В Районен съд – Дупница е внесена тъжба от Р.Б.Ф. срещу Р.Х.Ш., която е
обвинена в това, че от началото на м. юни 2015 г. е разпространила пред
общи познати на страните позорни обстоятелства за Р.Б.Ф., като им казвала, че
същата е некадърна като фризьорка, да не ползват услугите й, защото изгаряла
косите на клиентите си, не можела да подстригва, а на 01.12.2015 г. е
разгласила чрез Фейсбук позорни и неверни обстоятелства за Р.Б.Ф., като е
написала, „че Р.Ф. въпреки висшето си образование е неграмотна и не може да
пише правилно на родния си език”, както и че „телесата й преливали от банския й
костюм”, от които деяния са настъпили тежки последици и които са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите ги – престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2
вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание тъжителката и нейният повереник поддържат обвинението.
Намират същото за доказано. Молят за признаване на подсъдимата за виновна и
постановяване на осъдителна присъда. Молят още за уважаване на гражданския иск
в цялост.
Защитникът на подс. Ш. – адв. Р.
пледира за невиновност на подсъдимата, като счита обвинението за недоказано.
Моли за оправдаването й и отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимата Р.Х.Ш. се присъединява към становището на защитника си.
В последната си дума заявява, че желае да бъде оправдана.
От фактическа страна:
Подсъдимата Р.Х.Ш. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, със
средно образование, работеща в шивашко ателие, осъждана, с ЕГН ***********.
Тъжителката Р.Ф. и подсъдимата Р.Ш. били близки
приятелки. Първата работила като фризьорка, а втората като шивачка.
Фризьорският салон на тъжителката и шивашкото ателие на подсъдимата се намирали
в Евробазара в гр. Дупница, недалеч едно от друго.
От началото на 2015г. отношенията между двете били влошени, което
обстоятелство било забелязано и от останалите лица, принадлежащи към приятелските
им кръгове.
На 12.12.2015г. от фейсбук профила на подсъдимата Р.Ш. била разпространена
публикация, която съдържала следните изрази по отношение на тъжителката Ф., а
именно, че същата „въпреки висшето си образование е неграмотна и не
може да пише правилно на родния си език”, както и че „телесата й преливали от
банския й костюм”, която публикация била възприета от свидетелите Е.Й.,
Николай Фролошки, Магдалена Гоцева, С.Б., С.Т. и Екатерина Андонова.
По доказателствата:
Събраните по делото доказателства не съдържат противоречие по въпроса, че тъжителката
Р.Ф. и подсъдимата Р.Ш. били близки приятелки, както и че Ф. работила във фризьорски салон, намиращ се в Евробазар Дупница, където било
и шивашкото ателие, в което работила подс. Ш.. Свидетелство в тази посока са всички
събрани по делото гласни доказателства – показанията на свид. Й., свид. , свид.
Шопов, свид. Фролошки, свид. Б., свид. Т., свид. Андонова.
Не са налице съществени противоречия още и по въпроса, че в началото на
2015г. отношенията между двете приятелки силно се влошили, което обстоятелство
било забелязано от свид. Й., свид. , свид. Шопов, свид. Фролошки, свид. Б.,
свид. Т. и свид. Андонова.
Спорните обстоятелства, по отношение, на които се съдържат разнопосочни
твърдения в събрания по делото доказателствен материал, се отнасят до следните
въпроси: 1/ дали в началото на м. юни 2015 г. подсъдимата е заявявала пред общи познати на страните, че тъжителката е некадърна
като фризьорка, да не ползват услугите й, защото изгаряла косите на клиентите
си, не можела да подстригва; 2/ дали на
01.12.2015 г. чрез Фейсбук профила на подсъдимата по
отношение на Р.Ф. са разпространени следните изрази, а именно, че същата „въпреки
висшето си образование е неграмотна и не може да пише правилно на родния си
език”, както и че „телесата й преливали от банския й костюм”, респ. дали профилът в социалната мрежа, чрез който са разпространени
посочените изрази е ползваният от подс. Ш., респ. дали по отношение на същия е
имало нерегламентирана намеса от трети лица; 3/ дали автор на посочените изрази
е подсъдимата Ш..
