Р Е Ш Е Н И Е
№ 705/21.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
по адм. дело № 752 по описа на съда за 2020 г. |
Производството е по реда на чл.
211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на К.В.Р. с ЕГН **********, младши
инспектор, мл. автоконтрольор I степен в група „КПДГПА“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, подадена чрез адв. П. *** против Заповед №
317з-4479/01.06.2020 на Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, с която на
държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“
за срок от три месеца.
В
жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение
на материалния закон, постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и
неспазване на установената форма. Моли се да бъде отменена оспорената заповед
относно налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от
три месеца. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени
съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената
заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът
– Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не е представлява. По
делото е постъпил писмен отговор с вх. № 5673/25.08.2020 г., в който по
изложени съображения процесуалния представител гл. юрисконсулт Пенкова моли
съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди оспорената заповед като
правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Предмет на оспорване е Заповед №
317з-4479/01.06.2020 на Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, с която на
държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“
за срок от три месеца на К.В.Р. с ЕГН **********, младши инспектор,
мл. автоконтрольор I степен в група „КПДГПА“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Пловдив. Заповедта е мотивирана с това, че:
- на 05.08.2019г. на път II - 56, 90 км., по време на
изпълнение на служебните си задължения, е съставил фиш серия GT №
36607/05.08.2019г. на С.Р. Д. от гр. Пловдив, за това че управлява моторно
превозно средство (МПС), марка "******" с peг. № **** с незначителна
техническа неизправност на пътно превозно средство - нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е определил санкция глоба
в размер на 30 /тридесет/ лева по чл. 183, ал. 3, т. 7 - ал. 3 ''Наказва се с
глоба 30 лв. водач, който: "управлява превозно средство с неизправности
или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението'' от ЗДвП
/отменени разпоредби на ЗДвП, ДВ, бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г./,
вместо да определи санкция глоба в размер на 50 /петдесет/ лева по действащия
към момента на извършване на нарушението чл. 179, ал. 6, т. 1 - ал. 6
"Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва
с глоба от: "петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности;
"от ЗДвП;
- на 10.08.2019г. на Автомагистрала „Тракия", 125 км, по
време на изпълнение на служебните си задължения, е съставил фиш серия GT №
36609/10.08.2019г. на В. П. Г. от гр. Плевен, за това че управлява МПС, марка
"*****" с peг. № ***** с незначителна техническа неизправност на
пътно превозно средство - нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е
определил санкция глоба в размер на 30 /тридесет/ лева по чл. 183, ал. 3, т. 7
- ал. 3 "Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: ". т. 7
"управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да
застрашат сигурността на движението" от ЗДвП /отменени разпоредби на ЗДвП,
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018г./, вместо да определи санкция глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева по действащия към момента на извършване на
нарушението чл. 1 79, ал. 6, т. 1 - ал. 6 "Който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: ", т. 1
"петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности; "от
ЗДвП;
- на 10.08.2019г. на път II - 56, км 90, по време на
изпълнение на служебните си задължения, е съставил фиш серия GT №
36608/10.08.2019г. на С. В. Д. от с. Калековец, за това че управлява МПС, марка
"***" с peг. № **** с незначителна техническа неизправност на пътно
превозно средство - нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е определил
санкция глоба в размер на 30 /тридесет/ лева по чл. 183, ал. 3, т. 7 - ал. 3
"Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:", т. 7 "управлява
превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат
сигурността на движението" от ЗДвП /отменени разпоредби на ЗДвП. ДВ, бр. 2
от 2018г., в сила от 20.05.2018г./, вместо да определи санкция глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева по действащия към момента на извършване на нарушението
чл. 179, ал. 6, т. 1 - ал. 6 "Който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от: ", т. 1 "петдесет лева -
при констатирани незначителни неизправности; " от ЗДвП;
- на 22.08.2019г. на Автомагистрала „Тракия", 126 км, по
време на изпълнение на служебните си задължения, е съставил фиш серия GT №
36611/22.08.2019г. на Ц. Т. Р. от гр. Пловдив, за това че управлява МПС, марка
"*****" с peг № ****** с незначителна техническа неизправност на
пътно превозно средство - нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е
определил санкция глоба в размер на 30 /тридесет/ лева по чл. 183, ал. 3, т. 7
- ал. 3 "Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: ", т. 7
"управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да
застрашат сигурността на движението" от ЗДвП /отменени разпоредби на ЗДвП,
ДВ, бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г./, вместо да определи санкция глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева по действащия към момента на извършване на
нарушението чл. 179. ал. 6, т. 1 - ал. 6 "Който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: ", т. 1
"петдесет лева — при констатирани незначителни неизправности: " от
ЗДвП:
В мотивите си дисциплинарният орган е приел, че с действията
си младши инспектор К.Р. е проявил небрежност при изпълнение на служебните си
задължения, като е нарушил Раздел II „Основни длъжностни задължения" от
типова длъжностна характеристика peг. № 3286р-16217/25.04.2016г. на длъжността
"младши автоконтрольор II - I степен в група "Контрол на пътното
движение по главни пътища и магистрали" на сектор "Пътна
полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР" -
"Познаване на нормативните документи и професионални умения: ... Да
познава Закона за движението по пътищата и издадените на негова основа
поднормативни актове;". Приел е, че деянието е дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР — "неизпълнение на
служебните задължения", за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3,
предложение първо от Закона за МВР - "Небрежност в служебната дейност,
..." е предвидено налагането на дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение ".
