№ 1109
гр. П., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720100999 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. Ц.,
срещу И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, вр.
чл.415, вр. чл.410 от ГПК са предявени искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД, чл.342, ал.1 от ТЗ, и чл.92, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 77.92 лева, представляваща незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода от
10.08.2021 г. до 09.12.2021 г., по Договор за мобилни услуги № *** г., изм. с
Допълнително споразумение № *** г. към договор за мобилни услуги, за
мобилен номер ***;
- сумата в размер на 194.97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** г., изм. с
Допълнително споразумение № *** г. към договор за мобилни услуги, за
мобилен номер ***, по вина на потребителя;
- сумата в размер на 259.80 лева, по Договор за лизинг от 19.04.2021 г.,
1
за мобилен телефонен апарат: ***, от които: сумата в размер на 51.96 лева с
вкл. ДДС, представляваща дължими незаплатени лизингови вноски за периода
от 10.08.2021 г. до 09.12.2021 г., и сумата в размер на 207.84 лева с вкл. ДДС,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
10.12.2021 г. до 19.03.2023 г. ;
- сумата в размер на 42.40 лева, по Договор за лизинг за базови
аксесоари № *** г., за комплект от 4 бр. аксесоари, от които: сумата в размер
на 8.48 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от 10.08.2021 г. до 09.12.2021 г., и сумата от 33.92 лева с вкл. ДДС,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
10.12.2021 г. до 19.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.11.2023 г. до
окончателното погасяване на сумата, за които суми е издадена Заповед №
3038 от 15.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 05182/2023 г. на ПРС, като им се присъдят
сторените в заповедното и исковото производства разноски.
В законоустановения срок за отговор по исковата молба, ответникът И.
Д. К. чрез назначения му особен представител адв. П. е подала отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора твърди, че
претендираните неустойки не са дължими, тъй като клаузите за неустойка в
процесните договори са неравноправни, а от тук ги счита и за нищожни, на
основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, вр. чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП, вр. чл.3,
§ 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, като твърди, че са и нищожни поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
исковете в тази им част.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез адв. Ц., поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи,
като им се присъдят сторените по заповедното и исковото производства
разноски.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез назначения му особен представител адв. П.,
заявява че оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
2
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 3348
от 18.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 05796/2022 г. на ПРС, връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.1 от ГПК, като исковете са предявени от ищеца в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което съдът намира, че исковете са допустими
и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложените в заповедното и исковото производства доказателства е
видно, че страните по делото са сключили следните договори: Договор за
мобилни услуги № *** г., изм. с Допълнително споразумение № *** г. към
договор за мобилни услуги, за мобилен номер ***; Договор за лизинг от
19.04.2021 г., и Договор за лизинг за базови аксесоари № *** г.
От приложения Договор за мобилни услуги № *** г., се установява, че
същия е сключен между страните за предпочетен номер ***, за срок от 24
месеца, или до 02.06.2022 г., като ответникът е избрал да ползва абонаментен
план Тотал+, с месечна абонаментна такса от 12,99 лева, с дата на издаване на
фактурата 10-то число на всеки месец.
С Допълнително споразумение № *** г. към договор за мобилни услуги,
за мобилен номер ***, страните постигнали съгласие, считано от 19.04.2021 г.
да се измени размера на месечната абонаментна такса, която да е в размер на
27,99 лева месечно, за срок от 24 месеца, или до 19.04.2023 г.
Видно от приложения Договор за лизинг от 19.04.2021 г. за устройство
***, на 19.04.2021 г., между И. Д. К., в качеството му на лизингополучател и
„***“ ЕАД, в качеството му на лизингодател е сключен договор за лизинг за
устройство ***, сключен във връзка с мобилен номер ***. Съгласно договора,
за предоставеното на ответника устройство ***, последният е следвало да
заплати на ищеца сумата от 298,77 лева, на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 12,99 лева, и първоначална вноска в размер на 12,99
лева, платима към датата на сключване на договора.
Видно от изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно –
3
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., неплатените суми
по процесните договори ответникът дължи следните суми: сумата от 74,62
лева, представляваща задължения за месечни абонаментни такси, сумата от
2,40 лева за използвани услуги, сумата от 0,90 лева – такса спиране, сумата от
259,80 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за устройство ***,
сумата от 42,40 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за пакет
базови аксесоари или обка стойност на задължението от 380,12 лева. Вещото
лице е установило, че посочените задължения са начислени при ищеца по
следните фактури: фактура № *** г.; фактура № ********** от 10.10.2021 г.,
фактура № ********** от 10.11.2021 г.; фактура № *** г., и фактура № ***г.
В приетото заключение вещото лице сочи, че при ищеца е начислено и
задължение на ответника в размер на 194,97 лева, представляващо неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за услуги, която е формирана по
следния начин: сумата от 82,47 лева без ДДС, представляваща три стандартни
месечни абонаментни такси (3х27,49 лева), ведно с добавената част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план в размер на
21,33 лева, сумата от 91,17 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат *** без отстъпка, съгласно
актуалната към 19.04.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната
му цена при сключване на договора, отразена във фактура № *** г.
Вещото лице не е установило да има извършени плащания по
процесните договори и фактури от ответника към датата на изготвяне на
експертизата.
За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи основанието и размера на
претендираните суми по процесните договори, като докаже съществуването
на фактите, които са породили неговото вземане – сключени договори между
мобилния оператор и ответника, тяхното съдържание (права и задължения), в
които се съдържат описаната в исковата молба клаузи за неустойка,
изпълнение на задълженията си по процесния договор, че въз основа на тези
договори са издадени процесните фактури, ищеца е изправна страна договора,
предоставил е устройства на лизинг, както и че процесните договори са
едностранно прекратени.
От приложените по делото договор за мобилни услуги, и допълнително
4
споразумение към същия, както и приложените договори за лизинг се
установява, че същите носят подписа на ответника, и доколкото ответникът не
оспорил положения под договорите подпис, както и тяхното сключване, то и
следва да се приеме, че процесните договори са подписани именно от
ответника. В тази връзка от договора за мобилни услуги, допълнителното
споразумение към него, както и договорите за лизинг и приложенията към
тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени
изявления, насочени към сключване на договорите и настъпване на правните
им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги
между страните и договори за лизинг, чиято доказателствена стойност не
беше оборена.
Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за
предоставените услуги. От тях се установява също така, че през процесния
период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги.
Доказателство за това са приложените към всяка една от фактурите
разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната
такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените
от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
Съдът на основание чл.7, ал.3 от ГПК извърши проверка за наличие на
неравноправни клаузи в представените договори, доколкото ответникът има
качеството на потребител, като не установи такива.
Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на
сключените между тях договор за мобилни услуги и два договора за лизинг.
От представените и приети като писмени доказателства договори и
приложимите към тях общи условия, следва извода, че ищеца се е задължил да
предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът
се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови вноски,
съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на
вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната
наруши задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия,
5
операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор
и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения
в договора срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС. с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане
на дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и
абонаментни такси е основателна и доказана. Установи се по безспорен начин,
че ищецът е доставял услуга, тъй като е било налице заявяване за ползване на
мобилни услуги, последвано от допълнително споразумение, както договори
за лизинг към тях. При наличието на тези доказани обективни обстоятелства и
наличието на интерес от страна на ответника за сключването на допълнителни
правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял заявените
услуги. Основателни са и претенциите за заплащане на останалите
незаплатени лизингови вноски по сключените договори за лизинг за мобилни
устройства и базови аксесоари. С прекратяването на договорите за лизинг е
възникнало задължението на лизингополучателя да заплати дължимите
лизингови вноски като ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е
заплатил същите. С оглед на което съдът намира, че исковете за заплащане на
цена на предоставени електронни съобщителни услуги и лизингови вноски са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Относно претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите:
В представените договори за мобилни услуги е посочено, че в случай на
прекратяване на договорите преди изтичане на срока, посочен в тях по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, се дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
6
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на изчисляване на
неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване
на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в
случай че са били налице отстъпки/или различни стойности на месечни
абонаменти; в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно описан
документ, чийто срок не е изтекъл потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок
на договора.
Съгласно чл.71 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в
чл.27 от Общите условия, а съгласно чл.75 от Общите условия, при неспазване
на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. В
чл.19б, б. "а" е посочено, че Теленор има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължимите суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
Следователно в общите условия е уговорено прекратяването на договора да
настъпва по силата на цитираната клауза с осъществяването на посочените в
нея предпоставки, без да е необходимо ищецът да предприема други действия
във връзка с прекратяването на правоотношението. В случая при липса на
твърдения и доказателства за плащане от страна на ответника, договорите са
били прекратени преди образуване на настоящото производство.
Страните по договор за услуга могат да включат клауза за
7
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях, на
основание чл.9 от ЗЗД. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В противен случай, клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие
на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай. В този
смисъл са Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о.
При извършване на преценка за наличие на нищожност на така
цитираните уговорки съдът намира, че в конкретния случай уговорените
неустойки не излизат извън присъщите на неустойката функции и не
нарушават принципа за справедливост, доколкото се претендира неустойка в
размер на единствено 3 стандартни месечни такси без ДДС, както и сторените
отстъпки при сключване на договорите за лизинг за възмездно ползване на
мобилни апарати. Поради което така уговорените неустойки не са нищожни и
предявените искове подлежат на уважаване.
8
С развалянето на договорите за далекосъобщителни услуги по вина на
потребителя, на основание чл.11, ал.1 от Общите условия на мобилния
оператор към договорите за лизинг, са се развалили и процесните договори за
лизинг. Съгласно чл.11, ал.2 от същите ОУ в този случай потребителят дължи
оставащите и неплатени лизингови вноски до края на съответния договор за
лизинг. Тази формулировка, върху която и двете страни са се съгласили, налага
правния извод, че процесните договори за лизинг имат характер на продажба
на изплащане. Ето защо, клаузата на чл.11, ал.2 от ОУ следва да се тълкува в
смисъл, че при разваляне на договора купувачът губи предимството на
уговорения в негова полза краен срок и остатъкът от продажната цена става
предсрочно изискуем.
Поради гореизложеното предявените установителни искове са
основателни изцяло и следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните
разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се
реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и
чл.80 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на
505,00 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса, а в исковото
производство в размер на 1205,00 лева за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение на особен представител, и съдебно –
счетоводна експертиза, които разноски в общ размер на 1710,00 лева следва да
бъдат възложени върху ответника с оглед изхода на делото.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***,
следните суми:
- сумата в размер на 77.92 лева, представляваща незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода от
9
10.08.2021 г. до 09.12.2021 г., по Договор за мобилни услуги № *** г., изм. с
Допълнително споразумение № *** г. към договор за мобилни услуги, за
мобилен номер ***;
- сумата в размер на 194.97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** г., изм. с
Допълнително споразумение № *** г. към договор за мобилни услуги, за
мобилен номер ***, по вина на потребителя;
- сумата в размер на 259.80 лева, по Договор за лизинг от 19.04.2021 г.,
за мобилен телефонен апарат: ***, от които: сумата в размер на 51.96 лева с
вкл. ДДС, представляваща дължими незаплатени лизингови вноски за периода
от 10.08.2021 г. до 09.12.2021 г., и сумата в размер на 207.84 лева с вкл. ДДС,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
10.12.2021 г. до 19.03.2023 г. ;
- сумата в размер на 42.40 лева, по Договор за лизинг за базови
аксесоари № *** г., за комплект от 4 бр. аксесоари, от които: сумата в размер
на 8.48 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от 10.08.2021 г. до 09.12.2021 г., и сумата от 33.92 лева с вкл. ДДС,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
10.12.2021 г. до 19.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.11.2023 г. до
окончателното погасяване на сумата, за които суми е издадена Заповед №
3038 от 15.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 05182/2023 г. на ПРС.
ОСЪЖДА И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** сумата в размер
на 1710,00 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство за държавни такси, адвокатско възнаграждение, възнаграждение
на особен представител, и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 05182/2023 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10
11