По първия от посочените спорни въпроси съдът намира следното:
Недоказано по делото е останало твърдението, съдържащо се в тъжбата, че в началото
на м. юни 2015г. подсъдимата е заявявала пред общи познати на
страните, че тъжителката Ф. е
некадърна като фризьорка, да не ползват услугите й, защото изгаряла косите на
клиентите си, не можела да подстригва. Индиция в тази
посока се съдържа единствено в показанията на свид. Й. и свид. Т.. Според свид.
Й. във фризьорския салон на тъжителката идвали клиенти, които казвали, че
според Р., Р. съсипвала косите на хората, че не е професионалистка, че салона е
ВИП, че е казино и т.н. При отхвърлянето на тези показания, съдът отчете, че
свид. Й. не е очевидец на подобни изявления на подсъдимата, поради което
показанията й имат изцяло вторичен характер, тъй като само опосредяват
възприетото от трети лица, а не от самата нея. В същото време, свид. Й. не сочи
по никакъв начин имената на лицата, пред които подс. Ш. непосредствено е
извършвала цитираните коментари, което на практика прави твърденията й напълно
непроверими. Единствените имена, които се споменават са тези на Кристина и
Евгения, които не са индивидуализирани, с каквито и да било белези, така че да
бъде кредитирано с доверие, разказаното от тях пред свид. Й.. Нещо повече – от
показанията на свид. Й. става ясно, че самата тя също не приема безрезервно
думите на споменатата Кристина, тъй като според свид. Й., Кристина създавала
интриги между Ф. и Ш., като „говореше разни неща срещу Р., идваше при Р. и
казваше, че Р. е говорила разни неща и обратно“. Подобни изводи се налагат и
при анализа на показанията на свид. Т., която също не е възприела
непосредствено думите на подсъдимата, а отново пресъздава разкази на абсолютно
неопределени трети лица и на практика сама заявява, че показанията й
възпроизвеждат „клюка“, която е узнала на кафе с приятелки.
От изложеното се налага единствено възможният извод, че показанията на
свид. Т. и свид. Й. са крайно недостатъчни, за да се приеме за доказано, че
подсъдимата е разпространила изразите, в които е обвинена. Отделно от това, от
тези показания по никакъв начин не може да се установи нито кога подсъдимата е
отправила тези изрази пред неиндивидуализираните трети лица, нито кога те са ги
преразказали пред тъжителката, свид. Й. и свид. Т.. Няма основание тогава да се
приеме, че това се е случило именно по времето посочено в процесната тъжба –
началото на м. юни 2015г.
Индиции за подобни обстоятелства се съдържат и в показанията на свид. Б.,
която обаче твърди, че подсъдимата й се подигравала на прическата лятото или
есента на 2017г., когато Р. си събирала багажа от ателието. Подобно деяние дори
и да е осъществено касае период от около 2 години, след инкриминираното деяние,
респ. докато настоящото производство вече е било висящо, поради което
установяването на тези обстоятелства попада извън предмета на доказване.
По отношение на втория от посочените по-горе противоречиви въпроси, съдът
намира за доказано, че на 01.12.2015 г. чрез фейсбук профила на подсъдимата е разпространено съобщение, в което се
съдържат изрази, касаещи тъжителката Ф., а именно че същата „въпреки
висшето си образование е неграмотна и не може да пише правилно на родния си
език”, както и че „телесата й преливали от банския й костюм”. Този факт се установява както от приложената към делото разпечатка от
въпросната публикация, така и от показанията на свидетелите Й., Фролошки,
Гоцева, Б., Т. и Андонова. В тази им част съдът кредитира с доверие показанията
на свид. Й., която лично е видяла публикацията в социалната мрежа и се е
убедила, че се разпространява именно чрез профила на подсъдимата във Фейсбук, който
съдържал името и снимката на Р.Ш.. За самата свид. Й. не е имало съмнение, че
се касае за друга регистрация в социалната мрежа, тъй като именно посредством
същия този профил е комуникирила преди това с подсъдимата, публикували са си
общи снимки, „отбелязвали се“ и пр. Посочените доказателства се потвърждават и
от показанията на свидетелите Фролошки, Гоцева, Б., Т., Андонова, които също
знаели, че профилът във Фейсбук, от който била разпространена процесната
публикация е именно този, който се ползвал от подсъдимата.
Несъстоятелна е тезата на защитата, че не било доказано, че именно това е
профилът на подс. Ш., тъй като по делото няма никакво съмнение, че през
релевантния за делото период, именно това е бил единственият профил на
ответницата, чрез който тя комуникирала с останалите лица и чрез който профил
на практика било узнато съдържанието на процесната публикация от всички
разпитани по делото лица.
Независимо от горното, съдът намира, че
не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, респ. че именно подсъдимата
е изписала инкриминираните изрази. Общоизвестно е, че Facebook представлява безплатна онлайн социална мрежа, която би могла да се достъпи
чрез всякакво техническо устройство (компютър, таблет, телефон и пр.), стига
същото да разполага с интернет връзка. За да се достигне до съдържанието на
съответната регистрация е достатъчно знанието на съответното потребителско име
и парола за достъп. Общоизвестна е и практиката, че при ползване на социалната
мрежа е възможно автоматичното запаметяване на потребителското име и парола за
достъп, при което съдържанието на профила става напълно достъпно за всяко лице,
което има достъп до съответното техническо устройство.
Именно посочените особености на
средството, чрез което се твърди да е разпространена процесната публикация
налага извода, че установяването на профила, от който изхожда т.нар. пост не е
достатъчно и не създава презумпция, че негов автор е титулярът на съответния
профил. Възприемането на обратната теза би означавало доказването на
авторството на деянието да почива единствено на предположение, което би било
недопустимо с оглед изричната разпоредба на чл. 303, ал. 1 НПК.
Тези изводи не се опровергават по
никакъв начин и от приобщените по делото гласни доказателствени средства. Всяко
от разпитаните по делото лица основава извода си, че автор на инкриминираните
изрази е именно подсъдимата единствено на профила, от който изхожда процесната
публикация. Няма каквито и да било косвени или преки данни, от които да се предположи,
че подс. Ш. по някакъв начин потвърдила пред някого, че е ангажирана с изписването
на процесния пост. Напротив - единствено свид. Гоцева-Попова твърди да е
повдигала въпроса пред подсъдимата, която пред нея отрекла да знае за
публикацията.
За да се приеме противоположен извод е
недостатъчно установеното по делото влошаване на отношенията между страните в
началото на същата година, тъй като са налице достатъчно данни и за това, че е
имало и други лица, които са били мотивирани да създават „интриги“ в
отношенията между страните.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че в
приложената медицинска документация се съдържат медицински данни, че
тъжителката е преживяла остра стресова реакция.
По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка, пресъздадена
от обвинението се явява недоказана.
От правна страна:
Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2
вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Посочената норма предвижда наказателна отговорност за
всяко наказателноотговорно лице, което чрез печатно произведение или по
друг начин разгласи позорно обстоятелство, от което са настъпили вредни
последици.
От установената по-горе фактическа обстановка съдът намери, че по делото не
са налице достатъчно убедителни доказателства, че от началото на м. юни 2015 г.
подсъдимата е разпространила пред общи познати на страните позорни
обстоятелства за Р.Ф., като им казвала, че същата е некадърна като фризьорка,
да не ползват услугите й, защото изгаряла косите на клиентите си, не можела да
подстригва, а на 01.12.2015 г. е разгласила чрез Фейсбук позорни и неверни
обстоятелства за Р.Ф., като е написала, „че Р.Ф. въпреки висшето си образование
е неграмотна и не може да пише правилно на родния си език”, както и че
„телесата й преливали от банския й костюм”, от които деяния са настъпили тежки
последици.
Признаването на едно лице за виновно в извършването на престъпление следва
да бъде установено по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), като тежестта за
доказване всякога е върху частния тъжител (чл. 103, ал. 1 НПК), а при наличието
на противоречиви доказателствени източници приложение следва да намери
установеният принцип „при съмнение в полза на обвиняемия“.
В настоящия случай, наличието на безспорно установено влошаване в
отношенията между страните в началото на 2015г. не е достатъчно, за да се
възприеме еднозначен извод за това, че подсъдимата е разпространявала от
началото на м. юни 2015г. пред общи познати, че Р.Ф. е некадърна като фризьорка,
да не ползват услугите й, защото изгаряла косите на клиентите си, не можела да
подстригва.
При липсата на убедителни доказателства в тази посока, единственият
възможен резултат е признаването на подсъдимата за невиновна по така
повдигнатото обвинение. Предвид това, че не е доказано по категоричен начин още
и авторството на процесната публикация във Фейсбук, подс. Ш. бе оправдана и за
това, че е разпространила инкриминираните изрази.
В допълнение на горното, съдът споделя напълно тезата на защитата, че дори
и да беше доказано извършването на горните деяния, инкриминираните изрази не са
съставомерни. По отношение на тези от тях, за които в тъжбата се твърди, че са
разпространени пред общи познати м. юни 2015г. съдът намира, че дори и да са
изречени от подсъдимата, те съставляват единствено оценъчно съждение за
професионалните качества на тъжителката, а не клеветнически твърдения. Независимо
дали подобни слова са обективни или не, респ. дали съответстват на високия
професионализъм на тъжителката, те са проява на свободата на всяко лице да
изрази неодобрение в качеството на предоставяна услуга, което не следва да се
преследва като престъпно.
Не са съставомерни и изразите, съдържащи се в процесната публикация във
Фейсбук, а същите представляват извадка от цялостния текст, който в своята
цялост не е насочен пряко към накърняване на чувството за лично достойнство на
тъжителката. От анализа на текста на публикацията е видно, че неизвестният й
автор неуместно е избрал начина, по който да изложи на показ отношенията си с
тъжителката, но последното не следва да се приравнява на разпространяване на
позорни обстоятелства за тъжителката Ф.. Точно обратното – поставянето на
всеобщо обсъждане на личната оценка на автора относно физическите
характеристики на друго лице несъмнено не представлява категоричен признак за
висока култура и прецизни обноски, без значение дали коментарите съдържат
негативна оценка на неизвестния автор или не и независимо дали съответстват на
действителните физическите дадености на обсъжданото лице или не. Ето защо, употребените
изразни средства в по-голяма степен съставляват свидетелство не за физиката на
тъжителката, а са показател за нивото на общуване на неизвестния автор на
публикацията, при който процесът на възпитание очевидно не е окончателно
завършил. В същото време следва изрично да се подчертае, че законодателят е
въздигнал в престъпление единствено разгласяването на позорни
обстоятелства, а не всяко слово, което би могло да се възприеме от обществото
като неуместно.
По тези съображения съдът намери за недоказано осъществяването на състава
на престъплението от обективна страна, поради което счита, че не е необходимо самостоятелно
изложение относно субективната му страна.
На самостоятелно основание подсъдимата беше призната за невиновна в частта
по обвинението за това, че деянията са извършени при условията на продължавано
престъпление по чл. 26 НК. За да се приеме, че са осъществени условията в
посочената разпоредба е необходимо да са налице две или повече деяния, при
което последващите са извършени в резултат на ново решение, взето с оглед
изменение на условията, при които действа деецът и при поставяне на нова цел. В
конкретния случай, от установената по-горе фактическа обстановка е видно, че
всяко от деянията се твърди да е извършено през продължителен период от време
(около 6 месеца) и при напълно различна обстановка и начин на извършването им.
Не е налице и еднородност на вината, поради което не може да се приеме, че
разпространяването на инкриминираните изрази, съдържащи се в публикацията във
Фейсбук се явява от обективна и субективна страна продължение на деянието от м.
юни 2015г., за което е повдигнато обвинение.
С оглед горното съдът прие, че подсъдимата
не е извършила престъплението в което е обвинена, поради което бе призната за
невиновна и на основание чл. 304 НПК бе оправдана по повдигнатото обвинение.
По гражданския иск:
Съгласно чл. 307 НПК съдът се произнася по гражданския иск и когато
признае, че подсъдимият е невинен.
В настоящия случай, с протоколно определение на съда от 16.01.2018г. е
приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителката граждански иск за
сумата от 10000 лева, представляваща претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от престъплението, за което е повдигнато обвинението.
Така заявена гражданската претенция намира своето правно основание в чл. 45
вр. чл. 52 ЗЗД. Основателността на
предявения иск е предпоставена от установяване на следните елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние; противоправност на
деянието; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; вина.
От възприетата по-горе фактическа обстановка се установява, че подсъдимата не
е осъществила инкриминираното деяние. Доколкото гражданският иск е предявен за
вреди, за които се твърди да са претърпени в резултат на същото деяние, за
което е повдигнато и наказателното обвинение, то по делото се явява недоказано
и извършването на деликта, предмет на гражданския иск, поради което последният
се явява неоснователен и като такъв бе отхвърлен в цялост от съда.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: