№ 8
гр. Велико Търново, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. П. Ив.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600372 по описа за 2021 година
Производството е по Глава XXXIII от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на
осъдения Б. М. Б., направено чрез упълномощения му защитник - адв. Р.Б. от
ГАК, за възобновяване на ВНОХД № 214/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр.
Габрово /НОХД № 325/2020г. на РС-Севлиево/.
С искането за възобновяване на делото е заявено основание по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК, във връзка с оплаквания за допуснати съществени
нарушения по чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от НПК.
Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение
на закона, тъй като Б. е осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, без да
е установено по надлежния ред, че подсъдимия е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество. В тази връзка се излагат доводи за
допуснати груби нарушения на Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, които обосновават извод, че
употребата на наркотично вещество от осъдения не е установена по
надлежния ред и с оглед на това деянието му е несъставомерно.
Относно оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348,
ал.1, т.2 от НПК се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила,пропуски в аналитичната
дейност на двете инстанции по същество и изграждането на вътрешното им
1
убеждение въз основа на противоречив доказателствен материал. В тази
връзка на първо място се излагат доводи, че въззивният съд не е изложил
мотиви за нарушенията на реда при установяване употребата на наркотично
вещество и не е отговорил на възраженията на защитата. На второ място се
излагат доводи, че правата на осъдения в хода на делото са били ограничени,
тъй като неоснователно му е било отказано извършването на повторен анализ
с останалата кръвна проба за негова сметка,каквато възможност му дава
чл.27,ал.1 от горецитираната наредба като не са били обсъдени
несъответствията между химическата експертиза и тестът,липсата на
обективни признаци осъдения да е бил повлиян от наркотични
вещества,удостоверено в протокола от извършената проверка от 12.03.2020г.
и отсъствието на регистрирано негово изявление в този смисъл от свидетеля
Д.Навеждат се още доводи,че въззивния съд не е изложил мотиви по
съображенията на защитата относно допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и
разглеждането на делото от първоинстанционния съд,като на свой ред е
допуснал вътрешно противоречие в мотивите си посочвайки,че от една страна
наказателния закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от
употребата на наркотични вещества,а впоследствие е посочил,че подсъдимия
е управлявал МПС повлиян от употребата на такова.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348, ал.1,т.3 от
НПК е обвързано с изброените пред предходните инстанции многобройни
смекчаващи вината обстоятелства като е акцентирано върху отказа на
въззивния съд да даде отговор на възражението защо първоинстанционния
съд се е въздържал от приложение на нормата на чл.55 от НК.
Иска се Великотърновския апелативен съд да възобнови делото, като
отмени влязлото в сила въззивно решение и да оправдае осъдения
Б.,алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд или на първоинстанционния такъв или да измени въззивното
решение,а оттам и присъдата на РС-Севлиево като индивидуализира
наказанието при условията на чл.55,ал.1 от НК.
В съдебно заседание адв. Р.Б. от ГАК поддържа искането за
възобновяване на делото и моли да бъде уважено.
Осъденият Б. М. Б. моли да бъде оправдан.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага съдът да го остави без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в
пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се
предлага отмяната.
2
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420, ал.2 от НПК,
като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за
възобновяване по чл.422,ал.1, т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени
нарушения по чл.348, ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НПК.
Искането за възобновяване е подадено в законоустановения
шестмесечен срок по чл.421, ал.3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно.
С Присъда № 260013 от 1.07.2021 г., постановена по НОХД № 325/2020
г. по описа на Районен съд-гр. Севлиево, подсъдимия Б. М. Б. от с.Столът,
община Севлиево, роден на 30.03.1977 година в гр. Априлци, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 12.03.2020 година около 16:00
часа в гр. Севлиево, на ул. „Велика и Георги Ченчеви" /от изхода на паркинг
пред сградата на РУ - Севлиево в посока ул. „Стефан Пешев“/ управлявал
МПС — л.а. марка „Пежо”, модел „206” с рег.№ ОВ 59**** след употреба на
наркотично вещество метамфетамин /МЕТ/ установено със съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза изх.№ И - 4228 от
08.05.2020г. на експерти от специализираната химикотоксикологична
лаборатория при Военномедицинска Академия - София, поради което на
основание чл.343б, ал.3 от НК и 54 от НК е осъден на една година лишаване
от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието на
основание чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и на глоба в полза на държавата в
размер на 500 лева като на основание чл.343г във връзка с чл.343б, ал.3 от НК
бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
На основание чл.59, ал.4 от НК било приспаднато времето, през което
подсъдимия Б. М. Б. бил лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред.
