на по 155 000 лв., за С.А.С. и Д.А.С..
Ответникът „ДЗИ
– О.З.“ АД, оспорва исковете по основание и размер. Излага, че във връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие, на всеки един от ищците е заплатено
обезщетение от по 45 000 лв. Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди че пострадалият е допринесъл
за него, качвайки се при водач употребил алкохол и возейки се без поставен
предпазен колан. Поддържа, че видно от представеното Постановление за
привличане на обвиняем, водача Ю.Р.Р. е управлявал превозното средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.44 промила на хиляда, което съответствува
на средна степен на алкохолно опиянение и е било видно за третите лица. Счита,
че претенциите за неимуществени вреди на ищците, изразяващи се в търпени болки
и страдания от загубата на близък човек, са завишени, с оглед обществените
критерии за справедливост.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Ю. Р.Р., оспорва исковете, като
поддържа че претенциите са прекомерни, като ищците вече са овъзмездени. Сочи, че при определяне размера на обезщетението,
следва да се има предвид, че самият пострадал А. А. доброволно и съвсем
съзнателно се е качил в автомобил, управляван от пияния му чичо.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
С влязлата в
сила присъда №13, постановена по н.о.х.д. №331/2015 г. по описа на Добрички
окръжен съд, е признат Ю.Р.Р. за виновен, за това че на 02.05.2015 г., по път III-2932, на
около 2 км. след с. Полковник Дяково, в посока с. Арбит, общ. Крушари, при
управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1
от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на
което в пияно състояние по непредпазливост е причинил смъртта на А. С. А.,
което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във
вр.чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
По
делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество, по застраховка „ГО“, по отношение на процесния автомобил. Ищците
изрично признават освен това, че са получили сумата от по 45 000 лв.,
заплатена доброволно от ответника сума за репариране на процесните
неимуществени вреди.
Свидетелката
С.М.А.сочи, че Д. и А. са живеели заедно около 7-8 г. в с. Абрит, включително и
непосредствено преди катастрофата и че са живеели нормално, както и че са имали
„караници“, но не големи. Сочи, че ищците тежко са преживели загубата, и
продължават да страдат. Идентични сведения дава и свидетелката С.Г.С., която
сочи че А. е бил добър и трудолюбив човек и е полагал грижи за семейството си.
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ
(отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между
ищците и починалия, и факта, че са изгубили свой баща и съпруг, както и че
ищците ще продължават да страдат от загубата на морална опора и помощ. Следва
да се отчита и обстоятелството, че синовете–ищци са били в една ранна детска
възраст, и същите са лишени от бащината подкрепа в етап от живота им, в който
имат най-силна нужда.
Съобразявайки
се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в
размер на по 120 000 лв. за всеки от ищците. Посоченото обезщетение
съответства на указаните в ППВС № 4 от 1968 г. критерии за определяне на
размера на обезщетението и д доказателствата по делото.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
заключението на комплексната експертиза, изслушана и приета в настоящето
производство, анализирайки механизма на пътнотранспортното произшествие, локализацията
на травматичните увреждания и тяхната тежест, А. С. И. е получил увреждания
свързани с директното въздействие на високо енергийна сила в областта на
задната дясна врата на лекия автомобил, което е довело до тежки деформации на
купето и тежки травми на тялото от дясната му страна. Видно от показанията на
свидетеля Д.Г. Ю., А. А. е седял зад шофьора (т.е. на задната седалка отляво, а
не както се твърди в исковата молба отдясно), без поставен предпазен колан. С
оглед установения механизъм на произшествието – автомобилът се е ударил в задната
дясна част, съдът намира че пострадалият съществено е допринесъл, тъй като в
случай че би бил с колан, не би политнал надясно, където е сблъсъка и не биха
настъпили толкова тежки увреждания. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ю.,
тъй като същият е възприел непосредствено ситуацията по време на
произшествието, като очевидец.
От протокол за химическа експертиза № 559 от
05.05.2015 г. е видно, че по време на
пътнотранспортното произшествие концентрацията на алкохол в кръвта на водача Ю.Р.Р.
е 1.44 промила. Отделно от това, от показанията на свидетеля Д.Г. Ю., се установява,
че е воден разговор, относно обстоятелството че водачът е употребил алкохол и
са се притеснявали (свидетелят сочи, че е предупредил водача, че е „пиян и ще
стане беля)“, следователно пътниците са били наясно, че съществува опасност
произшествие, като обстоятелството, че пострадалият е допринесъл, като
съзнателно се е качил при шофьор, употребил алкохол, също следва да бъде
съобразено от съда.
Въз основа
на приетото по – горе, размерът на съпричиняването съдът определя на 2/3, т.е.
дължимата сума за всеки един от ответниците е по 40 000 лв.
Следователно,
с изплащането на обезщетение в размер на по 45 000 лв., ответникът е
репарирал напълно претендираните неимуществени вреди и исковете на тримата ищци
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно
разноските:
На ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 650 лв., от които 350 лв. деловодни разноски (за депозит за комплексна
експертиза и за свидетел) и 300 лв. за възнаграждение за юрисконсулт,
определено по реда на НЗПП.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), от Д.Б.С.,
ЕГН **********, С.А.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН **********, всички с адрес
***, чрез адв. К.Г., гр. София, ул. „**********, срещу „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК ********, за
заплащане на сумата от 105 000 лв. за Д.Б.С. и от по 155 000 лв. за С.А.С.
и Д.А.С., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на А. С. А., при пътнотранспортно произшествие, реализирано
на 02.05.2015
г., по път III-2932, на около 2 км. след с. Полковник Дяково, в посока с.
Арбит, общ. Крушари, по вина на Ю.Р.Р., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № ******, към посочената дата е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху всяка сума,
считано от 02.05.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН
**********, С.А.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН **********, всички с адрес ***,
чрез адв. К.Г., гр. София, ул. „**********, да заплатят на ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред настоящата инстанция в общ размер
на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Ю.Р.Р., ЕГН **********,***, трето лице помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: