Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… / ………….. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Йордан Димов
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №839 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по настоящото дело е започнало по жалба с вх. №5984/21.04.2021 г., подадена от Д.Н., гражданин на Германия с ЛНЧ **********, роден на *** г., с адрес в България – гр. Варна, -------- със съдебен адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №21-0460-000061/02.03.2021 г. на Младши инспектор в V-то РУ към ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена санкция по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата е посочено, че при издаване на ПАМ е посочено освен името на нарушителя и неговото ЕГН, което води до определяне на възраст на жалбоподателя от 111 години, което било невъзможно и не отговаря на фактическите положения. Съчи освен това, че в АУАН е отразено името на свидетел П. И. П.в с посочено ЕГН **********, посочен като служител на 05 РУ при ОДМВР, като не било уточнено какво е неговото качество – свидетел-очевидец, свидетел присъствал при установяване на нарушението или свидетел присъствал при съставянето на АУАН.
В съдебно заседание за ответника се явява адвокат Г.Н.. Последният сочи, че поддържа жалбата. Твърди, че заповед №365з-2747/20.07.2017 г. за организиране на конкретните служители, които могат да издават постановления за налагане на ПАМ не установява компетентността на издаващия орган, тъй като в самата заповед изрично е цитирано, че изписаните в заповедта служители да се считат за оторизирани след изрично запознаване със съответната заповед срещу подпис. Сочи, че заповедта за налагане на наказанието е от 02.03.2021 г., а се цитира химическа проба, която е изготвена на 04.03.2021 г. намира, че или се цитира акт, който не е бил издаден към момента на съставяне на АУАН или АУАН е издаден по-късно, т.е. е антидатиран. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна.
За ответника – младши автоконтрольор П.Ц. от V-то РУ при ОД на МВР Варна се явява главен юрисконсулт Г. Г.. Последния моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира, че същата е законосъобразна и правилна. Намира, че са налице материалните предпоставки за прилагане на заповедта. Сочи, че издалия постановлението служител на РУ е оправомощен да издава подобни актове със заповед, която е приложена по делото. Намира, че законът няма изискване да се установи, че лицето нарочно е запознато с подобна заповед срещу подпис. Моли за решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата се явява допустима, като предявена от лице с правен интерес в предвидения по закон срок. Разгледана по същество последната се явява и неоснователна.
Съдът констатира от фактическа страна следното: В рамките на извършена проверка от служител на ОД на МВР – Варна младши автоконтрольор Г.Г. на 02.03.2021 г. в 23.39 часа на ГП 9 в посока от гр. Варна към КК Златни пясъци бил спрян лек автомобил „Ауди А6“ с рег. ****Водачът - Д.Н. – ЛНЧ ********** бил изпробван за употреба на алкохол с Техническо средство – Дрегер 7510 с фабричен №ARBB 0011, като уреда отчитал 1.03 промила алкохол (проба №04546. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване №08659. По данни от същия се установява, че той бил връчен на жалбоподателя в 00.15 ч. на 03.03.2021 г., като лицето било насочено да се яви в рамките на 50 мин от връчването в МБАЛ „Св. А.“, гр. Варна. Това било сторено от жалбоподателя, на когото в 00.50 ч. на 03.03.2021 г. била взета кръвна проба, съобразно Протокол за медицинско изследване. Съобразно Химическа експертиза за определяна концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №146/04.03.2021 г. Д.Н. имал концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0.83 промила. За нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8на хиляда до 1.2 на хиляда бил съставен и процесният АУАН – серия GA №370715. АУАН бил подписан без възражения. Въз основа на АУАН било издадено и НП №21-0460-000172 от 22.03.2021 г., по силата на което жалбоподателят бил глобен на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДВП с глоба в размер на 1000 лв. и лишен от право да управлява МПС за 12 месеца. Към момента на съставяне на АУАН била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0460-000061/02.03.2021 г. по силата на който на лицето на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно транспортно средство лек автомобил „Ауди А6“ с рег. ****, собственост на жалбоподателя Д.Н. за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда за минималният предвиден в закона срок от 6 месеца. На основание чл.172, ал.4 от ЗДвП са отнети и документи – СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели ****Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят, и се установява от наличните в преписката и изброени по-горе доказатлества.
Обстоятелствата върху които се акцентира в жалбата са свързани с неспазване на процедурата по издаване на административния акт.
Предвид установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №№21-0460-000061/02.03.2021 г. на Младши инспектор в V-то РУ към ОД на МВР – Варна е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, при спазване изискването за писмена форма. Направените възражения, за липса на материална компетентност на органа издал заповедта са неоснователни. Както може да се установи от нормата на чл.165, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 от ЗДвП – определени от Министъра на вътрешните работи служби при изпълнението на функциите си по този закон следва да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Съобразно Заповед №81213-1524/09.12.2016 г. службите по чл.165 от ЗДвП включват Областните дирекции на МВР. С приложената в преписката Заповед №365з-2747/20.07.2017 г. – т.1.9. Директора на ОД на МВР – Варна е оправомощил инспекторите в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Варна за цялата територия на ОД на МВР – Варна, да прилагат ПАМ по голяма част от текстовете посочени в чл.171 от ЗДвП, включително и по чл.171, т.1 от ЗДвП. А процесната заповед е съставена от полицейски инспектор, в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Варна. Между другото същите правомощия са дадени на значителен кръг от служители на МВР с ранг на началници на отдели, сектори и групи, упоменати в дванадесетте точки на заповедта. Впоследствие е била издадена Заповед №365з-4340/01.11.2017 г., с която са променени правомощията на част от лицата с права да налагат ПАМ (по т.1.7 и т.1.8), но не и по отношение на полицейските инспектори, в РУ при ОД на МВР – Варна. С друга заповед №365з-5464/31.12.2018 г. пък е бил намален предметния обхват на хипотези, възложени със заповедта от 20.07.2017 г., но само е била премахната хипотезата на чл.171, т.2, б. „д” от ЗДвП. Освен това от приложеният в преписката отчетен график рег. №460р-3912 от 09.04.2021 г. касаещ дежурствата на служителите в V РУ на МВР, гр. Варна, може да се заключи, че младши инспектор П.П.Ц.е бил нощна смяна на тази дата, като съобразно с Часови график 460р-2219/01.03.2021 г. може да се установи, че същия е бил наряд в този район. Ето защо следва да се приеме, че издалия заповедта е притежавал, както материална така и териториална компетентност да издаде процесната заповед. Т.е. направеното в съдебно заседание от представителя на жалбоподателя възражение е неоснователно.
Като неоснователно съдът преценява и твърдението за нередност на АУАН поради фактически грешки в него. От една страна това е обстоятелството, че в АУАН жалбоподателят е определен като 110 годишен. Явно това е техническа грешка извършена от автоматизирана програма, която неправилно е разчела ЛНЧ, който има жалбоподателят като ЕГН. Съдът намира, че подобна грушка по никакъв начин не дава отражение на отговорността на жалбоподателя, нито пък нарушава правото му на защита, тъй като не променя релевантните факти и обстоятелства при които е наложена процесната ПАМ. Неоснователно е и възражението, относно качеството на свидетелят П. И. П.в. Щом не е записано друго явно е, че лицето е подписал Постановлението за ПАМ в качеството си на свидетел присъствал при съставянето на АУАН.
ПАМ е издадена вследствие на констатирана с техническо средство – дрегер концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 промила. Това е преценено от законодателя като достатъчно тежка форма на нарушение, която обосновава налагането на ПАМ – отнемане на свидетелството за правоуправление, предвидена в чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП „Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, … до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; ” Посочената норма установява срок за налагане на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността на водача, като тук явно се включва не само административно-наказателната процедура, но и възможното обжалване пред съд, а упоменатия с точност срок – „…не повече от 18 месеца…” е предвиден като защита насочена към гарантиране правата на водача, че наложената мярка няма да се превърне в санкция надвишаваща евентуалната административно-наказателна отговорност. Съобразно нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП „В случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.“ Т.е. следва да се приеме, че е правилно приложена законовата норма и правилно е била наложена подобен вид принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В настоящия случай безспорно е установена хипотезата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП предвид, което са налице материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
Предвид изложеното не са налице основание за отмяна на наложената с процесната заповед ПАМ, като същата следва да бъде оставена в сила, като бъде отхвърлена процесната жалба.
От страна на ответника няма направена претенция за разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ депозираната жалба от Д.Н., гражданин на Германия с ЛНЧ **********, роден на *** г., с адрес в България – гр. Варна, -------- със съдебен адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №21-0460-000061/02.03.2021 г. на Младши инспектор в V-то РУ към ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена санкция по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: