Решение по дело №5467/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………

гр. София, 12 февруари 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав в публичното заседание на 06.02.2019 г. в състав:

                                                                       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:         Стефан МИЛЕВ

                                                                                       

 

 

 

             Марина ГЮРОВА

 

 

 

 

при участието на секретаря Миланова, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.х.д. № 5467/18 г., намери за установено следното:

 

Частният тъжител С.Д.Д. е обжалвала в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК чрез повереника си (адв. Св. Б., САК) постановеното на 10.10.2018 г. протоколно определение, с което Софийският районен съд (НО, 116 с.) е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 19434/17 г., позовавайки се на чл. 289, ал.1, вр. чл. 24, ал.5, т. 5 НПК.

Оплакването в жалбата, поддържано и в проведеното пред СГС открито заседание, е срещу доводите, че неявяването на Д. и нейния повереник при насроченото пред Районния съд дело за 10.10.2018 г. е било без уважителни причини. Срещу този извод се сочат два насрещни аргументи – представената от адв. Б. медицинска бележка, удостоверяваща влошено здравословно състояние на неин родственик, и твърдението, че  за въпросното заседание тъжителят изобщо не е бил редовно уведомен, така че да се налага изследване на въпроса извинително ли е било нейното отсъствие.

Част от защитниците на тримата подсъдими са възразили изобщо срещу допустимостта на разглежданата въззивна жалба (л. 12 от в.н.ч.д.) с мотива, че за нея не е внесена държавната такса, дължима съгласно т.14 от Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП. Другите им насрещни аргументи, изложени в с.з. на 06.02.2019 г., се свеждат до това, че повереникът на ч.т. Д. е имал служебно задължение да я уведоми за насроченото на 10.10.2018 г. заседание пред СРС, както и че представената от адв. Б. медицинска бележка не удостоверява твърдяната от нея извинителна причина.

Въззивният съд прие за неоснователни възраженията срещу допустимостта на процесната жалба. В депозираните на л. 12 от в.н.ч.д. писмени бележки от адв. Т. (защитник на подс. П.) документът неправилно е бил квалифициран като „частна жалба“, попадаща в приложението на т.14 от цитираната Тарифа № 1. Прекратителните определения на първоинстанционния съд, дори и при дела от частен характер, не се оспорват с частни жалби (т.е. по реда на чл. 345 НПК – с въззивно разглеждане в закрито заседание), а с общи въззивни жалби по реда, по който се проверяват присъдите (чл. 289, ал.4 НПК) – глава ХХІ НПК (чрез призоваване на страните в открито въззивно с.з.). Поради това, изискването за държавна такса в случая не намира приложение.

Освен допустима, жалбата е и основателна, защото СРС е прекратил незаконосъобразно наказателното производство без да изследва в детайли предпоставките по чл. 24, ал.5, т.5 НПК. Проблемът в случая не касае неявяването на адв. Б. като повереник на частния тъжител. Тя в действителност не е посочила уважителна причина за отсъствието си, а депозираната впоследствие (ведно с жалбата) медицинска бележка не удостоверява нито времевите предели на извинителното поведение, нито невъзможността лицето да вземе участие в насроченото съдебно заседание. Допуснатият от първата инстанция порок е в това, че е приел тъжителят Д. за редовно призована (чрез адв. Б.) за делото на 10.10.2018 г. (л. 240 от н.ч.х.д.) и кумулативно към това е констатирал липсата на уважителна причина за неявяването й. Такова призоваване обаче, нито е било възложено в предходното заседание от 15.05.2018 г. на участващия вместо тъжителя повереник (л. 167 от н.ч.х.д.), нито приемано за изпълнение от самия повереник по правилата на чл. 180, ал.3 НПК. Цитираното заседание е приключило с указанията, че за следващата дата (10.10.2018 г.) „…явилите се страни – уведомени от днес“, но сред тези страни не е фигурирала ч.т. Д.. Това е налагало на същата да бъде изпратена изрична призовка или информирането й за следващата дата да се осъществи при условията на чл. 180, ал.3 НПК, така че последващото й неявяване да се приеме за отсъствие без уважителна причина по смисъла чл. 24, ал.5, т.5 НПК. Прилагайки посочената разпоредба без основание, Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

Изложеното налага обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и съобразно чл. 335, ал.2 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав: 

 

 

                                                          

                                                          

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.10.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по н.ч.х.д. № 19434/17 г. по описа на СРС (НО, 116 с.).

 

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Решението е окончателно.

                                                                                                

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: