Р Е Ш Е Н И Е
№
17.11.2016г. град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Балчишкият
Районен Съд
граждански състав
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател :
ЦОНКО ИВАНОВ
Членове :
Съдебни
заседатели:
секретар Р.С.
прокурор БЕЗ
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело
№ 632 по описа за 2015год. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото
е образувано по искова молба от Н.Б.М. с ЕГН**********,***, чрез
адв. К. А. заместен в процеса от адв. В.С. със служебен адрес *** срещу З.К.М.,
ЕГН**********, с адрес *** с обща цена на исковете 35771.94лева от който: 10000€/десет хиляди евро/, равняващи се на 19558.30лева, представляващ частичен иск от 20000€/двадесет
хиляди евро/ равняващи се на 39116.60лева, представляваща заплатена цена по
сключена цесия от 28.3.2013г. между З.К.М. и Н.Б.М. /правно основание чл. 55
ал. 1 изр. трето от ЗЗД/; 8451.64лв./осем
хиляди четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща заплатена държавна такса към ВОС по гр. дело№ 2025/2013г. на 10
състав на ВОС/ правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД/; 7312.00лв./седем хиляди триста и
дванадесет лева/, представляващи разноски присъдени на ответната страна по гр.
дело №2025/2013г. на 10 състав на ВОС/ правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49
от ЗЗД/; 150лв./сто и
петдесет лева/, представляващ заплатен депозит за ВЛ по назначена ССч.Е, по гр.
дело №2025/2013г. на ВОС/ правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД/; 300лв./триста лева/, представляващ
заплатен депозит за ВЛ по назначена СГЕ, по гр. дело №2025/2013г, на ВОС/
правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД/, ведно със законната лихва от
предявяването на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
С
молба вх. № 1033/21.03.2016г./л.80/ ищеца оттегли иска за сумата от 7312.00лв./седем хиляди триста и
дванадесет/ лева, представляващи разноски присъдени на ответната страна по гр.
дело №2025/201 Зг. на 10 състав на ВОС/ правно основание чл. 45 във вр. с чл.
49 от ЗЗД/.
С
молба вх. № 1218/31.03.2016г. ищеца увеличи предявения иск от 10 000€/десет
хиляди евро/ на 20000€/двадесет хиляди евро/.
След поредните указания на съда, ищеца с молба вх. №1558/22.04.2016г. представя
и внесена държавна такса за увеличението на иска, като потвърждава всички
действия на пълномощника си по делото до този момент.Съдът с влязло в сила
определение № 198/25.05.2016г. раздели производството по гр.д.№ 632/2015г. по
описа на БРС, като иска на Н.Б.М. с ЕГН********** ***
срещу З.К.М., ЕГН**********, с адрес *** с цена 20000€/двадесет хиляди евро/
равняващи се на 39116.60лева, представляваща заплатена цена по сключен договор
за цесия от 28.3.2013г. между З.К.М. и Н.Б.М. /правно основание чл. 55 ал. 1
изр. трето от ЗЗД/ е изпратен по подсъдност на ОС-Добрич на основание чл.104,
т.4 ГПК. Образувано е гр.д. № 425/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич.
Настоящия състав
прекрати производството по делото в частта за първоначално предявения иск с
цена 7312.00лв./седем хиляди триста и
дванадесет лева/, представляващи разноски присъдени на ответната страна по гр.
дело №2025/2013г. на 10 състав на ВОС../ правно основание чл. 45 във вр. с чл.
49 от ЗЗД на основание чл.232 ГПК поради оттеглянето му от ищеца. Определението
за прекратяване е влязло в сила.
Поради
това останали за разглеждане в настоящото
производство са предявените от ищеца - иск за сумата от 8451.64лв./осем хиляди
четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
заплатена държавна такса към ВОС по гр. дело№ 2025/2013г. на 10 състав на ВОС/
и правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД/; иск за сумата от 150лв./сто
и петдесет лева/, представляващ заплатен депозит за ВЛ по назначена ССч.Е, по
гр. дело №2025/2013г. на ВОС/ и правно
основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД/ и иск за сумата от 300лв./триста
лева/, представляващ заплатен депозит за ВЛ по назначена СГЕ, по гр. дело
№2025/2013г. на ВОС/ и правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Ищеца моли
съдът да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати тези суми,
ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото, като представя
списък по чл.80.
Ответника
З.К.М. с ЕГН:********** с посочен от него съдебен адрес ***, чрез адв. Л. А.
подава писмен отговор. Счита, че исковете са недопустими, неоснователни,
незаконосъобразни, некореспондиращи с доказателствата по делото и следва да
бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че липсва причинно-следствената връзка, между неговото
поведение и неблагоприятния за Н. Б. М. резултат, особено що се отнася до
исковете за сумата от 8451.64лв./осем хиляди четиристотин петдесет и един лева
и шестдесет и една стотинки/, представляваща заплатена държавна такса към ВОС
по гр. дело № 2025/2013г. на 10 състав на ВОС/ и правно основание чл. 45 във
вр. с чл. 49 от ЗЗД/; за държавна такса, 150лв. за ССчЕ, 300лв. за СГЕ. Моли така
предявените исковете категорично следва да бъдат отхвърлени с решение от Районен
съд Балчик. Сочи на страница (стр. 169, параграф последен „Прехвърляне на
вземания“, А.И., издание „Сиби“ 2010г.) - цедентът отговаря за
съществуването на вземането, но не отговаря за това, че
то ще бъде събрано от длъжника. Не приема, че е навредил на ищеца
защото не е успял да събере вземането си по съдебен ред и че тя е платила
държавна такса и разноски за това. Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЗД, ако
прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуване на вземането по
време на прехвърлянето. Сочи, че страните не спорят, че вземането съществува
към момента на прехвърлянето му, а и към настоящия момент. Определено според
него липсва най-важния елемент на чл. 45 ЗЗД - „виновност“ на З.К.М. за
негативния резултат в патримониума на ищцата и поради това исковете по чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърлят. Споменатият от ищеца чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45,
счита, че в случая изобщо не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.
49 ЗЗД а именно „ ... който е възложил на другиго някаква работа…“ Твърди, че не
е възлагал нещо на Н. Б. М., нито пък тя му е възлагала някаква работа от което
да са произтекли вреди за нея. Изпълнил е задълженията си по чл. 5 от договора
за цесия и предал на ищцата Н. Б. М. всички оригинални документи, свързани с
вземането, включително и двете оригинални разписки за получените от К.Г.П.
63000€. Посочва, че ако тези разписки останат в държане на ищцата Н. Б. М., то
има реална опасност, тя да предяви иск срещу К.Г.П. за 63000€ на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - платено без правно основание наред с настоящите
искове и респективно да се обогати два пъти, което е незаконосъобразно. На
основание чл. 190, ал. 1 ГПК, във връзка с договора за цесия и задължението на
цесионера да върне оригиналните писмени документи на цедента, моли съдът да
задължи ищеца да ги представи по делото и в последствие, при евентуално
уважаване на иска да върне на З.К.М. с ЕГН**********, двете оригинални разписки
за получените от длъжника К.Г.П. 63000€, които са представени като заверени копия
с исковата молба като писмено доказателство №5 и заверени с „вярно с оригинала“
от процесуалния представител на ищцата адв. К. А.Д.. При евентуално
непредставяне на тези оригинални разписки, счита, че е налице още по-голямо
основание исковете следва да бъдат отхвърлени (стр. 190, т. 2 „Прехвърляне на
вземания“, А.И., издание „Сиби“ 2010г.). Моли съдът да отхвърли исковете по чл.
45, във вр. с чл. 49 ЗЗД на Н.Б.М. ЕГН **********, с адрес *** срещу З.К.М. ЕГН
**********, адрес *** и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и писмените доказателства по далата
прие за установено следното : Налице е спор между страните по отношение
прекратен ли е или не сключен помежду им договор за цесия от 28.03.2013г.,
който в настоящия момент е предмет на производство пред Окръжен съд гр.Добрич
по гр.д. № 425/2016г. Спора по настоящото дело между страните е дължи ли
ответника на ищеца сумата от 8451.64лв., представляваща заплатена държавна
такса; сумата от 150лв., представляващ заплатен депозит за вещо лице по
назначена ССч.Е и сумата от 300лв., представляващ заплатен депозит за вещо лица
по назначена СГЕ на основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД заплатени от ищеца
по гр. дело№ 2025/2013г. 10 състав на Варненски Окръжен съд по гр. дело
№2025/2013г.
Съобразно общите
правила за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес /чл.
154 от ГПК/ всяка от страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. При искът за обезщетение за
непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване
на всички обективни елементи от фактическия състав на деликта, като единствено
субективния елемент - вината се предполага от закона до доказване на противното
от деликвента. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя
иск, т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата
и настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска. Деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента
/отговорния субект/ и пострадалия, по силата на което деликвентът трябва да
поправи причинените от деликта вреди, последица от правонарушението. От гледна
точка на разпоредбите на чл.45 от ЗЗД, деликтът е противоправно и виновно
поведение /действие или бездействие/, причиняващо вреди, поради което възниква
задължението те да бъдат поправени. Деликтната, в това число и договорната,
отговорност имат така наречената "репарационна цел", т.е. имат за цел
да поправят вредите, които са причинени противоправно и виновно, т.е.
деликвентът и длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на увредения.
В случая ищцовите твърдения са, че вредоносното деяние се състои в
имуществените вреди, причинени на 28.03.2013г. по повод на извършено плащане на
парична сума в полза на ответника от ищеца по договора за цесия.
В конкретната
хипотеза основателността на така предявените осъдителни искове, при
квалификацията на чл. 49 от ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: причинени в правната сфера на ищцата вреди, причинна
връзка между вредите и противоправно, виновно поведение на лице, на което от
процесуално легитимирания ответник е възложена работа, което именно
лице-изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение на ищцата
граждански деликт. Така изброените обективни елементи от състава следва да се
докажат от ищцата, по аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК и липсата на една от
така изброените предпоставки води до неоснователност, респективно до
недоказаност на иска. Единствено субективният елемент от състава на
деликта-вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето -
изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. В процесната хипотеза не се
установява наличието на нито една от кумулативно изискуемите предпоставки,
изброени изчерпателно по-горе. Така предявените искове съдът намира за
неоснователни. Съобразно изложените по-горе фактически обстоятелства и правни
изводи, с подписването на договора за цесия, ищецът не е претърпял имуществени
вреди, доколкото от патримониума на същия не е изляза сума, която да е била
платена в полза на ответника, като се има предвид исковите претенции за заплатените
държавни такси и разноски за експертизи по гр.д. №2025/2013г. на ОС-Варна, за
да има право ищецът да претендира плащане в своя полза. Предявените искове като
неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
Съобразно изхода на спора, съдът следва да се
произнесе по дължимите разноски, като такива не следва да се присъдят на ищеца.
Претендирани от ответника разноски не следва да му се присъдят поради липсата
на представени писмени доказателства за направени такива и списък по чл.80 ГПК.
Воден от
гореизложеното, Балчишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.Б.М. с ЕГН**********, с адрес ***,
представлявана от адв. В.С. със служебен адрес *** срещу З.К.М., ЕГН**********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адв. Л. А. искове за заплащане на сумите
от 8451.64лв., представляваща заплатена държавна такса; сумата от 150лв.,
представляващ заплатен депозит за вещо лице по назначена ССч.Е и сумата от
300лв., представляващ заплатен депозит за вещо лица по назначена СГЕ, всички с
правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД заплатени от ищеца по гр. дело№
2025/2013г. 10-ти състав на Варненски Окръжен съд по гр. дело №2025/2013г., с
които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: