№ 37063
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110140977 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от М. С. Д. срещу „Сити кеш“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е направил искане за присъединяване към настоящото дело на гр.
дело № ..../2024 г. по описа на СРС. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи
няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника
или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно
производство и да издаде общо решение по тях. След служебно извършена справка
съдът констатира, че действително както по настоящото гр. дело № 40977/2022 г., така
и по гр. дело № ..../2024 г. на страната на ищеца и ответника участват едни и същи
лица, като и двете производства касаят едни и същи предявени искове, но във връзка с
различни договори за паричен заем. Двете производства обаче не се намират на един и
същи етап на развитие. По настоящото дело е изтекъл срокът за отговор на исковата
молба и е постъпил такъв, докато по гр. дело № ..../2024 г. не е изтекъл срокът за
отговор на исковата молба, нито е постъпил такъв преди изтичането на срока за
отговор, за да бъде съобразен от настоящия състав при изготвянето на проект на
доклад и насрочване на открито съдебно заседание по делото. Ето защо, двете
производства няма как да бъдат докладвани едновременно с настоящото определение,
тъй като предпоставките за това по гр. дело № ..../2024 г. не са настъпили. Искането не
следва да бъде уважено.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да
представи преписката по процесния договор за паричен заем за относимо и
допустимо, но доколкото с отговора на исковата молба същата е представена, искането
следва да бъде отхвърлено.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необхоД. по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът представя справка от счетоводните си книги за начина на разпределение на
постъпилите плащания; с отговора на исковата молба не се оспорва факта, че
1
неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с включена неустойка
не са необходими специални знания.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой сключени договора
има между страните, поради което искането на ищеца за снабдяването му със съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред „Изипей“ АД за снабдяване с информацията, посочена в Раздел V от
доказателствените искания в исковата молба не е необхоД. по смисъла на чл. 146, ал. 4
ГПК, доколкото с отговора на исковата молба се представя справка за извършените от
ищеца плащания по процесния договор, които съответстват на изложените в исковата
молба твърдения. Искането следва да се отхвърли, като обстоятелството за извършени
плащания бъде отделено като безспорно.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси, за
задължаване по реда на чл. 190 ГПК на „Сити кеш“ ООД да представи цялата
преписка по процесния договор за паричен заем, да бъде издадено в негова полза
съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ, както и съдебно
удостоверение, което да му послужи пред „Изипей“ АД.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 07.11.2024 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № ..... от 18.07.2022 г. поради противоречието му със закона,
както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично от общо дължима сума от 996,36 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността поради противоречие, респ. заобикаляне на закона и
противоречие на добрите нрави на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на
договорна неустойка при непредставяне на обезпечение.
Ищецът М. С. Д. твърди, че на 18.07.2022 г. сключил с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № ...... По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 1400 лв., която следвало да върне
на 29 седмични вноски. Сочи, че на осн. чл. 5 от договора се е задължил в 3-дневен
срок от усвояване на заема да предостави обезпечение, както следва: 1. Поръчителство
2
на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени
условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Излага още, че съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на поетото
задължение за обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на
996,36 лева, която сума се разсрочвала за целия период на договора. Сочи, че е
погасил изцяло всички дължими суми по процесния договор, в това число и
начислената неустойка. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като
клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо,
последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни
съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване
в договора. Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника
сума в размер от 996,36 лева е недължимо платена, поради което претендира
връщането на част от нея, а именно сумата от 5 лева.
В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване
недействителността на договора, предявява евентуален иск - за установяване
недействителност по отношение на отделна негово клауза. Счита, че недействителна
между страните е разпоредбата на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че изискването за предоставяне на
обезпечение поставя множество ограничения, кратък срок и на практика –
невъзможност за изпълнение, поради което ответникът изначално включил
задължението за неустойка в погасителния план. Освен това сочи, че размерът на
предвидената неустойка е прекомерно висока, като размерът й противоречи на добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага
подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в
размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага
съображения, че между страните са сключени общо 8 договора с идентично
съдържание и включена клауза за неустойка, поради което потребителят многократно
се е съгласявал със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с
ищеца относно процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от
сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при
сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да
гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като
кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна
неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да
предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че
не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира,
че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност
на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и
предявеният осъдителен иск. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи,
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
3
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ..... от 18.07.2022 г., който
противоречи на закона.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 5 лева, частично от общо предоставена сума от 996,36 лева, представляваща
недължимо платена сума, без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
По установителния евентуален иск по чл.26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл.
146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ..... от 18.07.2022 г., в който е
уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения
размер, която договорна клауза противоречи на закона, води до неговото заобикаляне и
до накърняване на добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между М. С. Д. и „Сити кеш“ ООД е сключен
договор за потребителски кредит № ..... от 18.07.2022 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 1400 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена
неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е
включен при формиране на посочения в договора ГПР; 3) че ищецът е заплатил на
ответника сумите по договора, в това число: 1400 лева главница, 184,64 лева
договорна лихва и 996,36 лева неустойка за непредставяне на обезпечение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4