Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 320
09.03.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №179/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Б. Н. П. ***, ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител
адв. А. П., против Решение №4124 от 29.10.2019г., постановено по
гр.д. №6097/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІІІ гр.с., с което е
признато за установено,
че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 147,19 лв., представляваща незаплатена цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.10.2017г.- 30.04.2018г. за обект на потребление, находящ
се в гр. Пловдив,
ул. ***; сумата от 13,83 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 04.07.2017г.-12.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 13.02.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2578/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІ бр. с. В жалбата
се излагат доводи
за неправилност на
посоченото решение, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по
жалбата- “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си по
делото юрк. С. П., в
писмен отговор на
същата иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, против Б. Н. П. за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 147,19 лв., представляваща
незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2017г.- 30.04.2018г. за обект на
потребление, находящ се
в гр. Пловдив, ул. ***;
сумата
от 13,83 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017г.-12.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 13.02.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2578/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІ бр. с. С обжалваното
решение съдът е
приел, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив,
ул. ***, поради което и
съгласно разпоредбата на
чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката има
качеството на клиент- потребител на
топлинна енергия, а между страните
съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ са
налице договорни отношения при общи условия
по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Приел е въз
основа на заключението
на изготвената съдебно- техническа експертиза, че през
процесния период 01.10.2017г.- 30.04.2018г. в апартамента
на ответницата отоплителните тела са били отсъединени от
топлопреносната мрежа и са нямали
ИРУ /индивидуални
разпределителни уреди/, по които да
се отчита изразходваната топлинна
енергия за отопление, през имота
не преминава щранг лира,
а отопляемият му
обевм е 160
м3. На ответника
е била разпределена
общо 1,43855 мвтч. ТЕ,
отдадена от сградната
инсталация, като разпределението и начисляването й е правено в съответствие с изискванията на
специалната методика, посочена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Въз основа на заключението
на приетата
съдебно- счетоводна експертиза, съдът
е приел, че за
така доставената за процесния период топлинна енергия и
услугата дялово разпределение
ответникът дължи на ищеца сумата
от 147,19 лв., а дължимата
лихва за забава
върху
неплатените в срок
суми за периода 04.07.2017г.-12.02.2019г. е в
размер на 13,83 лв. Счел е
за неоснователни
възраженията на ответната страна
за неизправност на средството
за търговско измерване на доставената в абонатната
станция топлинна енергия,
както и доводите
му, че топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация,
не е било правилно
начислена и разпределена. По
отношение на направения
за пръв път едва
в писмената защита довод,
че тъй като имотът,
за който е била
доставена топлинната енергия,
е в режим на съпружеска имуществена
общност, то ответницата
следва да отговаря само за половината от
претендираната сума, съдът
е приел, че
същият е неоснователен, доколкото
съгласно разпоредбата на
чл.32, ал.2 от СК
съпрузите отговарят солидарно
за задълженията, поети за задоволяване на нужди
на семейството, каквито са
и тези за
доставената топлинна
енергия. По така
изложените съображения съдът
е уважил изцяло предявените установителни
искове.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК въззивният
съд намери, че
същото е валидно
и допустимо. Настоящата инстанция
изцяло споделя фактическите и
правни изводи на
първоинстанционния съд, поради
което и на основание
чл.272 от ГПК
следва да се
препрати към тях.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Неоснователни са възраженията
на ответника, че не дължи на
ищцовото дружество
претендираната стойност на доставена
му топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, тъй като
между страните не били
налице облигационни отношения.
Задължението за заплащане
на стойността на
доставената за имота
топлинна енергия се основава
на договорно правоотношение при
общи условия, влизащи
в сила без да
е необходимо изричното им
писмено приемане от
потребителите, съгласно
чл.150 от ЗЕ. В случая
по делото се
установява, че ответникът
е собственик на
процесния имот, като в
това си
качество и по силата
на разпоредбата на чл.153, ал.1
от ЗЕ е
договорно обвързан за
заплащане на доставената за
имота топлинна енергия,
независимо от липсата
на индивидуален писмен договор,
сключен с ищцовото
дружество. С оглед
разпоредбата на чл.150
от ЗЕ отношенията
между страните се
осъществяват не на
базата на писмени
договори, а на
приети по съответния
ред общи условия,
като ал.2 на
същата предвижда че
общите условия влизат
в сила след
съответното им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмени
приемане от клиентите.
Обстоятелството, че радиаторите
в имота на ответницата са
били отсъединени не означава, че тя
не е потребител
на топлинна енергия, тъй
като съгласно разпоредбата
на чл.153, ал.6 от
ЗЕ клиентите в
сграда- етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от
сградната инсталация и от
отоплителните тела в
общите части на сградата.
