№ 1184
гр. Варна , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500590 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба №
269851/08.02.2021г. от Десислава Христова Йорданова, прокурор при РП Варна, срещу
Решение № 260182 от 25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4304/2020 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 48 с-в, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ, да заплати на Р. Т. Ч. с ЕГН ********** , с адрес в гр. Варна, ул.
„Искър“ № 26, сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляващи имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по ВНОХ №529/2018г. по описа на ВОС,
причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което Р.Ч. е оправдан, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата -12.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно. Счита, че съдът
неправилно е ценил приетата по делото фактура като надлежно доказателство, установяващо
заплащане на адвокатското възнаграждение. Твърди, че съдът е следвало да съобрази, че по
делото е представена фактура, а не договор за правна защита и съдействие, съгласно
изискванията на ЗА.
Сочи, че от представените писмени доказателства – удостоверение за регистрация на
адв. А. по ЗЗДС, разпечатка от дневник на продажбите на адвоката, разпечатка от системата
на НАП и дневника за покупки и продажби, макар да се установява, че издадената фактура е
осчетоводена, не доказва действителното заплащане на хонорара.
Жалбоподателят счита за неправилно и заключението на съда, че в наказателните
производства липсва процесуална възможност по искане на насрещната страна да бъде
определен по-нисък размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на
делото. В тази връзка сочи разрешението дадено в ТР 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. №
2/2016г. Сочи, че съгласно редакцията на Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, действала към момента на образуване и водене на
наказателното производство срещу Ч., доколкото повдигнатото му обвинение е било за
1
престъпление, за което се предвижда наказание от 2 до 8 години, минималният размер на
адвокатско възнаграждение за защита е било 800 лв. Навежда, че съгласно представената
фактура, претендираната сума от 1200 лева представлява общо дължимо адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. и 200 лева начислен ДДС. Предвид това, сумата от 1000 лева
надвишава с ¼ минималния размер, предвиден в наредбата.
Представителят на държавното обвинение счита, че делото не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, а процесуалното представителство от адвокат А. се
е изразило само в съдействие пред една инстанция и по-конкретно в рамките на две съдебни
заседания, първото от които е било отложено. Предвид всичко изложено, жалбоподателят
счита, че съдът не само е можел, но и е следвало да не уважи предявения иск в размер по-
голям от 960 лв.
В заключение жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Румен Йорданов Ч., чрез процесуалния си
представител адвокат Й.А., оспорва жалбата. Сочи, че между страните не е спорно, че е
било осъществено процесуално представителство по воденото наказателно производство по
описа на ВОС. Заявява, че действително по делото не е представен изричен документ,
наречен „Договор за правна защита и съдействие“, но уговорката за предоставяне на защита
може да бъде обективирана и в друг документ. Намира за достатъчно да е налице
упълномощаване на адвоката и извършване на действия по предоставяне на защита, за да се
приеме, че е възникнало възмездно мандатно правоотношение между адвоката и клиента. В
случая е било представено надлежно писмено пълномощно, от което съдът е приел, че
адвокатът е надлежно упълномощен.
Сочи, че по делото е представен редовен първичен счетоводен документ – данъчна
фактура, който удостоверява заплащането на уговореното възнаграждение между страните,
като във фактурата е указан и начинът на плащане – в брой. Това е удостоверено саморъчно.
Намира, че от представената фактура и нейното съдържание ясно се установява волята на
страните, а именно предоставяне на правна услуга, която е заплатена и съответно получена,
поради което фактурата има характер на договор за правна помощ и съдействие. Твърди, че
в представената фактура се съдържат всички основни белези на договора за поръчка, който е
възмезден, консенсуален и двустранен. В тази насока сочи, че съдебната практика отдавна се
е ориентирала в посока, че е без значение наименованието на документа, а действителната
воля на страните.
Твърди, че от представената фактура е видно, че страните са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., което е отбелязано, че е заплатено в брой, поради
което документът има формата на разписка.
Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
присъденото възнаграждение, като сочи, че в производствата по ЗОДОВ съдът не може на
основание чл. 78, ал. 5 о ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер
на разноските в частта за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Предвид всички изложено в отговора, въззиваемия намира жалбата за неоснователна
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и сторените разноски пред
въззивната инстанция.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
2
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба 269851/08.02.2021г. от Десислава
Христова Йорданова, прокурор при РП Варна, срещу Решение № 260182 от 25.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4304/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 48 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 590/2021 г. на ВОС за 12.05.2021 г. от
09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от депозирания отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3