№ 352
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора В. Г. В.
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600803 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1 вр.чл.420, ал.1 вр.чл.422, ал.1,т.5 НПК.
В Апелативен съд- София е постъпило искане (с вх.№5417/12.06.2023г. по описа на
РС- Дупница) на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД
№506/2023г. по описа на РС- Дупница. В обобщен вид от съдържанието на искането се
навеждат доводи за допуснати основания за възобновяване на делото, изразяващи се в
нарушение на материалния закон и в съществено нарушение на процесуалните правила.
Изложени са доводи, че нарушението на материалния закон произтича от определянето на
по- кратък срок на кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление по
чл.37,ал.1,т.7 НК (в размер на 6 /шест/ месеца) от срока на определеното основно наказание
лишаване от свобода (в размер на 8 /осем/ месеца), като изпълнението на последното е
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК. Освен това с искането се сочи още, че тъй като
производството е протекло по реда на диференцирА.та процедура по гл.29 от НПК,
първоинстанционният съд, като е одобрил споразумение за решаване на делото в нарушение
на разпоредбата на чл.49, ал.2 НК и на изискванията, обективирани в константната и
задължителна практика на съдилищата (ППВС№1/17.01.1983г. и ТР№61/1980 на ОСНК на
ВС, Решение №94/26.02.2009г. по НД№580/2008г. на ВКС, II НО и др.) и без да предложи
промени в споразумението на основание чл.382, ал.5 от НПК, е нарушил и разпоредбата на
чл.382, ал.7 от НПК, като по този начин е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК, представляващо отделно
основание за възобновяване на делото. В посочения смисъл се иска възобновяване на НОХД
№506/2023г.на РС- Дупница и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда по реда на гл.29 от НПК.
1
В съдебно заседание пред АС- София осъденият К. Г. Г. се явява лично и с
упълномощения си защитник- адв.В. С., като същите не възразяват срещу искането на
Главния прокурор и се съгласяват, че са налице сочените нарушения на материалния и
процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Прокурорът от Апелативна прокуратура- София поддържа искането за възобновяване
на наказателното производство по изложените в него съображения.
Апелативен съд- София след като обсъди доводите на страните и извърши проверка
за наличие на основания за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е подадено от компетентния орган в съответствие с
чл.420, ал.1, предл. последно НПК. Искането е постъпило в РС- Дупница на 12.06.2023г.,
преди да изтекат 6 /шест/ месеца от влизането в сила на атакувания по реда на
възобновяването съдебен акт. Посочено е релевантно основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Компетентен да разгледа искането е Апелативен съд- София, тъй като актът по чл.419
НПК, който подлежи на проверка по реда на извънредния способ за контрол по гл.33 НПК, е
постановен от Районен съд- Дупница, който се намира в апелативния район на Апелативен
съд- София.
От приложените по делото материали се установява, че с определение по протокол
№81 от 17.05.2023г., постановено по НОХД №506/2023г. на РС- Дупница е било одобрено
по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство, изготвено между защитата на обвиняемия К. Г. Г. и прокурор при Районна
Прокуратура- гр.Кюстендил, с което обвиняемият Г. се признава за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 8 /осем/ месеца
"Лишаване от свобода", което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен
срок от 3 /три/ години. На основание чл.55, ал.3 от НК на Г. не е наложено по-лекото
наказание глоба, което предвижда законът наред с наказанието лишаване от свобода.
Същевременно в съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК и във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от
НК по отношение на обвиняемия Г. е било наложено и наказание "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато
времето, през което Г. е бил лишен от това право по административен ред, считано от
16.04.2023г.
Горепосоченото определение от 17.05.2023г. на РС- Дупница, с което е одобрено
споразумението за решаване на делото в досъдебното производство и с което наказателното
производство е било прекратено е окончателно и не подлежи на обжалване.
