Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 46

                                          гр. Сливница, 09. 12. 2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 158 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Р.С.С., Л.Н.С. и С.Н.С. срещу Й.С.Й., Д.Г.Д., В.Г.С., В.Б.Д., М.Д.И. и И.Д.Б. (конституирани на мястото на починалия в хода на производството отв. Д.Б.С.) , Б.П.О., Н.П.О., Б.И.С., М.И.С., К.К.К., А.К.А., С.Й.Д., Г.Х.Д., Д.П.Й., И.П.Й., Л.М.М., Й.А.М., К.А.П., К.Б.Д., П.К.А., Е.В.Б. (сестра и единствен наследник на починалата на 09.08.2016 г. Б.В.Б.), Д.А.В., А.Х.Г., Н.Д.Г., Р.Д.Р., с който ищците претендират да бъде признато за установено спрямо ответниците, че са собственици на основание наследствено правоприемство и покупко - продажба и придобивна давност на следния недвижим имот: дворно място с площ от около 1 200 кв.м., в землището на с. Х., строителния полигон, махала „К.“/“Т.“, при съседи: наследници на С. П., река, В. С.и И. К., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м.

В исковата молба е изложено, че наследодателят на ищците Н. Л.С., който бил съпруг на първата ищца и бащата на другите двама ищци, с договор за покупко –продажба, оформен с н.а. № 132, том ІІ, н.д. № 812/1999 г. е закупил имота от П.К.А., който от своя страна го е придобил от Ц. А. Л.с н.а. № 37, том І, н.д. № 95 / 1994 г. Последната е била призната за собственик на имота въз основа на обстоятелствена проверка, за което през 1989 г. бил съставен констативен нотариален акт. Отразено е, че във всички документи за собственост процесният имот е описан като дворно място със селищен характер, намирал се е в застроената селищната част на селото и в него е построена и жилищна сграда. През 1987 г. имотът е включен в границите на строителния полигон. Твърди се, че след придобиването на имота през 1999 г. същият е ограден и до настоящия момент местоположението на оградите не е местено, като от тогава ищците владеят имота непрекъснато, явно и безспорно, като го обработват и поддържат, както и са ремонтирали и разширили построената преди 1970 г. в имота сграда. Ищците посочват, че територията, в която попада имота е със селищен характер – застроена, електрифицирана и водоснабдена, никога не е имала земеделски характер, имотите не са включвани в блок на ТКЗС и не са обработвани от земеделска организация. Процесният имот е бил предмет на сделки, за него са плащани данъци и не е излизал от гражданския оборот. Ищците изтъкват, че им се наложило да се снабдят със скица на имота и разбрали, че при изработване на КВС, община Б. не е подала информация за границите на строителния полигон, в резултат на което местността „К. м.“ погрешно е включена в КВС и е извършвано възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците заявяват, че от изработената скица - проект е видно, че собствения им имот изцяло попада в имот № 145005 от КВС, възстановен на наследодателя на ответниците Х.Л.Г. (от чиято наследница Ц.Л.праводателят на наследодателя им П.А. е придобил имота през 1994 г.). Ищците посочват, че решението на органа по зедемелска реституция за възстановяване на имота в лицето на ответниците било постановено през 1996 г., но въпреки това повече от 16 години ищците продължават да владеят имота непрекъснато, явно без някой да им е оспорвал собствеността и владението. Поддържат, че имотът не подлежи на възстановяване  по реда на ЗСПЗЗ, тъй като  той никога не е имал земеделски характер, не е бил включван в ТКЗС и не е  бил обработван от земеделско стопанство,  а собствеността върху него се е запазила в реални граници. Наличието на решение на ОСЗ за възстановяване на имота, обуславя правният интерес на ищците от предявяване на иска.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът Й.С.Й. е депозирал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим. Посочва, че процесният имот е със земеделски характер и е възстановен на наследниците на собственика п реди образуване на ТКЗС. Счита, че в случая приложимият закон е ЗСПЗЗ, но сроковете за предявяването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са изтекли. При наличието на специален ред за защита е неприложим общия текст на чл.124, ал.1 ГПК. Изтъква доводи, че ищците нямат качеството на владелци, а на държатели, поради което е недопустимо да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ответниците И.П.Й. и Д.П.Й. са депозирали писмени отговори, в които не оспорват предявения иск и описаните в исковата молба факти. Не оспорват фактът, че ищците са собственици на описания в исковата молба имот. Нямат доказателствени искания. Молят да не бъдат осъждани да заплащат разноски, тъй като не са дали повод за завеждането на делото.

