РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 16.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АТАНАС Н. АТАНАСОВ АНДРЕЙ Г.

при участието на секретаря Татяна Асенова,

и в присъствието на прокурора Георги Герасимов,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно наказателно дело от общ характер № 2756 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334 НПК.

Делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия  Й.Л.Г. – адв. Е.И., допълнена на 02.05.2018 г., срещу присъда от 20.10.2016 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 3190/2015 г. на Софийския районен съд, 18. състав, с която подсъдимият Г. е бил признат за виновен в това, че на 24.05.2003 г. около 4:30 часа в София, на ул. „Гурко“ в близост до заведение „БИАД“ отнел чужди движими вещи – мобилен телефон модел „Siemens S45“ със SIM-карта, на стойност 172 лева от владението на Т.И.Д.с намерение незаконно да ги присвои, като използвал за това сила – рязко издърпал мобилния телефон от дясната ръка на Д., и е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда поради неправилно приложение на материалния закон – твърди се, че деянието на Г. е осъществено при отказ от недовършен опит, евентуално – че е налице не грабеж, а обсебване на вещта (чл. 206, ал. 1 НК). Твърди се, че поради неправилна квалификация несправедливо е определено и наказанието, като според действалата към 2003 г. редакция на чл. 55, ал. 1, б. „б“ НК е следвало да бъде наложена глоба при евентуално възприета квалификация за обсебване.

В допълнението към жалбата се поддържа, че авторството на деянието не се установява, тъй като пострадалата заявява, че не познава подсъдимия Г. в съдебното заседание по делото. Излагат се доводи, че единствените доказателства за употреба на сила от страна на подсъдимия са изведени от показанията на пострадалата Д., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, като същите не са годни да обосноват осъдителна присъда, ако не се подкрепят от други доказателствени източници. Твърди се, че никой от другите свидетели не е пряк очевидец, а в съдебната фаза на процеса те посочват, че подсъдимият е получил доброволно телефона от пострадалата, за да го използва, преди да реши да го отнеме. Акцентира се върху факта, че подсъдимият Г. сам е върнал телефона на Д., което според защитата изключва и съставомерно извършване на обсебване, тъй като няма разпореждане с вещта. Поддържа се, че ако се приеме, че е налице евентуален опит към обсебване, то е налице доброволен отказ от същия, тъй като вещта е върната на собственика ѝ, и поради това деянието не е наказуемо. Сочи се също, че мотивите за извършване на деянието, станало през 2003 г., са били основно свързани с наркотичната зависимост на подсъдимия, а той не е извършвал други престъпления то този момент. С оглед на изложеното се пледира да не бъде лишаван от свобода, тъй като това би го върнало към престъпен начин на живот.

По делото не са постъпили писмени становища или възражения по жалбата от другите страни по делото.

В откритото заседание по делото подсъдимият Г. прави искане делото да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за преследване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Защитникът на подсъдимия – адв. И., поддържа искането му. Алтернативно сочи, че първоинстанционната присъда е подписана с особено мнение от един от членовете на състава – един от съдебните заседатели, като това особено мнение не е възпроизведено писмено в кориците на делото, а мотивите са подписани само от председателя на първоинстанционния съдебен състав. Намира, че това са съществени процесуални нарушения и при условия на евентуалност моли първоинстанционната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Представителят на Софийската градска прокуратура приема, че е изтекъл предвидения в закона срок на абсолютната давност за наказателно преследване и поради това делото следва да се прекрати.

Настоящият съдебен състав намира следното от фактическа страна:

Подсъдимият Й.Л.Г. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, завършил е средно образование, не е женен, работи. Има ЕГН **********,***; регистрираният му настоящ адрес ***.

На подсъдимия Й.Л.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 24.05.2003 г. около 4:30 часа в София, на ул. „Гурко“ в близост до заведение „БИАД“ отнел чужди движими вещи – мобилен телефон модел „Siemens S45“ със SIM-карта, на стойност 172 лева от владението на Т.И.Д.с намерение незаконно да ги присвои, като използвал за това сила – рязко издърпал мобилния телефон от дясната ръка на Д. – престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. първо НК.

До момента на провеждане на съдебното заседание пред въззивната инстанция по делото са изминали повече от 15 години (срок, изтекъл на 24.05.2018 г.).

Първоинстанционната присъда е подписана с особено мнение от член на състава на съда – съдебен заседател, като същото не се намира в кориците на делото, а мотивите към присъдата са подписани само от председателя на съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Налице е основание за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона давност. На подсъдимия Г. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. първо НК – грабеж, за което законът предвижда максимално наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години. Тъй като наказанието, предвидено в особената част на НК, е до десет години, се прилага разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК при определяне на давностния срок, след който не се допуска наказателно преследване за подобно деяние, който е 10 години от довършване на престъплението. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 НК, която предвижда 15-годишен давностен срок се прилага само в случаите, когато съдът може да наложи наказание за период повече от десет години (т.е. поне 10 години и един ден), а това е невъзможно при грабеж по основания състав.

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се погасява по давност, независимо от действията на органите по наказателно преследване, ако от извършване на престъплението е изминал срок, който надвишава с една втора определения по
чл. 80, ал. 1 НК. В случая за престъплението „грабеж“ така увеличеният срок е 15 години. От датата на инкриминираното с обвинителния акт деяние – 24.05.2003 г., са изминали повече от 15 години, поради което наказателното производство следва да се прекрати съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, доколкото е налице и изрично съгласие на подсъдимия за това, дадено пред настоящата съдебна инстанция (чл. 24, ал. 2 НПК).

С оглед на този извод на съда е безпредметно обсъждането на каквито и да е процесуални нарушения в рамките на производството, доколкото дори и да установи такива, съдът е длъжен да го прекрати. Отделно от това, при второ разглеждане на делото пред въззивната инстанция същото не може да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд съгласно забраната на чл. 335, ал. 3 НПК.

В случая въззивният съд следва да прекрати наказателното производство с решение, тъй като по делото е постановена присъда, като последната следва да се отмени по реда на 334, т. 3 НПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда от 20.10.2016 г. по наказателно дело от общ характер № 3190/2015 г. на Софийския районен съд, 18. състав.

ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, водено срещу Й.Л.Г., по въззивно наказателно дело от общ характер № 2756/2018 г. по описа на Софийския градски съд, четвърти въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.