Доводът за допуснато нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав
намира за основателен. В т.III от ТР №61/30.12.1980г., постановено по НД №56/1980г. на
ОСНК на ВС, както и в т.6, б.“Б“ от Постановление №1/17.01.1983г., постановено по НД
№8/1982 на Пленума на ВС е прието, че срокът на лишаване от право на управление на
МПС не може да бъде по- кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода,
като посочените указания представляват задължителна съдебна (тълкувателна) практика и с
тях по еднозначно е решен въпросът за минималната продължителност на срока на
лишаването от правоуправление. От друга стрА. разпоредбата на чл.348, ал.2, пр.1 от НПК
дефинира, че нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно. В настоящия
случай при индивидуализацията на размера на кумулативно предвиденото в чл.343г
вр.чл.37,ал.1,т.7 НК наказание лишаване от право да управлява МПС е допуснато нарушение
на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, пр.1вр.ал.1, т.1 НПК. И това е поради
приетото в задължителната и константна съдебна практика (т.III на ТР№61/1980г. на ОСНК
и от т.6, б.“Б“ на ППВС№1б1983г.), че срока на наказанието лишаване от право да се
2
управлява МПС не може да бъде по- кратък от срока на наложеното основно наказание-
лишаване от свобода. В случая при наложено основно наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем / месеца, така определеният срок от 6 /шест/ месеца на кумулативното
наказание лишаване от правоуправление на МПС действително се явява незаконосъобразен,
поради което за да бъде приведен в съответствие и със задължителните указания в
горепосочената задължителна съдебна практика, според настоящия съдебен състав срокът на
това кумулативно наказание следва да бъде завишен поне до 8 /осем/ месеца (което би
изравнило сроковете на основното наказание лишаване от свобода и на кумулативното
наказание лишаване от правоуправление).
Обобщено казано, несъобразяването с горепосочените задължителни указания от т.III
на ТР№61/1980г. на ОСНК и от т.6, б.“Б“ на ППВС№1/1983г., които са актуални и към
настоящия момент, се явява само по себе си нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2,
пр.1вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като в случая указанията (по т.III на ТР№61/1980г. на
ОСНК и по т.6, б.“Б“ на ППВС№1/1983г.) от цитирА.та задължителна тълкувателна
практика са приложени неправилно. С посочените части от тези тълкувателни актове се
изяснява волята на законодателя по общозадължителен начин касателно тълкувания закон
(в случая разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и относно въпроса за минималния срок на
кумулативното наказание лишаване от право на управление на МПС). С оглед на
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че действително
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на
чл.348, ал.2, пр.1вр.ал.1,т.1 от НПК.
Освен това РС- Дупница, като е одобрил по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК
предложеното от страните в досъдебното производството споразумение, което е в
противоречие с изискванията на чл.49, ал.2 НК, на т.III на ТР№61/1980г. на ОСНК и на т.6,
б.“Б“ на ППВС№1/1983г., без да предложи промени в споразумението, при наличието на
основание да стори това, е допуснал и съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2
НПК, поради неспазването на процесуалното правило на чл.382, ал.7 НПК (т.е. допускайки
нарушение при одобряване на споразумението). Посочените нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила са основания за възобновяване на наказателното
производство по чл.422, ал.1, т.5вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и налагат връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенният съд.
При новото разглеждане на делото компетентният да разгледа и да се произнесе по
предложеното споразумение съд трябва да съобрази изискванията на чл.49, ал.2 от НК,
както и задължителните указания, обективирани в т.III на ТР№61/1980г. на ОСНК и на т.6,
б.“Б“ на ППВС№1/1983г. и ако прецени, че постигнатото споразумение противоречи на
закона да се възползва от правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК или да отчете
констатираното противоречие и да го съобрази при постановяването на определението си по
чл. 382, ал. 8 от НПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Апелативен съд- София на основание чл.425,
ал.1, т.1вр.чл.422, ал.1, т.5вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №506/2023г. по описа на Районен съд- гр. Дупница
ОТМЕНЯ определение по протокол №81 от 17.05.2023г., постановено по НОХД
№506/2023г. на Районен съд- гр.Дупница, с което е одобрено споразумението за решаване на
3
делото в досъдебната му фаза и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр. Дупница.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4