№ 358
гр. Дупница, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200701 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ДАИ-0000108 от 01.06.2023 г., издадено от
Главен секретар на ИА „АА“, със седалище в гр. София, с което на Е. Г. И., от с. ***, общ.
Дупница, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл.
11в, т. 13, вр. с т. 12, пр. 1-во, вр. с чл. 22, ал. 9, вр. с чл. 24, ал. 5 и чл. 27, ал. 3 от Наредба
№ 36/15.05.2006 г., на МТ.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който обжалва НП в срок. В
жалбата се излагат съображения, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на
същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител - адв. С., който поддържа жалбата.
Същият излага и допълнителни съображения в нейна подкрепа, като пледира за отмяна на
НП. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител в съдебно заседание. Същият пледира за оставяне на жалбата без
уважение и потвърждаване на обжалваното НП. Претендира разноски за юрисконсулстско
възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 12.01.2023 г., в гр. Дупница, на ул. ,,Марков камък“ № 1, в психологическа
лаборатория (ПЛ) № 286, вписана към удостоверение за регистрация (УР) № 0112/14.11.2014
г. на ,,Групова практика за първична извънболнична дентална помощ д-р Иван Ибришимов“
ООД била извършена проверка от свидетелите П. К. и М. И., служители на ИА „АА“, със
седалище в гр. София, в присъствието на Е. Г. И., който работи там на длъжност „психолог“.
Същият предоставил изисканите му от контролните органи множество документи
съхранявани в архива, от които било установено, че:
на 07.01.2023 г. в психологическа лаборатория (ПЛ) № 287, с адрес: гр. Дупница, ул.
„Хемус“ №3, вписана към удостоверение за регистрация (УР) № 0112/14.11.2014 г. на
,,Групова практика за първична извънболнична дентална помощ д-р Иван Ибришимов“ ООД
жалбоподателят не поддържа архива за проведените психологически изследвания на
посочената лаборатория, като: не съхранява в същата психологическа лаборатория
регистрационните и резултатна карта, документите по чл. 20 от Наредба №
36/15.05.2006 г., на МТ, попълнените тестове и листове за отговори и разпечатки от
апарата на лицата: 1.***, с ЕГН ********** и 2. ***, с ЕГН **********. Проверка на
място и в архива на посочената друга психологическа лаборатория (ПЛ) с № 287, с адрес: гр.
Дупница, ул. „Хемус“ №3, вписана към удостоверение за регистрация (УР) №
0112/14.11.2014 г. на ,,Групова практика за първична извънболнична дентална помощ д-р
Иван Ибришимов“ ООД не е била извършена изобщо от контролните органи.
На място за констатациите от проверката бил съставен Протокол № 387 от 12.01.2023
г. за съответствие на психологическото изследване и водената документация на
изискванията на нормативната уредба и методическите указания, подписан от служителите
на ИА „АА“ и от жалбоподателя с възражения.
С писмо рег. № 81-00-00-314/17.03.2023 г. до Е. И., същият е поканен в 7-дневен срок
от получаването му да се яви на адреса на ИА ,,АА“ в гр. София за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В текста на писмото е посочено, че ако
същият или негов представител не се яви, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актът ще бъде
съставен в негово отсъствие. На стр. 2-ра от писмото с ръкописен текст е записано, че Е. И.
се явил лично на 29.03.2023 г. в ИА ,,АА“ гр. София, ул. ,,Ген. Гурко“ № 5, но актовете не
могат да бъдат съставени на тази дата поради отсъствие по болест на гл. експерт П. К. и ще
бъдат съставени на 03.04.2023 г. при явяване на г-н И.. След този текст са налице подписи
на гл. експерт М. И. и Е. И., запознат на 29.09.2023 г.
На по-късна дата - 04.04.2023 г. св. П. К. на длъжност ,,главен експерт“ в ИА ,,АА“ гр.
София в присъствието на свидетелката при проверката М. И. и в отсъствие на
жалбоподателя съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
320610 срещу Е. Г. И., за констатираните при проверката нарушения. Няма данни до същия
да е била отправена нова покана или да е уведомен по-друг начин за промяната на датата на
съставяне на АУАН от страна на актосъставителя и удължаване на срока до 04.04.2023 г.
2
Въз основа на така съставения АУАН е издадено оспореното Наказателно
постановление № ДАИ-0000108 от 01.06.2023 г., издадено от Главен секретар на ИА „АА“,
със седалище в гр. София, с което на Е. Г. И., от с. ***, общ. Дупница, с ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 11в, т. 13, вр. с т. 12, пр. 1-
во, вр. с чл. 22, ал. 9, вр. с чл. 24, ал. 5 и чл. 27, ал. 3 от Наредба № 36/15.05.2006 г., на МТ.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и И., служители на ИА „АА“, както и въз
основа на събраните по делото, представени от страните и изискани служебно от съда,
множество писмени доказателства, всички приобщени след прочитането им по реда на чл.
283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са в голяма степен логични, последователни и ясни.
Няма данни за предходни влошени взаимоотношения на някой от двамата спрямо
жалбоподателя или изобщо за някаква тяхна предубеденост. В същото време от
изключителна важност са и част от събраните и приети писмени доказателства – протоколи,
писма и т.н., вкл. отбелязванията направени в тях на ръка от съответните лица.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна и детайлна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати няколко съществени
процесуални нарушения – НП и АУАН са издадени от компетентни административни
органи, спазен е срокът и формата за съставяне на АУАН и НП, като те съдържат почти
всички необходими и предвидени в ЗАНН реквизити.
На първо място е допуснато нарушение на процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, с
оглед съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя и то без да са налице
предпоставките на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Макар по-късно АУАН да е бил връчен редовно и
лично на нарушителя на 20.04.2023 г., то същия не е съставен нито на отбелязаната в
поканата дата – 29.03.2023 г., нито на определената по-късно поради отсъствие на
актосъставителя друга дата – 03.04.2023 г., а на различна такава – 04.04.2023 г., за която
нарушителят изобщо не е бил известен. Няма никакви доказателства, какво е наложило
определянето на тази нова трета по ред дата. В горния смисъл виж и Решение № 141 от
09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 129 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил. Макар
и недотам съществено с оглед по-късното узнаване за АУАН това нарушение е в
комбинация и с други такива, а именно:
Допуснато е в АУАН и след това идентично в НП и съществено нарушение по чл. 42,
3
ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не е налице цялостно и пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено същото. Нито в АУАН, нито
след това в НП не е посочено изобщо специалното качество на субекта на нарушението,
доколкото такова се съдържа в приетите за приложими материалноправна и санкционна
норми, съответно - чл. 11в от Наредба № 36/15.05.2006 г., на МТ и чл. 178в, ал.3, т. 6 от
ЗДвП. И в двете цитирани в АУАН и НП норми е прието, че субект на нарушението може да
бъде само и единствено лице, което има качеството „психолог“. В случая при описание на
нарушението жалбоподателят е санкциониран в лично качество и никъде не е записано, че е
извършил нарушението, а още по-малко, че се наказва като субект на нарушението в
качеството му на „психолог“. Последното представлява непреодолима непълнота, която
нарушава правото на защита и няма как да бъде запълнена от съда с предположения относно
качеството на субекта, който е посочен само в лично качество, като физическо лице със
своите три имена и ЕГН. Изцяло в тази насока относно специалното качество на субекта
виж и Решение от 31.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 581 / 2019 г. на Административен съд –
Перник; Решение № 78151 от 28.04.2020 г. по адм. н. д. № 16794 / 2019 г. на Софийски
районен съд.
В случая нарушението е и недоказано, доколкото липсват данни за фактическото
положение към 07.01.2023 г. в процесната психологическа лаборатория (ПЛ) № 287, с адрес:
гр. Дупница, ул. „Хемус“ №3, вписана към удостоверение за регистрация (УР) №
0112/14.11.2014 г. на ,,Групова практика за първична извънболнична дентална помощ д-р
Иван Ибришимов“ ООД, която не е била изобщо проверена, за да се твърди, че там не се
съхраняват съответните документи за двете описани в АУАН и НП лица. Нещо повече
според съда и датата на нарушението е категорично неправилно определена, доколкото се
сочи, че същото е осъществено от жалбоподателя на 07.01.2023г., а е установено при
проверка в друга лаборатория извършена на 12.01.2023 г. Няма как към онзи по-късен с 5
дни момент на проверката да се твърди от кой момент, респ. на коя дата са нарушение
изискванията на Наредбата за водене на архива на (ПЛ) № 287, с адрес: гр. Дупница, ул.
„Хемус“ №3, воден от жалбоподателя, след като към 07.01.2023 г. проверка там или на друго
място изобщо не е извършвана и не е ясно дали към тази по-ранна дата документите не са
били точно и прилежно, законосъобразно съхранявани в архива на посочената лаборатория
и в съответствие с изискванията на Наредбата. Твърденията в АУАН и НП за установено,
респ. извършено нарушение на 07.01.2023 г. в (ПЛ) № 287, с адрес: гр. Дупница, ул. „Хемус“
№3 са голословни и изолирани от доказателствата по делото. Със същия успех може да се
посочи като дата на нарушението и всеки един от следващите дни, ако именно в този ден са
преместени и пренесени документите от архива на една лаборатория в този на друга такава
лаборатория от съхраняващия ги психолог. В случая коректната датата на нарушението би
била датата на установяване на същото или 12.01.2023 г., което не е посочено в АУАН и
НП.
Извън гореизложеното, ако не се вземат предвид и не се споделят доводите за
допуснати формално няколко съществени процесуални нарушения в хода на
4
административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и НП следва от
обективна и субективна страна да се отбележи следното:
Без съмнение от събраните доказателства безспорно се установяват от обективна
страна елементите на изпълнителното деяние на визираното административно нарушение,
което подлежи на санкция по посочения в НП ред. Същото принципно е съставомерно и от
субективна страна, доколкото касае действия осъществени от жалбоподателя с пряк умисъл
при неизпълнение на дължими от него професионални действия за законосъобразно водене
на архива и съхранение на документите от психологическото изследване на посочените две
лица на друг адрес, този на (ПЛ) № 287, с адрес: гр. Дупница, ул. „Хемус“ №3. В принципен
план не е приложим и чл, 28 от ЗАНН с оглед степента на обществена опасност на
нарушението.
Всичко гореизложено мотивира съдът да отмени изцяло обжалваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, ИА „АА“ – София
дължи заплащане на сторените от жалбоподателя в хода на настоящото въззивно
производство разноски, в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения на л. 71 от делото договор за правна защита и съдействие имащ характера на
разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ДАИ-0000108 от 01.06.2023 г., издадено от Главен секретар на ИА
„АА“, със седалище в гр. София, с което на Е. Г. И., от с. ***, общ. Дупница, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 11в, т. 13,
вр. с т. 12, пр. 1-во, вр. с чл. 22, ал. 9, вр. с чл. 24, ал. 5 и чл. 27, ал. 3 от Наредба №
36/15.05.2006 г., на МТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИА „АА“ – гр. София, със седалище: гр. София, ул. „Гурко“ №5,
представлявано от изп. директор, да заплати в полза на Е. Г. И., от с. ***, общ. Дупница, с
ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5