Неоснователни
са възраженията на ответницата, че не
дължи на
ищцовото дружество стойността на претендираната топлинна
енергия, тъй като
не била единствен собственик
на имота, а
същият бил в режим
на съпружеска имуществена
общност. Задължено за
заплащане стойността на
топлинната енергия лице
е това, с което
е сключен договора при
общи условия по чл.150
от ЗЕ, а
отношенията между него и останалите
собственици на имота
подлежат на уреждане
помежду им, но не
касаят топлопреносното
предприятие, черпещо правата
си от сключения
договор. В случая
не се спори
между страните, че партидата
за процесния имот
в ищцовото дружество
е открита на
името на ответницата
като негов съсобственик, която в това
си качество е
договорно обвързана за
заплащане на доставената за
имота топлинна енергия
и тази, отдадена
от сградната инсталация, и дължи
пълната й стойност,
а в случай, че
в имота за
процесния период е
живял и съответно- ползвал топлинна енергия и друг съсобственик,
то ответницата следва
да насочи претенциите
си за заплащане
на съответната част
от стойността й към
него. Отделно от
това, както е посочил
и първоинстанционният съд, в случая
другият съсобственик на имота
е съпругът на
ответницата, а имотът е
семейното им жилище,
поради което намира приложение и
разпоредбата на чл.32, ал.2
от СК, предвиждаща
солидарна отговорност на съпрузите
за задълженията, поети за
задоволяване на нужди не семейството.
Неоснователни са
и доводите, че претендираните от
ищцовото дружество суми не
се основават на
действително потребената от
ответницата топлинна енергия
съгласно изискванията на Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от
05.04.2006г. относно ефективността
при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни
услуги и Директива
2009/72/ЕО от 25.10.2012г. относно
енергийната ефективност, както и
че размерът на
доставената топлинна енергия
не е бил
правилно определен. От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза,
се установява, че стойността на
претендираната от ищцовото
дружество топлинна енергия, включително
тази, отдадена от
сградната инсталация, е
определена при спазване
на изискванията на Закона
за енергетиката, Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост,
разпоредбите на които предвиждат
ред за установяване
на реалното потребление на
топлинна енергия от
всеки етажен собственик. Обстоятелството, че
посочените нормативни актове
предвиждат, че топлинната
енергия, отдадена от
сградната инсталация, се
разпределя съобразно отопляемия
обем на отделните имоти, не
е в противоречие с
изискванията на цитираните
директиви, а начин
за определяне на реално
потребената от всеки клиент
топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Съгласно
решението на Съда
на Европейския съюз
от 05.12.2019г. по съединените дела
С-708/17 и С-725/17 правото
на ЕС допуска национална правна
уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент
в сграда- етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите
за топлинна енергия
за общите части на сградата
и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, както
и че в сградите
в режим на етажна собственост
сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация
се изготвят за всеки
собственик на апартамент
в сградата пропорционално на отопляемия
обем на неговия
апартамент. Не могат да
бъдат споделени и
доводите на жалбоподателката за
неоснователност на исковата
претенция поради това,
че Методиката за
дялово разпределение на ТЕ
в сгради- етажна собственост
към Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването не отчитала
действително отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Определянето на
точния размер на
същата, припадащ се
на всеки апартамент,
е технически трудно осъществимо,
както е прието и в
цитираното по- горе решение
на Съда на
ЕС, но това не е
основание собствениците на
самостоятелни обекти да
не дължат изобщо
заплащане на стойността на топлинната
енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ето
защо същите дължат
заплащането на стойността
й, определена по реда
на цитираната методика, и
това не съставлява
нарушение на правото на
ЕС и на
разпоредбите на ЗЕ.
Във
въззивната жалба се излагат
и доводи за недължимост на
претендираните суми поради
липса на действащ
договор между етажната
собственост на ул. *** и
„Нелбо инженеринг“ ООД, извършващ услугата
дялово разпределение, както и
отделно за недължимост на сумата
от 4,05 лв. за
услугата дялово разпределение. Тези доводи
не са били заявени
в срока за отговор
на исковата молба, а
едва с писмената
защита, представена пред първоинстанционния съд,
поради което и съгласно
разпоредбата на чл.133, ал.1
от ГПК са преклудирани и не подлежат
на разглеждане.
Предвид горното
въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде
потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание
чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК с
оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4124
от 29.10.2019г., постановено по гр.д. №6097/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Б. Н. П. ***, ЕГН **********, да
заплати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.