На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът
определил едно общо наказание от така определеното по - горе наказание
лишаване от свобода и наказанието от четири месеца лишаване от свобода
наложено на подсъдимия Б. М. Б. с определение по НОХД № 93/2020 година
по описа на Габровски окръжен съд, влязло в законна сила на 18.12.2020
година, а именно една година лишаване от свобода, което наказание
постановил да се изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 от към определеното общо най-тежко
наказание било присъединено наказанието лишаване от право да се управлява
МПС за срок от една година,а на основание чл.23,ал.3 от НК наказанието
глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.
РС-Севлиево приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК от така
определеното по реда на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК общо
наказание лишаване от свобода изтърпяното наказанието, наложено с
определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото №1 от
3
18.12.2020 година по НОХД № 93/2020 година по описа на Габровски
окръжен съд, влязло в законна сила на 18.12.2020 година, до привеждане в
изпълнение на настоящата присъда като постановил да се унищожи
вещественото доказателство - тест - касета от „Drug check 3000“ и осъдил Б.
М. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово и Районен съд – Севлиево
направените деловодни разноски съответно в размер на 275,90 лв. и 401,23 лв.
С Решение № 70/16.11.2021г. ОС-Габрово потвърдил изцяло Присъда №
260013/1.07.21г. по НОХД № 325/2020г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по
жалба или протест и на основание чл.412, ал.1, т.1 от НПК е влязло в сила от
момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и присъдата
на първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира,че следва да се разгледа оплакването за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
въпроса относно правилното приложение на закона може да бъде решен само,
ако делото е разгледано в съответствие с процесуалните правила и не са
налице съществени нарушения на последните, които да съставляват
основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали
незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила отнасящи се за въззивното
производство. В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107,ал.2 и ал.3 от
НПК първоинстанционният и въззивният съд са допуснали и събрали всички
доказателства необходими за разкриването на обективната истина и
изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по
чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и
въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и
въззивния съд относно приетите за установени фактически положения, е
формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14, ал. 1 и чл.107, ал. 5
от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на
присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с
изискванията на чл.305, ал. 3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за
установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните
му съображения за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в
доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо
приема и кредитира някои от тях, а други отхвърля. Въззивният съд в
пределите на извършената въззивна проверка по чл.314 от НПК, проверил
изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като извършил нова,
задълбочена проверка и анализ на всички доказателствени материали. Във
въззивното решение подробно са обсъдени всички доводи изложени в
подкрепа на оплакванията във въззивниата жалба, като въззивният съд
4
аргументирано, позовавайки се на доказателствата по делото и закона, е
изложил съображенията си защо ги е приел за неоснователни. Изложените
мотиви в решението на въззивната инстанция напълно удовлетворяват
изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Присъдата на първоинстанционния съд
и решението на въззивния съд не почиват на предположения и не е нарушен
чл. 303 от НПК.
Лишени от основания са доводите в искането за възобновяване, че в
решението си въззивният съд не е изложил мотиви за многобройните
нарушения на реда за установяване употребата на наркотични вещества.
Въззивният съд е отговорил на направените пред него възражения на
защитата на осъдения и обосновано е отговорил на същите, като е приел, че в
настоящия случай не са били допуснати съществени нарушения по чл. 13, чл.
15 и чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, които да пораждат съмнения в спазването на
правилата по вземане и изследване на биологичните проби с произход от
подсъдимия. Настоящия състав напълно споделя изводите на въззивния съд и
съображенията му изложени в мотивите на въззивното решение, поради което
не е нужно да ги повтаря.
Неправилно защитата на осъдения интерпретира нормата на чл.27,ал.3
/посочена е погрешно ал.1 на с.член,бел.с.д./ от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози приемайки,че същата предоставя
безусловно изключителното право на обвиняемия,респективно подсъдимия да
изисква всякога извършването на повторен анализ за своя сметка с втората
кръвна проба като насрещно на него е задължението на прокурора и съда да
обезпечат неговото упражняване,които са лишени при това от възможност за
собствена преценка. Внимателният анализ на визираната разпоредба сочи,че
упражняването на това право е срочно и то следва да се упражни в
седмодневен срок от връчването на НП или,както е в конкретния случай,от
предявяването на обвинение за престъпление по чл.343б от НК при
допълнителното условие да не е изтекъл срока по чл.26,ал.4 от цитирания
подзаконов нормативен акт.Видно от материалите от досъдебното
производство Б.Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.343б,ал.3 от НК на 8.06.2020г. на която дата е предявено и разследването в
присъствието на защитника му и когато,в установения в Наредба №
1/19.07.2017 г. срок е направено искане за „…нова съдебна токсикологична
експертиза …/изследване/…“ с оглед заявената употреба от обвиняемия на
болкообезболяващи лекарства, съдържащи ефедрин като е заявено,че
разноските ще бъдат поети от обвиняемия.При разпита на 10.07.2020г. на Б.
като обвиняем,след връщане на делото от наблюдаващия прокурор на
разследващия орган за представяне на заявените от Б. и защитника му
писмени доказателства,обвиняемия е заявил изрично,че не желае да ползва за
това действие адвокатска защита и не желае да присъства адвокат Б. за това
процесуално действие като се отказва от направеното искане и няма да
представи писмени доказателства по повод същото.При така направения
5
отказ от повторен химически анализ и съобразяване на установената срочност
на упражняване на предоставеното право,което не подлежи на
подновяване,следва извода,че правилно РС-Севлиево и ОС-Габрово са
отказали с нарочно определение повторен анализ на кръвната проба взета от
подсъдимия,макар и при недостатъчна прецизност на определенията си – РС
сочи в мотивите си „нова експертиза“ /л.138 от НОХД № 325/20г./,а ОС – „…
анализ чрез експертно изследване..“ /л.24 от ВНОХД № 214/21г./.Правилно
защитникът на осъденото лице сочи,че двете инстанции не са били изправени
пред института по чл.153 от НПК,но те не са били изправени и пред нормата
на чл.27,ал.3 /посочена е погрешно ал.1 на с.член,бел.с.д./ от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по изложените
по-горе съображения.В принципен план преценката дали е необходимо
събирането на нови доказателства и/или проверка на събраните такива с цел
разкриване на обективната истина по делото е от компетентността на
инстанциите,които не могат да бъдат подлагани на критика за това,че са взели
решение по вътрешно убеждение,основано на обективно,встестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.Настоящият съдебен състав
намира,че пред него не е мотивирано убедително тезата,че това е повлияло
негативно върху извършената оценка на доказателствените средства като при
установената доказателствена съвкупност тезата на защитата за обективна
несъставомерност на деянието не може да бъде споделена.
Въззивният съд не е коментирал посоченото в искането за възобновяване
разминаване между установеното от химическата експертиза наркотично
вещество – метамфетамин и този от проведеното полево техническо
изследване – амфетамин и метамафетамин по протокол от
12.02.2020г.,обстоятелството,че Б.Б. е отрекъл употреба на наркотично
вещество и липсата на отбелязване с обратен знак от свидетеля д-р Д.както и
неотразяването на обективни признаци в посочения протокол,които да сочат
на намалена концентрация у Б.,разширени зеници или лош говор,но този
пропуск не е съществен,а и не е бил въздигнат от защитата като дискусионен
въпрос,който да налага специално внимание от въззивната инстанция,така
щото същата да преосмисли решението си да откаже химически анализ на
резервната кръвна проба.Не може да се възприеме и заявеното от защитата
противоречие в мотивите на въззивното решение с оглед посочването от ОС-
Габрово,че „…наказателния закон не поставя изискване водачът да е бил
повлиян от приетите вещества“ и посочването,че „…подсъдимият Б. е
осъзнавал,че управлява МПС повлиян от употребата на наркотично
вещества…“ – страници 13 и 14 от същото.За обективната съставомерност на
деянието по чл.343б,ал.3 от НК е необходимо деецът да управлява след
употреба на наркотични вещества без материалния закон да изисква промяна
в съзнанието или поведението на водача,което да създава риск при
шофиране.Възприемането на обратното би означавало,че няма пречка
законодателят да разрешава употребата на наркотични вещества и управление
след тях,в случай че това не се отразява на поведението на водачите - в този
смисъл например Решение №4/11.05.18г. на ВКС,III н.о. по н.д. №
6
1244/2017г.,Решение № 79 от 8.05.2018г., III н.о. по н.д. 318/2018г. и т.н.Ето
защо не се изисква,за да възникне наказателната отговорност за процесното
деяние деецът да е повлиян от тези вещества и в каква степен така щото да се
налага изследване посредством съответни експертизи като следва да се
посочи,че ако за престъплението по чл.343б,ал.1 и ал.2 от НК има изискване
за установяване на определена алкохолна концентрация,то за
съставомерността по чл.343б,ал.3 от НК такова изискване няма и
следователно няма праг,който следва да бъде съблюдаван,както и това да
става по надлежен ред или с други думи казано доказването че деецът
управлява след употреба на наркотични вещества може да става с всички
допустимо доказателствени средства – Решение № 81/15.05.2018г. по н.д.
238/2018 на ВКС, III н.о., Решение № 116/8.08.2016г. по н.д. № 34/2016г. III
н.о. и т.н.
Неоснователни са доводите за липса на мотиви от страна на въззивната
инстанция досежно искането на защитата за регистриране на противоречие
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт в частта
относно мястото на извършване на инкриминираното деяние.По този въпрос
се е произнесъл както СРС в проведеното на 8.10.2020г. разпоредително
заседание,така и ОС-Габрово по ВЧНД №115/2020г. по неговия опис и с оглед
императива по чл.248,ал.3 от НПК не е необходимо този въпрос отново да се
счита за дискусионен.
Видно от мотивите на РС-Севлиево и ОС-Габрово обществената
опасност на деянието е била анализирана подобаващо като са били
съобразени всички значими обстоятелства от значение за крайния извод,че
процесното деяние не осъществява само формално признаците на
престъплението по чл.343б,ал.3 от НК и не може да се счете,че неговата
обществена опасност е явно незначителна или че е малозначителност,която
дефинира пълната липса на обществена опасност.Аргументите на въззивния
съд се споделят от настоящия състав и не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд не намери да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да разкриват
наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал.
1, т.1,2 и 3 от НПК. В случая не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3 от
НПК.
Неоснователни са и доводите в искането за възобновяване на делото
изложени в подкрепа на заявеното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. При приетите за установени фактически положения,
първоинстанционният и въззивният съд правилно са квалифицирали
извършеното от Б. М. Б. деяние като престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Липсва основание за оправдаването на осъдения или за обсъждане на
различна правна квалификация.
По възражението за явна несправедливост на наложеното наказание
7
настоящата инстанция приема,че въззивното решение е обосновано и
законосъобразно.При определянето на наказанието са взети в предвид всички
обуславящи отговорността обстоятелства като ОС-Габрово е посочил защо
според него не са налице условия за определянето на наказанието при
условията на чл.55 от НК като е прегледал посочените от РС-Севлиево
смекчаващи вината обстоятелства и е допълнил техния обем като е изложил
самостоятелни съждения защо не са налице основания за облекчаване на
приложената спрямо Б. репресия посредством определяне на наказание под
законоустановения минимум.Направената от въззивната инстанция ревизия
на групата на смекчаващите вината обстоятелства не е дефинирала същите
като многобройни,нито пък е дала основание да се счете,че е налице
изключителност на някое от тях,така щото да се направи убедителната
констатация и че най–лекото предвидено в закона наказание е несъзразмерно
тежко за дееца.Ето защо не може да се приеме,че липсват съображения от
страна на въззивната инстанция по отношение на въпроса за
индивидуализацията на наказанието и несъгласието `и да ревизира
първоинстанционната присъда като определи наказание при условията на
чл.55 от НК.
По изложените съображения искането на осъдения Б. М. Б. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 214/21 г. по
описа на Окръжен съд-гр.Габрово /НОХД № 325/2020г. на РС-Севлиево/е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. М. Б. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 214/21 г. по
описа на Окръжен съд-гр. Габрово /НОХД № 325/2020г. на РС-Севлиево/ като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8