О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№……………. 18.01.2019 г. ГР.
ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, на осемнадесети януари,, през две хиляди деветнадесета година, в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ИВАН
РАДКОВСКИ ВЧНД № 26 по описа за 2019 година , на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.345 , ал.1 във връзка с
чл. 341, ал.2, във връзка с чл. 249, ал.
3, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частен
протест от Силвия Велизарова – прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен ,
подаден срещу определение № 844 от
14.12.2018 г., на Районен съд гр. Плевен , постановено по НОХД № 2838/2018
година, по описа на същия съд.
С посоченото определение е било
прекратено съдебното производство
по НОХД №2838/2018г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, поради съществени и
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемото лице, допуснати при изготвяне на
обвинителния акт, изразили се в следното:
Констатирано е било несъответствие в начина на осъществяване на изпълнителното деяние по
пункт първи от обвинителния акт – посредством използването на мобилното
приложение „Месинджър“, /както е посочено в обстоятелствената част на
обвинителния акт/ , или посредством използването на мобилното приложение
„Вайбър“, както е посочено в диспозитива на прокурорския акт.
Според първоинстанционния съд, по пункт втори на обвинението е налице несъответствие относно това, дали се касае за
опит за извършване на престъпление по чл. 143, ал.1 от НК, съобразно изложеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт или за довършено деяние по
посочения текст от НК, както е изписано в неговия диспозитив, както и различия
относно времето на извършване на деянието.
По пункт трети от обвинителния акт основният съд е констатирал, че в диспозитива
на обвинителния акт е посочено, че обвиняемото лице, посредством мобилен
телефон, е държало порнографски материали, състоящи се от фотографски
изображения, като са посочени 6 броя снимкови файлове, за създаването на които
са използвани лица, изглеждащи като ненавършили18 години, изобразяващи открито
сексуално поведение, с което е бил осъществен престъпния състав на чл. 159,
ал.6 от НК, но в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено какво
по-конкретно е изобразено на всяка от тези снимки, което, според районният съд
е довело до неяснота на повдигнатото обвинение, в тази му част.
Въз основа на изложените съображения, първоинстанционният съд е направил
извод, че обвинителният акт по делото, в този си вид, не съответства на минимално необходимото
съдържание, изискуемо съобразно Тълкувателно решение №2/2002г. на ВКС на РБ,
поради което подсъдимият не е имал възможност да научи в извършването на какви
престъпления е обвинен, въз основа на
какви факти и обстоятелства и да реализира правото си на защита в пълен обем и
за това е прекратил съдебното производство по делото, постановявайки че същото
следва да бъде изпратено на Районна прокуратура – гр. Плевен, за отстранянане
на посочените нарушения на процесуалните правила.
Протестът е подаден в
законния срок и от страна, която има право да стори това , поради което е
допустим.
В протеста са изложени оплаквания, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно , тъй като правните изводи, изложени в него като основания за отмяна на прокурорския акт,
поради допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия са в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и със съдебната практика.
За соченото в определението на първоинстанционния съд несъответствие по
пункт първи от обвинителния акт, относно мобилното приложение, използвано от
обвиняемото лице, според представителя на обвинението се касае за техническа
грешка, която на фона на подробното изписване в обстоятелствената част на
обвинителния акт на начина, по който подсъдимият е осъществил контакт с
пострадалата не е довела до ограничаване правото му на защита, тъй като същият, в присъствието на
защитник е заявил при предявяване на материалите от досъдебното производство,
че разбира обвинението и признава вината си, а в хода на разпоредителното
заседание категорично е заявил, че разбира в какво е обвинен и е изразил
становище, че желае съдебното производство да протече по реда на гл. 27 от НПК, което предполага съгласието
му с обвинителната теза.