Ответниците  Д.Г.Д., В.Г.С. и В.Б.Д. чрез пълномощника си адв. Д. от САК са  депозирали писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който заявяват, че оспорват предявения иск. Посочват, че Ц.Л.е дарила собствения си имот, по отношение на който се е легитимирала като собственик по силата на констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Поддържат, че в периода 1973 г. – 2005 г. е бил в сила Закона за собствеността на гражданите, чл.29 от който  забранява придобиването на недвижими имоти по давност. И въпреки че владението не е било забранено, то не е могло да доведе до придобиване на право на собственост върху имот. При това положение сделките по прехвърлянето на правото на собственост не са произвели транслативен ефект и ищците не са собственици на имота. Освен това тези ответници изтъкват, че процесният имот представлява земеделска земя, която по реда на ЗСПЗЗ е възстановена на тях. В тази връзка оспорват изложените в исковата молба твърдения за липсата на земеделски характер на имота. Ответниците Д., С. и Д. твърдят, че мястото, където наследодателят на ищците е закупил имот е в мах. „К. “, която понастоящем се намира на около 2-3 км. от с. Х.. Завяват, че построената в мястото сграда по представените документи е с площ от 50 кв.м. и представлява незаконен строеж, тъй като за нея няма издадени строителни книжа. Оспорват твърденията на ищците, че са заплащали данъци за имота, тъй като не са налице доказателства, че последните са декларирали същия като свой и няма квитанции за платен данък. Освен това земеделските земи не подлежат на деклариране пред местните власти и за тях не се дължат данъци. Също така заявяват, че декларирането и заплащането на данъци не е основание за придобиването на правото на собственост. Възразяват срещу доказателствените искания на ищците като, в случай че бъде допусната СТЕ, тези ответници са поставили задачи към вещото лице. Представили са писмени доказателства. Възразяват срещу искането на ищците за събиране на гласни доказателства, тъй като считат, че с тях се цели заобикаляне на закона чрез установяването на придобивна давност. Претендират разноски.

Особеният представител на ответниците Б.П.О., С.Й.Д. и Г.Х.Д., назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК   - адв. Г. от САК е депозирал писмен отговор, в който заявява, предявеният иск е неоснователен. Не прави доказателствени искания и не изразява становище по доказателствените искания на ищците.

В съдебно заседание ищците чрез адв. А. поддържат предявения иск на въведените основания.

В съдебно заседание ответниците поддържат изложените в писмените отговори съображения за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

Видно от удостоверение за наследници № 000031 от 16.01.2008 г. на Столична община, р-н „Овча купел“ е, че наследодателят на ищците - Н. Л.С., е починал на 06.01.2008 г., като е оставил за свои наследници по закон своята съпруга - ищцата Р.С.С. и двамата си синове - ищците Л.Н.С. и С.Н.С..

От удостоверение за наследници № 115 от 25.11.2014 г. се установява, че  ответниците са наследници на Х.Л.Г. – б.ж. на с. Х., починал на 16.06.1955 г. Негов наследник е и снаха му Ц. А. Л.(съпруга на сина му С. Х. Л.), от чийто внук П.К.А. наследодателят на ищците е закупил процесния имот.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 103, том IІ, н.д № 512/1989 г., Ц. А. Л.е призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с пространство 1 200 кв.м. в землището на с. Х., махала „К.“, Софийски окръг, при съседи: от две страни блок на АПК, река и И.К. , ведно с построената жилищна сграда на площ от 50 кв.м.

С договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 37, том І, н.д № 95/1994 г. Ц. А. Л.е дарила на внука си П.К.А. дворното място с пространство 1 200 кв.м. в землището на с. Х., махала „К. “, Софийски окръг, при съседи: от две страни блок на АПК, река и И.К. , заедно с построената в него жилищна сграда на площ от 50 кв.м.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 132, том IІ, н.д. № 812/1999 г. П.К.А. е прехвърли възмездно на наследодателя на ответниците Н. Л.С. собственото си дворно място с пространство 1 200 кв.м. в землището на с. Х., махала „К. “, Софийски окръг, при съседи: наследници на С. П., река, В. С.и И. К., заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 50 кв.м.

По делото е представена и административната преписка с вх. № 09421 по възстановяване на имот № 145005, от която се установява, че с решение № 9 от 18.04.1996 г. на ПК с. Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.Л.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: нива с площ от 9,710 дка, четвърта категория, местност „Т. “, представляваща имот № 145005 по картата на землището при граници: № 145004 - нива насл. Х.Л.Г., № 144036 - полски път на общинско кметство Х., № 145006 – нива насл. на В. Л. Т. и № 145034 водно течение общинско кметство Х., както и още два недвижими имота с номера съответно № 145004 и № 145007 и площ съответно 12,987дка и 4,893 дка.

Съгласно отразеното в опис - декларация от Х.Л.Г., същият е притежавал и декларирал три имота в местността „Т. “ съответно с площ 6,4 дка, 2 дка и 15 дка, като същите не са индивидуализирани с граници. С описа са декларирани още 6 недвижими имота, като общата площ на подлежащите на групиране в кооперативни блокове имоти е 62,20 дка.

Преписката в ПК - Б. е била образувана въз основа на заявление вх. № 421/26.03.1992 г., подадено от праводателя на наследодателя на ищците П.К.А. за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на с. Х., общ. Б., като в описа са посочени нива с площ 64 дка, категория първа, в местността „Т. “, нива с площ 2,6 дка, категория първа, в местността „Т. “ и пасище с площ 15 дка, категория първа, в местността „Т. “ и други недвижими имоти, всичко с обща площ 119,8 дка. В заявлението до първата нива с посочена от заявителя площ 64 дка е направена добавка - „6,4 дка по декл. ТКЗС“. Въз основа подаденото заявление е било издадено решение № 9 от 19.02.1993 г. на ПК - с. Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.Л.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: нива с площ от 6,4 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Х., квартал Т. , без посочен номер на имота, парцел, план и съседи, нива с площ от 2,6 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Х., квартал Т. , без посочен номер на имота, парцел, план и съседи и пасище с площ от 15 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Х., квартал Т. , без посочен номер на имота, парцел, план и съседи. Посоченото решение, доколкото не е индивидуализирало имотите, по съседи и номера, не се ползва с предвиденото за възстановителните решения на ПК конститутивно действие, респ. не поражда вещно-прехвърлителен ефект. Впоследствие е било издадено и решение № 9 от 18.04.1996 г. на ПК - с. Б., с което имотите са били индивидуализирани, като в същото е посочено, че се издава на основание чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ, като с него се допълва и изменя решение № 9 от 19.02.1993 г. Това решение на свой ред би могло да породи вещно-прехвърлителен ефект, в случай че са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници.

От показанията на разпитаните в хода на делото свидетелките М. А. А.и З. Ц. Т.се установява, че познават процесния имот, който се намира в с. Х., местн. „Л. к.“ / „К. “ и е с площ от около 1,2 дка. Свидетелките посочват, че от две страни процесният имот граничи с техни имоти (като св. А. е закупила имота си от своята стринка И.К. , а св. Томова е закупила своя от наследниците на С. Л.), а от трета страна граничи с необработваема земя, от четвърта страна граничи с река и В. С.. Установява се, че процесният имот е ограден с телена мрежа и в същия има изградена жилищна сграда, която е построена през 50-те години на миналия век. От показанията на свидетелките се установява, че наследодателят на ищците е закупил имота от П., който е внук на баба Ц. (Ц. Л., която е съпруга на С. Л.) около 1999 г.-2000 г., и от тогава само ищците ползват имота и не са имали спорове с никой. Свидетелките А. и Т. посочват, че имотът не е внасян в ТКЗС. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетелки, тъй като те съответстват напълно на събрания в хода на делото и неоспорен от страните доказателствен материал.  Свидетелките наред с това сочат и кои са съседите на процесния имот, като показанията им и в тази част съответстват на доказателствата по делото.

