РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Бяла, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20234510200270 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.С., кв.“Д.“ № ., вх..,
ет.. чрез адв. К. А. със съдебен адрес в с.К. обл.С.г.ул.“Ц.Б.с .“ № . против Наказателно
постановление № BG03012023/4000/Р8-1314 от 09.06.2023г., издадено от Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 800 лева.
В жалбата се излагат подробни съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се
цялостната му отмяна и присъждане на направените разноски.
Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и се моли същата да не се уважава. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.01.2023г. св. М. – старши инспектор в Агенция „Митници“, била на смяна на
ГКПП „Дунав мост“, когато в 11:39ч., в направление излизане от територията на Република
България, пристигнало ППС марка „М. с рег.№ ., с обща техническа допустима максимална
маса на пътния състав над 12т., с 5 оси, за което след справка в системата се установило, че
на 20.12.2022г. в 13:07ч. на ПП I-5, отсечка км 34+704 било засечено с контролно
устройство с идентификатор № 20752, за което нямало заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП. За това нарушение бил генериран доказателствен запис по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. На
водача на ППС било предложено да заплати компенсаторна такса, което той отказал, поради
което св. М. съставила АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на 14.08.2023г.
1
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съобразно
чл.189е, ал.1 вр. с чл.167, ал.3-3б от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП,
наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или
от оправомощено от него длъжностно лице, каквото се явява директора на Националното
тол управление, оправомощен със Заповед РД-11-749/07.06.2023г. на председателя на УС на
АПИ. Следователно, за съда няма съмнение относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че след проверка от
контролните органи, било установено, че на 20.12.2022г. в 13:07ч., ППС с рег. № ......, било
засечено по път I-5, км 34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
било заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. В НП е отразено, че след
проверка от страна на наказващия орган било установено, че движението на процесното
ППС било отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение,
тъй като за същото била получена тол декларация за сегмент **********, но декларираните
данни били за ППС с категория над 12 тона с две оси, докато на снимковия материал се
виждало, че процесното ППС се е движило с общо 5 оси.
На първо място, съдът счита, че така описано нарушението в НП не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като същото не отразява виновно поведение
на жалбоподателя и не са посочени всички обстоятелства, при които нарушението е било
извършено. В описателната част на наказателното постановление не се сочи какво качество
има жалбоподателя и какво е отношението му към процесното ППС. Посочва се, че същото е
било засечено да се движи по платената пътна мрежа без да е заплатена пътна такса, но само
по себе си това не отразява противоправно поведение на водача или на неизпълнение на
някакво негово законово задължение. Вината е съществен елемент от състава на
нарушението, като при така формулирано обвинение и непосочване в какво точно се
изразяват противоправните му действия, не може да се формира извод относно виновността
на лицето, а последната не може да се презумира. Не са посочени конкретни факти и
обстоятелства свързани с елементи от състава на нарушението, срещу които наказаното лице
може да се защитава, което съществено ограничава правото му на защита. Не е посочено и
правилото за поведение, от което наказаното лице се е отклонило и виновно нарушило,
поради което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Липсва
посочване на изрично регламентирано негово задължение да заплаща пътна такса и в какво
качество му се налага наказание, тъй като в НП същият не е посочен като водач на
процесното ППС към датата на извършване на нарушението. От друга страна, нормата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП е санкционна норма, която не предписва правило за поведение, от
което жалбоподателят се е отклонил.
На следващо място, така посочено нарушението в АУАН и НП, не отразява всички
обстоятелства, свързани с извършването му и при различна фактическа обстановка.
Посочено е, че не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, докато в НП е отразено, че
такава има заплатена, но неправилно изчислена. Същевременно никъде не е отразен размера
на заплатената от наказаното лице такса, размера на дължимата такава и каква е разликата
между тях в чисто цифрово изражение. Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗП, тол таксите се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите,
екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. В
този смисъл, не може да има неяснота по въпроса относно размера на дължимата такса, а се
касае до непълнота на обстоятелствената част на наказателното постановление, в която е
описано нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното лице и не
позволява ефективна защита срещу така повдигнатото му обвинение. Размера на дължимата
2
и заплатената такса за ППС, респективно дължимата разлика, ако такава се дължи, са
елементи от обективната страна на деянието и непосочването им водят до недоказаност на
нарушението. Още повече, че съгласно чл.10б, ал.4а от закона, пълно незаплащане на тол
такса, се приравняват случаите на неправилно деклариране на регистрационния номер на
пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е регистрирано, или
периода на валидност на маршрутната карта, но не и при неправилно декларирани тол
данни.
Не без значение е и направеното законодателно изменение с ДВ, бр.13 от 2023г., в
сила от 01.01.2024г., с което са създадени ал.7-9 на чл.10б уреждащи случаи именно на
частично или пълно недеклариране на тол данни. Въпреки, че не е приложим закон, е ясна
волята на законодателя да урегулира тези случаи, като даде възможност да бъде заплатена
дължимата такса и в тези случаи да не се образува административнонаказателно
производство.
По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на наказващия орган, че
разноски не се дължат, доколкото плащането изхожда не от жалбоподателя, а от
дружеството „Топалов транспорт“ ООД. Съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 2013г. на ВКС, когато плащането на възнаграждението е направено по
банков път, следва да бъдат представени доказателства за това, както е и в настоящият
случай с представеното преводно нареждане от 02.10.2023г. Отношенията между
задълженото по договора за правна помощ лице и платеца стоят извън предметния обхват на
преценката за дължимост на направените по делото разноски. Още повече, че по делото е
представена разписка от жалбоподателя за предаване на законния представител на
дружеството на сумата от 720лв. за адвокатско възнаграждение, която да бъде преведена по
банков път на адвокатското дружество.
Съгласно представения списък на разноски се претендира сумата от 970лв.,
включващо възнаграждение по договор за правна помощ от 23.08.2023г. в размер на 720лв.
и за осъществяване на процесуално представителство в открито съдебно заседание на
30.11.2023г. в размер на 250лв., заплатено в брой. Съдът намира, че следва да бъде
присъдено единствено възнаграждението по договора за правна помощ от 23.08.2023г., тъй
като съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, допълнително възнаграждение в размер на 250лв. за всяко
следващо съдебно заседание се заплаща в случаите на административнонаказателно дело с
повече от две съдебни заседания. В настоящият случай делото е приключило в две съдебни
заседания, още повече, че за откритото съдебно заседание проведено на 30.11.2023г.
процесуалния представител на жалбоподателя не се явява.
Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималното възнаграждение е в размер на 480лв., като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни
заседания и без личното участие на адв. А. в тях.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG03012023/4000/Р8-1314 от 09.06.2023г.,
издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
3
– София, с което на А. М. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.С., кв.“Д.“ № . вх.., ет.., за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1 800 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на А. М. Х.,
ЕГН **********, с адрес в гр.С., кв.“Д.“ № .. вх.., ет.. разноски в производството за
адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________
4