Относно доводите в определението на първоинстанционния съд за наличие на
неяснота по пункт втори от обвинителния акт, дали се касае за обвинение за опит
или за довършено престъпление по чл. 143, ал.1 от НК, в протеста са изложени
съображения, според които в обстоятелствената част на прокурорския акт са
изложени подробни обстоятелства, обосноваващи това престъпно деяние, извършено
от подсъдимия П., както и довършеността на същото, а именно, че в следствие на
осъществените от него принудителни действия малолетната му е изпратила свои
снимки, на една от които е била гола. Освен това, според представителя на
обвинението, в обвинителния акт, при описване на фактическата обстановка са
посочени и последващите действия, извършени от подсъдимия, които обаче не
осъществяват състав на друго престъпление или опит за извършване на такова, за
каквото няма и повдигнато обвинение, като в случая, сочената от съда констатация
съставлява нарушение на суверенното право на прокуратурата да определя
същността и параметрите на обвинителната теза.
Според изложеното в протеста липсва
и соченото в определението на първоинстанционния съд съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на
обвиняемия, касаещи третото повдигнато обвинение, за престъпление по чл. 159,
ал.6 от НК, тъй като изрично, и в обстоятелствената част на обвинителния акт и
в диспозитива на същия са посочени шестте файла, съдържащи порнографски
материали, а именно фотографски изображения – снимкови файлове, за създаването
на които са използвани лица, ненавършили
18 години, при което тяхното съдържание е достатъчно очевидно и ясно от
събрания по делото доказателствен материал и приложената съдебно-техническа
експертиза, съдържаща също така снимки на тези файловете, поради което, според
представителя на обвинението, не е
необходимо подробно, според изискванията на съда, в обвинителния акт да бъде
описвано какво изобразява всяка от снимките.
Въз основа на така изложеното, в протеста е направено искане въззивният съд да отмени
като неправилно и незаконосъобразно определение № 844 от 14.12.2018 г., на Районен съд гр.
Плевен , постановено по НОХД № 2838/2018 година , с което е прекратено
съдебното производство и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Плевенският окръжен
съд, като взе предвид първоинстанционния
съдебен акт, оплакванията в протеста, изложените доводи и събраните по делото
доказателства , прие за установено следното:
НОХД № 2838/18г. на Плевенски районен съд е образувано по повод на
внесен от Районна прокуратура – гр. Плевен обвинителен акт срещу П.С.П.,***
Търново, за престъпления по чл. 143,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1, по чл. 143, ал.1, по чл. 159,
ал.6, и по чл. 155а, ал.1от НК, изготвен въз
основа на досъдебно производство № Д - 1263/2018г., по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен.
С този обвинителен акт
подсъдимият П. е обвинен в това, че :
1.За времето от неустановена дата
през месец Декември 2017г. до 09.07.2018г. в гр.Плевен, обл.Плевен при
условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди малолетната К.М.Х.,
родена на ***г***, да извърши нещо противно на волята й, като употребил
заплашване, като:
На неустановена дата през месец
декември 2017г. в гр.Плевен направил опит да принуди малолетната К.М.Х., родена
на ***г***, да извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона чрез
мобилно приложение „Вайбър“ нейни снимки, на които да е снимана гола, като е
употребил заплашване – заплашил я е чако не му изпрати снимките, ще пусне обява
в сайт за сексуални услуги от нейно име
с нейния телефонен номер;
През периода от 05.07.2018т. до
09.07.2018г. в гр.Плевен, обл.Плевен,
направил опит да принуди малолетната К.М.Х., родена на ***г***, да
извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно
приложение „Вайбър“ нейни снимки, на които да е снимана гола, като е употребил
заплашване – заплашил я е чако не му изпрати снимките, ще пусне обява в сайт за
сексуални услуги от нейно име с нейния
телефонен номер - престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18,
ал.1 от НК.
2.На неустановена дата през периода
от месец Юни 2018г. месец Юли 2018г. в гр.Славяново, обл.Плевен, принудил
малолетната Н.М.А., родена на ***г***, да извърши нещо противно на волята й –
да изпрати по телефона, чрез мобилно приложение „Месинджър“, нейни снимки, на
които да е снимана гола, като е употребил заплашване – заплашил я е че ако не
му изпрати още снимки, ще изпрати снимките на
родителите й – престъпление по чл.143 ал.1 от НК.
3.През
периода от неустановена дата до 11.07.2018г. в гр.Павликени, обл.Велико
Търново, посредством съобщителна технология – мобилен телефон марка „Huawei”, моледел „Р10Lite“ с ИМЕЙ:
864038037372088, държал порнографски материали, а именно фотографски
изображения – снимкови файлове „received_107839853471595”,
„received_107839890138258”, „received_107839976804916”, „received_107840093471571”, „received_1019442848236501”, „received_1019449128236473”, за създаването на
които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18г., изобразяващи открито
сексуално поведение – престъпление по чл.159, ал.6 от НК.
4.На
06.07.2018г. в гр.Павликени, обл.Велико Търново, чрез използване на
информационна технология – сайт „Адам и Ева“, предоставил информация за лице
ненавършило 18 годишна възраст – малолетната К.М.Х., родена на ***г. от
гр.Плевен, а именно телефонен номер за връзка, населено място и снимка, за да
се установи контакт с нея за извършване на съвкупление и полово сношение – престъпление
по чл.155а, ал.1 от НК.
При така
изложеното първоинстанционният съд е приел, че в изготвянето на обвинителния
акт са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното:
Констатирано е било несъответствие в начина
на осъществяване на изпълнителното деяние по пункт първи от обвинителния
акт – посредством използването на мобилното приложение „Месинджър“, /както е
посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт/ , или посредством
използването на мобилното приложение „Вайбър“,/ както е посочено в диспозитива
на прокурорския акт/.
Според първоинстанционния съд, по пункт втори на обвинението е налице несъответствие относно това, дали се касае за
опит за извършване на престъпление по чл. 143, ал.1 от НК, съобразно изложеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт или за довършено деяние по
посочения текст от НК, както е посочено в неговия диспозитив. Различия са
констатирани и относно времето на осъществяване на деянието – „неустановена
дата към края на месец юни2018г.“, според обстоятелствената час на обвинителния акт и „неустановена дата,
през периода от месец юни, 2018г – месец юли 2018г.“- според диспозитива на
прокурорския акт.
По пункт трети от обвинителния акт основният съд е констатирал, че в
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че обвиняемото лице, посредством
мобилен телефон, е държало порнографски материали, състоящи се от фотографски
изображения, като са изписани 6 броя снимкови файлове, за създаването на които
са използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 години, изобразяващи открито
сексуално поведение, с което е бил осъществен престъпния състав на чл. 159,
ал.6 от НК, но в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено какво
по-конкретно е изобразено на всяка от тези снимки, което, според районният съд,
е довело до неяснота на повдигнатото обвинение, в тази му част.
Въз основа на изложените съображения, първоинстанционният съд е направил
извод, че обвинителният акт по делото, в този си вид, не съответства на минимално необходимото
съдържание, изискуемо, съобразно Тълкувателно решение №2/2002г. на ВКС на РБ,
поради което подсъдимият не е имал възможност да научи в извършването на какви
престъпления е обвинен, въз основа на
какви факти и обстоятелства и да реализира правото си на защита в пълен обем.
Въззивната инстанция счете, че протестът е неоснователен, по отношение на
констатираната неяснота на обвинението по пункт втори от обвинителния акт, като
съображенията за това са следните:
Първоначално, при
описване на обстоятелствата, очертаващи фактическата обстановка по този пункт
от обвинението, в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено че
обвиняемият, към края на месец юни, 2018г., попаднал на профила на малолетната Н.А.
във „Фейсбук“и решил да я принуди да му изпрати нейни снимки, на които е
снимана гола. В последствие той осъществил контакт с нея, чрез приложението
„Месинджър“, представяйки се че е жена на 28 години. След това в обвинителния
акт, на стр. 4 е записано дословна следното:
„Започнали
кореспонденция, като обвиняемият и пострадалата А. си пишели в чат, чрез
приложението „Messenger”. През цялото време
малолетната си мислела, че си пише с жена и отговаряйки на въпросите й я
уведомила, че е от гр.Славяново и е на 11 години. Обвиняемият й писал, че е
много хубава и че харесва да гледа снимки на голи момичета, като й предложил да
изпрати такива. За да стимулира решимостта на малолетната, обвиняемият й изпратил
няколко снимки на други момичета, които били чисто голи, виждали се гърдите и
половите им органи, но всички били с прикрити лица. Манипулирайки детето,
обвиняемият успял да я убеди, че е жена и няма лоши намерения към нея.
Малолетната обещала да изпрати свои снимки, на които е снимана гола. Останала
сама в стаята си, се съблякла и се снимала с телефона си. На снимките се
виждало само тялото й от кръста надолу, като била без бельо. Малолетната
изпратила на обвиняемия снимките, като едната от тях била на половите й органи,
снимани от близо.“
От
изложения абзац е видно, че малолетната Н.А. е изпратила на
обвиняемия свои снимки, на които е
снимана гола, но не защото е била заплашена от него към този момент, а поради
това, че: „Манипулирайки детето, обвиняемият успял да я убеди, че е жена и няма
лоши намерения към нея.“ Едва след като в последствие обвиняемият обяснил на
малолетната А. че в същност е мъж, според изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт, тя се притеснила и заявила, че иска да спрат да общуват,
при което той „и отправил заплахи, че ще каже на родителите и за отношенията им
и за изпратените снимки“.
Очевидно и абсолютно еднозначно в цитирания пасаж от обстоятелствената
част на обвинителния акт първите заплахи към
Н. А. обвиняемият е отправил след като вече е бил
получил от нея изпратените му снимки и тези заплахи са били с цел той да я мотивира да
продължава да му изпраща такива свои снимки, но съобразно изложеното в
прокурорския акт, тя повече не сторила това.
В противоречие с изложеното в
обстоятелствената част на обвинението по пункт втори от обвинителния акт, в
неговия диспозитив е записано следното: „На неустановена
дата, през периода от месец юни 2018г. до месец Юли 2018г., в гр.Славяново,
обл.Плевен, /подсъдимият/ принудил малолетната Н.М.А., родена на ***г***, да
извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона, чрез мобилно
приложение „Месинджър“, нейни снимки, на които да е снимана гола, като е
употребил заплашване – заплашил я е че ако не му изпрати още снимки, ще изпрати
снимките на родителите й – Престъпление
по чл.143, ал.1 от НК.
В същност противоречието между обстоятелствената част на
обвинителния акт, в цитираната му по-горе част, според която малолетната А. е
изпратила на обвиняемия свои снимки, на
които е снимана гола, тъй като , „обвиняемият успял да я убеди, че е жена и няма лоши намерения към нея“,
с диспозитива на това обвинение, - а именно, че тя е сторила това, принудена от
обвиняемия, който употребил за това заплашване, „че ако не
му изпрати още снимки, ще изпрати снимките на
родителите й“, може да бъде илюстрирано, според настоящия съдебен
състав, със съществуващото вътрешно противоречие в самия диспозитив. Това
вътрешно противоречие е изразено в начина на осъществяване на заплахата, като
елемент от престъпния състав на чл. 143, ал.1 от НК. За този елемент от
посочения състав на престъпление в диспозитива по пункт втори от обвинителния
акт е записано следното: …. „като е употребил заплашване – заплашил я е че
ако не му изпрати още снимки, ще изпрати снимките на родителите й“.
При така изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт и в неговия диспозитив по пункт втори от обвинението са възможни два варианта
– или да се приеме, че Н.А. е изпратила нейни снимки, на които е снимана гола , тъй като „обвиняемият успял да я убеди, че е жена и
няма лоши намерения към нея“, в който случай деянието е довършено, но е
несъставомерно по чл. 143, ал.1 от НК, тъй като липсва елемента на принудата,
било чрез употреба на сила, на заплашване или злоупотреба с властта на дееца,
който елемент е изискуем от посочения престъпен състав, или да се приеме, че
обвиняемият е извършил деянието „като е употребил
заплашване – заплашил я е, че ако не му изпрати още снимки, ще изпрати
снимките на родителите й“, в който
случай е видно, че заплахата е не за вече получените първоначално снимки от Н.А.,
а за изпращането на още други такива, като в този случай деянието е
останало във фазата на опита, тъй като тя не е сторила това.
По тези
съображения, споделяйки напълно казаното в протестираното определение на
първоинстанционния съд, относно обвинението по пункт втори от обвинителния акт,
въззивната инстанция прие, че правилно и законосъобразно е било констатирано несъответствие между
обстоятелствената част на прокурорския акт, за това – дали се касае за опит към
извършване на престъпление по чл. 143, ал.1 от НК, както е според обстоятелствената
част на обвинението или за довършено престъпление по посочения текст от НК –
както е изписано в диспозитива на обвинението, към което следва да се добави и
констатираното несъответствие относно времето на осъществяване на
деянието – „неустановена дата към края на месец юни 2018г.“, според
обстоятелствената час на обвинителния
акт и „неустановена дата, през периода от месец юни, 2018г – месец юли 2018г.“-
според диспозитива на прокурорския акт. Посочените несъответствия относно времето и
начина на осъществяване на деянието
съставляват винаги съществени нарушения на процесуалните правила, според константната
съдебна практика в такива случай, тъй като обвиняемият, респективно – подсъдимият, не е имал възможност да научи в извършването на какви
престъпления е обвинен, въз основа на
какви факти и обстоятелства и да реализира правото си на защита в пълен обем.
Що се касае до констатираното несъответствие в начина на осъществяване на изпълнителното деяние по
пункт първи от обвинителния акт – посредством използването на мобилното
приложение „Месинджър“, /както е посочено в обстоятелствената част на
обвинителния акт/ , или посредством използването на мобилното приложение
„Вайбър“,/ както е посочено в диспозитива на прокурорския акт/, настоящият
съдебен състав счете, че в случая явно се касае за фактическа грешка, която не
би могла самостоятелно да обоснове прекратяване на съдебното производство, още
повече, че във фазата на разпоредителното заседание е предвидена процесуална
възможност в чл. 248а от НПК тази фактическа грешка да бъде отстранена, но
наличното несъответствие би следвало да бъде съобразено при отстраняване на
посоченото по-горе процесуално нарушение.
Настоящата инстанция прие, че не съставлява процесуално нарушение, налагащо
прекратяване на съдебното производство и липсата в обстоятелствената част на
обвинителния акт на конкретно описание относно това - какво е изобразено на всяка от шестте снимки, касаещи обвинението по чл. 159, ал.6
от НК, тъй като, както правилно и обосновано е посочено в протеста, доказателствения материал по делото,
включително и заключението на представената съдебна компютърно-техническа
експертиза в достатъчна степен индивидуализират посочените шест снимкови файла,
тъй щото обвинението в тази му част да е понятно за страните в наказателния
процес и конкретно за подсъдимия и неговата защита.
При
така изложеното въззивната инстанция прие,
че частният протест, по повод на който е образувано настоящото дело, е неоснователен
в частта му, досежно обвинението по пункт втори от обвинителния акт, за
извършено от П.П. престъпление по чл. 143, ал.1 от НК и определение
№ 844 от 14.12.2018 г., на Районен съд гр. Плевен , постановено по НОХД
№ 2838/2018 година, по описа на същия съд, с което е
било прекратено съдебното производство, поради съществени и
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемото лице, допуснати при изготвяне на
обвинителния акт, следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно, като делото следва да бъде изпратено на Районна прокуратура –
гр. Плевен, за отстраняване на нарушените процесуални правила, съобразно
изложеното по-горе.
По изложените
съображения и на основание чл.345 , ал.1 във връзка с
чл. 341, ал.2, във връзка с чл. 249, ал.
3 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно, обосновано и законосъобразно определение № 844 от 14.12.2018 г., на Районен съд гр.
Плевен , постановено по НОХД № 2838/2018 година, по описа на същия съд, с
което е било
прекратено съдебното производство,
поради съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, допуснати при
изготвяне на обвинителния акт и ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура – гр.
Плевен, за отстраняване на нарушените процесуални правила, съобразно изложеното
в обстоятелствената час на настоящото определение..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.