Със Заповед № 312з-6955/07.11.2019 г. на Директора на ОД на
МВР - Пловдив е наредено да се извърши проверка по Докладна записка рег. №
3286р-48664/04.11.2019 г. на постъпилите данни, за това, че служители на ОД на
МВР – Пловдив издават глоби по фиш и наказателни постановления по отменените
разпоредби на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, както и глоби в
размер по-малък от 50 лева по чл. 181, т. 1, т. 3 и т. 7 от ЗДвП, след
промяната на ЗДвП.
Посочената заповед е изменена и допълнена със Заповеди № 317з-7271/22.11.2019
г., рег. № 317з-7668/12.12.2019 г., рег. № 317з-604/24.01.2020 г., рег. №
317з-947/07.02.2020 г., рег. № 317з-1525/27.02.2020 г. и рег. №
317з-2557/01.04.2020 г.
С покана рег. № 239р-5943/13.03.2020 г. на жалбоподателя са
изискани писмени обяснения като е поканен да се яви на 14.03.2020 г., за
запознаване със Заповед № 312з-6955/07.11.2019 г. на Директора на ОД на МВР –
Пловдив. Жалбоподателят е изслушан и са взети писмените му обяснения с рег. № 1030р-10157/16.03.2020
г., в които заявява, че не е допускал нарушение на служебната дисциплина. В
резултат на тази предхождаща процедура е издадена обжалваната заповед.
Проверката е приключила със Справка № 2342р-2653/27.04.2020
г., изготвена от надлежно назначената комисия, в която е посочено, че
служителят е проявил небрежност в служебната дейност, като не е изпълнил
задължението си да следи за стриктното и законосъобразно прилагане на
административнонаказателните мерки и за правилното им документално оформяне,
което съставлява нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР.
Посоченото деяние административният орган е квалифицирал като
дисциплинарно нарушение на основание чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2,
т. 2, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, пр.
първо от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от три до шест месеца.
Заповедта е връчена лично на държавния служител на 25.06.2020
г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Директорът на ОД на МВР – Пловдив. При издаването на обжалваната заповед обаче административният
орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на
материалноправните разпоредби по издаването й.
Същата е обективирана в писмена форма, но
при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването
не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал.
1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение, очевидно,
заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в
същата липсва посочване на мястото, на което е извършено нарушението както и посочване
на доказателствата, въз основа на които е установено същото. Нещо повече,
съгласно чл. 206, ал.
3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват
всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия
текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички
доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и
доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че
преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на
справка рег. № 2372р-8653/27.04.2020 г. от извършената проверка, без да е взето
предвид и обсъдено в оспорената заповед, даденото от служителя обяснение, в
което твърди, че съставените фишове са издадени чрез автоматичната Работна
станция за отдалечен достъп (РСОД), която не е била актуализирана с новите
изменения на ЗДвП. Посочените обстоятелства са от особено значение за
определяне на виновното поведение на държавния служител, изразяващо се в
непредпазливост и небрежност, още повече, че дисциплинарният орган е посочил,
че служителят не е съзнавал и не е предвидил настъпването на вредни последици.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че
изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на
дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към
административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите
следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в
преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява
съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма,
препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Изложеното до тук
налага извод за липса на мотивираност на произнесения административен акт,
което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка наведените
от ответната страна доводи за липса на допуснато нарушение в тази насока съдът
намира за неосонвателни и недоказани.
Дори и да приемем, че правилно на служителя е следвало
да се потърси дисциплинарна отговорност, то съдът намира, че при удължаване на
срока на извършената проверка е допуснато процедурно нарушение, изразяващо се в
следното: Със Заповед № 312з-6955/07.11.2019 г. на Директора на ОД на МВР -
Пловдив е наредено да се извърши проверка, считано до 09.12.2019 г. Срокът за
извършване на проверката е удължен със задна дата със заповед рег. №
317з-7668/12.12.2019 г., считано от 09.12.2019 г. до 31.01.2020 г. (три дни
след срока). Удължаването на срока не е направено своевременно преди изтичането
му, което автоматично води до приключване на разследването.
Освен това твърдяно дисциплинарно нарушение, извършено
евентуално през август 2019 г. е установено (открито) на 04.11.2019, на която
дата в ОД на МВР гр. Пловдив е постъпила Докладна записка рег. №
3286р-48664/04.11.2019 г. на постъпилите данни, за това, че служители на ОД на
МВР – Пловдив издават глоби по фиш и наказателни постановления по отменените
разпоредби, а обжалваната заповед е издадена на 01.06.2020 г. С оглед на това
съдът намира, че не е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно
наказание, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР регламентира, че за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му. Тоест разпоредбата предвиждаща 2-месечен преклузивен срок
за налагане на дисциплинарно наказание има императивен характер и нарушаването
й само по себе си представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната
на наложеното наказание, поради нарушение на относимите материалноправни
разпоредби.
Следва да се отбележи, че към момента на подаване на
докладната записка и издаването на заповед за извършена проверка, не са били
известни служителите извършили посочените нарушения. Но дори да приемем, че
нарушението е констатирано с изясняване на конкретните служители извършили
посочените дисциплинарни нарушения, то двумесечния преклузивен срок също е
изтекъл. По делото се установи, че към момента на изпращане на покана рег. №
239р-5943/13.03.2020 г. на жалбоподателя, с която са изискани писмени
обяснения, както и към датата на предоставените от жалбоподателя писмени
обяснения с рег. № 1030р-10157/16.03.2020 г., дисциплинарно наказващият орган е
бил наясно както с извършеното дисциплинарно нарушение, така и със служителя,
който го е извършил. Дори да приемем датата - 16.03.2020 г, за дата на
установяване на дисциплинарното нарушение и нарушител, то съдът намира, че отново
дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на законоустановения
двумесечен срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Освен това съдът намира, че не е изпълнено
и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта
липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е
наложено наказание „писмено предупреждение“, а не предвидените по-лека форма
като „мъмрене“. В оспорената заповед, както и в приложената по делото кадрова
справка е посочено, че служителят е многократно награждаван и има само едно
наложено дисциплинарно наказание, но няма анализ на предпоставките за
индивидуализиране на наказанието. В мотивите на заповедта еднозначно е
отбелязано какво е цялостното поведение на държавния служител, какви похвали и
дисциплинарни наказания са му наложени, без това да е обсъдено от
дисциплинарния орган, съответно да е отбелязано защо именно се налага
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за посочения срок от три
месеца. Липсата на мотиви при определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание, не дават възможност на съда
да прецени дисциплинарно-наказващият орган взел ли е предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и представлява
съществено процесуално нарушение. С оглед на това съдът намира, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата
продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски
– държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 600 лева
(договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и
съдействие) или общо 610 лв. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Освен това същото е адекватно на
осигурената процесуална защита и е в размер близък до минималния.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението на административния съд по спорове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 317з-4479/01.06.2020 на Директора на ОД на МВР гр.
Пловдив, с която на К.В.Р. с ЕГН **********, младши инспектор, мл.
автоконтрольор I степен в група „КПДГПА“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Пловдив е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок
от три месеца.
ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР гр. Пловдив да заплати от бюджета на ОД на
МВР гр. Пловдив на К.В.Р. с ЕГН **********, младши инспектор, мл.
автоконтрольор I степен в група „КПДГПА“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Пловдив, направените по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и
десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/