Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 20.05.2020
година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в закрито съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.д №2093 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.4 и след. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „И.П.И.С.“ ЕАД, трето
лице по изп.дело №20097880400266 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 в КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу разпореждане от
25.11.2019г., с което се отказва заличаване на възбрана. Излагат се
твърдения в жалбата и допълнителни молби-уточнения, че е собственик на конкретно
индивидуализиран недвижим имот, придобит с постановление за възлагане по изп.дело №20127950400349 по описа на ЧСИ В.Т., с
рег.№795 в КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд - Благоевград, влязло в сила на 05.09.2012г. и
вписано в Служба по вписвания с вх.рег.№34987/05.12.2012г., и обжалвания отказ
на ЧСИ М.К., с рег.№788 в КЧСИ, с район на действие СГС, за заличаване на вписаната
върху собствения му имот възбрана по изп.дело №20097880400266 е незаконосъобразен и противоречи на ТР №1/2015г. от
10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, т.3, в което е посочено, че "След влизане в
сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска
заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е
противопоставима и не брани права". Твърди се, че в случая вписаната
възбрана не е противопоставила на купувача на публичната продан, тъй като е
вписана през 2009г. – две години, след учредяване на първа по ред договорна
ипотека №57, том 4, рег.№3023, дело №632/2007г., на нотариус К.М., с рег.№061,
вписана в Служба по вписвания - гр.Разлог, с вх. рег. №2893/08.05.2007г., акт
№168, том 1, в полза на ипотекарния кредитор „Ю.Б.“АД, както и няма данни
възбраната да брани други права. Поддържа се още, че изп.дело №20097880400266 по описа на ЧСИ М.К., с
рег.№788 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.дело №25160/2009г. по описа на СРС, 70-ти състав, който е обезсилен с определение
№52479/26.02.2020г., поради което липсва валиден изпълнителен титул и
образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване. Твърди се още, че постановеният отказ за заличаване на възбрана е в
противоречие на нормата на чл.175 от ЗЗД, която постановява, че при извършване
на публична продан на имота, какъвто е настоящият случай по отношение на имота,
предмет на постановлението за възлагане, всички ипотеки, както и всички
вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните
кредитори имат право на предпочитателно удовлетворение по реда на ипотеките си.
В тази връзка се твърди, че след като е налице влязло в сила постановление за
възлагане, удостоверяващо, че собствеността върху имота е преминала от длъжника
на дружеството-купувач, и на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД всички ипотеки и
тежести върху имота се считат за погасени по силата на закона, предвид на което
други кредитори на длъжника не могат след публичната продан да се
удовлетворяват чрез насочване на изпълнението върху този имот. По тези
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваният отказ за заличаване на възбрана, постановен
с разпореждане от 25.11.2019г., като незаконосъобразен.
Взискателят – „А.Б.“ ООД, не взема становище по
подадената жалба.
Длъжникът – „О.С..А.Х.“ АД не взема становище по
подадената жалба.
Частният съдебен изпълнител М.К., с
рег.№788 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал писмени обяснения –
мотиви по обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4 от ГПК.
Изложени са аргументи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът
като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20097880400266 по описа на ЧСИ М.К.,
с рег.№788 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя
- „А.Б.“ ООД срещу длъжника - „О.С..А.Х.“ АД въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 15.07.2009г. по ч.гр.д.№25160/2009г. по описа на СРС, II Г.О.,
70 състав. Съдебният изпълнител е издал постановление за налагане на възбрана с
изх.№05890/08.09.2009г. върху процесния недвижим имот и възбраната е вписана с вх.рег.№5175/10.09.2009г.,
том II, №16. На основание постъпила молба от длъжника - „О.С..А.Х.“
АД вх.№03955/14.09.2009г. е постановено разпореждане на съдебния изпълнител, с
което е спряно производството по изпълнителното дело на основание чл.432, т.1
от ГПК. Постъпила е молба от „И.П.И.С.“ ЕАД с вх.№4733/25.07.2019г., в която е
направено искане за заличаване на вписаната възбрана върху процесния имот. Съдебният
изпълнител е постановил разпореждане на 25.11.2019г., с което отказва
заличаване на възбраната върху имота и същото е съобщено на жалбоподателя - „И.П.И.С.“
ЕАД, трето неучастващо в изпълнителното производство лице, с писмо
изх.№11216/26.11.2019г. и получено на 28.11.2019г..
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
трето лице, което заявява самостоятелни права върху недвижим имот, върху който
е наложена възбрана и е предмет на принудителното изпълнение,
които изключват правата на длъжника и правото на взискателя да се удовлетвори
принудително от стойността му. По отношение на трето лице е допустимо съгласно чл.435, ал.4 от ГПК да обжалва действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират във владение на
това трето лице. В случая в жалбата са релевирани доводи попадащи в
предметния обхват на нормата на чл.435, ал.4 от ГПК, поради което съдът счита,
че същата като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Третите лица, засегнати от принудителното
изпълнение са легитимирани да бранят правата и законните си интереси, но
разпоредбата на чл.435 от ГПК лимитира предметния обхват на действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от трети лица в
изпълнителния процес. В ал.4 на чл.435 ГПК се посочва, че трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на това лице. Законодателят
е предвидил възможност на неучастващи в изпълнителния процес лица да осъществят
защита на владението си при определени условия - в деня на насочване на
принудителното изпълнение върху спорните вещи, тези лица следва да докажат
установено владение, както и че към този момент длъжникът не е бил собственик
на вещта. При недоказване на този факт подадената жалба се отхвърля. В конкретния
случай дружеството-жалбоподател твърди, че е придобил правото на собственост
върху възбранения имот и заявява собственически претенции като се позовава на
влязло в сила постановление за възлагане по друго изпълнително дело, което разпростира
действието си спрямо него и длъжника, за това че дружеството-жалбоподател е
собственик на имота, респективно че длъжникът по процесното изпълнителното
производство не е собственик на възбранения имот. Направените твърдения, обаче
биха обосновали защитата на тази страна и правния й интерес от водене на иск
по чл.440 от ГПК -
като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, да предяви иск против
длъжника и взискателя, за да установи че спорното право не принадлежи на
длъжника. Това е искът, с който едно трето лице, което не владее спорната вещ
може да защити правата си. Чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител
третото лице може да защити собствеността си само в случаите, в които докаже,
че е владяло имота в момента на пристъпване на изпълнение спрямо спорния имот.
По настоящето дело такива доказателства не са ангажирани. Не е предявен и иск
по реда на чл.440 от ГПК, т.к.
изрично е посочено, че се обжалва постановен отказ на съдебния изпълнител
за заличаване на възбраната. При това положение така подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Само за пълнота на изложението съдът намира да посочи
следното:
Релевираният довод в жалбата, че обжалваният
отказ за заличаване на възбрана е
в противоречие на нормата на чл.175 от ЗЗД е изцяло неоснователен, тъй като нормата
на чл.175, ал.1 ЗЗД намира
приложение само за ипотеките и други вещни тежести, каквато не е възбраната. 3а разлика от ипотеката, възбраната не дава право на
предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективна
реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот.
Наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване
на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума
подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е
възбранен. От момента на вписването на възбраната длъжникът търпи ограничение
на правото си да се разпорежда с вещта, като под страх от наказателна
отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. Съгласно чл.452, ал.2 ГПК извършените
от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за
недействителни спрямо взискателя, който я е наложил.
Отделно от горното съдът намира да посочи, че в ТР №1/10.07.2018г.
по тълк. д. №1/2015 г., ОСГТК на ВКС, т.3 е прието, че вписаните
възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК /какъвто
е настоящият случай/ не се заличават след провеждане на публична продан на
възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. В
случая не се установява да са налице изрично предвидени в закона хипотези.
Следва да се отчете и факта, че към настоящия момент изпълнителното дело е
висящо и вземането на взискателя не е удовлетворено. Доводът, който се поддържа
в жалбата, че изпълнително производство подлежи на прекратяване, тъй като
изпълнителният лист, въз основа на който е образуван, е обезсилен с определение
№52479/26.02.2020г. по ч.гр.дело №25160/2009г. по описа на СРС, 70-ти състав, е
ирелевантен в настоящото производство. Прекратяването като процесуално действие
във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по
изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело доколкото такава
компетентност е предоставена на съдебния изпълнител. Следователно преценката
дали е налице основанието на чл.433, ал.1, т.3 от ГПК за прекратяване на
образуваното изпълнително производство е изцяло в правомощията и
компетентността на съдебния изпълнител.
С оглед на горните аргументи съдът счита, че постановеното от съдебния изпълнител разпореждане от 25.11.2019г., с което се отказва заличаване на възбрана е законосъобразно, не
страда от пороците, заявени в жалбата и като такова не подлежи на отмяна,
респективно депозираната против него
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „И.П.И.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, трето лице по
изп.дело №20097880400266 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 в КЧСИ, с район на
действие СГС, срещу разпореждане от 25.11.2019г., с което се отказва заличаване на възбрана върху недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437,
ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./