По делото изслушано и заключението на съдебно-техническа експертиза, което вещото лице е изготвило след посещение на място и извършени справки по наличната планова обезпеченост на същата територия в Община Б. и ОСЗ - Б., както и по действащата за землището кадастрална карта.

 При справката на вещото лице в Община Б. същото е установило, че за територията на процесния имот няма данни да е представлявала урбанизирана територия (населени места и селищни образувания) до 1987 г. и за същата територия до момента не е изработван или одобряван кадастрален план или подробен устройствен план. През 1987 г. с решение № 84 от 11.08.1987 г. на ИК на ОНС София е одобрен околовръстен полигон на „К. м.“ (Л. к.), който е отразен, като графични очертания върху едромащабна топографска карта в мащаб 1:5000. Това решение не е отменяно. Копие от графичната и текстовата част на околовръстния полигон е приложен към експертизата в Приложение № 1. От датата на решението до момента територията, в която попада процесния имот има статут на урбанизирана територия (населени места и селищни образувания), определена с околовръстен полигон. Въз основа на ЗСПЗЗ са възстановени земеделските земи на собствениците в землището на село Х. и е изработена карта на възстановената собственост (КВС), но в същата не са отразени границите на целия околовръстен полигон на „К. м.“ (Л. к.), в който са включени и други имоти освен процесния и за цялата територия на полигона са възстановени правата на бивши собственици в съществуващи (възстановими) стари реални граници изцяло със статут на земеделски земи. Процесният имот попада изцяло в имот 145005, който съгласно КВС представлява нива от 9,706 дка, четвърта категория, местност Т.  в землището на село Х..

През 2016 г. за землището на село Х. е изработена и одобрена със заповед № РД-18-30/28.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри. Съгласно кадастралната карта имот 145005 от КВС е идентичен с поземлен имот 77246.145.5., община Б., село Х., местност Т. , вид собственост - частна, вид територия земеделска, категория 4, НТП нива, площ 9706 кв.м., собственост на наследниците на Х.Л.Г..

При съпоставка на данните за процесния имот с данните от КВС, респективно по КККР, която съпоставка вещото лице показало на приложената към експертизата скица, се установява че процесният имот с цялата си площ попада изцяло в североизточната част на имот 77246.145.5., или площта, съставляваща процесния имот с площ от 1166 кв.м., показана на скицата проект на стр.10 от делото.

При посещението си вещото лице е констатирало, че процесният имот е ограден с огради с мрежа на бетонни колове, като и че в същия е изградена масивна жилищна сграда на един етаж със самостоятелен навес. Имотът и сградата в него са електрифицирани, но канализация липсва, а водоснабдяването се осъществява чрез собствени водоизточници. Установява се, че процесният имот се намира в северната част на землището на село Х., община Б. и източно от махала Б., Б. К., като до имота се достига по чакълиран път. Западно, южно и северно от процесния имот съществуват жилищни сгради, също попадащи в околовръстния полигон на „К. м.“ (Л. к.).

Вещото лице е съобразило представените по делото актове за собственост, като е съпоставило данните, съдържащите се за съседите на имота, като при анализа на нотариален акт № 132, том II, н.д. № 812 от 1999 г., нотариален акт № 37, том I, дело № 95/1994 г. и нотариален акт 103, том II, дело № 512/1989 г. е стигнало до извод, че в същите при описанието на имотите се установява наличието на съвпадение по землище, махала, площ и наличието на сграда в имота. В тези нотариални актове има съвпадение на един съсед – И. К.. При останалите съседи е описан блок на АПК, който съсед трудно миже да бъде индивидуализиран към настоящия момент при наличите данни. При изследването на идентичността на отделните имоти следва да се има предвид, че за територията няма изработван кадастрален план, за да може по данните от него вещото лице да индивидуалицира описаните съседи. Посочено е, че е описан съсед - река, а от запознаването на вещото лице с наличните карти за района е установило, че коритото на реката е претърпяло изменения в трасето си от естествени причини и от евентуална корекция на речното легло и поради тази причина е трудна индивидуализацията на местоположението на реката като съсед. Според вещото лице е трудно да се твърди категорично, както наличието, така и липсата на идентичност между имотите, описани в трите нотариални акта и процесния имот.

Съдът, при изграждане на изводите си се позова на заключението на вещото лице, което е изготвено от специалист в областта и отговаря пълно и технически обосновано на поставените му въпроси.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предоставянето на търсената от ищеца собственическа защита е обусловена от установяването на факта, че същият притежава право на собственост върху посочения недвижим имот, като правото му е било оспорено от ответниците предвид доказателствата по делото, че на последните е било възстановено правото на собственост върху имот част от който съвпадат с процесния. Този извод дава основание да се приеме, че така предявеният иск е процесуално допустим.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения:

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото му на собственост и насрещно доказване относно наведените от ответниците възражения.

Според разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.

В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин е доказано, че от 1999 г., когато е сключен договорът за покупко – продажба на процесния имот, наследодателят на ищците Н. Л.С. и ищците са владяли в продължение на повече от 10 години процесния имот в границите, в които същият се претендира, като владението им се характеризира с двата си основни признака обективен - упражняване на фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini), като владението е било постоянно (не е имало случаен характер), непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно (не е установено с насилие) и явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния собственик). Този извод решаващият състав извежда от събраните по делото и неоспорени от страните гласни и писмени доказателства. Ищците в настоящия съдебен процес успяха да докажат, че процесния имот е бил придобит от техния праводател и след това от самите тях на законово основание. В хода на производството се установи, че в претендираните граници имотът се намирал и след учредяване на ТКЗС в с. Х., като никога не е бил внасян в ТКЗС, а също така не е губил селищния си характер в нито един момент. Този факт се потвърждава по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените писмени доказателства и заключението на изготвената СТЕ. Следователно десетгодишната давност за придобиване на имота от ищците е изтекла към 2009 г., към който момент е бил осъществен фактическият състав на това придобивно основание. Имотът е индивидуализиран по площ и граници, които по безспорен начин дават основание да се приеме, че именно ищците са станали негови собственици. Нещо повече, праводателят на ищците е продължил да владее имота и след 1996 г., когато е било постановено решението на поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост на ответниците върху имота, в който попада процесния имот. Ответниците са имали възможност да защитият правата си, предявявайки срещу ищицте петиторен иск за защита правото им на собственост, но не са сторили това, и след изтичане на 10-годишно владение осъществено от ищците, следва да се приеме, че фактическият състав на придобивната давност е бил осъществен към 2009 г.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства. Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. В този смисъл е и даденото от върховната съдебна инстанция задължително тълкуване. Доколкото ищците се позовават именно на осъщественото от тях и наследодателя им владение на имота, който не е бил одържавен, респ. не е бил вкаран в блок на ТКЗС и е запазил своята индивидуалност, съдът намира, че по делото се явява безспорно установено правото на собственост на ищците по отношение на ответниците.

Тук е мястото да се отбележи, че направените от част от ответниците възражения за това, че те са собственици на процесния имот на основание приключила в тяхна полза земеделска реституция се явяват неоснователни. В конкретния случай е ирелевантен фактът, че за имота, в който е включен и този, предмет на спора, е било издадено положително решение на ПК - Б. в полза на ответниците. Доколкото ищците са оспорили придобивното основание, с което ответниците се легитимират като собственици на процесния имот и в частност цитираното по – горе решение на ПК - Б., съдът следва да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол по направеното възражение, свързано с тяхното оспорване в частта им касаеща процесния имот. Съгласно принципните положения, възприети в ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по реда на косвения съдебен контрол върху административни актове за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти заинтересованите могат да искат констатиране на нищожността на административния акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственост. Предвид факта, че ищците не са били легитимирана страна в административното  производство те не разполагат с право на жалба срещу постановения административен акт, т.е. включително когато последният е незаконосъобразен, засегнатото лице не може да се защити по реда на обжалването му, а само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на този акт от ответника по иска за собствености. Ето защо с иска си срещу наличието на правопроизводящия за ответниците факт, ищеца оспорва съществуването на собственически права на същите въз основа на актовете, с които те се легитимират и съдът е длъжен да разгледа това възражение в исковото производство.

В конкретния случай се налага изводът, че неправилно и в противоречие с нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, ПК - Б. е приела, че следва да бъде възстановено в пълен обем правото на собственост върху имот № 145005 по КВС, в който е включен процесният имот, т.к. същият освен, че никога не е имал статут на земеделска земя, е бил предмет и на разпоредителна сделка – дарение (направено от Ц. А. Л.в полза на П.К.А.), още преди момента на възстановяването на собствеността.  Това е така, защото, както беше установено безспорно, още в периода преди образуване на ТКЗС в с. Х. и до момента на влизането в сила на ЗСПЗЗ, имотът е имал селищен характер и никога не е попадал в блок на ТКЗС. Същия е бил част от урбанизираната територия на населеното място и в него е била изградена жилищна и стопанска постройки, бил е електрифициран и водоснабден (макар и със собствени водоизточници), което несъмнено го квалифицира като такъв, предназначен за жилищни нужди, а не като земеделски.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че така издаденото решение на ПК Б., послужило като легитимационен документ за собственост на ответниците -решение № 09/18.04.1996 г. на ПК - Б., с което на наследниците на Х.Л.Г. са бил възстановен имот № 145005, находящ се в землището на село Х., местност „К. “, не би могло да породи валидни правни последици, легитимиращи ги като собственици на целия процеснен имот. Нещо повече, както беше изложено и по-горе по преписката липсват каквито и да било доказателства, че възстановените на ответниците в стари реални граници имоти посочени в решението, вкл. имот № 145005, в който попада процесният имот, са именно имотите, внесени от техния наследодател в ТКЗС и групирани в кооперативни блокове. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че внесените от наследодателя на ответниците имоти в местността „Т. “ са с обща площ от 24 дка, а на ответниците са възстановени имоти с обща площ от 27,59 дка, която разлика може да бъде обяснена и със застрояването на част от земите и невъзможността същите да бъдат внесени в ТКЗС.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците и направените по делото разноски. В тази връзка на разглеждане подлежи и направеното от страна на адв. Д. възражение за прекомерност на адвокатското възнграждение на процесуалния представител на ищците адв. Л. А.. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие същият е бил сключен от ищцата Р.С.С., като страните са уговорили и е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Същевременно обаче, адв. А. е била упълномощена да представлява и тримата ищци в производството, видно от находящото се на гърба на договора пълномощно. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Макар че в настоящия случай се касае до предявен установителен иск, съдът намира, че приложение по аналогия следва да намери именно посочената разпоредба, тъй като спорът е с предмет вещни права. В този смисъл и съобразявайки, че адв. А. е представлявала и тримата ищци, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, като при преценката основателността на възражението съдът взе предвид и фактическата и правна сложност на делото, а също и проведените множество съдебни заседания. С оглед на изложеното съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят сторените от ищците разноски в размер на на 2050 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, като същите са дължими от ответниците съобразно притежаваните от тях права от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им Х.Л.Г.. Съдът обаче приема, че тези разноски следва да бъдат поети само от ответниците, които оспорват иска, както и от тези, които се представляват от особен представител и тези, които не са представили отговор на исковата молба, доколкото останалите, които признават същия, не са дали повод за завеждане на делото и изрично са заявили това в представените по делото отговори.  Ето защо разноските на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, следва да бъдат поети от следните ответници: Й.С.Й., с ЕГН **********, Д.Г.Д., с ЕГН **********, В.Г.С., с ЕГН **********, В.Б.Д., с ЕГН **********, М.Д.И., с ЕГН ********** и И.Д.Б., с ЕГН **********, Б.П.О., с ЕГН **********, Н.П.О., с ЕГН **********, Б.И.С., с ЕГН **********, М.И.С., с ЕГН **********, К.К.К., с ЕГН **********, А.К.А., с ЕГН **********, С.Й.Д., с ЕГН **********, Г.Х.Д., с ЕГН **********, Л.М.М., с ЕГН **********, Й.А.М., с ЕГН **********, К.А.П., с ЕГН **********, К.Б.Д., с ЕГН **********, П.К.А., с ЕГН **********, Е.В.Б., с ЕГН ********** (сестра и единствен наследник на починалата на 09.08.2016 г. Б.В.Б.), Д.А.В., с ЕГН **********, А.Х.Г., с ЕГН **********, Н.Д.Г., с ЕГН **********, и Р.Д.Р., с ЕГН **********.

Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница

                    

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,  В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, И.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, Б.П.О., с ЕГН **********,***, Н.П.О., с ЕГН **********,***, Б.И.С., с ЕГН **********,***, М.И.С., с ЕГН **********,***, К.К.К., с ЕГН **********,***, А.К.А., с ЕГН **********,***, С.Й.Д., с ЕГН **********,***, Г.Х.Д., с ЕГН **********,***, Д.П.Й., ЕГН **********,***, И.П.Й., ЕГН **********,***, Л.М.М., с ЕГН **********,***, Й.А.М., с ЕГН **********,***, К.А.П., с ЕГН **********,***, К.Б.Д., с ЕГН **********,***, П.К.А., с ЕГН **********,***,  Е.В.Б., с ЕГН **********,*** (сестра и единствен наследник на починалата на 09.08.2016 г. Б.В.Б.), Д.А.В., с ЕГН **********,***, А.Х.Г., с ЕГН **********,***, Н.Д.Г., с ЕГН **********,*** и Р.Д.Р., с ЕГН **********,***, че Р.С.С., ЕГН ********** ***, Л.Н.С., ЕГН **********,***, и С.Н.С., ЕГН **********,***, са собственици на основание покупко – продажба, наследствено правоприемство и придобивна давност следния недвижим имот дворно място с площ от около 1 200 кв.м., в землището на с. Х., строителния полигон, махала „К. “/“Т. “, при съседи: наследници на С. П., река, В. С.и И. К., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м., съвпадаща понастоящем със североизточната част от имот 145005 по КВС, с идентификатор № 77246.145.5 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-30/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е графично изобразен в приподписаната от съдията скица на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, находяща се на л. 291 от делото и представляваща неразделна част от решението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.С.Й., с ЕГН **********, Д.Г.Д., с ЕГН **********, В.Г.С., с ЕГН **********, В.Б.Д., с ЕГН **********, М.Д.И. с ЕГН **********, И.Д.Б., с ЕГН **********, Б.П.О., с ЕГН **********, Н.П.О., с ЕГН **********, Б.И.С., с ЕГН **********, М.И.С., с ЕГН **********, К.К.К., с ЕГН **********, А.К.А., с ЕГН **********, С.Й.Д., с ЕГН **********, Г.Х.Д., с ЕГН **********, Л.М.М., с ЕГН **********, Й.А.М., с ЕГН **********, К.А.П., с ЕГН **********, К.Б.Д., с ЕГН **********, П.К.А., с ЕГН **********, Е.В.Б., с ЕГН **********, Д.А.В., с ЕГН **********, А.Х.Г., с ЕГН **********, Н.Д.Г., с ЕГН **********, и Р.Д.Р., с ЕГН **********, да заплатят разделно, съобразно притежаваните от тях права върху наследството, оставено след смъртта на Х.Л.Г., починал на 16.06.1955 г., на Р.С.С., ЕГН **********, Л.Н.С., ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН **********,***, сторените от тях разноски в производството в общ размер на 2050 (две хиляди и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

Районен съдия: